Мергелно-варовикова задруга (mlE3)

4.1.5. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

При с. Звъника скалите на задругата изграждат сравнително голяма рифова крайбрежна постройка. Отделни малки тела са развити в- и около периметъра на Енчецкия хорст, както и непосредствено западно от Кърджали в зоната на Кърджалийския разлом.

Задругата се разполага нормално с бърз преход или се зацепва с материалите на постилащата я конгломератно-пясъчниковата задруга, а в останалите разкрития границите ù са тектонски.

Скалите на единицата са представени от бели до кремави масивни рифови варовици, най-често без отчетливо напластяване, с биостромен или биохермен характер. В строежа им участват разнообразни форми на водорасли, корали, бриозои, бивалвии, нумулити, гастроподи и пр. Теригенният примес е в незначително количество и е съсредоточен предимно в основата на рифовете. На отделни места варовиците са прослоени от тънки мергелни нива.

Дебелината на задругата е непостоянна. При с. Звъника максималната дебелина достига 75 m.

В рамките на картния лист скалите на мергелно-варовиковата задруга изграждат предимно прибрежни постройки. В друга позиция и райони на разпространение те изграждат бариерни вериги от и около етапа на бесейнова трансформация.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени в Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1968ф), и др.

4.1.6. Свободиновска вулкано-седиментна група

Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008).

Според определението групата обединява продуктите на няколко повече или по-малко устойчиви фациеса, всеки от които отговаря на строго определени регионално или локално засебени зони от трансформирания приабон–ранноолигоценски басейн.

На Геоложката карта на България в М 1:100 000 материалите на групата са описвани като „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми” се разглежда от Боянов, Горанов (1997ф).

С номинирането на две свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава ù са отделени редица неофициални разнорангови единици, които доохарактеризират сравнително пъстрия ù и разнороден строеж.

4.1.6.1. Пъдарска свита (PdE₃)

В по-новите изследвания е разглеждана като съставна част от „задруга на първи среднокисел вулканизъм” (Горанов в: Кожухаров и др., 1995) и „вулканогеннo-седиментогенна задруга” (В. Георгиев и др., 1996ф).

Скалите на свитата изграждат основния седиментен пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В рамките на изследвания район разпространението ù е съсредоточено по северозападния контур на картния лист, северно от селата Главатарци, Енчец, Средника, както и в един малък клиновиден периметър северно от с. Зимзелен.

Долната граница на единицата не се наблюдава. От юг свитата се отделя по линията на Кърджалийския разлом от скали от други нива на палеогенския разрез. Покрива се с вертикален преход от варовитите туфити на Зимовинския вулкански комплекс.

В рамките на картния лист единицата е представена в класическия си облик – флишоидна алтернация на среднокисели туфи и тефроидни скали с промеждутъчен състав, редуващи се с нормални седименти – пясъчници, алевролити и мергели. Редуването е ритмично, предимно тънко- до среднопластово и по-рядко дебелопластово, с добре изразена слоестост.

Туфите и туфитите са преобладаващо псамитови и алевритови и в по-малка степен пепелни. Дебелината на пластовете е 5–50 cm, рядко до 1 m.

Пясъчниците изграждат пластове с дебелина 30–40 cm. В състава им често участва вулканогенна съставка. Текстурата им е масивна.

Мергелите са неясно слоести, сиви на цвят.

Макар и рядко присъстват единични пачки или пластове от органогенни детритусни варовици.

Основен белег на единицата е нейният ритмичен строеж с белези на тефроидна турбидитна седиментация. Ритмичността е сравнително монотонна, но плавно и осезаемо изменчива както във вертикална, така и в латерална посока.

Дебелината на свитата варира от 0 до 150 m.

Всред варовитите и мергелни нива е определена богата късноеоценска фауна (Горанов, 1960; Иванов, Р. 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961). Тази възраст се потвърждава още от Минчев и др. (1964ф) и Динков и др. (1968ф). Микропалеонтоложките (варовит нанопланктон) определения на Синьовски по материали от нашите опробвания в мергелните нива на свитата южно от с. Бленика показват присъствие на таксоните Helicosphaera compacta и Lanternithus minutus. Първият ограничава стратиграфския диапазон отдолу до бартона, а вторият продължава масовото си развитие до началото на олигоцена. Така възрастовият интервал на единицата се включва в обхвата на късния приабон – най-ранния рупел.

4.1.6.2. Брекчоконгломератно-пясъчникова задруга (bsЕ₃)

В регионален план материалите на задругата заемат сравнително високи нива в седиментния пълнеж на вулкано-седиментния трог. В пределите на изследванат площ задругата може да се наблюдава на около 1 km северно от с. Главатарци, по левия бряг на яз. Кърджали.

Долната граница не е разкрита на повърхността. Единицата се зацепва чрез латерален преход с ритмичните седименти на Пъдарската свита.

Скалите на задругата са представени предимно от сравнително еднообразни дебело-грубослоести разнозърнести полимиктови пясъчници. Това са кафеникави на цвят, сравнително добре споени скали с масивна текстура и псамо-псефитна структура. В състава им участват предимно ръбести до полузаоблени зърна от ортоклаз, кварц, биотит, гранат, епидот и др. Пясъчниците включват в по-долните си нива и мергелни пакети, посредством които прехождат от постилащата ги и латерално заместваща Пъдарска свита. Често присъстват прослои и пачки от латитови бомбени туфи, отнасящи се към Войновския вулкански комплекс (к. л. Николово – М 1: 50 000).

Характерно за строежа на задругата е наличието на лещи и прослои от разнокъсови полимиктови класт- или матриксподдържани брекчоконгломерати. Късовата компонента е изградена от разнообразни гнайси, метагранити, амфиболити, мрамори и пр. В околностите на с. Старо място и на север всред разреза на единицата са набелязани пластинообразни блокове и плаки от мономиктови мраморни, амфиболитови, и пр. разнокъсови уплътнени брекчи от състава на Крумовградската група (Йорданов в: Саров и др., 2002ф).

Дебелината на единицата достига до 200 m.

Материалите на брекчоконгломератната задруга се схващат като продукт на лошо сортирана флуксотурбидитна седиментация, изпълваща сравнително обширни, но локално оформени депресии в подножието на басейновия склон.

Опробване беше извършено от Йорданов и ко. (в: Саров и др., 2006ф) от песъчливите нива на задугата. Изследваната фосилна асоциация е сравнително богата и съдържа важни стратиграфски репери – Isthmolithus recurvus Deflandre in Deflandre & Fert, 1954 и Ericsonia formosa (Kamptner, 1963) Haq, 1971, които ограничават стратиграфския диапазон в рамките на късния приабон. Определенията извърши Д. Синьовски, въз основа на варовита нанофосилна фауна.