Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист



страница8/25
Дата17.12.2017
Размер2.72 Mb.
#36937
ТипЗадача
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25

4.1.3. Ивановска група


Единицата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици.

Към състава ù са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите, в Ибреджека и др.

По-късно Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) означават тези седименти като „Подрумченска свита”. Така съставът на единицата с ранга на група придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли.

Най-характерен белег на Ивановската група е интимната асоциация на преобладаващо груботеригенни, но различни по окраска, състав и генезис скали.

В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист в класическия си вид са представени само материалите на Подрумченската свита.

4.1.3.1. Подрумченска свита (PdE3)


Под това име единицата е означена за първи път от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф) по името на с. Подрумче, Крумовградско. Въвеждането ù като официална единица е направено в Обяснителна записка към Геоложка карта в М 1: 50 000 – к. л. Крумовград (Йорданов и др., 2008). Типовият разрез се разполага южно от мах. Дъскари (към с. Голямо Каменяне).

Седиментите на тази единица, известна и с добилото популярност наименование „червена моласа”, са описвани като „свита на конгломерато-брекчите” (Р. Иванов и др., 1956ф), както и основно с термина „хоризонт” – (Горанов, 1960; Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1968ф). В Goranov, Atanasov (1992) и в по-късните геоложки доклади и публикации се налага наименованието „брекчоконгломератна задруга”. Към същата различни автори често причисляват части от Крумовградската група или скали, разполагащи се по-високо в палеогенския разрез.

В регионален план седиментите на единицата изпълват периметъра на Припекското съставно понижение. На картен лист Кърджали те изграждат основния пълнеж на Бойновското грабеновидно понижение в околностите на селата Кьосево, Каменарци, Тополчане и Главатарци.

Скалите на свитата залягат с размив несъгласно върху грубите брекчи на Крумовградската група или директно върху кристалинната подложка. Покриват се трансгресивно и дискордантно от Подковската свита (Свободиновска група) и материалите на пирокластично-варовиковата задруга от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група.

Свитата е изградена най-вече от хаотични, несортирани, слабоспоени до рахли брекчи и брекчоконгломерати. Конгломератите и пясъчниците са в подчинено количество. Късовата компонента е с характерно червено-виолетово оцветяване. Преобладаващата едрочакълна фракция често включва или преминава в едровалунна и блокова. Сортировката на отложенията е лоша. Слоестостта е труднодоловима или груба, с нормално и много рядко косо разположение. Степента на обработка в късовете силно варира – от нулева до наличие на полуобработени и рядко добре обработени късове. Последните най-често имат дребночакълни размери и са незначителна част от общия обем. Съставът на късовете е пряко зависещ от състава на метаморфната подложка и е представен главно от мигматизирани биотитови гнайси и калкошисти (около с. Каменарци и с. Кьосево). По-слабо застъпени са левкократните гнайси, мрамори, амфиболити, двуслюдените гнайси и диафторизирани скали. Матриксът е неравномерно разпределен или изнесен, поради което на места брекчоконгломератите са с рахъл изглед. По състав е глинесто-песъчлив, набогатен на железни хидроокиси.

На различни места в разреза груботеригенната компонента се прослоява или зацепва с незакономерно разпределени червено оцветени конгломерати и масивни грубозърнести пясъчници.

Дебелината на свитата варира от 0 до 70 m при с. Главатарци, а в Бойновския грабен достига до над 200 m.

Скалите на свитата представляват елувиално дезинтегрирани и делувиално-пролувиално преотложени материали с белези на латеритоподобна кора, образувана в субаридна обстановка.

Преки данни за възрастта на единицата в конкретната площ не са установени. Възприетата късноеоценска възраст е на база на стратиграфската позиция и взаимоотношенията ù с директно покриващи я доказано приабонски седименти, както и на новоустановените взаимоотношения с продуктите от най-ранните етапи от активизацията на Лозенския вулкан (Йорданов и др. – картен лист Харманли – М 1: 50 000). Интересен факт е, че в сходни скали от т.нар. базален комплекс в сондаж Р-1 (Свиленград) Kojumdjieva, Dikova (1980) съобщават за наличие на зацепващи се пачки, съдържащи морска фауна с късноеоценска възраст.

4.1.4. Теригенен комплекс


Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният ù обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Крумовград).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Засебяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва т. нар. Ранилистко понижение (Фиг. 2 и 26).

В пределите на картния лист са застъпени части от само една от съставящите задруги – конгломератно-пясъчниковата. Тя е най-широко представената в комплекса единица в рамките на понижението.


4.1.4.1 Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)


Седиментите на единицата са описвани като „свита на конгломератите и пясъчниците” (Р. Иванов и др., 1956ф) или означавана под различна форма с термина „хоризонт”: (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1958ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др. 1968ф) и др. Като „въгленосно-песъчлива задруга” придобива популярност в Кожухаров и др., (1995). По-късно скалите на задругата са приобщени към т. нар. теригенно-варовиков комплекс (Боянов, Горанов, 1997ф).

Скалите на задругата са главния пълнеж на Североизточнородопската комплексна депресия (фиг. 26). Седиментите на единицата се разкриват на по-големи площи северно от Кърджали около с. Средника и по пътя за селата Рани лист, Стремци и Скърбино. Отделно малко разкритие има непосредствено западно от с. Звъника.

При с. Звъника единицата заляга трансгресивно и дискордантно върху метаморфния терен. Северно от Кърджали долната граница не се разкрива на повърхността. В тази област задругата се отделя по тектонски линии от други палеогенски скали. Покрива се нормално с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга (с. Звъника).

Задругата е представена от незакономерна алтернация на конгломерати и пясъчници, взаимно заменящи се във вертикална и латерална посока. Рядко се срещат алевролити и мергели.

Конгломератите обикновенно са недобре издържани, образувайки изклинващи пластове и лещи, дебели до няколко метра. Преобладава дребно- до средночакълната фракция, представена от разнообразни гнайси, пегматити, амфиболити, кварц и др. Матриксът е песъчлив, глинесто-песъчлив и по-рядко варовито-глинест.

Пясъчниците са неяснослоести или образуват пластове с дебелина от 10–15 cm до няколко метра. Те са масивни, жълтеникави до сиво-зеленикави на цвят, едро- до среднозърнести, с полимиктов състав. Зърната са полузаоблени или с ръбести очертания, представени от кварц, плагиоклаз, биотит, мусковит. Спойката е глинесто-карбонатна, криптокристалинна от запълващ поров тип.

Дебелината на задругата силно варира, като достига до 350 m при с. Скърбино.

Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни фаунистични определения (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф, Динков и др., 1968ф; Боянов и др., 1995) и др.



Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница