Геоложко картиране и картосъставяне

2.1. Геоложко картиране и картосъставяне

Първият етап обхваща периода от 1955 до 1963 г., когато цялата площ на к. л. Комунига е покрита от разномащабни геоложки картировки в М 1:100 000 (Р. Иванов и др., 1956ф – цялата площ) и М 1:25 000 (Н. Стефанов и др, 1956ф – малка площ в югозападния ъгъл; Боянов и др., 1959ф – южната половина; Боянов и др., 1963ф – северната половина). С тези картировки се поставя началото на системни геоложки проучвания на големи площи, което позволява на авторите да извършат комплексни изследвания с регионално значение, като са съставени първите обобщени стратиграфски и тектонски схеми. При разчленяването на метаморфните и палеогенските седименти и вулкано-седиментните комплекси са прилагани разнообразни варианти на комбинирани лито- и хроностратиграфски подходи, като са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици (задруги, „свити”, хоризонти, комплекси, серии и др.).

Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи методи от този етап са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи – геоложко и геоморфоложко картиране в М 1:100 000 – 1:25 000, литохимично, хидрохимично и шлихово опробване и библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1976ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф).

Между двата етапа на геоложкото картиране в различните части на Източните Родопи са проведени геоложко доизучаване в М 1:50 000 (Р. Маринова и др., 1984ф), ревизионни, обобщителни и картосъставителски работи, в резултат на което са съставени: Геоложка карта на Източните Родопи в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф); Геоложка карта на Боровишкото понижение в М 1:100 000 (Р. Иванов, 1972); Схематична геоложка карта на на Боровишкото понижение в М 1:50 000 (Янев, 1988ф, Желев и др., 1989ф); Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра (Боянов и др., 1990b, 1995); Геоложка карта на терциерните скали от Горна Тракия и Източните Родопи в М 1:200 000 (Боянов, Горанов, 1997ф). При научните си изследвания в Боровишката калдера Марчев и Янев съставят геоложки карти на отделни участъци, съответно в М 1:25 000 (Марчев, 1985) и М 1:50 000 (Янев, 1990).

През втория етап (1994–2006) за обновяване и актуализация на картния материал и изясняването на редица дискусионни въпроси в региона се провежда ново кондиционно картиране в М 1:25 000 (В. Георгиев и др., 1995ф – североизточната част; Саров и др., 2002ф – цялата площ) и ревизионно-геоложко картиране М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф – цялата площ).

Резултатите от новото геоложко картиране променят представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на Източните Родопи. В метаморфните терени по теренни и петроложки данни са отделени големи тела от метагранити, които са включени в обема на отделните литотектонски единици (Саров и др., 2004; Саров и др., 2006ф). Тектонското райониране и тектонската еволюция са интерпретирани по модела на метаморфните ядрени комплекси, формирани в условията на корова ектензия (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998).

За палеогенските смесени вулканогенно-седиментни скали е приложен нов подход при разчленяването на разрезите, като са отделени конкретни вулкански комплекси, а за стратифицираните седименти са използвани неофициални и официални литостратиграфски единици (Йорданов и др. в: Саров и др., 2006ф).

2.2. Регионални и специализирани геоложки изследвания

По проблемите на метаморфните скали в Родопския масив е посветена обемиста литература, която отразява сложното развитие на идеите и основните дискусионни въпроси (принципи на стратиграфското разчленяване, метаморфни изменения, възраст, структурни особености, тектонска еволюция и др.).

Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961; Боянов и др., 1963; Вергилов и др., 1963; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971 и др.) възраждат и утвърждават за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежът на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), горен (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е доказана и има условен характер. По-късно Кожухаров (1984a,b; 1987а,b, Kozhukharov, 1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици.

Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov et al., 1983; Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Боянов и др., 1990a). Подобни схващания имат П. М Гочев (1980), Р. Иванов (1980, 1984), Дабовски (1991) и др. Оригинални схващания за наличието на офиолитови скали в метаморфните разрези на Източните Родопи имат Кожухарова (1984) и Kolcheva, Eskenazy (1988).

През последните няколко десетилетия в Централни и Източни Родопи са извършени регионални, геолого-структурни, петроложки, геохроноложки и други специализирани изследвания, които в различна степен допълват с нови данни компресионно-екстензионния модел на развитие на Родопския масив (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998). В поредица от публикации са разгледани основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматитови ядра), строежните особености, генезис и етапи на метаморфните комплекси (Z. Ivanov, 1988; Пейчева, 1997; Peycheva et al., 2000; Arkadaskiy et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Ovcharova et al., 2003; Герджиков, Саров, 2002; Sarov, Gergjikov, 2001, 2002; N. Bonev et al., 2006 и др.).

На палеогенските седименти и вулкано-седиментни комплекси от Боровишкото понижение и региона е посветена разнообразна литература, която засяга основните им характеристики (стратиграфия, магматизъм, петрология, възраст, генезис, структурни и металогенни особености, модели на геодинамично развитие).

Първите конкретни сведения за палеогенските скали от района са обобщени в докладите от геоложкото картиране (раздел 2.1), които са послужили за основа на последвалите регионални и специализирани изследвания. Всред многобройните публикации са налице редица обобщителни работи с по-регионален характер (Р. Иванов, 1960, 1963; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964; R. Ivanov, Kopp, 1968, 1969; Г. Атанасов и др., 1969, 1970ф; Б. Каменов и др., 1971; Atanasov, Goranov, 1975, 1984; Боянов и др., 1980ф, 1990b, 1995; Горанов и др., 1992; Боянов, Горанов, 1994; и др.).

Болшинството от трудовете съдържат обобщени данни за палеогенския колизионен магматизъм, структурната му позиция и неговото място в разреза: Р. Иванов (1961, 1972, 1978); Боянов, Маврудчиев (1961); Боянов и др. (1963); Кацков, Шиляфов (1968); Маврудчиев и др. (1976); Харковска и др. (1997); Марчев (1981, 1985); Марчев, Фекелджиев (1981); Марчев и др. (1985); Янев и др. (1983); Lilov et al. (1987); В. Георгиев, Милованов (1989); Harkovska et al. (1989, 1994); Янев (1990); Yanev et al. (1986, 1995, 2005, 2006); Yanev, Pesckay (1997); Marchev et al. (2004, 2005) и др.

Във времето тези схеми са били допълвани и видоизменяни, но в болшинството от тях е залегнала идеята за цикличното развитие на вулканизма (Р. Иванов, 1960). През последните години някои автори (Harkovska et al., 1994, 1998; Yanev, 1995; Харковска и др., 1997; В. Георгиев, 2002) поставят под съмнение традиционно прилаганите литостратиграфски подходи (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов и др., 1990b, 1995) и предлагат нови схеми (В. Георгиев, Милованов, 2006 a,b;c,d) и идеи за късноалпийската магмена еволюция (В. Георгиев, 2007a, b).

Сведения за формирането и терциерното развитие на пониженията от Източните Родопи и Горна Тракия се съдържат в публикациите на Р. Иванов (1980, 1983, 1984), Янев, Бахнева (1980); Dabovski et al. (1989); Yanev et al. (1995); Боянов, Йосифов (1986); Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al (2006) и др.

Регионални геофизични проучвания са извършени на цялата площ: гравиметрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Тодоров, Латифян, 1984ф; 1986ф) и аерофизични – гамаспектрометрични и магнитометрични в М 1:50 000 (Дайски и др., 1991ф). Комплексни интерпретации на геофизичните данни са извършени от Йосифов и др. (1990), Цветков, Никова (2003).