Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

Изтегляне 0.94 Mb.

страница	7/10
Дата	09.01.2018
Размер	0.94 Mb.
	#42252
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

5.3.2. Североизточнородопско понижение
5. 3.2.2. Характеристика на гънково-блоковия комплекс.
5.3.3. Други тектонски структури
5.3.5. Разломни структури.

5.3. ТЕКТОНСКИ СТРУКТУРИ В ПАЛЕОГЕНСКАТА ПОКРИВКА

5.3.1. Подходи в тектонското райониране

Подходите на тектонското райониране са разработени от Йорданов (1999а,b) и Yordanov (2002), и доразвити при настоящите изследвания на Източните Родопи.

В хода на проучването се наложиха известни терминологични промени. Те са свързани с употребата на термина „структурна (тектонска) зона”. Досега той се използваше в традиционния си (в т.ч. и за района на Източните Родопи) широк смисъл за структури от различен порядък и характер. Като такъв той фигурира и на отпечатаната геоложка карта на картния лист. Впоследствие бе счетено за целесъобразно употребата на термина „зона” да се хармонизира с възприетия понастоящем (при тектонското райониране на Алпийските и Карпатските терени) по-тесен смисъл за структура с определен по-висок ранг. Във връзка с това използваните досега „зони” и „подзони” са заменени с по-неутрални понятия като „структура”, „част” или „участък”.

Промяната е извършена при подготовката на обяснителната записка, последвала отпечатването на геоложката карта. За да се постигне терминологична съпоставимост между двата материала, в тектонската схема на записката и при въвеждащите текстове на тектонското райониране, структурните термини са показани с двояката им употреба.

Като условно първоразрядна структура, обединяваща цялото палеогенско пространство, се отделя Източнородопското комплексно понижение. С добавката „комплексно” (за разлика от традиционно използваното название „Източнородопско понижение”) се акцентира върху сложния, преимуществено вулкански строеж и пространствена изменчивост.

Второразрядните структури обединяват или представляват междинна категория спрямо треторазрядните единици. От своя страна те са тектонски и/или вулкански структури. Отделени са три второразрядни структури. Две от тях – Североизточнородопската и Момчилградската, са с характер на комплексни депресии, а третата – Звинишко-Ибреджекската, е със специфичен и силно усложнен вътрешен строеж. От своя страна те могат да бъдат отъждествявани с комбинация от две и повече треторазрядни структури.

Тензионните трансзонални зони са самостоятелни структурни единици извън горепосочения йерархичен ред.

Структурообразувателните процеси са обособени в 4 главни етапа: R₁ – ларамийски; R₂ – илирски (късноеоценски); R₃ – пиренейски (рупелски) и R₄ – неотектонски (хат-рецентен). Всеки от тях е поделен на съответния брой подетапи (структурни подетажи) в обвръзка с времето на залагане на треторазрядните структури. Характерно за целия периметър на първоразрядната структура е неизразителната гънково-блокова, „германотипна” нагънатост.

Залагането на трите второразрядни структури в трайно очертаните им граници се предшества от формирането на Крумовградското и Припекското понижение, чиито регионален обхват и залагане се свързва с края на ларамийския и началото на илирския етап на развитие. За разлика от тях в един по-късен времеви интервал, съответстващ на началото на пиренейския етап, се формира друга широкообхватна депресия – Кърджалийската, с „трансзонален” характер.

Сравнително по-подробни сведения спрямо съподчинеността на структурите, както и принципите и критериите на тектонско райониране, са изложени в Обяснителната записка към картен лист Искра в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008c).

От второразрядните структури в пределите на картния лист е застъпено само Североизточнородопското понижение с една специфична своя част – Мандришкото понижение (означено на тектонската схема към геоложката карта и като „Ивайловградска подзона”.

Фрагменти от по-ранните Крумовградско и Припекско понижение се установяват и на територията на картния лист. Тук те са обособени в отделения от нас Орешиновски участък („зона”) в обхвата на второразрядната структура.

5.3.2. Североизточнородопско понижение

Като регионална структура от втори ред в пределите на к. л. Мандрица е застъпена сравнително ограничена и специфична по своето разположение и развитие част от Североизточнородопското понижение (СИРП). Подобно на Момчилградското понижение, в регионален план СИРП е предопределено от периметъра и разположението на високорангови негативни огъвания във фундамента по периферията на- или в междусводово-блоковите пространства.

