Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 2.18 Mb.

страница	10/24
Дата	26.07.2017
Размер	2.18 Mb.
	#26572
Тип	Задача

1 ... 6 7 8 9 10 11 12 13 ... 24

4.1.8. Малкопоповска свита (MpOl₁)

Свитата се въвежда в настоящото изследване. Наименована е на с. Малко Попово, северно от което се разполага типовият ù разрез.

Скалите на свитата са обособени при предишни изследвания като „среднобазични туфи, туфити и туфобрекчи с прослои от органогенни рифови варовици” в състава на „Маджаровски латитов комплекс” (В. Георгиев и др., 1999ф) или като „теригенно-туфитно-епикластична пачка” (Йорданов и др. в: Саров и др., 2005ф).

Дефиниращи белези на свитата са пясъчниците и туфитите със среден състав, съдържащи неравномерно разпределени и разнообразни по размери и степен на обработка епикластични късове от латити с предполагаема принадлежност към приабонския Ирантепенски вулкан.

Свитата се разкрива предимно в югоизточната периферия на Маджаровския вулкан, северно и западно от с.Сеноклас и с. Малко Попово, по левия бряг на р. Арда западно от с. Горно поле, както и в околностите на с.Черничино и северозападно от него. Повърхностните ù разкрития попадат изцяло в площта на картния лист.

Единицата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху скали на пирокластично-варовиковата задруга от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група или трансгресивно върху Подрумченската свита. Покрива се или се процепва от разнообразни вулкански продукти на Маджаровския вулкански комплекс.

Свитата притежава много общи белези с туфо-туфитната пачка от основата на Рабовския вулкански подкомплекс, респ. основата на Нановишкия вулкан.

Типовият разрез на Малкопоповската свита се разполага северно от с. Малко Попово – на 100 m северно от разклона за селото и 20 m преди левия завой по пътя за Маджарово.

Малкопоповска свита – холостратотип

Покривка:

(5) >10 m – Менекенски латити – червено-виолетови дребно- до среднопорфирни латити – лавови потоци.

-------------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------

Малкопоповска свита – 66 m

(4) 30 m – алтернация на дебело- и тънкослоести пясъчници, съдържащи полуобработени до обработени дребно- до среднопорфирни епикластични латитови късчета със сиво-лилав цвят. В рамките на дебелите пластове се наблюдава нормална градационна слоестост, като размерът на зърната достига до алевритов. Скалите не се различават видимо от скалите на пачка 2.

------------------------------------- рязка литоложка граница ----------------------------

(3) 3 m – едрочакълни до валунни (с размери на късовете до 40–50 cm) брекчконгломерати (плътностен поток) с туфитно-гравиен и псефитен матрикс. Късовете са епикластични, неравномерно разпределени, изградени от среднопорфирни латитови лави и лавобрекчи.

(2) 33 m – дребно- до среднозърнести жълто-кафяви туфозни пясъчници (туфити), съдържащи черупки от бивалвии в основата си. Следва алтернация на грубо- и тънкослоести пясъчници, съдържащи полуобработени до обработени дребно- до среднопорфирни епикластични латитови късчета със сиво-лилав цвят. В рамките на дебелите пластове се наблюдава нормална градационна слоестост, като размерът на зърната достига до алевритов. S₀ 320–345/10º

------------------------------------ рязка литоложка граница ------------------------------

Подложка:

(1) >10 m – силно грусирани кристаловитрокластични бледорезедави кисели туфи с кристалокласти от биотит и кварц – пирокластично-варовикова задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група (рупел).

Единицата е изградена от жълто-кафяви, сиво-зелени, или бежови пясъчници с конгломератни прослои, туфити със среден състав, включващи епикластични късове от среднокисели вулкански скали.

