Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )
- 4.1.3.2. Блоково-валунно-брекчоконгломератна задруга ( cgb E 3 )
- 4.1.4. Мергелно-варовикова задруга ( ml E 3 )
4.1.3. Теригенен комплексТова е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т. нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Искра). Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение (фиг. 2 и 20). В пределите на картния лист са застъпени само две от съставящите комплекса задруги – блоково-валунно-брекчоконгломератната и конгломератно-пясъчниковата. Последната е и най-широко представената му единица в рамките на Източнородопската комплексна депресия. 4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Р. Иванов и др., 1956ф; Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1966ф; Боянов и др., 1995; В. Георгиев и др., 1996ф). В рамките на изследваната площ седиментите на задругата са установени от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Единицата е слабо застъпена на картния лист. На по-голяма площ се разкрива североизточно от с. Боровица. Отделна ивица от нея се установява на около 1 km северно от с. Две тополи, както и северно от с. Русалско. Задругата е основен пълнеж на Ранилистското понижение. Скалите на задругата залягат с размив или с кратък литоложки преход върху материалите на Подрумченската свита. При с. Боровица единицата се зацепва латерално и прехожда в блоково-валунно-брекчоконгломератната задруга, а се покрива несъгласно от скалите на Лисичарска свита. Северно от с. Две тополи, тя се покрива съгласно с бърз преход от мергелно-варовиковата задруга. Единицата е изградена от разнозърнести пясъчници, заменящи се във вертикална и хоризонтална посока от разнокъсови брекчоконгломерати. Цветът на седиментите е сив, сиво-зелен и ръждивожълт. Пясъчниците изграждат средно- и дебелопластови до масивни последователности. Наблюдава се хоризонтална слоестост и добра сортировка. Те са предимно грубозърнести, полимиктови и алтернират неравномерно с конгломерати и алевролити. В теригенния компонент на пясъчниците участват минерали, характерни за метаморфния фундамент: кварц, плагиоклаз, калиев фелшпат, биотит и др. Спойката е карбонатна или глинеста от базален и поров тип. Алевролитите са с подобен минерален състав, като образуват по-тънки пластове. При с. Русалско псефитите преобладават. Късовете, които ги изграждат, са от ивичести гнайси, амфиболити, фрагменти от кварцови жили и др. Брекчоконгломератите са дребночакълни до валунни, предимно слабо обработени до ръбести, матриксподдържани. Матриксът е жълто-кафяв на цвят, с псамо-псефитна структура, съставен от ръбести литити и полиминерални фрагменти. Дебелината на задругата в изследваната площ варира от 10–20 m (с. Рибен дол) до 100–150 m (в Боровишкия грабен). Приабонската възраст на единицата е определена въз основа на фосилни съобщества, установени от по-варовитите нива извън пределите на изследваната площ (Динков и др., 1968ф). 4.1.3.2. Блоково-валунно-брекчоконгломератна задруга (cgbE3)Под това наименование единицата се обособява за пръв път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Тези седименти са разграничени преди това в Източните Родопи от В. Георгиев и др. (1999ф) като „задруга на блоковите брекчи” в района на с. Сеноклас (к. л. Маджарово в – М 1:50 000), но отнесени от авторския колектив към по-високи части на приабонския разрез. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) скалите са приобщени към разреза на „брекчоконгломератна задруга”. Единицата се разкрива в югоизточния ъгъл на картния лист, северно от с. Боровица по пътя за с. Китница. Седиментите изпълват Ранилисткото понижение от рамките на Боровишкия грабен. Материалите на задругата залягат с размив върху брекчоконгломератите на Подрумченска свита, както и с преход и латерално съчленяване със скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга от теригенния комплекс. Покриват се несъгласно от Лисичарската и Пъдарската свита. Задругата е изградена от полигенни блоково-валунни брекчоконгломерати с груба, недобре изразена слоестост. Основният цвят на скалите е жълто-кафявият. Структурата е преобладаващо матриксподдържана. Матриксът е песъчлив, разпределен неравномерно. Във вертикално направление се наблюдава градация и ритмичност на последователности от пясъчници и гравелити, които не са добре издържани латерално. Брекчоконгломератите са дребночакълни до валунни (пo-рядко блокови с размери до над 2 m3), предимно слабообработени. Изградени са главно от порфирни метагранити и амфиболити. В подчинено количество се срещат още класти от кварц, пегматоиди, ултрабазити и др. Дебелината на задругата в изследваната площ достига 100 m. Възрастта на единицата се определя като късноеоценска въз основа на латералното зацепване между нея и конгломератно-пясъчниковата задруга с доказана приабонска възраст.
Скалите на единицата изграждат няколко отделни рифови постройки при с. Драгоевци, както и едно тяло северно от устието на яз. Кърджали. Малки разкрития от задругата се наблюдават североизточно от с. Планинско – в основата на вр. Ирикуту, както и на 1 km северно от с. Две тополи. При яз. Кърджали рифовите постройки се захващат директно върху кристалинната подложка, а при с. Две тополи задругата заляга нормално с литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Единицата в пределите на картния лист е изградена изключително от варовици. Те са сиво-бели до кремави, съдържащи многобройни останки от организми, придаващи органогенния характер на скалата. Текстурата на варовиците е масивна, без слоестост. От организмовите останки преобладат колониалните корали и водорасли – типични рифостроящи организми. По-рядко се срещат бивалвии, гастроподи, ехиниди и др., повечето от които зле запазени. Характерно е обогатяването с грубопесъчлив или чакълен теригенен материал от непосредствената подложка в основата на рифовите тела. Дебелината на задругата в изследваната площ варира от 20 до 50 m. Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1966ф) и пр. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.56 Mb. Сподели с приятели:
|