Понижението се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската и Боровишката вулкано-тектонска структура. По периферията с кристалинните бордове се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставно понижение.

Като цяло Североизточнородопското понижение има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ то е тектонски ограничено по разломи, оформящи Тополовския клин (Боянов и др., 1983, 1995). ЮИ фланг се маркира по центриклинално оформена зона, частично тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче (к. л. Крумовград в М 1:50 000) или по зоната на Авренския разлом.

При настоящите изследвания на Източните Родопи в обхвата на СИРП са отделени четири части („подзони”) – северозападна, централна, югоизточна и източна. Като самостоятелна част тук условно се включва и пета – Мандришкото понижение, южните отдели на което попадат в периметъра на изследваната площ. То не следва генералната посока на второразрядната структура. Предполага се, че на север се свързва с нея, обтичайки от североизток през гръцка територия Яйладжишката подутина (подуване – Йорданов и др., 1995ф) във фундамента (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).

5.3.2.1. Мандришко понижение

Мандришкото понижение е обособено за първи път от Боянов и др. (1963). Boyanov, Goranov (2001) възприемат структурата като част от западната периферия на Източнотракийската депресия (ИТД). Един от факторите е, че дебелина на палеогенската покривка, определена по сондажен път (к. л. Свиленград в М 1:50 000) надхвърля 1000 m. Според авторите пълнежът на понижението може да бъде съпоставен с части от Източнородопското понижение и по-специално със „Звездел-Крумовградска вулкано-тектонска структура” и т. нар. Маджаровско понижение. Мотивите ни за отнасянето на Мандришкото понижение към СИРП се свеждат до следното. Макар и фрагментирано, скалите по Крумовградската група са съсредоточени изключително по периферията на палеоцен-средноеоценските подутини, респективно по цялата периферия на изследваната площ от Родопския масив. Същото в голяма степен важи и за разпространението (разположението) на скалите от Ивановската група и най-вече Подрумченската свита. По северния ръб на Родопите и върху големи площи върху Тополовския клин скалите на по-горе упоменатите единици имат широко площно разпространение под седиментите на миоценската песъчливо-глинеста задруга, изпълваща Пловдивското понижение като част от ГТД (к. л. Искра в М 1:50 000).Тук те са причислени към територията на Източнородопското понижение (Boyanov, Goranov, 2001). Подобна е картината с част от т. нар. Лозенско-Ибреджекска зона (ЛИЗ) или по-конкретно Лозенското понижение (Боянов и др., 1958ф – к. л. Славяново в М 1:50 000) и наложеното Орешиновско понижение като част от ГТД. Аналогична е ситуацията с пълнежа на Мандришкото понижение. Това ни дава основание да го определим като комплексна структура с принадлежност към СИРП, изградена от набор наложени едно върху друго понижения. По-ранните от тях маркират структури от ранното развитие на палеогенските депресии в Източнородопския регион. Основно застъпеното тук Ранилистко понижение е едно от определящите съставни треторазрядни единици, очертаващи периметъра на Североизточнородопското понижение от втори порядък. Средните и горни части на пълнежа му прехождат към разположената на изток Източнотракийска депресия.

Така Мандришкото понижение е изградено от пет поетапно генерирани и последователно наложени едно спрямо друго понижения: Крумовградско, Припекско, Ранилистко, Кърджалийското („транзонално”) и новоотделеното тук Драбишненско понижение. Първите две понижения от ранното развитие на областта, заедно със скалите, изпълващи Ранилисткото понижение са обединени в един, т. нар. тук Орешиновски участък.
Орешиновски участък („зона”). Участъкът е отделен по аналогия с обособяването на Крумовградския участък („зона”). Същият има усложнено развитие и по-особен статут. Подробна характеристика на структурата е изложена в Обяснителна записка към к. л. Крумовград (М 50 000), където е и основното ù разпространение. Следвайки този принцип, на к. л. Маджарово (М 1:50 000) фрагменти от Крумовградското, Припекското и Ранилисткото понижение са обединени в т. нар. Горноселско понижение от ранга на упоменатите участъци.
Крумовградско понижение. Тази структура е отделена и характеризирана от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф) като „мастрихт-палеоценско панизточнородопско съставно понижение”. С това се акцентира върху три негови характеристики: 1) ранно заложение; 2) широка обхватност; 3) сложност на вътрешната структура. Крумовградското понижение се изпълва и маркира от скалите на Крумовградска група, свързани с процеси на крехки, предимно полегати срязвания. Те съпровождат генерирането на структурите на метаморфните ядрени комплекси – блокова дезинтеграция, формиране на крехки гравитачни плаки по периферията на подуванията, съпроводено с обрушване и денудационни процеси от най-различно естество.