Туфитите са псамитови, сиви до сиво-зелени яснослоести, в които седиментогенният компонент преобладава над пирокластичния. По-типични са за долните части на разреза на свитата. Седиментогенният материал е представен от дребнозърнест калцит и организмови останки от бриозои, криноидеи, фораминифери и др. Участват също така литити от обработени средни и кисели вулканити и кластични зърна от кварц и циркон. Пирокластичният компонент е от кристалокласти – средни и кисели плагиоклази, санидин, различни биотити (вероятно от различни магмени източници) и частично променени пироксенови кристали.

На някои места в разреза на свитата присъстват и туфобрекчи (В. Георгиев и др., 1999ф). Те са масивни, пъстри, с виолетов отенък. Изградени са от ръбести латитови късове и аналогичен по състав туфозен матрикс. Големината на късовете най-често е до 5–10 cm.

Дебелината варира, като достига максимално 60–80 m.

Преки данни за възрастта на седиментите от Малкопоповска свита няма. Въз основа на стратиграфските ù взаимоотношения с датирани лавови и пирокластични продукти от Маджаровския вулкански комплекс е възприета рупелска възраст.

4.1.9. Маджаровски вулкански комплекс

Под името Madjarovo volcanic complex скалите от единицата са описани от Marchev, Singer (2002). Р. Иванов (1960) отделя описваните скали на комплекса към „хоризонт на втори среднокисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите са отнесени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1992). В. Георгиев, Милованов (2006) ги причисляват към „Маджаровски латитов комплекс”.

Скалите от комплекса заемат широки площи в северните части на картния лист, в околностите на селата Черничево, Малко Попопово, Бориславци, Горно поле, върховете Менекенски камъни, Шиштепе. Изграждат Маджаровския вулкан.

Маджаровският вулкански комплекс се подстила и просича скали от Подрумченската свита, теригенния комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Малкопоповската свита. Покрива се съгласно, с рязка литоложка граница от скали на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Просича се от риолити на Планинецкия вулкански комплекс и скали от комплекса на късния базичен вулканизъм. В околностите на с. Долни Главанак (к. л. Славяново – М 1:50 000) върху скали от комплекса е развита изветрителна кора. Покрива се с размив от седиментите на Вълчеполската свита.

Единицата е представена от базични до среднокисели и кисели вулканити, изграждащи лавови потоци и секущи тела. Количеството на пирокластичния и епикластичния материал е ограничено. В късните етапи от развитието на комплекса се внедряват монцонитоидна интрузия, множество дайки с разнообразен състав и кварцови жили, при което вулканитите са подложени на интензивни хидротермални и метасоматични промени.

K-Ar датировки (Lilov et al., 1987; Milovanov et al., 2005) определят твърде широк интервал от 9,5 Ма (37–27,5 Ма) на развитие на вулканската активност, свързана с комплекса, което е в противоречие със стратиграфската му позиция. Ar-Ar датировки прецизират изотопната възраст в значително по-къс интервал – 32,69–31,16 Ма (Marchev, Singer, 2002), като изцяло попадат в ранния олигоцен. Тази възраст е приета и при настоящето изследване.

В пределите на картния лист Маджаровският вулкански комплекс е представен в пълния си обем. Поделя се на следните единици, обединяващи слоестите и секущи тела от състава му и отговарящи на отделни етапи от неговото развитие (отдолу нагоре): Коджакаракаянски вулкански подкомплекс, Малкоречки шошонити, Менекенски латити, Юмурчалски латити, Габеровски вулкански подкомплекс, хипоабисални интрузивни тела. Рифовите варовици от състава на варовиковата задруга не са част от обема на комплекса. Поради наличието на пирокластика, свързана с ранните прояви на вулканската дейност, тясната асоциация и разположение на директно подстилащите го скали на новодефинираната Малкопоповска свита биха могли да се разглеждат като част от неговия състав.

4.1.9.1. Коджакаракаянски вулкански подкомплекс

Като официална единица с посочения ранг и наименование подкомплексът се въвежда в настоящата записка. Името произлиза от вр. Коджакаракая, разположен север–североизточно от с. Бряговец.

