Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 0.94 Mb.

страница	5/10
Дата	09.01.2018
Размер	0.94 Mb.
	#42252
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

4.2. НЕОГЕН

4.2.1. Пясъчниково-брекчоконгломератна задруга (sbcgN₁)

Седиментите на тази новоотделена за района неофициална литостратиграфска единица са отнасяни към състава на Вълчеполската моласа (Кожухаров и др., 1991, 1995).

Единицата се разкрива в североизточната част на площта между селата Свирачи и Белополяне. Покрива с размивна граница различни нива на конгломератно-пясъчниковата задруга, мергелно-варовиковата, туфозно-теригенно-карбонатната и пирокластично-варовиковата задруга. Горната граница е ерозионна.

Задругата е изградена от незакономерно редуване във вертикална и хоризонтална посока на пясъчници, полимиктови конгломерати и брекчоконгломерати. Пясъчниците са сиво-жълтеникави или кафеникави, масивни, преобладаващо дебелослойни, средно- до едрозърнести. Спойката е глинесто-песъчлива и по-рядко варовито-глинеста, неравномерно разпределена. Теригенният компонент е представен от минерали и литокласти от метаморфни, вулкански и седиментни скали. Конгломератите и брекчоконгломератите са изградени от обработени в различна степен късове с чакълни до валунно-блокови размери. Преобладават тези с големина от 5 сm до 30–40 сm, но нерядко присъстват блокове с размери 2–3 m³, изградени от рифови варовици и розови среднопорфирни риолити. Матриксът е песъчлив, неравномерно разпределен. В изключително пъстрия късов състав участват биодетритни и рифови варовици, среднокисели вулканити, риолити, пегматити, кварцити, амфиболити, гнайси и пр. Наблюдават се латерални преходи, характеризиращи се с постепенно издребняване и изчистване на късовия компонент до пластове и пачки от псефо-гравийни здравоспоени пясъчници.

Дебелината на единицата се изменя от 3–4 до около 50 m.

Конкретни данни за възрастта на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга в изследваната площ липсват. По литоложки характеристики, сходни с останалите ареали на разпространение в Тракийската депресия се приема миоценска възраст.

4.3. НЕОГЕН–КВАТЕРНЕР

Отделянето на континенталните плиоцен-плейстоценски наслаги е направено въз основа на литостратиграфски и морфографски данни. По литоложки и генетични особености тези седименти са с алувиален генезис.

4.3.1. Алувиални наслаги (аN₂-Q₁)

Алувиалните наслаги се разкриват северозападно от с. Долно Луково, в околностите на вр. Петрова могила и източно от с. Орешино. Покриват с неравна размивна граница пъстра подложка. Горната им граница е ерозионна.

В първите две разкрития наслагите са представени в основата си от дребнокъсови предимно кварцови чакъли, жълтеникаворъждиви, разнозърнести кварцови пясъци и глинести пясъци с тънки глинести прослойки. Чакълите са заоблени до полузаоблени. Изградени са предимно от ожелезнен кварц, но се срещат и късове от амфиболити, гнайси, мрамори, гравелити и варовици.

Дебелината на наслагите варира от 1–2 m до 30 m.

Източно от с. Орешино по билните части се разкрива хаотичен блокаж без наличие на сортировка. Валуните са заоблени в различна степен. Големината им достига 0,7 m, но преобладават тези с големина 0,1–0,3 m в диаметър. В късовия състав участват риолити, гравийни пясъчници, ортогнайси, дребнозърнести биотитови гранити. Късовете от окарстени органогенни варовици са ръбести. Доколкото присъства, матриксът е от по-дребнокъсови чакъли от млечен и ожелезнен кварц, аплити, гнайси и пегматити. Заоблени, двустранно сплеснати са чакълите от бежови варовици и дребнозърнести слюдени пясъчници. Голяма част от наслагите (матриксът) е преотложена по и в основата на склона. По литоложки особености най-вероятно се касае за алувий руслов фациес.

Дебелината на тези наслаги не превишава 10 m.

4.4. КВАТЕРНЕР

Кватернерните наслаги са поделени по литогенетичен принцип на алувиални и пролувиални с плейстоценска и холоценска възраст.

4.4.1. Плейстоцен

4.4.1.1. Алувиални наслаги на надзаливни тераси (аQp)

Алувиалните наслаги с плейстоценска възраст изграждат надзаливните тераси на Бяла река и р. Армира. Представени са от заоблени до полузаоблени полимиктови чакъли с песъчлив или песъчливо-глинест матрикс. Късовете са кръгли и плоски, с пъстър състав от кварц, биотитови гнайси, ортогнайси, гранити, пегматити и др.

Дебелината им достига до 10 m.

4.4.2. Холоцен

4.4.2.1. Пролувиални наслаги (prQh)

Пролувиалните наслаги изграждат малки наносни конуси в устията на притоците на Бяла река. Представени са от полуръбести, полузаоблени чакъли и валуни с песъчлив матрикс. Съставът им е аналогичен на еродиращите се брекчоконгломерати от Подрумченската свита. Наблюдава се груба хоризонтална слоестост.

Дебелината не превишава 3–4 m.

4.4.2.2. Алувиални наслаги – руслови и назаливни тераси (aQh)

Холоценските алувиални наслаги са разпространени в долините на Бяла река, Луда река и р. Армира.

Алувият в заливните тераси е представен в основата от чакъли и валуни с пъстър петрографски състав – шисти, биотитови гнайси, амфиболити и значително количество кварц. Следват разнозърнести, жълтеникави до жълтокафяви пясъци с хоризонтална или коса слоестост, включващи лещи от дребнокъсови полимиктови чакъли. На места пясъците преминават латерално в чакъли с грубозърнест песъчлив матрикс.

Русловият фациес е представен от чакълно-валунен алувий с незначително количество пясъци и гравий. Източно от с. Одринци, в долината на Бяла река алувиалните наслаги са изградени от сивожълтеникави дребно до финозърнести пясъци с коса слоестост – разливен фациес. Русловият фациес е от дребнокъсови, добре заоблени плоски полимиктови чакъли и по-рядко валуни с гравиен матрикс. Дебелината им е до 10 m.

В долината на Луда река преобладава русловият валунно-чакълен до песъчливо-чакълен алувий, като количеството на грубозърнестите пясъци се увеличава в горната част на разреза. Разливният фациес е представен от хоризонтално наслоени жълтеникави разнозърнести пясъци с видима дебелина около 3 m.