Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Геологопроучвателни и металогенни изследвания
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ
- 3.2. Ардинска литотектонска единица
- 3.2.2. Литология
- 3.2.3. Структурни особености
- 3.2.4. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
2.3. Геологопроучвателни и металогенни изследванияТърсенето на полезни изкопаеми с прогнозна оценка на перспективността са извършвани на всички етапи от проведените геологопроучвателни работи и специализираните металогенни изследвания. Обзор и анализ на многобройните търсещо-оценъчни работи са извършени и обобщени в геоложките доклади на В. Георгиев и др. (1995ф), Саров и др. (2002ф, 2006ф). 3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИВисоката степен на метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани специфични метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип. Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделени пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
3.2. Ардинска литотектонска единица3.2.1. Обща характеристика, разпространение и границиМетаморфният разрез на Ардинската литотектонска единица е разглеждан като част от Прародопската надгрупа – Арденска група – Вишневска свита (Кожухаров, 1984; Боянов и др., 1988), приемана за част от архайския метаморфен комплекс. Като Ардинска единица елемент от южновергентната алпийска навлачна постройка е описана от Z. Ivanov (1988). По късно Burg et al. (1990) характеризират същия скален разрез като пластина от компресионна синметаморфна навлачна система. Според тях единицата Арда е изградена от две части – Арда-1 и Арда-2. Двете части на единицата Арда се разделят от пластична зона на срязване, включваща лещи от еклогити. В модела за метаморфен ядрен комплекс (Z. Ivanov, 2000) е характеризирана като Ардинска екстензионна единица, изграждаща ядрото на комплекса. Това е най-късно изнесената при екстензията мигматизирана част от разреза, представен преобладаващо от диатекситови мигматити. Под името Ардинска литотектонска единица е отделена и описана от Саров и др. (2004). Изследванията показват, че мигматитовият разрез на тази единица е получен от високотемпературно преработена гранитоидна кора с херцинска възраст на протолита и еоценска възраст на кристализация на новообразуваната топилка (Peytcheva et al., 2000; Cherneva et al., 2002; Оvtcharova et al., 2003). В обхвата на к. л. Комунига Ардинската литотектонска единица е представена основно от диатекситови мигматити, сред които се срещат неиздържани, лещовидни тела от масивни амфиболити и метаеклогити, тънки пачки от двуслюдени шисти и мрамори. Скалите на единицата изграждат най-ниските части от разреза на Централнородопския метаморфен терен, които се разкриват по долината на р. Давидковска Малка Арда, около селата Планинско, Загражден, Вълчан дол, Две тополи, Сейменска махала и др. От границите на единицата е установена само горната. Тя се поставя по милонитите от зоната на срязване Канарата (Sarov, Gerjikov, 2001; Саров и др., 2004). Зоната се маркира от милонити по мигматизирани гнайси и в лещовидни тела от гранат-биотитови шисти с кианит и силиманит, проследяващи се в участъка Рибни дол (северно от с. Загражден) и около махалите Две тополи и Канарата. Срязването е извършено след термалния пик на метаморфизъм и се свързва с екстензионни движения с възраст от 34,5 Ma (Ovtcharova et al., 2003). 3.2.2. ЛитологияДиатекситови мигматити (А/mig). Диатекситови мигматити, развити върху ортогнайси, се разкриват на широки площи в долината на р. Давидковска Малка Арда, около селата Планинско, Загражден, Вълчан дол, Две тополи, Сейменска махала и др. Те са представени от интензивно мигматизирани биотитови метагранити, превърнати почти изцяло в диатексити. В запазените участъци метагранитите имат ивичеста „очна” или диатекситова текстура. Мигматичните образувания са левкократни, кварц-фелдшпатови жили, конкордантни или секущи на фолиацията с различна дебелина. На места жилите са пластично деформирани, другаде са синкинематични и такива, внедрени по време или след прехода от пластични към крехки деформации. Структурата на метагранитите, подложени на мигматизация, е порфирокластична, лепидогранобластна, а за някои разновидности и гранитова. Фолиацията се определя от субпаралелното ориентиране на биотитовите люспи, съсредоточаването на кварца в изтеглени ивица с близка оптична ориентировка на зърната и линейното подреждане на зърната от плагиоклаз и калиев