Към южната периферна част на ЗИКС се отнасят две треторазрядни единици – Високополянското и Бряговско-Вълчеполското понижение. Съвсем ограничена площ от източния фланг на последното е обхваната в СЗ ъгъл на картния лист.
Бряговско-Вълчеполско понижение. Като „наложено горноолигоценско–неогенско” и под горното наименование се отделя от Боянов и др. (1963). Известно е и като Бряговско понижение, възприемано като синоним на Бряговската синклинала (Карагюлева и др., 1956ф).
В най-общи линии понижението очертава границите на заложено на етапа R41 речно-езерно корито, запълнено от седиментите на Вълчеполската свита и отчасти от пирокластика, свързана с късна (вероятно подновена) активизация на някои центрове от външния дъговиден пояс на Чифлишкия вулкан (Нановишка огнищова полукръгова структура).
Понижението опасва от запад и основно от юг западната и източна подзони на ЗИКС. Общата му дължина, считано от реликта при с. Черешица (к. л. Книжовник – М 1:50 000) е около 48 km, с продължение на изток до околностите на с. Вълче поле (извън площта). Въпреки интензивната тектонска преработка и редукция по източната и северната му периферия, съвременната конфигурация подсказва евентуална първична структурна предопределеност. Като такава би могла да се възприеме оформена на R41 етапа палеодолина, разположена между отчасти издигнатите по същото време протоструктури на ЗКС и източната – Ибреджекска част.
5.3.4.2. Характеристика на гънково-блоковия комплекс.
В рамките на второразрядната Звинишко-Ибреджекска комплексна структура са представени блокови и гънково-блокови структури. В картния лист попада само малка част от ядката на Бряговската синклинала.
Бряговска синклинала. Структурата е дефинирана от Карагюлева и др. (1956ф). Впоследствие тя е интерпретирана (и/или наименувана) по различен начин от следните автори: като понижение (Боянов и др., 1992); „Ардинска грабен-синклинала” (Динков и др., 1968ф); „Воденска синклинала” (Й. Йовчев и др., 1976; Динкова, Р. Иванова, 1982); „Бряговска моноклинала” (В. Георгиев и др., 1999ф).
В регионален план залагането на самото Бряговско–Вълчеполско понижение, синклиналното преобразуване и последвалата редукция на част от крилата са резултат на разноетапни блокови движения и деформации, свързани с оформянето и развитието на Звинишката кръгова структура и Ибреджекската част като елементи от второразрядната комплексна структура. Така би могло да се обясни допусканото двуетапно негативно прегъване преди и след отлагането на Вълчеполска свита, запълваща от своя страна понижените шарнирни зони на по-старата структура.
В настоящото изследване структурата се възприема като единна F6 гънка (табл. 1), но регистрирана на подетапаR41-2, основно дооформена на R42 етапа и интензивно преработена по крилата в редуцирани и видоизменени сектори на късния R43 неотектонски етап.
На територията на картния лист в рамките на южната периферна част на ЗИКС е застъпен фрагмент от ядрените участъци на структурата, оформящи нейния източен фланг. Като цяло елементите на слоестостта в седиментите на Вълчеполска свита, изпълващи централните ù части, са с преобладаваща субекваториална, паралелна на удължението на шарнира ориентация. В южното крило непосредствено от запад (к. л. Маджарово – М 1:50 000) са представени скалите на варовиково-пирокластичната задруга от обхвата на Високополянското понижение. Макар и локално, в района на Дълбоката река и р. Гюргендере на същия картен лист трайните субекваториално ориентирани елементи на слоестостта бързо повиват коляновидно в план до субмеридионално, със спокойни до плавни (5–25º) наклони на изток. Същата тенденция (наклони до 5–10º на изток) по скалите на Вълчеполска свита е изразена и на територията на изследваната площ.
Допълнителни данни за строежа на Бряговската синклинала се прилагат към Обяснителните записки на к. л. Книжовник и Славяново в М 1:50 000.