Скалите на подкомплекса маркират първия етап от развитието на Маджаровския вулкан.

Подкомплексът е представен от преобладаващо черни базалти, шошонити и латити, изграждащи основно лавови потоци и ограничено количество пирокластити с идентичен състав. Поделя се на няколко единици съобразно състава и особеностите на вулканитите, които ги изграждат. В пределите на картния лист е представен в пълния си обем.

Според К-Аr (33–33,5 Ma – Lilov et al., 1987) и Ar-Ar определения (32,66 ± 0,15 – Marchev, Singer, 2002), както и по взаимоотношенията със скали от другите единици, възрастта на скалите от подкомплекса се определя като рупелска.

Базични до среднокисели вулканити (1KkψOl₁). Скалите от единицата се разкриват на ограничени площи източно и североизточно от с. Бряговец, както и в околностите на развъдник Кочаш, където са отразени на картата обединенo заедно с латити в неподелените (смесени) лави.

Разглежданите скали се разполагат в основата на разреза на Маджаровския вулкански комплекс. Разполагат се съгласно върху Малкопоповската свита. Покриват се от латити от единицата на среднокислите вулканити и Менекенските латити. За тях се захващат рифове от варовиковата задруга.

Единицата е съставена от лавови потоци от черни дребно- до среднопорфирни шошонити с прослои и пластове от лапилно-блокови и агломератови туфи с идентичен състав на късовете. Някои от лавите имат петрографски характеристики на базалти.

Лавите често са призматично напукани. Скалите са черни до тъмно сиви, с кафеникав оттенък, масивни с порфирна структура. Първичните минерали (10–40 % от обема на скалата) са представени от от плагиоклази – андезин, лабрадор (около 90 % от общото количество на порфирите), клинопироксен – авгит (около 10 %), ортопироксен, а при базичните разновидности – порфири (до 1 mm) и субпорфири от оливин (заместен в зелен влакнест боулингит, серпентин и индигсит). Акцесорни минерали са апатит и руден минерал. Основната маса е с интерсертална, хиалопилитова структура. Съставена е от плагиоклазови и пироксенови микролити, кристалити и жълто-кафяво до тъмнокафяво вулканско стъкло, голяма част от което е кристализирало в радиалнолъчести кафеникави сферолити. Стъклото е неравномерно хлоритизирано и смектитизирано.

Туфите изграждат прослойки и издържани пластове всред лавовите потоци на единицата. Представени са предимно от масивни до дебелопластови лапилно-блокови до агломератови туфи с късове, аналогични по вид и състав с лавите на единицата. Литокластите обикновено са ръбести до слабозаоблени. Матриксът е сив до сиво-бял, като в различни участъци доминира.

Максималната дебелина на лавовите потоци достига 100 m, а на туфите – 50 m.

Среднокисели вулканити. Скалите от единицата сe разкриват в северозападната част на картния лист, северно от с. Бряговец. Разпространение имат и северно от изследваната площ, в околностите на с. Румелия и на изток към с. Горни Главанак.

В пределите на картния лист вулканитите се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху Малкопоповската свита и лавови потоци от предходната единица. Рифови варовици от варовиковата задруга се разполагат върху и разделят двете разновидности, отделени в единицата. Покриват се съгласно от Менекенските латити. Просичат се от дайки с разнороден състав.

Единицата е представена от сиво-черни до черни дребно- до средно и средно- до едропорфирни латити, изграждащи лавови потоци. В някои случаи в тях се наблюдава добре изразена призматична напуканост. В основата си потоците често са брекчирани при придвижването си.
Дребно- до среднопорфирните латити (2KkλOl₁) Изграждат призматично напукан лавов поток в района на вр. Коджакаракая (североизточно от с. Бряговец). В южната част на потока е развит площен сипей от колувиални срутищно-сипейни блокажи. Лавите са черни, кафеникави на изветряла повърхност, масивни, с гломеропорфирна (по плагиоклази) структура. Първичните минерали (20–25% от обема на скалата) са представени от плагиоклазови (андезин) субпорфири и порфири (до 4 mm), клинопироксен и опацитизиран биотит. Акцесорни са апатит и магнетит. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, ксеноморфни зърна К-фелдшпат, кристалити, рудни минерали, напълно опацитизирани биотитови люспи и незначително количество кафеникаво вулканско стъкло. Структурата е микролитова, а в участъците с повече вулканско стъкло – хиалопилитова.

Дебелината на лавовите потоци достига 110 m.

Средно- до едропорфирни латити (3KkλOl₁). Разкриват се на малки площи северно от Тополовска река (десен приток на р. Арда), като по-площно разпространение имат на север от изследваната площ. Разполагат се върху дребно- до средно порфирните латити и рифовите варовици. Структурата на лавите е порфирна, гломеропорфирна по плагиоклаз и пироксен. Порфирните минерали са в количество до 15–20 % от обема на скалата. Представени са от зонални призматични плагиоклази (2–4 mm до 1,5 cm) с включения от вулканско стъкло, плочест санидин, клино- и ортопироксен, биотит (част от кристалите са изпълнени с иглест рутил – сагенит), рядко амфибол. Около някои от ортопироксеновите кристали се установява обвивка от клинопироксен. Акцесорните минерали са представени от иглест и дебелопризматичен апатит. Основната маса е съставена от голямо количество плагиоклазови микролити, К-фелдшпат?, дребни биотитови люспи, клинопироксени, кристалити и финопрашести рудни минерали.

Дебелината на лавовите потоци достига до 100 m.

Неподелени (смесени) лави (KkOl₁). Скалите се разкриват западно от яз. Ивайловград, в околностите на развъдник Кочаш, както и северно от с. Черничино.

Единицата обединява базичните до среднокисели вулканити (неподелени) от предходните две единици на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс. В околностите на развъдник Кочаш в долните части на разреза ú са по-широко застъпени черните масивни базалти до шошонити, които незакономерно прехождат във височина в лави с латитов състав.

Дебелината на разреза при Кочаш достига 150 m.

4.1.9.2. Малкоречки шошонити

Шошонитите се въвеждат като официална основна неслоеста литостратиграфска единица в настоящата обяснителна записка. Наименовани са на Малката ряка, в околностите на с. Малко Попово. Мотив за отделянето им е специфичният състав, формата на телата, които изграждат и пространствената им обособеност.

Единицата е със съвсем ограничен ареал на развитие в околностите на с. Малко Попово (само в к. л. Маджарово – М 1:50 000), който се определя и като типов локалитет.

Шошонитите просичат метаморфити от подложката и скали от Подрумченска свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Малкопоповска свита. Изграждат малки изометрични или линейно удължени в изток–западна посока субвулкански тела.

Малкоречките шошонити са черни до сивокафеникави, масивни, дребно- до среднопорфирни. Характерна особеност за някои от скалите е сферичното изветряне. Първичните минерали са представени от зонални плагиоклази – андезин до лабрадор (0,6–5 mm), клинопироксен, изцяло променен в хлорит, смектит и гьотит ортопироксен, рядко оливин и биотит. Акцесорни са апатити и магнетит. Основната маса е хиалопилитова или интерсертална. Съставена е от голямо количество безпорядъчно разположени, на места взаимно пресичащи се плагиоклазови микролити, между които се разполагат изометрични или призматично удължени клинопироксенови зърна, рудни минерали и малко вулканско стъкло. Последното е зелено-кафяво, заместено е от хлорит и смектити, и запълват пространството между микролитите. Установяват се и редки кристалити и финопрашести рудни минерали. Често скалата е процепена от къси неиздържани прожилки, запълнени с хидротермална минерализация – хлорит и смектити. Същите в някои случаи заместват както вулканското стъкло, така и фемичните минерали, което може да бъде признак за синхронност на процесите на изменение на скалообразуващите минерали и на запълване на прожилките. Някои от скалите имат петрографски характеристики на базалти.

К-Аr датировки на скали от единицата са в рамките на 32–32,5 Ма (Lilov et al., 1987), определящи рупелска възраст.

4.1.9.3. Варовикова задруга (lOl₁)

Скалите от задругата се установяват западно от вр. Петрово кале (северно от с. Бряговец), в околностите на разв. Кочаш, с. Черничино и в малко разкритие непосредствено южно от с. Румелия (к. л. Славяново – М 1:50 000). Изграждат поредица от изолирани рифови постройки, съсредоточени главно по периферията на Маджаровския вулкан.

В повечето случаи варовиците отделят лавите на Коджакаракаянския вулкански комплекс от Менекенските латити, като северно от с. Бряговец разделят и двете разновидности от среднокиселите вулканити на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс.

Задругата е представена от сиво-бели органогенни (рифови) варовици с множество организмови останки от корали, бивалвии и др. Характерна особеност за варовиците западно от вр. Петрово кале е тяхното окременяване.

Дебелината на варовиците е променлива, като максимално достига 50 m.

4.1.9.4. Менекенски латити (МkλOl₁)

Под това наименование и ранг единицата се въвежда в настоящата записка. Наименованието произлиза от вр. Менекенски камъни.

Менекенските латити изграждат широки площи в периферните части на Маджаровския вулкан, попадащи както в картния лист, така и в по-северните райони (к. л. Славяново – М 1:50 000).

Вулканитите се разполагат върху скали от Малкопоповска свита, Кърджалийската вулкано-седиментна група и варовиковата задруга. Просичат и покриват лави от състава на Коджакаракаянския вулкански подкомплекс. Просичат се и се покриват от Юмурчалските латити, Габеровския вулкански подкомплекс и Чифлишкия вулкански подкомплекс. В околностите на с. Долни Главанак (к. л. Славяново М 1:50 000) върху тях е развита изветрителна кора. Покриват се с размив от седиментите на Вълчеполската свита.

Единицата е съставена основно от дребно- до среднопорфирни латити с ограничено участие на латитови лавобрекчи – гърлов фациес (eb), както и на агломератови туфи (включващи епикластични късове) на различни части в разреза (at). Само по-големите (картируеми) тела от двете последни разновидности са показани на геоложката карта.

Типовият локалитет на единицата е югозападно от Маджарово, около вр. Менекенски камъни, където, освен лавовите потоци и покрови от латити, добре и с ясни взаимотношения на пресичане са представени и гърловите лавобрекчи.

К-Аr датировки на скали от единицата са в рамките на 32,5–33 Ма (Lilov et al., 1987), което определя възрастта като рупелска.

Дребно- до среднопорфирните латитите изграждат серия от лавови потоци и покрови от лави и лавобрекчи. Скалите са преобладаващо розови, червено-виолетови, кафеникави, масивни, като често се наблюдава плочесто напукване. Порфирните минерали са представени от плагиоклаз (андезин), санидин, клинопироксен и биотит, а акцесорните – от кафяв плеохроитен апатит и магнетит. Основната маса е микролитова, хиалопилитова. Стъклото обикновено е девитрифицирано, превърнато в микрозърнест анизотропен агрегат и е частично смектитизирано и хлоритизирано. Понякога скалите са в различна степен хидротермално и метасоматично променени. Широки площи на хидротермална промяна се установяват източно от вр. Менекенски камъни и южно от вр. Шиштепе.

На границата с базичните до среднокисели вулканити от Коджакаракаянския вулкански подкомплекс западно от с. Горно поле се наблюдават кафяво-виолетови кластолави с късове от фенолатити и фенобазалти.