фелдшпат. Главните скалообразуващи минерали са биотит, плагиоклаз, калиев фелдшпат и кварц. Акцесорните минерали са представени от апатит, циркон, аланит, титанит, руден минерал. Биотитът е основният мафичен минерал. Могат да се различат биотити от две генерации – магматична, която е реликтова и втора наложена метаморфна генерация. Плагиоклазът е доминиращия саличен минерал. Представен е в удължени зърна и такива с по-изометричен хабитус. Често е с неравномерно потъмнение, а понякога и с плавен зонален строеж. В по-слабо деформираните участъци са запазени реликти от първичната магматична структура, маркирана от по-едрозърнести плагиоклази, ориентирани с дългата ос успоредно на фолиацията. В по-едрите зърна се наблюдават антипертитни отсмесвания – белег за по-нискотемпературни преобразувания. Порфирокластите са по-едри, късопризматични, относително автоморфни зърна, частично обхванати от калиев фелдшпат, кварц и биотит. На границата с калиевия фелдшпат се наблюдават мирмекити. Плагиоклазът от „очите”е по-спокоен отколкото този в основната маса, който е изтеглен, закръглен или разпаднал се на ситнозърнеста маса. Калиевият фелдшпат е неравномерно развит. Той е средно- до едрозърнест, рядко порфирен, срещат се и карлсбадски срастъци. В резултат на деформацията първичните зърна от калиевия фелдшпат са се разпаднали на субзърна, някои с различна оптична ориентиравка, което показва динамична прекристализация с ротация на субзърната. По пукнатини са отложени мирмекит-кварц-биотитови агрегати. В отделни случаи мирмекитите са привързани към местата с най-висок стрес и образуването им се свързва с деформациите. Оформянето на калиевофелдшпатовите кристали се контролира от ориентирани напрежения на средата, при сравнително високи температура и вероятно с активно участие на флуиди (Овчарова, 2005). Кварцът е със зазъбващи се контури, понякога събрани в неправилни участъци и зърната му са удължени успоредно на ориентираните биотитови люспи. Срещат се и средно едри зърна, в които са развити субзърна по призма и базичен пинакоид (структура „шахматна дъска”), което е показателно за деформация при температури над 650° (Kruhl, 1996). От акцесорните минерали се срещат едрозърнест автоморфен апатит, отделни едри аланитови зърна и тънкопризматичен циркон. Анатектичната топилка е представена от жили и тела от анатектични гранити. Такива тела се срещат на редица места в разреза на единицата. Те са характаризирани петроложки и геохимично извън района около с. Баните и в долината на р. Арда в района на Дяволския мост. Подобни тела са установени и при вливането на Загражденска река в Давидковска малка Арда. Контактите на телата от диатекситов тип гранити с включващите ги биотитови мигматизирани гнайси са дифузни и това прави ясното им очертаване на картата невъзможно. Наблюдаваните макро- и микроскопски особености ги определят като образувани от мигматична топилка. В по-голямата част от тях липсва ясна, издържана фолиация. Там където я има, тя се бележи от частична подредба на биотита. Това са левкократни скали с масивна текстура и хипидиоморфнозърнеста – гранитова структура. Геохимичните данни за разглежданите гнайси разграничават особеностите на протолитите от тези на новообразуваните анатектични гранитни топилки. Независимо получена, но много близка геохимична информация на протолитите дават Cherneva et al (2003), Peytcheva et al. (2004), Cherneva, Georgieva (2005) и Овчарова (2005). Интерпретацията им свързва произхода на протолитите с вулканско-дъгов гранитоиден магматизъм. Амфиболити (A/a). Амфиболитите са представени от неиздържани лещовидни тела, разпръснати в разреза на диатекситовите мигматити около махалите Загражден и Две тополи. Макроскопски са масивни, слабо нашистени. Скалообразуващите минерали са амфибол, биотит, плагиоклаз, а често и клинопироксен. Протолитът на амфиболитите най-вероятно е базична магматична скала – габро – масивно до ивичесто. Свидетелства за това са масивният характер на скалите, реликтовите структури, изобилието на титаномагнетит като акцесорен минерал. Северно от махала Две тополи сред масивните амфиболити са установени единични лещи от интензивно амфиболитизирани еклогити и силно променени ултрабазити (Саров и др. 2002ф). В действителност от еклогита са запазени отделни разпокъсани фрагменти, включени в кварц-фелдшпатов матрикс. Еклогитовата асоциация е представена от фрагменти от гранатови зърна, дребнозърнести клинопироксен-албитови симплектити, заместващи се