Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист

Изтегляне 0.94 Mb.

страница	3/10
Дата	09.01.2018
Размер	0.94 Mb.
	#42252
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10

3. ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

3.1. ПРИНЦИПИ НА ПОДЯЛБА НА МЕТАМОРФНИТЕ СКАЛИ

Метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.

Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:

регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
съществени различия в литоложкия пълнеж;
забележими разлики в степента и характера на метаморфните изменения;
разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.

Нискометаморфните скали в рамките на литотектонските единици са поделени на литостратиграфски принцип. Там където е възможно са запазени официално въведените групи и свити.

3.2. Източнородопски метаморфен терен

Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфни разрези, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на района. От север се ограничава от Маришката отседна зона, от запад с Боровишката зона, а от изток, в района на Ивайловград, Орешино и Мандрица е трансгресивно покрит от палеогенски и неогенски седименти. В рамките на картния лист са отделени Белоречка и Мандришка литотектонска единица.

3.2.1. Белоречка литотектонска единица

Белоречката литотектонска единица (Единицата на Бяла река – Ж. Иванов, 1998) е развита на широки площи в района между Ивайловград, Попско и Черничево. Тя е най-ниско разположената в навлачната постройка на Източните Родопи. Burg et al. (1990, 1994) установяват в рамките на целите Родопи редица компресионни зони на срязване, като отделят три суперпозиционно разположени, синметаморфни навлачни терена – долен, междинен и горен. В рамките на междинния терен в Белоречката подутина ние отделяме три пластини, които разглеждаме като съставна част от разреза на Белоречката единица. Долната пластина е изградена от аплитоидни, равномернозърнести и порфирни метагранити, в които се наблюдават отделни лещовидни тела от двуслюдени шисти с гранат и дребнозърнести биотитови гнайси. Средната е представена от метаофиолитови фрагменти, съдържащи еклогити, серпентинизирани ултрабазити, метагабра, двуслюдени шисти с гранат и тънки пачки от метаморфозирани кварцити. Горната пластина е изградена от незакономерно редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори. В описания разрез са установени и лещи от еклогити и серпентинизирани ултрабазити. В рамките на картен лист Мандрица попадат части от трите пластини – метаофиолити, метагранити и редуване на шисти, гнайсошисти, амфиболити и мрамори.

Долната граница на единицата не се установява на повърхноста. Горната се маркира от екстензионната Пелевунска зона на зона на срязване (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне) и от трансгресивно залягащи палеогенски и неогенски седименти. В стратиграфско отношение разрезът на единицата е отнасян към долния ултраметаморфен архайски комплекс (Вергилов и др., 1963) и към по-късно отделената Прародопска надгрупа (Кожухаров, 1987а; Кожухаров и др., 1991, 1995), еквивалент на архайския ултраметаморфен комплекс.

3.2.1.1. Литоложка характеристика

В литоложко отношение са отделени три ясно разграничими части на разреза, представени от метагранити, метаофиолити и редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори.
Метагранити. За първи път Г. Бончев (1923) допуска възможността една голяма част от гнайсите в Иточните Родопи да са получени от промяната на порфирни и дребнозърнести гранити. По късно Ж. Иванов и др. (1984) доказаха, че смятаните за очни и небулитови мигматити и хомеобластични анатектити (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963), представляват големи тела от едро- до дребнопорфирни метаморфозирани гранити. С работите на Burg et al. (1990); Macheva, Kolcheva (1992); Саров и др. (1994ф) бяха приведени петрографски и петрохимични доказателства за ортопроизхода на тези скали.

В рамките на картния лист метагранитите са представени от равномернозърнестата разновидност, сред които се наблюдават и множество ксенолитни пакети от амфиболити, биотитови и двуслюдени шисти с гранат. В наложената тектонска суперпозиция основната пластина от метагранити се намира под метаофиолитите. Тук в резултат на вътрешно люспуване и движенията по Белоречкия разломен сноп, част от тях са изведени от първоначалната позиция и са навлечени по Гнездарската зона на срязване върху разреза от метаофиолити.

