Кърджалийска вулкано-седиментна група

4.1.7.1. Подковска свита (PkOl₁)

В рамките на изследваната площ скалите от единицата са описвани под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Афанасьева и др., 1953ф; Боянов и др., 1958ф; В. Георгиев и др. 1999ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) материалите ù са причислени към „пачка от кисели туфи” от „задруга на първи кисел вулканизъм” или към „задруга на втори кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1992).

В структурно отношение скалите на Подковска свита заемат части от обширното пространство на Кърджалийската депресия. В картния лист те се разкриват на сравнително малки площи под формата на няколко тесни ивици в околностите на селата Сеноклас и Малко Попово, южно и източно от с. Долно поле, както и по източния бряг на яз. Ивайловград.

Свитата покрива с размив, трансгресивно, а в някои случаи и дискордантно различни по възраст и състав скали – разнообразни метаморфити от допалеогенската подложка, седиментите на Подрумченската свита, както и конгломератно-пясъчниковата и блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс. Върху скалите ú с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и разнообразните кисели туфи, асоцииращи с тях. Преходът към варовиковата пачка се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичния компонент и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници с постепенно увеличаващо се във височина карбонатно съдържание. Южно от с. Малко Попово свитата се просича от Малкоречките шошонити.

Скалите, изграждащи свитата, са представени от полигенни несортирани, разнокъсови конгломератобрекчи (от гравийни до блокови) със сив до зеленикавосив цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Непосредствено южно от с. Малко Попово в основата на единицата се разполагат мономиктови дребно- среднокъсови кластподдържани брекчи до конгломератобрекчи. Късовете са от белезникави рифови варовици, плуващи всред неравномерно разпределен песъчливо-варовит матрикс. В останалите райони на разпространение късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.

Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.

Дебелината на свитата в картния лист варира от 0 до 50 m.

Скалите на свитата са отложени преимуществено в литоралната зона на трансформирания на раннопиренейския етап (R₃¹) олигоценски басейн.

Главно по взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета като ранноолигоценска.

4.1.7.2. Пирокластично-варовикова задруга

В обема на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна.

Пачката е съставена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, които алтернират на места с разнообразни кисели туфи.

Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки от корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит.

Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) структура.

Киселите туфи от състава на пачката се разкриват на редица места под формата на тънки ивици в северната половина на картния лист. Те залягат несъгласно върху седиментите на Подрумченска свита, прехождат или се зацепват с органогенните варовици от състава на пачката. На редица места се покриват съгласно от седиментите на Малкопоповската свита. Процепват се от вулканитите на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс, както и от Менекенските латити. Върху тях с размивна граница залягат седиментите на Вълчеполската свита. Картируемите литотела от туфитите (t) са показани на геоложката карта.

Туфите са бели, масивни, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.

Дебелината на варовиковата пачка варира от 0 до 120 m, а в североизточния ъгъл на картния лист достига 200 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995 и др.).

Седиментите на пачката следват с бърз литоложки преход скалите на варовиковата пачка или на Подковската свита. Покриват се съгласно, с рязка литоложка граница от материалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс.

Пачката е изградена от кремаво-бежови или охрени финопепелни до пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание (варовити туфити и дори туфозни варовици).

Туфите са здрави, плътни, с масивна до слабо изразена слоеста текстура и кристаловитрокластична до витрокристалокластична структура. Кристалокластите са представени най-често от кварц, плагиоклази, калиев фелдшпат, санидин, биотит, клинопироксени и амфиболи. Витрокластите са безцветни до бледожълтеникави и бледожълто-зелени. Те са с микрофлуидална и пореста текстура. В редица случаи са интензивно променени в смектити и зеолити. Литокластите са най-редки и са представени от единични полузаоблени късове от фенориолити с фелзитова структура.

Туфозните варовици са най-често микрозърнести, бели до кремави, с лек зеленикав оттенък и масивна текстура. Пирокластичният компонент е представен от кристалокласти и витрокласти. Кристалокластите са от редки кафяви биотитови люспи и плагиоклази. Кластичният компонент е в незначително количество, представен от единични кварцови зърна, мусковитови люспи и удължени варовикови лещи. Преобладават организмовите останки от фораминифери, като на места присъстват и остракоди.

Дебелината на пачката не надхвърля 10 m.

Олигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963 и др.).