Паралелно с подутините във фундамента, залагането на тази структура бележи началото на късноалпийската тектонска активизация (R₁). Съпроводено е от краткотрайна и, според нас, ограничена по обхват трансгресия (напр. Dimitrova et al., 2001 – за района на Ивайловград)

Съставността (мозаечният характер) на понижението произтича от често локалното развитие на периферните или (по-рядко) вътрешнопланински обуславящи го структури, т.е. от липсата на пространствена връзка между тях.

В пределите на картния лист на повърхността силно блоково фрагментирани скали на Крумовградската група са елемент от обширно частно понижение, разположено между с. Орешино от север, околностите на с. Костилково, както и южно и основно източно от селото. Разположени са по югоизточната периферия на Белоречката подутина. Скалите оформят външните части от очертаната на картния лист южна центриклинална полудъга на Ивайловградската синклинала и са основен елемент в строежа на Костилковската мозаечно-блокова зона.

Припекско понижение. Отделено е от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф), като е именувано с характеристиките за обхватност („панизточнородопско”) и сложност („съставно”) подобно на Крумовградското понижение.

Понижението има нов, несъвпадащ контур и пълнеж в ареала на разпространение спрямо подстилащото, по отношение на което се явява наложено. Маркира се по разпространението и се запълва от материалите на Ивановската група и основно – от скалите на Подрумченска свита. Заложено е на ранноилирския етап R₂¹. В състава му могат да се отделят редица частни понижения от по-нисък ред.

На територията на картния лист попада частното, т. нар. тук Сивкладенецко понижение, разположено едностранно от юг върху източната периферия на Белоречката подутина, изградена от метаморфитите на Мандришката литотектонска единица. Понижението оформя преходната зона между южната полудъга на центриклиналата и част от южното бедро на Ивайловградската синклинала в стъпаловидно пропаднал на север блок между с. Сив кладенец и вр. Петрова могила. Югозападното му продължение е редуцирано в рамките на тесния Долнолуковски грабен като част от Костилковската мозаечно-блокова зона. Наложеният му, самостоятелен характер се индикира по изолираното разположение на запълващите го седименти (Подрумченска свита), различаващо се от това на неподелените седименти на Крумовградската група.
Ранилистко понижение (Йорданов, 1999b). В него се осъществява най-мащабната късноеоценска трансгресия. Изпълва се и се маркира от отчасти смесената (бракично-морска) седиментация на теригенния комплекс и крайбрежните, бариерни и плочовидни рифови постройки от състава на мергелно-варовиковата задруга. Залагането на треторазрядната структура се осъществява на ранноилирския R₂²етап.

В изследваната територия скалите, изпълващи понижението, са основен елемент от строежа на южните центриклинални участъци на Ивайловградската синклинала. Следят се като постепенно уширяваща се в югоизточна посока ивица с дължина 10 km и максимална широчина около 8 km от паралела на р. Армира (северната периферия на картния лист) до държавната граница с Гърция. Значителен по размери изолиран блок с неправилна форма като част от Костилковската зона се разполага в околностите на едноименното село, с което на повърхността широчината на структурата нараства до около 10 km.

Реликт от въгленосната приабонска седиментация на теригенния комплекс при с. Меден бук, осъществена в предполагаемо езерна обстановка, вероятно индикира самостоятелно понижение.
Кърджалийска депресия. Това е наложена „трансзонална” структура (Йорданов в: Саров и др., 2002ф, 2005ф). Пълнежът ù се отъждествява с разпространението на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Подробности относно механизма на залагане и разпространението ù са изложени в Обяснителната записка към к. л. Джебел и Кирково в М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b).

В изследваната територия депресията се маркира по разпространението на Подковската свита, туфитно-туфозната и варовиковата пачка от пирокластично-варовиковата задруга. Единиците изграждат съвместно или самостоятелно неправилно в план, слабо удължено в СЗ–ЮИ посока плитко реликтово понижение, съхранено в ядрените части на Ивайловградската синклинала между селата Свирачи и Белополяне. Дължината му между указаните селища е 5 km при максимална широчина 2,5 km.

Драбишненско понижение. Структурата се дефинира за първи път в настоящето изследване. Наименувана е на с. Драбишна, разположено в нейните централни участъци на българска територия. До този момент тя е считана за част от обхвата на Мандришкото понижение, заета от наслагите на Вълчеполската свита или т. нар. задруга на Вълчеполската моласа (Кожухаров и др. 1995). Обосноваването ù става възможно след определянето на нанофосилна асоциация, указваща преходна приабон–рупелска възраст в типично морската туфозно-теригенна-карбонатна задруга. Седиментите на тази единица се различават съществено от континенталните наслаги на Вълчеполската свита с преходна късноолигоценско-миоценска възраст. Някои белези на новоотделената задруга – наличие на специфични ламини и въглищни прослои, предполагат плиткоморска, най-вероятно лагунна обстановка на отлагане и първична заливовидна конфигурация на уширяващият и удълбочаващ се към изток басейн. Структурата е добре очертана в план по опасващите дъговидно разположени рифови постройки на приабонската мергелно-варовикова задруга. Алтернацията или основно теригенната седиментация в северните отдели на понижението изпълва ядката на Ивайловградската синклинала приблизително по линията СИ от с. Славеево – кв. Лъджа (к. л. Ивайловград – М 1:50 000) – с. Свирачи – с. Белополяне до около 3,5 km ЮИ от същото. Източно от държавната граница с Гърция тя затъва под младите наслаги, изпълващи горните отдели на Източнотракийската депресия.

5.3.2.2. Характеристика на гънково-блоковия комплекс.

Гънкови и гънково-блокови структури. Основна структура от този тип е Ивайловградската синклинала. На фона на Мандришкото понижение между Ивайловград и с. Белополяне (к. л. Мандрица – М 1:50 000) Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва добре очертана по приабонските варовици и олигоценските туфи и туфити западна центриклинала на „широко отворена на изток синформа” с гънково-блоков характер, чието основно продължение остава на гръцка територия. Към строежа на центриклиналата и част от очераващите се северно и южно бедро авторът отнася и периферно разположените седименти на Крумовградската група и брекчоконгломератната задруга (Подрумченска свита – к. л. Мандрица в М 1:50 000). Към ядрените части са отнесени „седиментите на Вълчеполска свита” или новоотделената тук туфозно-теригенна-карбонатна задруга с приабон-ранноолигоценска възраст, както и скали от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Ние означаваме структурата като Ивайловградска синклинала поради по-осезателното прегъване на шарнира западно от града. По-реално е обаче той да бъде прекаран между южно от паралела на кв. Лъджа и с. Драбишна (к. л. Ивайловград – М 1:50 000).

Структурата се определя като (B)F5 – гънка, оформена на неотектонския R₄¹ подетап (табл. 1). Дължината ù на българска територия е около 7–8 km при широчина приблизително 20 km. В изследваната площ попадат нейните южни отдели. В основата на периклиналните участъци и част от южното крило асиметрично са представени съответно неподелените седименти на Крумовградската група и скалите на Подрумченска свита (Ивановска група) от района на селата Сив кладенец, Мандрица до южно и ЮЗ от вр. Петрова могила. Със сходни плавни до локално средностръмни наклони с (35–45º) на изток, СИ и север над тях следват седиментите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Към ядрените части на синклиналата се отнасят скалите на туфозно-теригенно-карбонатната задруга, изпълващи Драбишненското понижение, както и реликтовият участък от Кърджалийската вулкано-седиментна група между селата Свирачи и Белополяне. Подобно на ситуацията в съседния северен картен лист, тази част на центриклиналата се очертава по южната половина от полудъгата, оформена по разположението на рифовите постройки между р. Армира и Бяла река ЮИ от с. Белополяне, следвайки и елементите на слоестостта. Те пък са ориентирани субпаралелно на фолиацията в метаморфитите по южната и източна периферия на Белоречката подутина. Това е указание за взаимовръзката и структурната предопределеност на палеогенските понижения и развитието на блок-сводовите структури (подутини) в метаморфния цокъл. Късните крехки деформации по периферията на сводовите структури вероятно са съпътствали гънкообразуването. Блоково разпаднатата, т. нар. тук Костилковска мозаечно-блокова структура силно усложнява югозападните центриклинални участъци на Ивайловградската синклинала.