Равномернозърнести метагранити (B/mγ). Разкритията от равномернозърнести метагранити се разкриват в широка ивица между селата Черна черква, Малино, Железари, Кондово, Пелевун и Кобилино. Те са среднозърнести, левкократни, светлосиви на цвят скали. Обикновено са интензивно, но неравномерно деформирани, като в зоната на контакта с разреза от шисти, амфиболити и мрамори са превърнати в милонити. Макар и рядко се наблюдават слабо деформирани участъци, в които са отделени две асоциации от минерали – магматична и метаморфна (Macheva, Kolcheva, 1992). Магматичните минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит ± амфибол. Синкинематично разкристализиралата асоциация е представена от дребнозърнест кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз (албит), биотит, бяла слюда, хлорит, илменит, епидот и гранат. Като акцесорни са установени апатит, циркон ± аланит.

Ксенолитните пакети от амфиболити и биотитови шисти и гнайсошисти имат идентични характеристики с тези, които се описват в най горната пластина от незакономерно редуване от посочените скали.

Метаофиолити. Метаофиолитовите фрагменти са представени от серпентинизирани ултрабазити и двуслюдени шисти с гранат. Те се разкриват западно от с. Черна черква и са продължение на голямата метаофиолитова пластина от района на селата Жълти чал, Гнездаре и Казак. Като цяло тази пластината е изградена от еклогити, серпентинизирани ултрабазити и метагабра, включени в двуслюдени шисти с гранат с отделни тънки пачки от графитоносни кварцити. Преобладаващо е мнението, че те представляват океански тип кора, изнесена по коровомащабна зона на срязване (Кожухарова, 1984а, 1984b; Kolcheva, Eskenazy, 1988; Burg et al., 1990; Саров и др. 1994ф). В разреза на метаофиолитите няма определена подредба на литоложките тела, но на повечето места в основата й се установяват тела от еклогити или тънка ивица от порфиробластични по граната двуслюдени шисти. В картен лист Мандрица, разрезът е представен от Жълтичалското ултрабазично тяло и няколко малки тела от серпентинизирани ултрабазити, включени в матрикс от двуслюдени шисти с гранат. В схемата за литостратиграфската подялба на Източните Родопи, тези тела са отнесени към разреза на Жълтичалската свита (Кожухаров, 1987a; Кожухаров и др., 1991, 1995).
Ултрабазити (B/ub). Серпентинизираните ултрабазити са представени от интензино деформирани, меланократни-до черни на цвят скали, превърнати на места в серпентинитови шисти. В състава им главно участие до 90–95% имат серпентинитовите минерали – хризотил и антагорит. Наблюдават се още карбонат, руден минерал, брусит, талк, хлорит, тремолит, бастит и железни хидроокиси. От първичните минерали са запазени редки и дребни реликти от оливин и клинопироксен.

Оливинът почти изцяло е псевдоморфозиран от финовлакнест хризотил, като в някои от случаите се запазва първичната форма на зърната. Ортопироксенът се среща по-рядко от оливина и почти навсякъде е заместен от серпентин, като се образуват едри зърна от бастит. Клинопироксенът е представен в редки ксеноморфни зърна. Тремолитът изгражда едри, удължени зърна, ориентирани по шистозността.

По петрохимични особености серпентинизираните ултрабазити са високо магнезиални и голяма част от тях вероятно се отнасят към най-долните части на офиолитовите разрези – тектонитите.
Двуслюдени шисти с гранат (B/mbsh). Двуслюдените шисти са преобладаващата параметаморфна разновидност от меланжа, който включва метаофиолитовите фрагменти. Обикновено заемат най-ниските нива на разреза, около контакта с метагранитите, там където липсват телата от еклогити. Срещат се обаче и в по-високите нива. Те са пъстри до сиви на цвят скали. Имат ясно изразена фолиация, маркирана от субпаралелно ориентираните и често събрани в ивици слюдени мирерали, като на места се наблюдават микрогънки и те изглеждат като гофрирани. Характеризират се с лепидогранобластична – до порфиробластична по граната структура (Саров и др., 1994ф; Ангелова, Колчева, 2001). Матриксът е изграден главно от субпаралелно изтеглени мусковит, хлорит и кварц. Срещат се още плагиоклаз, биотит, хлоритоид, ставролит, турмалин и много рядко кианит. Като акцесорни минерали участват апатит, циркон, рутил, магнетит и пирит.

Гранатът е представен от изометрични порфиробласти с размери до 1–2 сm. Обикновено по-едрите зърна са със зонален строеж и набогатени с включения в централните части. В отделни случаи включенията са сигмоидално до спираловидно ориентирани, като маркират вътрешна шистозност (Si), която сключва определен ъгъл с външната шистозност. Това показва ротиране на гранатовите зърна и офрмянето им като тип „снежна топка”. Около тях са образувани сенки на натиск, запълнени най-често от кварц. Гранатовите порфиробласти са с добре изразена химическа зоналност, определяща проградния ход на метаморфизма (Ангелова, Колчева, 2001).

Границата на описания метаофиолитов разрез с отгорележащите метагранити се маркира от синметаморфно срязване, означено като Гнездарска зона на срязване.
Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Над пластината от метагранитите, заляга пъстър разрез от биотитови шисти и гнайсошисти, с включени в тях лещовидни пачки от амфиболити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично нашистени и милонитизирани пегматити, развити паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза с метагранитите има характер на широка зона на синметаморфно срязване, означена като Железинска. Той се проследява между Кобилино, Орешино и Костилково. Горната граница на това редуване в рамките на картния лист се маркира от крехките и крехко-пластични срязвания по Пелевунската зона (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне), която представлява долна граница на Мандришката единица.
Биотитови шисти и гнайсошисти (B/bsh). Биотитовите и двуслюдени шисти и гнайсошисти са преобладаващите разновидности, които са като матрикс за останалите скали. Те изграждат широка ивица, която е продължение на описаната в картен лист Ивайловград и се проследява между селата Кобилино, Орешино и Костилково.

Гнайсошистите и шистите са с добре изразен ивичест – до милонитен строеж. Изградени са от мусковит, биотит, хлорит, гранат, кварц и плагиоклаз. Рядко се срещат турмалин, ставролит и хлоритоид. Кварцът е съсредоточен в ивици и е динамично рекристализирал. Бялата слюда е представена от по-едри люспи, удължени и в различна степен огънати и деформирани, на места оформени като слюдени риби.Тя също е събрана в ивици, които са частично разпокъсани. Плагиоклазът варира значително по количество, а биотитът най-често асоцира с бялата слюда. Гранатът е представен с отделни по-едри порфиробласти. Турмалинът и ставролитът са като единични, но често уедрени зърна сред слюдените ивици, а хлоритоидът обикновено е запазен като дребни зрънца в гранатовите порфиробласти.

Характерна особеност за целия разрез е наличието на паралелни на фолиацията деформирани пегматитови жили.
Амфиболити (B/a). Амфиболитите са представени от тънки неидържани тела в разреза на шистите и гнайсошистите, където са интензино нашистени от наложената деформация. Те са ситнозърнести, мезо-до меланократни, изградени от амфибол, епидот, хлорит и фини ивички от плагиоклаз и кварц.
Мрамори (B/c). Тънки пачки от мрамори сред биотитовите и двуслюдените шисти са установени западно от Орешино. Те са бели до кремави, дребно- до среднозърнести. Калкошистите са сиви, розови, сиво-зелени, масленозелени и др. Текстурата на мраморите е най-често масивна и шистозна в калкошистите. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.

3.2.1.2. Структурни особености

Фолиация. Фолиацията е формирана от плоскопаралелното подреждане на слюдените минерали. Тя е ясно изразена плоскостна структура в метагранитите и параметаморфитите на единицата. В пластичните зони на срязване метаморфната фолиация съвпада с милонитната, което е доказателство за връзката между метаморфизма и съпътсващите го деформации. Наблюденията върху фолиацията в метагранитите и параскалите на единицата показват пълно сходство в ориентировката, което дава основание да се приеме, че те са формирани едновременно в един етап на метаморфизъм и деформация. Генетично свързани с фолиацията са и „С” плоскостите на срязване, развити под ъгъл спрямо нея. Те са много ясно изразени в зоните на срязване, където се наблюдават S/С милонитни структури. Наблюденията върху хода на фолиацията показват, че тя потъва полегато на С–СИ.
Линейни структури и посока на транспорт. Установени са два типа линейни структури, представени от минерална и стриационна линейност.

Минералната линейност се очертава от линейното подреждане на слюдени минерали, амфибол и кварц-фелдшпатови агрегати и др. Тя лежи в плоскостите на фолиация и се формира в резултат на насочено напрежение в процеса на метаморфизма. Извършените измервания показват устойчива ориентировка с посока С–СИ (350–18°).

Стриационната линейност се установява по удъжените порфирокласти в порфирните метагранити и по бразди на триене в зоните на срязване. Тя е паралелна на минералната линейност, което говори за унаследяване на напреженията в пластичните и крехко–пластичните етапи от развитието на скалите.

Наблюденията върху мезоскопските критерии за посоката на синметаморфния транспорт представени от „С” срязвания, сигми и др., показват юг–югозападна посока на транспорта за всички скали в разреза на единицата.

