Геоложката карта включва картни листове K-35-89-В (Мандрица) и К-35-101-А (Микродерион), разположени в югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция (фиг. 1). От тях на българска територия е обхваната площ от 226,1 km2.
В морфографско отношение районът попада в Източните Родопи. На юг се открояват източните отдели на граничния дял Мъгленик с хълмист и нископланински релеф и надморска височина 200–450 m. В северната част са включени източните дялове от рида Сърта с нископланински до хълмисто-равнинен релеф, разположен във височинния пояс 100–500 m.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от речната система на Бяла река, с отток към Източнотракийската низина. Характерно за долинната морфология на реката е редуването на проломни участъци и малки долинни разширения в средното ù течение. Притоците ù образуват дълбоко всечени долини с каньоновидни участъци и всечени меандри.
Районът се характеризира със сравнително нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от метаморфните скали на Белоречката и Мандришката литотектонска единица, разделени от зони на срязване; палеогенски седименти – Крумовградска и Ивановска група, теригенния комплекс, мергелно-варовиковата и туфозно-теригенно-карбонатната задруга; вулкано-седиментни скали – Кърджалийска вулкано-седиментна група; вулканити – комплекс на късния базичен вулканизъм; неогенски седименти; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопският метаморфен терен, Източнородопското комплексно понижение и Тракийската депресия.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се характеризира с ниска степен на риск. Предпоставки за възникването на опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са геоложкият строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Настоящата геоложка карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като представлява част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководители С. Саров (метаморфни терени) и Б. Йорданов (неозой).
Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г. от екип в състав: ръководители – С. Саров (метаморфни терени) и Б. Йорданов (неозой), и геолози – С. Георгиев, Г. Добрев, В. Гроздев, Е. Балканска, Л. Московска. За по-голямата част от площта на картния лист картировъчните
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположение на картните листове работи са ревизионни, основаващи се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (Йорданов и др., 1995ф; Саров и др., 2002ф), както и на по-стари геоложки карти в различни мащаби,посочени в схемата на използваните материали. Картирането е осъществено чрез система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Геологокартировъчните работи са съпътствани от аналитични изследвания, извършени в МГУ „Св. Иван Рилски” от Б. Банушев (петрографски) и Д. Синьовски (биостратиграфски).
Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в геоложки доклад (Саров и др., 2006ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите.
Настоящата геоложка карта е съставена под редакцията на Б. Йорданов (неозой) и С. Саров (метаморфни терени). Обяснителната записка към нея е съставена от авторски колектив, като участието на отделните автори е отразено в съдържанието.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е 1950 г.
Дигиталният макет на геоложката карта във формат MapInfo и съпътстващата я специализирана база данни са изготвени от Р. Климова. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната база информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев под редакцията на Б. Йорданов (неозой) и С. Саров (метаморфни терени).
