Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.4.2. Литология
- 3.4.3. Структурни особености
- 3.4.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
3.4. Боровишка литотектонска единица3.4.1. Обща характеристика, разпространение и границиБоровишката литотектонска единица е отделена за първи път от Саров и др. (2004). Като цяло тя е изградена от пластинообразни тела и лещи от серпентинизирани ултрабазити, масивни тела от метагабра, мрамори, биотитови гнайси и гнайсошисти и тела от пластично деформирани порфирни, равномернозърнести и аплитоидни метагранити. Метаморфизмът на скалите е в умерено температурен амфиболитов фациес, без следи от мигматизация. Разрезът е изцяло с S/C милонитен строеж, особено ясно изразен в телата от пластично деформирани метагранити. В литостратиграфско отношение тази част от разреза е отнасяна (Боянов и др., 1990а) към Богутевската и Въчанската свита на Родопската надгрупа. В рамките на к. л. Комунига, единицата се проследява като тясна ивица в района на селата Боровица, Аврамово, Русалско, Рибарци и Снежинка, където се разкриват единствено порфирни метагранити и амфиболити. По отношение на регионалната фолиация Боровишката литотектонска единица заляга над разреза на Старцевската. Долната граница се поставя по милонитите на Боровишката отседна зона на срязване. Те се разкриват в основата на единицата, където отделят мигматизирания разрез на Старцевската единица от немигматизираните скали на Боровишката единица. Зоната се следи западно от селата Боровица, Аврамово и Русалско. Най-представителни са милонитите в долината на р. Арда, до опашката на яз. Кърджали. Там се наблюдава запазен участък от отседно синметаморфно срязване в порфирните метагранити. Фолиацията е изправена-до вертикална. Минералната линейност е хоризонтална с посока 140–150°. Критериите за срязване, представени от сигма порфирокласти и „С” срязвания, показват ляво отседно синметаморфно движение. Върху тази пластична зона се наслагват крехко-пластични и крехки деформации, маркирани от сиво-зелени милонити и тектонска глина, която се припокрива от брекчоконгломератите от основата на палеогенския разрез. Горната граница на Боровишката единица в рамките на картния лист се маркира от трансгресивно залягащи палеогенски седименти и вулканити. 3.4.2. ЛитологияПорфирни метагранити (Br/pmγ). Разкриващите се на картния лист метагранити са част от ивицата, която се проследява от с. Русалско, през долината на река Арда, около селата Боровица, Каменарци, Бойно и Генерал Гешево. Те са сиви на цвят, средно- до едрозърнести интензивно деформирани и милонитизирани с фолиация, отговаряща на общорегионалната, засягаща и пъстрия разрез, който ги вмества. По-често те са равномернозърнести, но на места се наблюдават и различно големи порфирокласти от калиев фелдшпат с големина до 2 cm, преориентирани паралелно или косо на фолиацията. Те са пълни със зонално разположени зърна от по-рано изкристализирали минерали. В по-равномернозърнестите разновидности метагранити се срещат деформирани (изтеглени по шистозността) меланократни включения. Структурата на деформираните порфирокластични метагранити е неравномернозърнеста, като на фона на средно- до дребнозърнеста динамично рекристализирала основна маса се открояват едри порфирокласти от калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит, кварц, а акцесорни са апатит, циркон, аланит, епидот. Амфиболити (Br/a). Телата от амфиболити, които се разкриват в района на с. Рибарци разглеждаме като рамка на порфирните метагранити. Амфиболитите са дребно- до среднозърнести. Тесктурата им е ивичеста, а структурата – гранобластна и нематобластна. Главните минерали, изграждащи амфиболитите, са амфибол и плагиоклаз. Амфиболът е доминиращ минерал или е в количество, съизмеримо с плагиоклазовото. Зърната му са дребнопризматични и ксенобластни и най-често призматичните кристали са еднопосочно ориентирани. По-едропризматичният амфибол често изгражда мономинерални ивички. Понякога по-едрите зърна са зонални – различно оцветени: в централната част са бледозеленикави, а към края с по-наситен цвят като този на дребнозърнестия, ксеноморфен амфибол. Плагиоклазът е представен в по-дребни и по-изометрични зърна. Някои от тях са ламелирани и имат слабо зонално устройство. Понякога образува мономинерални ивички или лещовидни участъци, в които се среща епидот. Второстепененните минерали са представени от калцит и епидот. 3.4.3. Структурни особеностиФолиация. Фолиацията следва ориентировката на регионалнално изявената. В рамките на цялата единица тя затъва на североизток, изток и югоизток. В разкриващата се част от единицата на к. л. Комунига тя затъва преобладаващо на североизток. Наклоните варират, като в обсега на Боровишката отседна зона на срязване тя е стръмна до вертикална. Линейни структури и посока на тектонски транспорт. Линейните синметаморфни структури са представени от линейност по минерали и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол. Ориентировката ù е преобладаващо на север–северозапад, почти хоризонтална. Установените мезоскопски критерии на срязване показват транспорт на северозапад, което индикира ляво отседно срязване. 3.4.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолититеКонкретни термо-барометрични изследвяния на скалите в рамките на к. л. Комунига не са правени. Представените тук условия са определени на базата на изследванията на Овчарова (2005) за южните части на единицата. Основните изменения в скалите на цялата единица са станали в рамките на амфиболитов фациес без мигматизация. За метагранитите Овчарова (2005) определя условията на метаморфизъм по състава на биотитите, като температурните условия варират в границите 550–510°С. Направените изчисления за Р-Т условията в гнайсошисти и метагранити от Боровишката единица показват също регресивен ход на метаморфизма, подобно на хода в Ардинската и Старцевската единици, но при по-ниски пикови температури, в полето на ставролит-кианитовата зона (Т 590–645°С) до преобладаващо в полето на гранатовата зона (Т 550–470°С). Налягането варира от 6–9 kbar до 4–2 kbar за по-ниско температурните интервали, следвайки ретроградния ход на метаморфизма по посока на часовниковата стрелка. Изледванията върху характера и възрастта на протолитите на метагранитите (Овчарова, 2005) показват, че те са продукт на вулканско-дъгов магматизъм с единични точки, насочващи към постколизионните гранити. Времето на генериране, внедряване и кристализация на гранитна магма се определя на около 150 Ma. Петрографските данни характеризират пластична деформация за кварца и биотита и крехко-пластична деформация за фелдшпатите. Времето на термалния пик в метагранитите, определено по новообразуваните монацити (Овчарова, 2005) е 53 Ма. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|