Орешиновски участък („зона”). По аналогия с Горноселския, Орешиновският участък се обособява по разпространението на скалите, маркиращи пониженията от ранното развитие на областта и пълнежа на Ранилисткото понижение в обхвата на Мандришкото понижение. Освен елементи от Крумовградското понижение, в рамките на новодефинирания участък е застъпен и самостоятелен (съставен) фрагмент от Припекското понижение, разположен в района на селата Сив кладенец, Мандрица и Долно Луково (к. л. Мандрица в М 1:50 000).
Ранилистко понижение („Същинско Източнородопско понижение” – Йорданов, 1999b).В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация на теригенния комплекс и крайбрежните, бариерни и плочовидни рифови постройки от състава на мергелно-варовиковата задруга. Залагането на тази треторазрядна структура се осъществява на ранноилирския R22 етап.
Скали на понижението изграждат северните центриклинални участъци на Ивайловградската синклинала. Следят се като постепенно уширяваща се в североизточна посока дъговидна ивица с дължина 7,5 km и максимална широчина около 4 km от южно кв. Лъджа до СЗ от с. Славеево и през държавната граница (р. Арда) вероятно преминават на гръцка територия.
Драбишненско понижение. Структурата се дефинира за първи път в настоящето изследване. Наименувана е на с. Драбишна, разположено в нейните централни участъци на българска територия. До този момент тя е считана за част от обхвата на Мандришкото понижение, заета от наслагите на Вълчеполската свита или т. нар. задруга на Вълчеполската моласа (Кожухаров и др. 1995). Обосноваването ù става възможно след определянето на нанофосилна асоциация, указваща преходна приабон–рупелска възраст в типично морската туфозно-теригенна-карбонатна задруга. Седиментите на тази единица се различават съществено от континенталните наслаги на Вълчеполската свита с преходна късноолигоценско-миоценска възраст. Някои белези на новоотделената задруга – наличие на специфични ламини и въглищни прослои, предполагат плиткоморска, най-вероятно лагунна обстановка на отлагане и първична заливовидна конфигурация на уширяващият и удълбочаващ се към изток басейн. Структурата е добре очертана в план по опасващите дъговидно разположени рифови постройки на приабонската мергелно-варовикова задруга. Алтернацията или основно теригенната седиментация в северните отдели на понижението изпълва ядката на Ивайловградската синклинала приблизително по линията СИ от с. Славеево – кв. Лъджа– с. Свирачи – с. Белополяне (к. л. Мандрица – М 1:50 000) до около 3,5 km ЮИ от същото. Източно от държавната граница с Гърция тя затъва под младите наслаги, изпълващи горните отдели на Източнотракийската депресия.
Табл. 1. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопското комплексно понижение.
