Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница21/24
Дата26.07.2017
Размер2.18 Mb.
#26572
ТипЗадача
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24

6.3. Полускъпоценни камъни


Участъци с халцедонови и ахатови хидротермални прояви се разкриват около с. Горно поле, с. Бориславци, с. Сеноклас, с. Малко Попово и Маджарово (Йорданов и др., 1986ф). Те се характеризират с богати и разнообразни жилни и жилоподобни образувания. В района на находище Маджарово е намерен светлосин халцедон – сапфирин (Пожаревски, 1984). Находището е известно и с разнообразието си на аметистови образувания (Петрусенко, Костов, 1992), представени от дългопризматични кристали с размери до 30 cm, „аметистови рози” и жилен аметист с различна интензивност на окварцяването. На базата на тези суровини са изработвани за кратко време сувенирни предмети.

6.4. Строителни материали


При селата Попско, Сборино, Горноселци са разработени няколко кариери от гнайси (главно за облицовъчни плочи), използвани изключително за местни нужди.

7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ


Към геоложките рискови фактори се включват процесите, които в една или друга степен представляват геоложка опасност. Към тях се отнасят разрушителните ендогенни и екзогенни процеси и явления с внезапно или периодично активирано действие; процеси и явления с непрекъснато действие и процеси с непрекъснато действие, водещи до внезапно (рисково) явление (Бручев и др., 1994).

7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)


Земетресения. По отношение на прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Е. Boncev et al. (1982) площта попада в зоната с интензитет VII степен. Магнитудният диапазон на възможната сеизмична огнищна зона е 4,10–4,50 М. Сътресяемостта е в пряка връзка както със земетресенията на нашата територия, така и с тези, разположени на голямо разстояние, но оказващи сеизмично влияние. Такова е катастрофалното земетресение, регистрирано на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море и усетено в района с интензивност VІІ степен или магнитуд 5,0–6,0 М. Съвременните движения (от –1 mm/a до 0 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. За периода 1930–1985 г. скоростта на движенията е между –0,5–0 mm/a.

Свлачища. Благоприятни условия за възникването на свлачищните процеси има в периферните участъци на лавовите покрови и стръмните долинни склонове. Плитки, малки по размери свлачища делапсивен тип са разпространени предимно по долинните склонове. Активността им се влияе от ерозията, подмиващото действие на реките, валежите и техногенната дейност. Проявяват се най-често през дъждовните периоди, като някои от тях нанасят сравнително големи щети (най-често прекъсване на пътищата). Такова е свлачището между с. Бряговец и Маджарово, по десния бряг на р. Арда. Малки активни свлачища се наблюдават предимно в проломните участъци по двата бряга на р. Арда, в долините на Бряговска река, р. Марешница и др. Дълбоко свлачище с периодична активизация на части от него се установява по десния бряг на р. Куртдере (В. Георгиев и др., 1999ф). Вулканските скали, покриващи слабоспоени конгломерати, активизират гравитационните процеси. Образуваното свлачище с откос около 15 m се характеризира с вертикално пропадане и южно гравитационно придвижване към речната долина. Активизирането на свлачищните процеси се предизвиква предимно от интензивните валежи.

Срутища. Множество срутища се наблюдават в проломните участъци на р. Арда и във всечените V-видни речни долини. Голямо срутище се установява по левия долинен склон на р. Арда, североизточно от с. Брягово. Образувано е в подножието на стръмните и отвесни склонове, изградени от дебел латитов покров. Размерите на скалните късове се обуславят от височината на откосите и степента на напуканост на масива. Локалните малки срутища по пътя с. Бряговец–Маджарово и Маджарово–с. Бориславци представляват сериозна опасност за транспорта.

Кално-каменни порои. Кално-камените порои възникват при проливни дъждове, като се образува водонаситена подвижна кално-каменна маса, която се стича надолу по склона, увличайки допълнително количество отломъчен материал. Тази маса попада в руслото на реките, където разрушава бреговете и формира мощен поток. Опасност от проява на кално-каменни порои има в почти всички десни притоци на р. Арда – Бряговска река, реките Гюргендере, Марешница и др.

Преграждане на речните долини при активни склонови процеси. Това явление е свързано с активизирането на гравитационните процеси – свлачища, срутища и кално-каменни потоци в дълбоко врязаните каньоновидни и проломни участъци на речните долини. Проявено е в долината на р. Куртдере, десен приток на Бряговска река. Свлеченият материал заема по-полегатите части на долината, като я прегражда. Създадената естествена преграда довежда до възникване на временно водохранилище, което се разрушава в резултат на филтрацията, хидростатичния натиск и ерозионното действие на течащата вода.

Разрушителни наводнения. Северната част на площта се пресича от една от най-големите и пълноводни реки – р. Арда. В долината ù е изграден яз. Ивайловград. Особеностите на долинната морфология, валежният режим, размиването на речните брегове, промяната на речното легло, активизирането на гравитационните процеси и отлагането на големи количества наноси правят р. Арда потенциално опасна в това отношение.

Обрушване в подземни изработки. Разрушаването на скалите чрез обрушване и скални удари е явление с експлозивна сила, вследствие на което мигновено се освобождава натрупаната механична енергия. Съпровожда се от внезапно разрушаване на пределно напрегнат масив. В резултат се поврежда или разрушава крепежът, скалите губят устойчивостта си и често се обрушват, запълвайки изработката. Въпреки спирането на рудодобива в Маджаровското рудно поле, вследствие на забавената или недобра консервация на галериите опасността от това явление е голяма. Опасност от обрушване има и в изоставените, консервирани галерии за проучване и търсене на злато-полиметални руди в района между селата Попско и Белополци.

Воден пробив в подземна изработка. Този процес причинява наводняване и запълване с пясък и глина в рудниците и галериите. Източник на постъпващите води и несвързани песъчливо-глинести материали са високите водоносни хоризонти на р. Арда. Такъв случай е известен в галерия, разположена в левия бряг на р. Арда северно от Маджарово.

Слягане на терена над подземни изработки. Това явление е в резултат на слягане и пропадане на земната повърхност над минните изработки. Потенциално опасни са участъците над горните хоризонти на вертикалните и хоризонтални изработки в Маджаровското рудно поле, особено след спиране на експлоатацията на рудниците. Голяма част от тях са обезопасени на повърхността.

Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   16   17   18   19   20   21   22   23   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница