Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. ПАЛЕОГЕН
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.2. Ивановска група
- 4.1.2.1. Подрумченска свита ( P E 3 )
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ4.1. ПАЛЕОГЕН4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скалиЛитостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж принадлежат на категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали. Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи. Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006a,b,c,d) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им. Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени структури от II, III и пр. порядък. Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и фиг. 20. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г. По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам. 
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист). Абревиатурни обозначения: ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплекна структура; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга 4.1.2. Ивановска групаЕдиницата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1:50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а). В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита. Съобразно стратиграфската и позиция, възрастта на групата се определя като приабонска. Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав. 4.1.2.1. Подрумченска свита (PE3)Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намира геоложкият епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Саров и др., 2008b). Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1995ф). В изследваната площ скалите на единицата са разпространени изключително по границата на метаморфниият фундамент с палеогенските вулкански и седиментни скали. Те са основният пълнеж на Припекското съставно понижение. Материалите на свитата могат да се наблюдават като отделни изолирани разкрития в землищата на селата Рибен дол и Мировец, южно от с. Тухла, северно от с. Малко Кушево, източно от с. Песнопой и пр. Скалите на Подрумченската свита залягат несъгласно с размивна граница спрямо метаморфния терен. При с. Мировец материалите на единицата се зацепват и чрез бърз вертикален литоложки преход се покриват от блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга на теригенния комплекс. В околностите на селата Планинско и Две тополи скалите на свитата се покриват трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга и несъгласно от вулканитите на Войновския вулкански комплекс. Просичат се от скалите на Загражденския вулкански подкомплекс. Главният съставен компонент на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви слабоспоени брекчоконгломерати с отделни пачки и лещи от грубозърнести пясъчници. При с. Рибен дол брекчоконгломератите са изградени предимно от едри чакъли и валунни, но се срещат и блокове с размери до 1,5 m. Сортировка не се наблюдава. Кластите са слабообработени до ръбести. Съставът на късовете е мономиктов, изграден предимно от диатекситови мигматити, а по-рядко се срещат късове от амфиболити и кварц. Текстурата е класт- до матриксподдържана. Матриксът е с гравийна до псамитна структура. Груботеригенните скали прехождат в неиздържани в пространството пачки от разнозърнести полимиктови пясъчници. Последните имат ръждиво-сив, зеленикавосив до червено-виолетов цвят и коса, на места паралелна слоестост. Съставът на минералните зърна е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, мусковит и др. При с. Песнопой брекчоконгломератите са изградени от късове от мигматизирани биотитови гнайси, амфиболити, фрагменти от кварцови жили и др. Късовете са с чакълни до валунни размери, предимно слабообработени до ръбести. Матриксът е тъмен на цвят, песъчливо-гравиен. Като цяло за скалите от това разкритие червеният цвят не е характерен. Дебелината на седиментите тук е трудно установима поради литоложкото сходство с подложката. В разреза при с. Боровица свитата е изградена от чакълни до валунни брекчоконгломерати с пачки от грубозърнести пясъчници с характерен червено-виолетов цвят, като в късовия компонент преобладават порфирните метагранити. Дебелината на единицата се изменя от 0–20 до 100–170 m. Седиментите на Подрумченска свита представляват делувиално-пролувиално акумулирани континентални образувания с характерно червено-виолетово оцветяване. Фауна и флора в свитата не са установени, но поради факта, че тя прехожда нагоре в седименти с доказана приабонска възраст се допуска, че тези отложения са образувани в рамките на късния еоцен.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|