Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ 4.1. ПАЛЕОГЕН
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.1. Крумовградска група (неподелена) ( KgG Pc-E 2 )
- 4.1.2. Ивановска група
- 4.1.2.1. Подрумченска свита ( P E3)
- 4.1.3. Теригенен комплекс
- 4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга ( cgs E 3 )
- 4.1. 4 . Мергелно-варовикова задруга ( ml E 3 )
- 4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга ( tsm E 3 -Ol 1 )
- 4.1.6. Kърджалийска вулкано-седиментна група
- 4.1.6.1. Подковска свита ( Pk Ol 1 )
- 4.1.6.2. Пирокластично-варовикова задруга
- 4.1.7. Орешиновски андезити ( О aO l )
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ4.1. ПАЛЕОГЕНЛитостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести, като последните са представени единствено от Орешиновските андезити (нова неслоеста официална литостратиграфска единица). 4.1.1. Крумовградска група (неподелена) (KgGPc-E2)Обособяването на старопалеогенски седименти от състава на т. нар. брекчоконгломератен хоризонт в Източните Родопи се прави за първи път от Atanasov, Goranov (1984). С въвеждането на две свити – Шаварска и Кандилска, Крумовгадската група е номинирана като официална единица от Goranov, Atanasov (1992). Подробна справка относно развитието на представите, набора от съставни единици (свити), както и паралела и приоритетите в наименованията спрямо Лъкинска група (Kozhoukharov et al., 1991) се прави от Zagorchev (1998). В регионален план свитите от състава на групата изпълват Крумовградското понижение. В изследваната площ скалите изграждащи групата са представени като неподелени. Участват в строежа на Орешиновската зона. Тези материали са по-широко площно разпространени в землището на с. Орешино и югоизточно от него, в околностите на Куртеиди дереси, както и по долината на Костилковска река – източно от с. Костилково и северно от вр. Петрова могила. Скалите от Крумовградската група се разполагат несъгласно с размив върху метаморфната подложка (Мандришка литотектонска единица). Покриват се несъгласно с размив от Подрумченската свита и конгломератно-пясъчниковата задруга. Почти повсеместно в изследваната площ нормалните стратиграфски взаимоотношения със скалите от подложката и палеогенските отложения са тектонски усложнени. В околностите на с. Орешино Крумовградската група е изградена предимно от грубокъсови до блокови ръбести брекчи от мрамори, ортогнайси, амфиболити, амфибол-серицитови шисти и др. Седиментацията е хаотична. Текстурата е кластподдържана, а матрикс липсва или е много оскъдно представен. Всред брекчите се срещат големи блокове от метаморфити с размери до 5 х 5 m. По-рядко се наблюдава по-дребна фракция, която е по-добре заоблена, представена от едрочакълни брекчоконгломерати със сходен състав. По долината на р. Костилковска Крумовградската група е представена предимно от мономиктова грубокъсова брекча. В късовия компонент преобладава валунната фракция, но се срещат както едри чакъли, така и отделни блокове с размери до 10 m3. Текстурата е кластподдържана, обработката е слаба, а голяма част от късовете са хидротермално променени и окварцени. Късовете са основно от амфиболити, като в източна посока се среща и кварц. В същата посока се увеличава съдържанието и на късове от нискостепенни метаморфити. Матриксът е изграден от дребночакълни брекчи, а още по на изток той е по-фин с дребнопсефитна до псамитна структура. Като цяло за скалите изграждащи единицата в долината на р. Костилковска, може да се каже, че късовият компонент издребнява в източна посока, а съставът от мономиктов става олиго- и полимиктов. В разреза по долината на Костилковска река Горанов (в: Кожухаров и др., 1995) и Боянов, Горанов (1997ф) установяват пропластия и лещи от глинести и органогенни варовици, съдържащи морска флора и фауна. На 2,8 km северозападно от с. Долно Луково, единицата е представена от мономиктов груб блокаж от филитови блокове. Брекчата е от допирен тип, а късовете са без обработка. Срещат се издържани гравитачно хлъзнати блокове с размери до няколко десетки метра, изградени преимуществено от метаморфозирани в зеленошистен фациес мезозойски скали. Рядко присъстват по-заоблени късове от кварц. Матриксът е жълтеникав, песъчлив. Дебелината на Крумовградската група варира от 0 до 150 m. Основен белег на седиментите от групата е преобладаващият проксимален колувиално-пролувиален произход, брекчозният характер и пряката зависимост на литоложкия състав от строежа на подстилащата я метаморфна подложка. Хроностратиграфският обхват на Крумовградската група варира в широк интервал. По пресноводни фитофосили (Goranov, Atanasov, 1992 – за района на Крумовград), и микрофораминифери (Dimitrova et al., 2001 – за Ивайловградско и Асеновградско) възрастта на групата се определя в границите палеоцен – среден еоцен.
Скалите на Ивановската група са изключително континентални образувания, с преобладаващо груботеригенен строеж, но различни по окраска, състав и генезис. В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на картния лист са представени само материалите на Подрумченската свита. Съобразно стратиграфската позиция, възрастта на групата се приема условно за среден–късен еоцен. 4.1.2.1. Подрумченска свита (PE3)Като официална литостратиграфска единица под това наименование свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвеждането и се прави в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000, където се намира географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008b). Скалите на свитата са означавани с различни термини – свита, хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Карагюлева и др., 1956ф; С. Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф; Горанов в: Кожухаров и др., 1995). Свитата се разкрива в околностите на селата Меден бук, Долно Луково, Мандрица и южно от с. Сив кладенец. По тези места тя изпълва южната периферна част на Орешиновския участък. Подрумченската свита заляга с размив върху скалите от Крумовградската група и метаморфната подложка. Покрива се с бърз преход или с размивна граница от конгломератно-пясъчниковата задруга. Почти повсеместно свитата е с тектонски нарушени първични взаимоотношения с подстилащите и покриващите я литоединици. Свитата е изградена от червеникави до кафяво-виолетови, преобладаващо рахли брекчоконгломерати, включени всред обилен червено-виолетов песъчлив матрикс. Късове са сравнително добре заоблени, по-рядко ръбести. Размерите им са предимно чакълни и по-рядко валунни. Седиментацията е хаотична, а разпределението на псефитната фракция е незакономерно – наблюдават се локални струпвания или само отделни късове. Късовете са изключително от мезозойските нискостепенни метаморфни скали – разнообразни шисти, филити, диабази, кварц и др., а при с. Меден бук се срещат в подчинено количество отделни късове от ортогнайси и амфиболити. Скалата е предимно матриксподдържана. Матриксът е обилен, червено-кафяв, изграден от грубозърнести до гравийни пясъчници. Дебелината на Подрумченската свита варира от 0 до 250 m. По преки и косвени данни за взаимоотношенията ù с доказано късноеоценски единици (извън изследваната площ) се определя ранноприабонска възраст.
Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали и подялбата им е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”. В регионален план комплексът изпълва Ранилистко понижение. В пределите на картния лист е представена една от основните съставящи комплекса задруги – конгломератно-пясъчниковата. 4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE3)Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (хоризонт, задруга, свита), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен (Костадинов и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф; Горанов, 1960; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф; Кожухаров и др., 1995). В регионален план задругата изпълва Ранилистко понижение. В изследваната територия тя е отнесена към строежа на т. нар. Орешиновски участък. Разкрива се северозападно от с. Свирачи, източно от с. Орешино, в околностите на с. Одринци до северно от с. Сив кладенец. Отделни блокови фрагменти от нея се разкриват по долината на Костилковска река. Единицата заляга несъгласно с размив върху метаморфната подложка, скалите на Крумовградската група и Подрумченската свита или прехожда бързо от последната. Покрива се чрез постепенен литоложки преход, изразен в алтернация на варовити пясъчници с песъчливи варовици и варовици от мергелно-варовиковата задруга. Покрива се трансгресивно от туфозно-теригенно-карбонатната задруга, Подковската свита и туфитно-туфозната пачка на пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. В по-голямата част от изследваната площ задругата е изградена предимно от масивни пясъчници, които на отделни места незакономерно се заменят (прехождат) от гравийни и дребнокъсови до валунни конгломерати. Общохарактерна е груба слоестост, изразена в редуване на песъчливи с по-груби псефитни нива. Пясъчниците са бежаво-жълти до жълто-кафяви, дебелослоести, с масивна текстура и средно- до грубозърнеста структура. Те са с полимиктов състав, а в по-високите нива и силно варовити. По-рядко се срещат отделни пластове с дебелина до 5 m, изградени предимно от едрочакълни до валунни брекчоконгломерати. Късовете са от ортогнайси, кварц, амфиболити, мрамори, пегматити и др. Преобладават по-добре обработените късове. Матриксът е обилен, жълто-кафяв, песъчлив. Западно от с. Свирачи задругата е представена от сиви дебелопластови пясъчници, варовити пясъчници, мергели и варовици с хоризонтална слоестост. Характерното за тези скали е високото съдържание на варовит компоненет. Варовиците се установяват в горните нива на единицата като отделни пластове (до 40 cm). Те са с масивна текстура и органогенно-детритусна структура. Варовитите пясъчници и варовици изобилстват от морска фауна (Горанов в: Кожухаров и др., 1995). Мергелите образуват тънки (до 20 cm) пластове в пясъчниците. В дола на Костилковска река задругата е изградена от груби брекчи и пясъчници. Размерът на късовете е от чакълен до блоков, с ниска степен на обработка. Те са представени преобладаващо от талк-хлоритови шисти, а на изток се появяват и добре обработени класти от кварц, слюдени шисти, амфиболити. Матриксът е песъчлив. Пясъчниците изграждат среднодебели до дебели пластове от алтерниращи алевритни до псамитни пясъчници с гравийна фракция. Срещат се и отделни пропластия от дребночакълни конгломерати. Пясъчниците са сиви, слабоспоени, разнозърнести, с полимиктов състав, богати на слюда. Всред тях се наблюдават отделни тънки прослойки от тъмно въглефицирано вещество и жълто-бели прожилки от сяра. Между селата Одринци и Свирачи на различни нива всред пясъчниците са установени отделни лещи и прослойки от сиво-бели плътни и здрави варовици, съдържащи прекристализиали фрагменти от микро- и макрофауна. Всред пясъчниците на тази задруга често се срещат тънки (до 5 cm) прослойки и лещи от кафяви блещиви въглища. Единствено в района северно от с. Меден бук се разкрива един пласт въглища с дебелина около 1,5 m и дължина около 15 m. Дебелината на задругата достига 500 m. Възрастта е определена като приабонска на базата на морски фосилни съобщества, установени всред по-варовитите нива (Боянов и др., 1959ф; Боянов и др., 1961ф). Допълнителен аргумент за възрастта и е, че тя прехожда в скалите на мергелно-варовиковата задруга, която е с доказана биостратиграфски приабонска възраст (Костадинов и др., 1957ф; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Шабатов и др., 1965ф; Динков и др., 1968ф).
Задругата се разкрива на по-големи площи по билните части южно от с. Свирачи, източно от с. Орешино, северно от с. Одринци и ЮИ от с. Белополяне. Една по-малка площ от нея се разполагат ЮИ от с. Костилково. Отделни малки разкрития има западно от пътя с. Мандрица – с. Одринци. В регионален план заема горните отдели на Ранилисткото понижение. Локално за картния лист единицата участва в строежа на Орешиновския участък („зона”). Единицата заляга нормално с постепенен преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Покрива се трансгресивно от пирокластично-теригенно-карбонатната задруга, Подковската свита и туфитно-туфозната пачка на пирокластично-варовиковата задруга от Кърджалийската вулкано-седиментна група. Задругата е изградена от органогенни (рифови) варовици, изграждащи преимуществено биохермни постройки. Цветът им е бял, светлобежов до жълтеникав. Варовиците са дебелопластови, с масивна или ядчеста текстура и органогенна структура. Изградени са главно от варовити водорасли и колониални корали. Срещат се още останки от гастроподи, бивалвии, бодлокожи, нумулити, дискоциклини и други организми, които са почти изцяло прекристализирали. Съдържанието на теригенен компонент е минимално. В основата рифовите постройки са изградени от тънки пластове от варовити пясъчници и мергели, посредством които се осъществява преходът с горните нива на конгломератно-пясъчниковата задруга. Дебелината на мергелно-варовиковата задруга варира от 0 до 150 m. Приабонската възраст на единицата е доказана на базата на многобройни биостратиграфски определения от конкретния район (Боянов и др., 1961ф; Йорданов и др., 1995ф). 4.1.5. Туфозно-теригенно-карбонатна задруга (tsmE3-Ol1)Отделя се за първи път при настоящото проучване. Тези скали са причислявани при предишни изследвания (вкл. на Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Ивайловград) към „задруга на Вълчеполската моласа” (Вълчеполска свита – б.а.). Отделянето им в нова единица с различни от досегашните определения и обем се основава както на характерния литоложки състав, така и на новите данни за генезиса и възрастта на скалите. Задругата е разпространена само в рамките на картните листове Ивайловград и Мандрица (М 1:50 000). На к. л. Мандрица тя обхваща значителна площ в североизточните части, южно от долината на р. Армира. В тектонско отношение изпълва пространството на Драбишненското понижение. Единицата се разполага с преход върху седиментите на мергелно-варовиковата задруга или покрива с размивна граница конгломератно-пясъчниковата задруга от състава на теригенния комплекс. Покрива се съгласно, с преход от Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и с размив от неогенската пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. В рамките на картния лист задругата е изградена от тънко- до среднослоеста алтернация на мергели и пясъчници до варовити пясъчници с прослои от кисели туфи и туфити. Мергелите са тънко- до неяснослоести, светлосиви. На места прехождат в песъчливи, варовити или глинести мергели. В тях често се наблюдава повишено съдържание на органично вещество. Пясъчниците са предимно светлобежови до кафяви, разнозърнести, преобладаващо тънкослоести, с масивна текстура. В тях често присъства варовит компонент. Рядко в състава им се установява и туфозен материал. В минералния им състав участват кварц, мусковит, фелдшпат, мафични минерали, латитови късчета, както и преотложени организмови останки. Туфите са сиви до сиво-бели, пепелни, витрокристалокластични с кристалокласти от биотит. Туфитите са жълтеникавосиви, като в тях също присъстват биотитови кристалокласти. Дебелината на задругата е в рамките на 50–150 m. Определената от Д. Синьовски богата нанофосилна асоциация северно от с. Свирачи съдържа важни стратиграфски репери – Reticulofenestra umbilica Levin, Reticulofenestra hillae Bukry & Percival, Ericsonia subdisticha Roth, които фиксират възрастта на единицата в преходния интервал приабон-рупел.
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото изследване). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на групата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Вулканските скали принадлежат на Зимовинския вулкански комплекс. В пределите на картния лист групата е представена от скалите на Подковската свита и пирокластично-варовиковата задруга.
