Обяснителна записка към геоложката карта на република българия

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

Изтегляне 2.92 Mb.

страница	27/36
Дата	27.01.2024
Размер	2.92 Mb.
	#120129
Тип	Задача

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 ... 36

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс

гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						Деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	Генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		B F₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄²
			Преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови (подутини и синформи във фундамента)			R₁- R₂²

5.3.3.3. Характеристика на гънково-блоковия комплекс.

Гънкови и гънково-блокови структури. Единствената голяма изразителна структура от този тип, която се регистрира в пределите на картния лист е Ивайловградската синклинала.
Ивайловградска синклинала. На фона на Мандришкото понижение между Ивайловград и с. Белополяне (к. л. Мандрица – М 1:50 000) Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва добре очертана по приабонските варовици и олигоценските туфи и туфити западна центриклинала на „широко отворена на изток синформа” с гънково-блоков характер, чието основно продължение остава на гръцка територия. Към строежа на центриклиналата и част от очераващите се северно и южно бедро авторът отнася и периферно разположените седименти на Крумовградската група и брекчоконгломератната задруга (Подрумченска свита – к. л. Мандрица в М 1:50 000). Към ядрените части са отнесени „седиментите на Вълчеполска свита” или новоотделената тук туфозно-теригенна-карбонатна задруга с приабон-ранноолигоценска възраст, както и скали от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Ние означаваме структурата като Ивайловградска синклинала поради по-осезателното прегъване на шарнира западно от града. По-реално е обаче той да бъде прекаран между южно от паралела на кв. Лъджа и с. Драбишна.
Структурата се определя като (B)F5 – гънка, оформена на неотектонския R₄¹ подетап (табл. 1). Дължината ù на българска територия е около 7–8 km при широчина приблизително 20 km.
В площта на картния лист е обхваната северната половина на структурата. Най-западните центриклинални участъци, оформени по скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга, са редуцирани по издържан субмеридионален разлом, който подчертава гънково-блоковия ù характер. От север едностранно развитите в основата седименти на Крумовградска група и трансгресивно разположените върху тях или директно върху цокъла скали на конгломератно-пясъчниковата задруга затъват с полегати наклони (5–20º) на изток, югоизток и по-рядко на юг. До 45º достигат наклоните в приразломно деформираните участъци СЗ от кв. Лъджа. На к. л. Ивайловград центриклиналата се очертава най-добре по дъговидното разположение на рифовите постройки от състава на мергелно-варовиковата задруга между р. Арда до южно от упоменатия квартал на града. Южно от с. Славеево пясъчниците на пирокластично-теригенно-варовиковата задруга, изпълващи ядрените части на структурата, затъват полегато (5º) на изток.

Изтегляне 2.92 Mb.

Сподели с приятели: