Кърджалийскадепресия. Това е наложена „трансзонална” структура (Йорданов в: Саров и др., 2002ф, 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Подробности относно механизма на залагане и разпространението ù са изложени в Обяснителната записка към к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b).
В изследваната територия депресията се маркира по разпространението на Подковската свита, туфитно-туфозната и варовиковата пачка от пирокластично-варовиковата задруга. Единиците изграждат съвместно или самостоятелно неправилно в план, слабо удължено в СЗ–ЮИ посока плитко реликтово понижение, съхранено в ядрените части на Ивайловградската синклинала между селата Свирачи и Белополяне. Дължината му между указаните селища е 5 km при максимална широчина 2,5 km.
Драбишненско понижение. Структурата се дефинира за първи път в настоящето изследване. Наименувана е на с. Драбишна, разположено в нейните централни участъци на българска територия. До този момент тя е считана за част от обхвата на Мандришкото понижение, заета от наслагите на Вълчеполската свита или т. нар. задруга на Вълчеполската моласа (Кожухаров и др. 1995). Обосноваването ù става възможно след определянето на нанофосилна асоциация, указваща преходна приабон–рупелска възраст в типично морската туфозно-теригенна-карбонатна задруга. Седиментите на тази единица се различават съществено от континенталните наслаги на Вълчеполската свита с преходна късноолигоценско-миоценска възраст. Някои белези на новоотделената задруга – наличие на специфични ламини и въглищни прослои, предполагат плиткоморска, най-вероятно лагунна обстановка на отлагане и първична заливовидна конфигурация на уширяващият и удълбочаващ се към изток басейн. Структурата е добре очертана в план по опасващите дъговидно разположени рифови постройки на приабонската мергелно-варовикова задруга. Алтернацията или основно теригенната седиментация в северните отдели на понижението изпълва ядката на Ивайловградската синклинала приблизително по линията СИ от с. Славеево – кв. Лъджа (к. л. Ивайловград – М 1:50 000) – с. Свирачи – с. Белополяне до около 3,5 km ЮИ от същото. Източно от държавната граница с Гърция тя затъва под младите наслаги, изпълващи горните отдели на Източнотракийската депресия.
5.3.2.2. Характеристика на гънково-блоковия комплекс.