В рамките на изследваната площ тези скали са описвани под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Боянов и др., 1961ф; Йорданов и др., 1995ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Ивайловград) те са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995). В структурно отношение скалите на Подковската свита заемат обширното пространство на Кърджалийската депресия. На територията на картния лист те заемат незначителна площ в неговите североизточни отдели около с. Свирачи и северно от вр. Коджакая. Свитата покрива с размив, трансгресивно и дискордантно скали от състава на мергелно-варовиковата задруга или конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Покрива се нормално, с бърз преход или се зацепва с материали на пирокластично-варовиковата задруга. Северно от вр. Коджакая върху нея с размив се разполага пясъчниково-брекчоконгломератната задруга. Скалите, изграждащи свитата, са представени от несортирани полигенни разнокъсови – гравийни и по-рядко блокови брекчоконгломерати със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана. Дебелината на свитата на картния лист варира от 0 до 20 m. Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях (извън територията на картния лист) се предполага континентален генезис. По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици, възрастта на свитата се определя като рупелска. 4.1.6.2. Пирокластично-варовикова задругаНа Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Ивайловград) скалите на единицата са отнесени към „задруга на I кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995). Материалите са описвани като „туфобрекчи” от състава на „моласоподобен хоризонт на олигоцена” (Боянов и др., 1961ф). В регионален план седиментите на задругата изпълват пространството на Кърджалийската депресия, реликт от която заема неголяма площ в североизточната част на картния лист. В пълния обем на задругата участват туфитно-туфозна, варовикова и туфитна пачка, от които само първите две са представени на картния лист.
Пачката се зацепва или покрива съгласно, с преход от скалите на Подковската свита и туфозно-теригенно-варовиковата задруга, както и несъгласно, с размив върху мергелно-варовиковата задруга и конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Покрива се съгласно от варовиковата пачка или трансгресивно от пясъчниково-брекчоконгломератната задруга на неогена. Единицата е изградена от незакономерна алтернация на разнообразни туфи и туфити. Скалите са преобладаващо грубопепелни кристалокластични до пемзови, кисели по състав. Характерно е присъствието на литокласти от добре заоблени вулканити (предимно риолити), както и късове от метаморфната подложка. Вулканското стъкло е частично зеолитизирано и глинясало. Текстурата е масивна до брекчевидна на места. Дебелината на пачката не надхвърля 30 m. Възрастта на единицата се приема за рупелска на базата на стратиграфската ù позиция. Варовикова пачка (tl/lOl1). Разкрива се на много малка площ в околностите на с. Свирачи, както и северозападно от вр. Коджакая. Скалите се разполагат съгласно върху материалите на туфитно-туфозната пачка. Покривка не е запазена. Пачката е изградена от органогенни (рифови) варовици. Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура. Локално всред тях се установяват окременени участъци. Дебелината на варовиковата пачка варира от 0 до 15 m. Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995 и др.). 4.1.7. Орешиновски андезити (ОaOl)Като неслоеста единица под това наименование и указания ранг, с топоним с. Орешино, се отделя за първи път в настоящето изследване. Основание за това е специфичният състав на скалите и пространствената им обособеност. Отнасянето им към комплекса на късния базичен вулканизъм е до голяма степен условно, тъй като характеристиките им съществено се различават от обособените типове скали в неговия състав. Вулканитите се разкриват изток–югоизточно от географския топоним – с. Орешино. Скалите просичат седиментите на конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга. Изграждат няколко секущи тела с размери до първите десетки метри (изразени на картата обединено), прозиращи под плиоцен-плейстоценските алувиални наслаги. Орешиновските андезити са черни, зелени или кафеникави на изветряла повърхност, масивни, дребнопорфирни. Порфирните минерали (25–30% от обема на скалата) са представени преобладаващо от плагиоклаз (андезин) – 65–70%, приблизително равни количества клинопироксен и ортопироксен (често в гломеропорфирни струпвания) и редки призматично удължени (до 5 mm) амфиболи. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Основната маса е хиалопилитова. Съставена е от плагиоклазови микролити, тънкопризматични клинопироксени, рудни минерали и светлокафяво изотропно, слабо глинясало и хлоритизирано вулканско стъкло. На места се наблюдават миндали с неправилна форма, запълнени с хлорит и глинести минерали. Данни за изотопната възраст на Орешиновските андезити липсват. Според взаимоотношенията им със скали от другите единици възрастта им се приема най-общо за олигоценска.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|