Дебелината на лавовите потоци и покрови достига максимално 200 m.

Агломератовите туфи (at) изграждат издържани и неиздържани (извънмащабни) пластове и лещи на различни места в разреза на Манекенските латити. По-големи разкрития се проследяват от с. Малко Попово на север и север-североизток към вр. Балабана и яз. Ивайловград. Североизточно от с. Черничино са развити множество прослои и лещи, обединени с лавите на единицата.

По вид туфите са преобладаващо агломератови, но се срещат и среднокисели пепелни туфи, туфити и епикластити.

Максималната дебелина на скалите достига 100 m.

Гърловите лавобрекчи изпълват удължен в СЗ–ЮИ посока канал, изграждащ вр. Менекенски камъни и околностите му. Каналът просича лавите на единицата, а от своя страна в южните си части се просича от латитово тяло на дайковата формация.

Скалите са тъмночервени до керемидено червени, дребнопорфирни по плагиоклаз, биотит и рядко (клино- и орто) пироксен. Керемиденочервеният цвят вероятно се дължи на оксидация на желязото. Основната маса е съставена от наситени санидинови и плагиоклазови микролити (в т. ч. със субпаралелна ориентировка) и рудни минерали. Често скалите са интензивно променени. На места се наблюдават черни налепи от манганови хидроксиди.

4.1.9.5. Юмурчалски латити (YmλOl₁)

Въвежда се като официална основна неслоеста единица в настоящата обяснителна записка. Наименована е на вр. Юмурчал, непосредствено южно от с. Горно поле.

Юмурчалските латити се разкриват на големи площи в централните части на Маджаровския вулкан, като основния им ареал на развитие попада само в северната част на картния лист.

Вулканитите просичат и се разполагат върху скали от Коджакаракаянския вулкански подкомплекс и Менекенските латити. Просичат се и се покриват от Габеровския вулкански подкомплекс. В тях са внедрени монцонитоидни интрузивни тела и множество дайки и жили. Просичат се от риолити на Планинецкия вулкански комплекс и тела от комплекса на късния базичен вулканизъм.

Единицата е съставена основно от дребно- до среднопорфирни латити, изграждащи потоци от лави и лавобрекчи, линейни канали, както и незначително количество пирокластика под формата на агломератови туфи (at).

Лавовите скали изграждат преобладаващата част от обема на единицата. Представени са от сиво-зелени до тъмносиви масивни латити. Порфирните минерали (5–50 % от обема на скалата) са представени от плагиоклаз (андезин), клинопироксен, амфибол. В някои случаи се наблюдава присъствието на плагиоклазови кристали с различен състав – по-дребни от андезин и по-едри от лабрадор, което е възможно указание за смесване на магми. Акцесорни са апатит и магнетит. Основната маса е хиалпилитова, трахитоидна. Съставена е от бледокафеникаво разложено вулканско стъкло, в някои случаи частично до интензивно хлоритизирано и смектитизирано. Понякога е изградена от голямо количество плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка, ксеноморфен К-фелдшпат, кристалити и редки рудни минерали.

Агломератовите туфи (at) имат ограничено разпространение и прослояват в различни части на разреза лавите на единицата. По-големи, мащабни и картируеми разкрития са установени югоизточно от вр. Къзкая, където са и отразени на геоложката карта. Скалите на единицата често са засегнати от хидротермални и метасоматични изменения.

Максималната дебелина на лавите достига 400 m, а на агломератовите туфи – до 120 m.

К-Аr датировки на лави при гр. Маджарово са рамките на 31–33 Ма (Milovanov et al., 2005), което определя рупелската им възраст.

4.1.9.6. Габеровски вулкански подкомплекс

С указаният ранг и географско име се въвежда в настоящата записка. Наименованието произлиза от с. Габерово.

Скалите от единицата се разкриват северно от с. Малко Попово, като ограничено разпространение имат и на к. л. Славяново – М 1:50 000.

Габеровският вулкански подкомплекс е съставен от пепелни до агломератови туфи и лави от кварцлатити до трахидацити. В последните фази от развититето му се внедряват субвулкански тела от грубо- до едропорфирни кварцлатити.

В пределите на картния лист подкомплексът е представен в пълния си обем. Поделени са на три картируеми съставни единици (отдолу – нагоре): туфозна пачка, среднокисели вулканити и среднокисели вулканити – субвулкански фациес.

К-Аr датировки на скали от единицата при с. Габерово са в рамките на 27,7–30 Ма (Milovanov et al., 2005), a западно от с. Бориславци Ar–Ar датировки дават възраст 32,16 ± 0.08 Ма (Marchev, Singer, 2002). Въз основа на тези изотопни данни е определена рупелска възраст.
Туфозна пачка (1GbOl₁). Скалите от пачката изграждат долните части от разреза на подкомплекса. Разполагат се върху скали от Малкопоповската свита, Менекенските латити и Юмурчалските латити. Върху тях се разполагат лави от подкомплекса, а всред тях са внедрени субвулкански тела от състава му.

Туфозната пачка е изградена от сиво-розови, с пъстър бежов или виолетов отенък пепелни до агломератови туфи с латитов до трахидацитов състав. Литокластите са ръбати до полузаоблени, с големина 5–20, рядко до 30–40 cm, идентични по състав с лавите на подкомплекса. Кристалокластите са представени от плагиоклаз, санидин, пироксен и биотит. Матриксът е неравномерно разпределен.

Дебелината на пачката е променлива, като максимално достига 200 m.

Среднокисели вулканити (2GbτζOl₁). Скалите от единицата покриват и просичат Малкопоповската свита, Менекенските латити и Юмурчалските латити. В тях са внедрени субвулкански тела от подкомплекса. Просичат се от дайки на дайковата формация. Върху тях се разпологат съгласно, с рязка литоложка граница кисели пирокластити от Чифлишкия вулкански подкомплекс и с размив – седименти от Вълчеполска свита.

Вулканитите са представени от сиви, розовати или кафеникави преобладаващо среднопорфирни масивни, в някои случаи флуидални кварцлатити и трахидацити. Изграждат секущи тела и лавови потоци. Първичните минерали са представени от санидин, кисел зонален плагиоклаз, биотит и единични субпорфири от кварц. Основната маса е съставена от голямо количество ксеноморфен К-фелдшпат (на места като криптокристален агрегат), редки плагиоклазови микролити, единични кварцови зърна и множество кристалити. Наблюдават се газови празнини и редки миндали с неправилна форма, запълнени с вторичен кварц. Често скалите са силно грусирани и променени.

Дебелината на лавовите потоци е в рамките на 50–120 m.
Среднокисели вулканити – субвулкански фациес (3GbτζOl₁). Изграждат малки субвулкански тела, разположени южно от вр. Шиштепе и северно от с. Малко Попово – по пътя за с. Габерово. Телата са вместени всред Менекенските латити и скали на подкомплекса.

Субвулканските тела са изградени от сиви, тъмносиви със зеленикав оттенък до кафяви масивни грубо- до едропорфирни по фелдшпати латити до кварцлатити. Фенокристалите (10–20 % от обема на скалата) са представени от плагиоклаз (андезин), санидин, клино- и ортопироксен, биотит. Акцесорни са апатит, титанит и магнетит. Основната маса е пълнокристалинна, изградена от множество сравнително едри плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат?, редки кварцови зърна, хлорит, епидот и рудни минерали. В някои участъци от скалата се установяват редки неправилни по форма миндали, запълнени с опал и халцедон, а в други случаи– хлорит и опал.