Гънкови синметаморфни структури. Наблюдавани са синметаморфни гънки със сантиметрови и метрови размери. Измерванията на шарнирите на гънките в рамките на единицата показват, че те са преобладаващо паралелни на минералната линейност (350–18°).

3.2.1.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Изследванията върху литоложките разновидности в рамките на Белоречката литотектонска единица показват, че тя представлява сложна синметаморфна навлачна постройка, в която участват скали с различна дометаморфна история – метагранити, метаофиолити, метапелити и др. Това налага разглеждането на характера на метаморфизма, времето на неговото проявление и възрастта на протолитите да стане по разновидности от скали.
Метагранити. Условията на метаморфизъм на разглежданите метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизма деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот-бяла слюда-хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес.

В метагранитите от района на Железино, част от които са и описваните тук, Peytcheva et al. (1995), установяват възрасти на протолитите между 305 и 310 Ma и ги характеризират като късно палеозойски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Подобна възраст (301±4Ma) за метгранитите определят и Carrigan et al. (2003).

Метаофиолити. За определяне характера и еволюцията на метаморфизма в офиолитовите фрагменти най-информативни са еклогитите, които липсват в този картен лист. Използвани са данните за РТ–условията за формиране на тези скали в работите на Колчева, Цончева (1993), Кориковски и др. (1998), Mukasa et al. (2003), които се отнасят за цялата метаофиолитова пластина.

Колчева, Цончева (1993) свързват образуването на еклогитите с тектонско срязване при температура 360–450°С и налягане 10–12 kbar. При удебеляването на кората се повишава температурния градиент и фациесът достига до долните нива на амфиболитов.

Кориковски и др. (1998) определят програден ход на метаморфизма и образуването на еклогит – амфиболитите на относително не голяма дълбочина от 45–48 km. Оределените стойности за температурите се движат от 440–470°С до 530–540°С за пика на метаморфизма, при които налягането е достигнало до 12–13 kbar. При обдуцирането им налягането се е понижило до 7–3 kbar, което е довело до разпадането на омфацита и образуването на симплектитите. Mukasa et al. (2003) получават температури от 440 до 520°С съответно за ядро – периферия на гранатовите порфиробласти и средни резултати за налягането от 10–12 kbar.
Редуване на биотитови и двуслюдени шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Няма изчислени конкретни РТ стойности за метаморфизма на алтернацията от шисти и гнайсошисти, амфиболити и мрамори.

Детайлните изследвания на Мачева (1998) върху белите слюди от метагранитите, гнайсошистите и шиститите от целия район показват, че скалите са претърпели полифазен метаморфизъм. Първата фаза е свързана с бързото удебеляване на кората при континентална колизия и метаморфизмът е тип високобаричен – нискотемпературен (HP/LT) при минимално налягане от 13 kbar и температура около 450°С. През втората фаза при бързото издигане и разтоварване на кората метаморфизмът е тип умеренобаричен – умеренотемпературен (MP/MT) с налягане 9–3 kbar и температура от около 500°С. В третата фаза на изстиване на кората протича нискобаричен – нискотемпературен метаморфизъм (LP/LT) – P 3–2 kbar и Т 400°С.

3.2.2. Мандришка литотектонска единица

Като цяло Мандришката единица обединява нискокристалинните зеленошистни и анхиметаморфни скали от Източните Родопи, в района на селата Мандрица, Горно и Долно Луково, Меден бук, Орешино, Горноселци, р. Марешница, Сърмашик дере, Бряговска река и в околностите на селата Сбор и Падало. Под това име е описана от Ж. Иванов (1998). В обема на отделената от него Мандришка единица са включени само нискокристалинните и анхиметаморфни скали на Мандришката метаморфна група. Саров и др. (1996ф) отделят Марешнишка литотектонска единица, в която освен нискометаморфните скали са включени и скалите на диафторизираната подложка, представени от милонити и катаклазити в зеленошистен фациес, наложен върху мрамори, ултрабазити, метагабра, гнайси и др. По-късно Марешнишката литотектонска единица се включва в обхвата на Мандришката единица, към която са отнесени и скалите от алохтона на Пелевунския навлак. Посочените скали разглеждаме като диафторизирана (дотриаско – юрска) подложка на нискометаморфните скални разрези. Основание за това са намерените в района на с. Ленско нискокристалинни скали, залягащи трансгресивно (?) върху мраморите на Пелевунския алохтон. В рамките на картния лист, Мандришката единица е изградена от дотриаско-юрската подложка (амфиболити и мрамори) и триаско-юрска метаседиментна последователност, включваща Мандришката група с неподелен разрез от хлоритови шисти с тела от метабазити и Долнолуковската свита от разреза на Мъгленишката група, представена от филити, аргилити, алевролити и др. (Боянов и др., 1990).

Долната граница на единицата се бележи от крехко-пластичните – до напълно крехките срязвания по Пелевунската екстензионна зона на срязване (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне). Горната се поставя в основата на палеогенските седименти.

3.2.2.1. Литоложка характеристика

Дотриаско-юрска подложка
Амфиболити (Mn/а). Добре картируемо тяло от амфиболити, изграждащи подложката на нискокристалинните скали от Мандришката група се разкрива югоизточно от с. Горно Луково. Границата им с метагранитите се бележи от крехко-пластичното срязване по Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне. Преходът към нискокристалинния разрез е неясен, но определено липсват данни за тектонски контакт. Амфиболитите са с масивна текстура, получени от промяната на габроидна скала.
Мрамори (Mn/с). Разкриват се като разкъсана ивица в основата на нискокристалинния разрез между вр. Свети Петър (западно от Горно Луково), вр. Сиври тепе и Костилковска река. В участъка между Костилковска река и селата Костилково и Орешино се установяват няколко клипи от същите мрамори. В района на с. Орешино и северно от него липсва нискокристалинния разрез и те са покрити трансгресивно от палеогенски седименти. В района на вр. Циганска могила излизат извън картния лист. Границата между мраморите и метагранитите се бележи от милонитната зона на Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне. Мраморите са бели-до кремави, дребно-до среднозърнести. Текстурата е най-често масивна. В милонитните участъци са с порцелановиден изглед. Чистите мрамори са калцитни. Калцитът е представен от изометрични зърна, на места с ламеларно устройство. В нечистите мрамори и калкошистите процентното съдържание на калцита намалява за сметка на амфибол, кварц, плагиоклаз, епидот, мусковит, хлорит, апатит, гранат, графит или рудни минерали.
Триаско-юрска метаседиментна последователност

В тази скална последователност са обединени нискометаморфните мезозойски скали от района на селата Орешино, Меден бук, Мандрица, Горно и Долно Луково. Разрезът е поделен на литостратиграфски принцип, като е запазена подялбата на Мандришка и Мъгленишка група (Boyanov, Russeva, 1989, Боянов и др., 1990). В регионално отношение са корелирани (Боянов и др., 1990; Ж. Иванов, 1998) с единиците Макри и Дримос-Мелия в северна Гърция.

От Мъгленишката група е отделена само Долнолуковската свита. Тя е дадена с общ растер за всички литоложки разновидности, поради невъзможност за изобразяването им в този мащаб. В обема на свитата са описани филити, аргилити, алевролити и др.

Описаната от Боянов и др. (1990) Меденбукска свита, като част от Мъгленишката група според нас е некартируема. По тази причина липсва като изображение на картата. За сведение се дават литературните данни за съществуването на такава свита с горнокредна възраст. По данни на Боянов и др. (1990) повърхностното разпространение е много ограничено и определянето на възрастта е направено по сондажни ядки от района на вр. Св. Илия, западно от с. Меден бук. Типовият разрез е описан в района на Петрова могила, където са отделени четири пачки. Основата на разреза е представен от тънкослоести пясъчници, гравиийни и кварцови конгломерати, пъсъчливи прекристализирали варовици и варовити пясъчници. Следва пачка от сиво-бели полигенни пясъчници, които прехождат в аргилитови щисти, прослоени от филитизирани алевролити ( които трудно биха се отделили от филитизираните алевролити на Долнолуковишката свита). Разрезът завършва с експлозивни брекчи, базалтоидни андезити, габродиорити, диорити и др. Покривката на свитата е от палеогенски полигенни конгломерато-брекчи.

Мандришка група

Хлоритови шисти с тела от метабазити. Мандришката група обхваща нискокристалинните хлоритови шисти, които първоначално са смятани за юрски (Д. Яранов, 1960; Р. Иванов, 1961). По-късно са разглеждани (Боянов и др., 1963, 1969) към диабазово-филитоидния комплекс. Като официална литостратиграфска Мандришка група с две свити (Орешиновска и Горнолуковска) са номинирани и датирани като триас–юра от Боянов и др., 1990. На тази карта са разгледани общо като Мандришка група, без отделяне на Орешиновската и Горно Луковската свита. В общ растер са обединени като хлоритови шисти с тела от метабазити.

Преобладаващата разновидност в долните части на разреза са метаседиментите, представени основно от дребнолюспести хлоритови и двуслюдени шисти, редуващи се с гранат-слюдени шисти, включващи малки лещи от серпентинити и метадиабази (Орешиновска свита – Боянов и др., 1990). Горните части на разреза са изградени основно от ортошисти, представени от метагабро-диабази, метадиабази, метадиабазови туфи и вулканогенно-седиментни скали (Горнолуковска свита). Разликата между двете свити е трудно доловима на терена и се определя от количественото съотношение между пара и ортошистите.

Мъгленишка група

Долнолуковска свита (Боянов и др., 1990). Типовият разрез на свитата е описан в Голямото дере, североизточно с. Долно Луково. Като цяло е представена от теригенно-глинеста асоциация, включваща пясъчници, алевролити, аргилитови шисти, филити и др. Най-шроко развитие имат слабометаморфозираните филити, съответстващи на описания от Боянов и др. (1963) филитоиден хоризонт. Датирана е първоначално като долна креда (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976) и като горноюрско-долнокредна (Boyanov, Trifonova, 1978). Последно е приета за долноюрска (Trifonova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989). Взаимотношенията на Долнолуковската свита със скалите на Мандришката група са представени (Боянов и др., 1990) като тектонски с навлачен характер. Разрезът се разглежда (Боянов, Русева, 1984) като навлачна пластина от алохтона на Източнородопския комплексен навлак. Според нас липсват категорични данни за навлачен характер на контакта в регионален аспект. По скоро става въпрос за локални възсядания, които усложняват нормалния преход между двете групи.

3.2.2.2. Структурни особености

Структурите са представени от фолиация и гънки с микро и мезо размери.

Фолиацията е сравнително ясно проявена. Ориентировката ù е много променлива, което е резултат на интензивното микронагъване. Гънките са асиметрични и изоклинални с посоки на шрнирите 20–25°. Тази ориентировка на шарнирите отговаря на посоките на гънките в разреза на Белоречката литотектонска единица, което говори за формирането им в един етап на синметаморфна деформация.

3.2.2.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите

Скалите на Мандришката единица са метаморфозирани в нискостепенен зеленошистен до анхиметаморфен фациес за метаседиментната последователност и нисък амфиболитов фациес за подложката. За Мандришката група (Боянов и др., 1990) определят следните минерални парагенези:

За метагабро-диабазите, метадиабазите и ортошистите – 1/албит–олигоклаз+хлорит+актинолит;

2/ албит-олигоклаз+епидот+актинолит+хлорит;

За метапелитите – 1/ кварц+хлорит+бяла слюда+албит-олигоклаз+гранат (алмандин или спесартин); 2/ кварц+амфибол+хлорит+албит-олигоклаз, кварц+хлорит+калцит.

Скалите на Долнолуковската свита са променени в анхиметаморфен фациес. Промените са между стадия на ката и метагенезата. В отделни участъци са изцяло филитизирани. В мергелите се установяват признаци на метаморфна диференциация с отделяне на карбонатни и глинести компоненти и образуване на серицит. В пясъчниците е установена прекристализация на глинестата спойка, водеща до образуването на малки люспи от серицит.

Характеристиката на протолитите от Мандришката единица е направена по данни на Боянов и др., 1990. Установени са две групи – магматични и седиментни. Магматичните протолити са представени от диабази, диабазови туфи, габро-диабази, серпентинити и албитофири. Диабазовият магматизъм е характерен за всички нива от разреза на Мандришката група, но е най-интензивен в горните нива, влизащи в обхвата на Горнолуковската свита. Габро-диабазите са под формата на пластинчати тела в средните части на разреза на Горнолуковската свита, където са в асоциация с диабази. По химизъм са отнесени към нормалните базалти. Серпентинитите са характерни за долните части от разреза, където присъстват под формата на малки пластинообразни тела.

Седиментната част на разреза е прадставена от метапелити.

Долнолуковската свита е изградена основно от седиментни протолити – пясъчници, алевролити, аргилити, мергели и др. Магматичните протолити са преобладаващо толеитови базалти.

Времето на метаморфизма се фиксира от промяната на протолитите като след долноюрско събитие

Изтегляне 0.94 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10