Блокови структури. При нашите изследвания в пределите на картния лист е отделена една структура от този тип означена тук като Костилковска мозаечно-блокова зона.

Костилковска мозаечно-блокова зона. Зоната обхваща пространството между селата Костилково, Сив кладенец, Мандрица и Долно Луково. Изградена е от множество долепени, мозаечно разположени блокове с противоположен знак, оформени основно по метаморфитите на Мандришката литотектонска единица и палеогенските седименти на Крумовградската група, Подрумченската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга.

Блоковете са с разнообразна – трапецовидна, клиновидна, правоъгълна или неправилна форма. Размерите на най-големите достигат до 3–4 х 1,5–2 km, а по-малките, разположени предимно в района на вр. Петрова могила и около с. Костилково, рядко превишават 1 х 0,3–0,5 km. Специфичен, високоиздигнат трапецовиден и удължен в субмеридионална посока блок, изграден от грубокластичните скали на Крумовградската група, е оформен Табл. 1. Генетични групи и гънкови (гънково-блокови) генерации в Източнородопското комплексно понижение

Източнородопски късноалпийски гънково-блоков комплекс
гънкови (F) и гънково-блокови (BF) структури						Деформацио- нен етап
Генетични групи		генерации, индекс	ендогенни (тектогенни)	Генерации, индекс	екзогенни
			тип		тип
Постседиментационни		BF₆	гънково-блокови хорст-моноклинали, грабен-синклинали,флексури и др.	F₇	гънки на ерозионно разтоварване	R₄³
		F₆	линейни сложно устроени структури с редуцирани и трансформирани (видоизменени) сектори			R₄²
			Преработка
		F₅	плитки мащабни, предимно спокойни изометрични или брахисинклинални			R₄¹
Син- постседиментационни	синккал- дерни	BF₄	преобладаващо грабен-синклинали; приразломни огъвания			R₃⁽⁴⁾
	синвулкански			F₄	ГПНЛП; ЛПСГ; унаследени субструктури в пирокластичните потоци	R₃²
		F₃ (BF₃)	моноклинални, полуизометрични негативни и гънково-блокови негативни			R₃¹

Син- постседиментационни	синвулкански			F₂³	гънки на вулкано- тектонско слягане под силата на тежестта; локални дребни гънки на пластично течение	R₂⁽⁴⁾
				F₂²	гънки на първични наклони в лавовите покрови (ГПНЛП)	R₂³
		F₂(BF₂)	гънки на плъзгане, в т.ч. съпроводени със страничен натиск; (хорст-) антиклинали и (грабен-)синклинали, моно-хомоклинали	F₂¹	локални подводно-свлачищни гънки (ЛПСГ)
Предсинседимен тационни (по отношение на R₂²)		F₁(BF₁)	унаследени отразени (щампови) и гънково-блокови (подутини и синформи във фундамента)			R₁- R₂²

между околностите на вр. Петрова могила до около 1 km северно от горното и средно течение на р. Кутенди дереси. На неговия фон по долината на Костилковска река са пропаднали на различни нива правоъгълни, удължени в С–Ю посока грабени, изградени от скалите на конгломератно- пясъчниковата задруга и е телескопиран още по-високо издигнат триъгълен в план (клиновиден) блок от нискостепенни метаморфити от подложката. Блоково оформени по стъпаловидни (между с. Сив кладенец и вр. Петрова могила) или срещуположно затъващи разломи (между ЮЗ от с. Долно Луково до южно от същия връх) са скалите на Подрумченската свита в локалното понижение. Грабеновидни фрагменти от нея се разполагат СЗ от с. Долно Луково, както и в района на с. Меден бук. При същото село Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва структурата като „Белоречки грабен”, т. е. като дезинтегрирана част от новодефинираната като самостоятелна, вътрешнопланинска структура, отстояща на около 5 km на северозапад (к. л. Черничево – М 1:50 000).

5.3.3. Други тектонски структури

5.3.3.1. Трансзонални тензионни зони

Ареал на късния базичен вулканизъм. Под това название обособяваме пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани от Маврудчиев (1964). Подробната им характеристика се прави от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукция, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация.

Структурната зона е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек (к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000) до източно от с. Орешино с обща дължина 45 km. Ширината ù на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и субвулкански тела.

На картния лист няколко групирани андезитови канала с неясен, най-вероятно некоподобен характер са съсредоточени в билните части на релефа на около 1,5 km ИЮИ от с. Орешино. Телата прозират под относително недебелите наслаги с плиоцен-плейстоценска възраст. Разположени са незакономерно, а размерите им варират от няколко до първите десетки метра.

Към същия ареал условно отнасяме и неотбелязаните на картата тънки и неиздържани, ориентирани в изток–западна посока андезитови дайки от района на с. Долно Луково (западно от с. Мандрица), за които съобщават Кожухаров и др. (1995). Авторите включват скалите в състава на т. нар. дайков тензионен комплекс (хат).

Marchev et al. (1997) приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”.

5.3.4 Източнотракийска депресия (ИТД)

Наименованието на структурата е предложено от Боянов, Йосифов (1986). Известна е още като „депресия на Долна Марица и Ергене” (Яранов, 1960) или „Източномаришко структурно понижение” (Савов, 1972). Сравнително подробни сведения относно развитието на представите са изложени от Кожухаров и др. (1995). Като интегрални части от площта на ИТД на българска територия Боянов, Горанов (1997ф) и Boyanov, Goranov (2001) разглеждат Южносакарското понижение, Белоречкия грабен (к. л. Черничево – М 1:50 000) и Мандришкото понижение. Белоречкият грабен се възприема от нас като самостоятелно, първично изолирано вътрешнопланинско понижение (Йорданов в: Саров и др., 2008b), без отношение към периметъра или развитието на ИТД.

Към периметъра на ИТД на българска територия по новите данни е отнесено само т. нар. тук Белополянско понижение, застъпено в пределите на картния лист.

Белополянско понижение. Формулира се за първи път в настоящия текст по името на с. Белополяне. Подобно Кърджалийската депресия в изследвания район, понижението представлява реликт от периферията на обширна структура с вероятно основно разпространение на гръцка територия. Разположението, параметрите и контурът на понижението почти идеално преповтарят очертанията на подстилащата го структура (фиг. 2). Изпълва се от сравнително тънките, преобладаващо грубокластични наслаги на пясъчниково-брекчоконгломератната задруга с предполагаема миоценска възраст. Въпросните седименти вероятно са били основна предпоставка за отделянето на Вълчеполската свита в района, но освен тектонската позиция, между седиментите на двете единици има съществени различия.

5.3.5. Разломни структури.

Определящо значение при оформянето на сложно устроената Костилковска мозаечно-блокова зона имат разломите със субекваторилно (80–100º) и субмеридионално направление (350–10º). Освен тях важна роля имат тези със ССИ–ЮЮЗ (120–130º) посока, както и система с посока 150–160º, повиваща до субекваториална в района на селата Сив кладенец и СИ от Долно Луково.

Разломите са преобладавашо субвертикални или слабо наклонени към висящите крила разседен тип структури, често съпроводени с катаклаза, брекчиране, тектонска глина и огледала. В някои локалитети по тях е проявена хидротермална дейност (Йорданов и др., 1995ф). Амплитудите в повечето случаи надхвърлят 150–200 m, но най-често денивелацията е предполагаема поради неравномерното развитие на скалите, изпълващи по-старите понижения от основата на разреза. Поради същия факт указаната от Кожухаров и др. (1995) амплитуда от 200–300 m (за района СЗ от с. Свирачи и с продължение на север) е до голяма степен относителна.

Изтегляне 0.94 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10