4.1.9.7. Хипоабисални интрузивни тела (μ'Ol₁)

За първи път монцонитоидни дайкови и хипоабисални интрузивни тела в района на Маджарово са установени от Маврудчиев (1956ф). Според Маврудчиев (1959) тези тела представляват апофизи на голям, неразкрит на повърхността плутон. Гравиметричният минимум и магнитните аномалии в централните части на Маджаровския вулкан Йосифов и др. (1987) интерпретират като „сиенитов плутон”, разположен на дълбочина от 1 до 4 km.

Интрузивните тела са разкрити на повърхността в околностите на Маджарово. Те са с малки размери (до първите стотици метри) и са вместени всред Менекенските и Юмурчалските латити. Контактите им са ясно секущи, интрузивни. Често скалите са интензивно засегнати от хидротермални и метасоматични изменения.

Подробна петрографска характеристика на хипоабисалните интрузивни тела е направена от Маврудчиев (1959). Описани са тъмносиви до черни, дребнозърнести монцогаброви и монцонитови порфирити, сиеномонцонитови порфирити, сиенит-порфири, и др.

Според K-Ar– 28,5–33 Ма (Lilov et al., 1987, Milovanov et al., 2005) и Ar-Ar – 32,2 Ma (Marchev, Singer, 2002) определения, възрастта на интрузивните скали е рупелска.

4.1.9.8. Дайкова формация

В късните етапи от развитието на Маджаровския вулкан се внедряват множество дайки, дайкоподобни или полуизометрични тела, оформящи радиални снопове. В някои случаи те се просичат от кварцови жили. Според специфичния им състав и петрографски характеристики са поделени на няколко разновидности, които разделно са показани на геоложката карта.
Шошонитови дайки (1ψ(d)Ol₁). Разкриват се в околностите между селата Бряговец и Горно поле. Просичат метаморфити от подложката и скали от Малкопоповската свита, Коджакаракаянския вулкански подкомплекс и Юмурчалските латити.

Скалите са тъмносиви до черни, масивни. Изградени са от фенокристали от плагиоклаз и пироксен (35–40% от обема на скалата), и интерсертална основна маса.

Латитови дайки (2λ(d)Ol₁). Латитите изграждат преобладаващата част от дайките на дайковата формация.

Скалите са представени от сиви, кафеникави или зеленикави масивни дребно- до среднопорфирни латити, като рядко някои от тях достигат до трахидацити. Порфирните минерали са представени от плагиоклаз, клинопироксен и биотит. Основната маса е микролитова.

Ar-Ar възраст на кварцлатитова дайка от района е 32,06 ± 0,13 Ма (Marchev, Singer, 2002).
Тъмнооцветени, преобладаващо дребнопорфирни латити до кварцлатити (3λOl₁). Скалите изграждат мащабни, линейно удължени дайкоподобни и изометрични тела западно от Маджарово, между върховете Къзкая и Харманкая и югоизточно от вр. Менекенските камъни. Пресичат Менекенските и Юмурчалските латити.

Телата са изградени са от тъмносиви до черни, с кафеникав оттенък масивни латити. Първичните минерали съставят 10–15 % от обема на скалата. Представени са от плагиоклаз, клино- и ортопироксен, в някои случаи образуваши гломеропорфирни струпвания. Акцесорни са апатит и рудни минерали. Основната маса е хиалопилитова, в отделни участъци микрофелзитова.

4.1.9.9. Жили (qOl1)

В заключителните етапи от развитието на Маджаровския вулкан се образуват множество кварцови, кварц-халцедонови и рудоносни жилни тела, преповтарящи в ориентацията си посоката на внедряване на дайковите снопове. С тях са свързани най-често линейно изтеглени площни зони на хидротермална и метасоматична промяна.

Възрастта на образуване на нискосулфидните промени по някои от жилите, определена по Ar-Ar метод, е в рамките на 31,78 ± 0,23–31,91 ± 0,4 Ма (Marchev, Singer, 2002), т. е. тя е рупелска.