от амфибол-плагиоклазови симплектити и обилен руден минерал, най-често свързан с разпадането на гранатовите зърна. Характерът на разреза показва белези на метаофиолитова асоциация, запазена като ксенолитов пакет сред разреза на ортогнайсите. Мрамори (A/c). Мраморите са представени от тънки лещовидни пачки включени сред масивните амфиболити. Такива пачки се наблюдават северозападно от махала Две тополи и на пътя за с. Рибни дол. Те са дребно- до среднозърнести, масивни, бели и сиво-бели на цвят. Понякога са нечисти и с графитни люспи. Сред мраморите в района западно от с. Две тополи се установяват и тънки, лещовидно изклинващи пачки от двуслюдени шисти с дебелина до 1–2 m. 3.2.3. Структурни особеностиФолиация. Фолиацията е основна синметаморфна структура, засегнала в различна степен всички скални разновидности от разреза на Ардинската литотектонска единица. Тя се проявява като добре изразени плоскости на нашистяване, получени в процеса на регионалния метаморфизъм и свързаните с него деформации. Тези плоскости са развити паралелно на плоскостта на подреждане на слюдените минерали, основно на биотита. Наблюдаваните плоскости на фолиацията затъват полегато и устойчиво на североизток. Налага се впечатлението, че ходът на фолиацията следи общо взето ориентировката на зоната на срязване Канарата, с която вероятно е свързана и генетичeски. В регионален план плоскостите на фолиацията оформят североизточната периферия на Централнородопската подутина. Линейни структури и посока на тектонски транспорт. Като линейните синметаморфни структури разглеждаме минералната и стриационна линейност. Минералната линейност включва линейност по биотит и амфибол и стриационна линейност по кварц и фелдшпат. Те са развити по плоскостите на фолиацията, която огъва плавно от североизток до изток–югоизток. Общо за цялата единица минералната линейност се ориентира в два ясно изразени тренда с посока СИ и И–ЮИ (Саров и др., 1998ф). В рамките на к. л. Комунига преобладава посоката към СИ. Относително по-късната стриационна линейност по кварц и фелдшпат има същата ориентировка, което показва постепенен преход от пластични към крехко-пластични деформации.
По данни на Овчарова (2005) условията на метаморфизъм в Ардинската единица бележат декомпресионния преход от полето на стабилност на кианита към силиманитовата зона. В ксенолитите от метапелити се наблюдава реликтова по-високо барична парагенеза, маркирана от ядрата на гранатовите порфиробласти при Т 670–600° и Р 9–7 kbar, докато високотемпературните условия и декомпресионния ход на матаморфизма съвпадат с тези на метагранитите. Температурния пик при 680–610°С и налягане 6–8 kbar се свързва с процесите на мигматизация и пластична деформация в изследваните скали, и образуването на монацит и циркон в подходящите по състав левкосоми. Декомпресионният ход на метаморфизма се бележи от преуравновесяването на минералните парагенези при Т 550–500°C и Р 6–3 kbar с преход от пластични към крехки деформации до Т<500°C и Р 3–2 kbar. Възрастта на кристализация на анатектичните топилки в ортогнайсите на Ардинската единица варира в тесни граници по данни от U-Pb датиране 37–38 Ma за монацит и циркон от горната част на единицата (Arkadakskiy et al., 2000; Ovtcharova et al., 2002; Cherneva et al., 2002, 2003, Peytcheva et al., 2000, 2004; Овчарова, 2005). Субсолидусното преуравновесяване на монацит с възраст 36 Ma бележи началото на ексхумацията при температура 600–650°С, която е протекла бързо, с охлаждане до 350–300°С, за което свидетелстват Ar-Ar възрасти на биотит, датирани като 35 Ma (Peytcheva et al., 2004). Установени са вида и възрастта на протолитите на ортогнайсите от Ардинската литотектонска единица. По данни на Ovtcharova et al. (2002), Овчарова (2005), Cherneva et al. (2002, 2003) и Peytcheva et al. (2000, 2004) протолитите на мигматизираните биотитови и двуслюдени метагранити от долината на р. Арда са херцински гранити с възраст 300–310 Ма. Приставова (1995) характеризира протолитите на метабазити, разкриващи се в района на Ардино (южно от разглеждания картен лист). Тя отделя базични магматити (габроиди), амфиболитизирани габроиди и амфиболити, които характеризира като продукт на силно магнезиално наситена магма. По данни на Zakariadze et al. (1993) тези метабазити са продукт на примитивни островни дъги и по състав са най-близки до диференцираните толеити и в по-малка степен до скалите от калциево-алкалната серия. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|