Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

4.1.11. Планинецки вулкански комплекс

Р. Иванов (1960) включва тези скали към „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М – 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отнасяни към към „дайков тензионен комплекс”, а пирокластитите са включвани в „задруга на втори кисел вулканизъм”.

В пределите на картния лист единицата се разкрива в района на селата Морянци и Сладкодум. Изграждат западния завършек на Планинецката тензионна зона.

Скалите на комплекса покриват с размив или просичат скали от пясъчниково-брекчоконгломератната и мергелно-варовиковата задруга, Ирантепенския вулкански комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Зорнишкия вулкански подкомплекс.

Единицата е представена от риолити и свързаните с тях пирокластити.

По взаимоотношенията със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска.

В пределите на картния лист Планинецкия вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела.
Пирокластична задруга (1PlOl_1-2). Пирокластичните скали на комплекса са установени и се отделят в неофициална слоеста литостратиграфска единици за първи път в настоящето изследване. На Геложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) скалите от задругата са причислявани към „задруга на втори кисел вулканизъм”.

Единицата се разкрива в околностите на с. Морянци и източно от него.

Задругата се разполага с размив върху скали от Ирантепенския вулкански комплекс, Кърджалийската вулкано-седиментна група и Зорнишкия вулкански подкомплекс. Просича се от риолитови тела на комплекса.

Пирокластичната задруга е изградена от пачки бели до резедави масивни кристаловитролитокластични лапилни кисели туфи. Скалите са наситени с ювенилни ръбати риолитови (бели до сиво-бели, лилави, зеленикави) литокласти, сходни с риолитите от комплекса. Размерите им са от 1–2 mm до 5cm. Витрокластите са изцяло променени вероятно от глинести минерали и селадонит. Кристалокластите са представени от биотит и плагиоклаз.

Дебелината на пирокластитите достига 150 m.
Риолити (2PlρOl_1-2). По-обстойно са характеризирани като основна неофициална неслоеста литостратиграфска единица в състава на Планинецкия вулкански комплекс в Обяснителната записка към к. л. Черничево (М 1: 50 000).

Р. Иванов (1960) отнася тези скали към „екструзията на фелзитовите риолити”. В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М – 1: 100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) са причислявани към „дайки и тела от риолити – Планинецки тип”.

В пределите на картния лист скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Морянци и Сладкодум и ИЮИ от последното.

Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление – Планинецка тензионна зона (Р. Иванов, 1960). На цвят са сиви с виолетов или зеленикав отенък. Текстурата им е масивна, като в периферните участъци на телата скалите често са автокластично брекчирани. Структурата е порфирна, ивичеста флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин, биотит, К-фелдшпат. Основната маса е микрозърнеста, сферолитова, на места микролитова. В някои участъци скалите са хидротермално променени. Рядко периферните им участъци, а в някои случаи и отделни самостоятелни тела са изградени от зеленикави перлити.

Конкретни датировки за риолитите, разкрити в пределите на картния лист, липсват. За такива в района на селата Черничево и Попско (к. л. Ченичево М 1: 50 000) K-Ar датировки са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev et al. в: Bonev et al. 2006). Тези факти, както и взаимоотношенията им със скалите от други единици, ни дават основание (макар и с известна доза условност) да приемем възрастта им като рупел-хатска.

4.1.12. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския вулканизъм

4.1.12.1. Общи бележки

Съществуват няколко хипотези за геодинамичното положение на магматизма в Източните Родопи, съответно и за неговия генезис. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (R. Ivanov, 1963, Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го приема за постколизионен.

Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на картиране обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.

За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Bogatikov et al. 1981).