Тези полезни изкопаеми са концентрирани в Мандришката литотектонска единица (хлоритови шисти, метабазити, мрамори) и около контактните ù зони с Белоречката литотектонска единица (ортогнайси), Подрумческата свита (червено-виолетови брекчоконгломерати и пясъчници) и Крумовградската група. Разкриващите се рудогенни обекти са отнесени към кварц-злато-полиметалната рудна формация. Те се характеризират с развито медно-пиритно (Св. Илия, Долно Луково), полиметално (Костилково, Мерджемекови бадеми, Меден бук), злато-полиметално (Горно Луково, Чауш бунар, Долно Луково 1 и 2) и златно (Сив кладенец, Бяла река) орудяване. Морфологията им е преобладаващо пластообразна, на места гнездова и лещоподобна. Рудните тела са неиздържани по дебелина, дължина и съдържания. Контактите с вместващите скали са предимно постепенни и по-рядко резки. Хидротермалната промяна е изразена в пиритизация, хлоритизация, каолинитизация, серицитизация, окварцяване и ожелезняване. Установените главни рудни минерали са пирит, халкопирит, сфалерит, галенит, а вторични – малахит, азурит, спекуларит и железни хидроокиси (Суков и др., 1980ф). От нерудните присъстват калцит и кварц. На места има добре развита окислителна зона (с. Долно Луково). Поради неиздържаните параметри и ниските съдържания на полезните елементи, орудяванията са без промишлено значение.
Азбест. В района на с. Жълти чал се разкрива едноименното проявление на азбестова минерализация (Желязкова-Панайотова, 1989), отнесено към тремолитовата формация. Характеризира се с генетичната си привързаност към метаморфозирани ултрабазитови тела от Белоречката литотектонска единица. Проявлението е развито в малки жили с различна ориентация по периферните зони на телата. Малките прояви на тремолит-азбестовата минерализация не представляват промишлен интерес.
