Горноселски участък. Основното разположение на Горноселския участък е в западна посока (к. л. Маджарово – М 1:50 000). Отделя се по разпространението на Крумовградското и Припекското понижение, в които прозират по-стари структури в обхвата на източната част от СИРП, както и по скалите на блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс, изпълващи Ранилисткото понижение в района на с. Сеноклас (западния картен лист). В изслезваната територия прониква неговият източен завършек, маркиран само по указаните седименти по указаните седименти на Крумовградската група и изолираните фрагменти от Подрумченска свита (Ивановска група), развити северозападно от с. Покрован.
Мандришкото понижение е обособено за първи път от Боянов и др. (1963). Boyanov, Goranov (2001) възприемат структурата като част от западната периферия на Източнотракийската депресия (ИТД). Един от факторите е, че дебелина на палеогенската покривка, определена по сондажен път (к. л. Свиленград в М 1:50 000) надхвърля 1000 m. Според указаните автори пълнежът на понижението може да бъде съпоставен с части от Източнородопското понижение и по-специално със „Звездел-Крумовградска вулкано-тектонска структура” и т. нар. Маджаровско понижение.
Мотивите ни за отнасянето на Мандришкото понижение към СИРП се свеждат до следното. Макар и фрагментирано, скалите по Крумовградската група са съсредоточени изключително по периферията на палеоцен-средноеоценските подутини, респективно по цялата периферия на изследваната площ от Родопския масив. Същото в голяма степен важи и за разпространението на скалите от Ивановската група и най-вече Подрумченската свита. По северния ръб на Родопите и върху големи площи върху Тополовския клин скалите на по-горе упоменатите единици имат широко площно разпространение под седиментите на миоценската песъчливо-глинеста задруга, изпълваща Пловдивското понижение като част от ГТД (к. л. Искра в М 1:50 000).Тук те са причислени към територията на Източнородопското понижение (Boyanov, Goranov, 2001). Подобна е картината с част от т. нар. Лозенско-Ибреджекска зона (ЛИЗ) или по-конкретно Лозенското понижение (Боянов и др., 1958ф – к. л. Славяново в М 1:50 000) и наложеното Орешиновско понижение като част от ГТД. Аналогична е ситуацията с пълнежа на Мандришкото понижение. Това ни дава основание да го определим като комплексна структура с принадлежност към СИРП, изградена от набор наложени едно върху друго понижения. По-ранните от тях маркират структури от ранното развитие на палеогенските депресии в Източнородопския регион. Основно застъпеното тук Ранилистко понижение е едно от определящите съставни треторазрядни единици, очертаващи периметъра на Североизточнородопското понижение от втори порядък. Средните и горни части на пълнежа му прехождат към разположената на изток Източнотракийска депресия.
Така Мандришкото понижение е изградено от пет поетапно генерирани и последователно наложени едно спрямо друго понижения: Крумовградско, Припекско, Ранилистко, Кърджалийското („транзонално” – к. л. Мандрица в М 1:50 000) и новоотделеното тук Драбишненско понижение. Първите две, като понижения от ранното развитие на областта, бяха охарактеризирани в предходния текст. Заедно с Ранилисткото понижение те са обособени т. нар. тук Орешиновски участък („зона”).
