Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Мергелно-варовикова задруга (mlE3)
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група
- 4.1.6.1. Лисичарска свита ( Li E 3 )
- 4.1.6.2. Ирантепенски вулкански комплекс
4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE3)Настоящото наименование е възприето в Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Кожухаров и др., 1992). В предишни изследвания задругата е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Шабатов и др., 1965ф). Скалите на мергелно-варовиковата задруга се разкриват южно от с. Кожухарци, както и в югозападния ъгъл на картния лист. В изследваната площ те участват в строежа на Крумовградски участък, а в регионален аспект те изграждат най-горните нива на Ранилисткото понижение. Единицата се разполага с бърз литоложки преход (варовити пясъчници) или с рязка литоложка граница върху конгломератно-пясъчниковата задруга, или трансгресивно върху Подрумченската свита. Просича се от вулканитите на Ирантепенския вулкан. Задругата е представена от органогенни варовици с рифов характер. Варовиците са бели до кремави, с масивен изглед, неяснослоести до дебелопластови. Изградени са главно от варовити водорасли, колониални корали, гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други плиткоморски организми. Дебелината на задругата се изменя от няколко метра до 150 m. Единицата е основен биостратиграфски репер за палеогенските отложения в Източните Родопи. Приабонската и възраст е доказана с многобройни фаунистични определения извън конкретния район, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф), и др. 4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна групаЕдиницата е обособена от Йорданов (1996ф) под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)”. Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008а). На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са отнесени основно към т. нар. задруга на първи среднокисел вулканизъм. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означавани от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”. С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и разнороден строеж. Новодефинираната официална единица обединява полифациални скали, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен. В изследваната площ Свободиновската вулкано-седиментна група е представена от скалите на Лисичарската свита и Ирантепенския вулкански комплекс.
Свитата се разкрива единствено в югозападния ъгъл на картния лист, на 1 km северозападно от с. Чал. В регионален план тези седименти изпълват долните отдели на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. Първичните стратиграфски взаимоотношения на единицата са тектонски нарушени. Покрива се с рязка литоложка граница от андезитите на Ирантепенския вулкански комплекс. Единицата е изградена от хаотични, уплътнени в различна степен белезникави мономиктови кластподдържани брекчи от приабонски рифови варовици. Късовете са ръбести и по-рядко полуобработени, с дребно- едрочакълни до валуно-блокови размери. Матриксът е варовито-глинесто-песъчлив, като на места напълно липсва. В околностите на с. Чал дебелината на свитата достига 40 m. Свитата е с биостратиграфски доказана приабонска възраст.
Комплексът е изграден предимно от среднокисели вулкански скали –лапилно-блокови и пепелни туфи, туфити и епикластити в незакономерна алтернация и преходи в лавобрекчи, както и лавови потоци и секущи тела (некове, линейни канали). Въз основа на K-Ar датировки, биостратиграфски данни и взаимоотношения с други единици, възрастта на скалите от комплекса се определя като приабонска. В пределите на картния лист Ирантепенският вулкански комплекс е представен само от преобладаващо андезитови по състав лави, обособени на картата като „среднокисели вулканити”. Среднокисели вулканити (1IrαE3). Лавовите скали от състава на вулканския комплекс се разкриват на малка площ в югозападния ъгъл на картния лист между селата Дисевица и Чал. Те покриват несъгласно или просичат седиментите на Подрумченската свита, теригенния комплекс и мергелно-варовиковата задруга. Скалите от единицата са представени от андезитобазалти до андезити и дацити с рязко преобладание на андезитите. Изграждат разкъсани лавови потоци и единични линейно удължени секущи тела. На цвят са сиви, зеленикави, кафеникави до лилави. Характерното червено-виолетово оцветяване на част от тях вероятно се дължи на окисление на двувалентното желязо. Текстурата им в повечето случаи е масивна до брекчозна в основата на лавовите потоци. Структурата е порфирна до сериалнопорфирна (по плагиоклаз и амфибол). Порфирните минерали изграждат между 15 и 50%, най-често около 30–35% от обема на скалата. Преобладаващият минерал в порфирната генерация е плагиоклазът (андезин, по-рядко до андезин-лабрадор). В едни случаи амфиболът преобладава над клинопироксена (авгитов тип), а в други съотношението е обратното. Чeсто в състава присъства ортопироксен, в някои случаи напълно променен (хлоритизиран и серпенитизиран). Относително по-рядко се среща биотит. Акцесорните минерали са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е предимно с микролитова и хиалопилитова структура. Изградена е от променливи до равни количества девитрифицирано среднокисело вулканско стъкло и микролити от плагиоклаз, рудни минерали, апатит и по-рядко пироксен и К-фелдшпат. Понякога в нея е развита хидротермална минерализация от хлорит, халцедон, опал, глинести минерали, зеолити, пумпелит? и др. Дебелината на лавовите потоци в пределите на картния лист е променлива, като максималната достига 150 m. Данните от K-Ar датировки от лави на комплекса сочат изотопни възрасти в рамките на 35–36,5 Ма (Lilov et al., 1987). Новите U-Pb датировки по циркон указват възраст от 32,7 ± 1,4 Ма (Kibarov et al., 2007) и доближават началото на ефузивната вулканска активност до границата на приабона и рупела. По-горе изложените факти определят възрастта на скалите като приабонска.  Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Marchev et al., 1997; Marchev, Singer, 1999, 2002; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Marchev et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Bonev et al., 2006).
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|