Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 6.1. Метални полезни изкопаеми
- 6.2. Неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали
- 6.3. Строителни материали
- 6.4. Твърди горива
- 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТ
- 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Фиг. 3. Схема на полезните изкопаеми 1 – метални полезни изкопаеми: 1а – цветни метали; 1б – благородни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми–индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива 6.1. Метални полезни изкопаеми6.1.1. Цветни и благородни металиТези полезни изкопаеми са концентрирани в Мандришката литотектонска единица (хлоритови шисти, метабазити, мрамори) и около контактните ù зони с Белоречката литотектонска единица (ортогнайси), Подрумческата свита (червено-виолетови брекчоконгломерати и пясъчници) и Крумовградската група. Разкриващите се рудогенни обекти са отнесени към кварц-злато-полиметалната рудна формация. Те се характеризират с развито медно-пиритно (Св. Илия, Долно Луково), полиметално (Костилково, Мерджемекови бадеми, Меден бук), злато-полиметално (Горно Луково, Чауш бунар, Долно Луково 1 и 2) и златно (Сив кладенец, Бяла река) орудяване. Морфологията им е преобладаващо пластообразна, на места гнездова и лещоподобна. Рудните тела са неиздържани по дебелина, дължина и съдържания. Контактите с вместващите скали са предимно постепенни и по-рядко резки. Хидротермалната промяна е изразена в пиритизация, хлоритизация, каолинитизация, серицитизация, окварцяване и ожелезняване. Установените главни рудни минерали са пирит, халкопирит, сфалерит, галенит, а вторични – малахит, азурит, спекуларит и железни хидроокиси (Суков и др., 1980ф). От нерудните присъстват калцит и кварц. На места има добре развита окислителна зона (с. Долно Луково). Поради неиздържаните параметри и ниските съдържания на полезните елементи, орудяванията са без промишлено значение. 6.2. Неметални полезни изкопаеми–индустриални минералиАзбест. В района на с. Жълти чал се разкрива едноименното проявление на азбестова минерализация (Желязкова-Панайотова, 1989), отнесено към тремолитовата формация. Характеризира се с генетичната си привързаност към метаморфозирани ултрабазитови тела от Белоречката литотектонска единица. Проявлението е развито в малки жили с различна ориентация по периферните зони на телата. Малките прояви на тремолит-азбестовата минерализация не представляват промишлен интерес. 6.3. Строителни материалиЗа строителни материали се използват почти всички добре запазени и здрави скали, разкриващи се на територията на картния лист: мрамори (Мандришка литотектонска единица) – с. Плевун, Петко баир, Армира, Чанкова чешма, с. Орешино; скалите от туфитно-варовиковата задруга (туфитно-туфозна пачка); варовици при с. Белополяне (мергелно-варовикова задруга); чакъли и пясъци от алувиалните наслаги североизточно от с. Свирачи. 6.4. Твърди гориваВъглищни проявления са установени при селата Мандрица, Меден бук и в местността Старите лозя. По последните две е имало частична експлоатация за местни нужди. Въглищата са кафяво-черни, със смолест блясък. Оценени са като доброкачествени (Боянов и др., 1959ф), но поради ограниченото си разпространение са безперспективни. 7. ГЕОЛОЖКА ОПАСНОСТКъм геоложката опасност се включват разрушителните процеси и явления в земната кора – естествени и техногенни. По начин на проявление те се разделят на процеси с внезапно действие или периодично активизиране, процеси и явления с непрекъснато действие и процеси и явления с непрекъснато действие, водещи до внезапни рискови ситуации (Бручев и др., 1994). 7.1. Процеси с внезапно действие или с периодично активизиране (рискови)Земетресения. Прогнозната сеизмична сътресяемост за период от 1000 г. (MSK – 64) по Е. Boncev et al. (1982) е с интензитет VII степен и с магнитуден диапазон на възможните сеизмични огнищни зони 4,10–4,50 М. Отразена е сеизмичната опасност както при земетресения на територията на страната, така и на такива извън нея, но оказващи влияние на сътресяемостта. В площта не са регистрирани епицентри на земетресения. Вторични земетръсни ефекти са причинени от земетресенията в Турция в зоната на Североанадолската отседна зона. Земетресението, станало на 09.08.1912 г. с епицентър в Мраморно море е усетено в района с интензитет VІІ степен или с магнитуд в интервала 5,0–6,0 М. Съвременните движения (от 0 mm/a до –1 mm/a) имат косвена роля за геоложката опасност. Те се съпътстват от процеси и явления, които изменят естественото динамично равновесие на природната среда и активизират ерозионните, гравитационните и други деструктивни процеси. Скоростта на вертикалните движения за периода 1930–1985 г. е от 0 mm/a до –0,5 mm/a. Свлачища. Свлачищата са един от основните елементи, формиращи геоложката опасност. Характерно е тяхното внезапно възникване и развитие, което често има катастрофални последици. Активността им зависи от страничната ерозия, валежите и антропогенната дейност. Плитки свлачища с малък дълбочинен обхват са образувани в долинните склонове. Проявяват се предимно през дъждовните периоди, като някои от тях нанасят сравнително големи щети. Размерите им рядко надминават 100 m2. Дълбоки, с периодична активизация свлачища се формират в скалите на Кърджалийската вулкано-седиментна група и неогенските седименти северно и източно от с. Свирачи. Някои от тях имат сложна морфология, със стъпаловиден откос с височина повече от 20 m и нахълмено свлачищно понижение, обикновено заблатено. Размерите им варират от 50 до 300 m2. Срутища. Геоложката опасност от срутищните процеси се изразява в преграждане на на речни долини и нарушаване режима на естествения воден отток. Активизирането на срутищните процеси е в периодите на интензивни валежи. Привързани са към стръмните и отвесни долинни склонове в проломните участъци на Бяла река, Кондовска река и Луда река. Преграждане на речните долини при активни склонови процеси. Това явление е свързано с активизирането на гравитационните процеси. Образува се естествена преграда, която довежда до възникване на временно водохранилище, което след известно време в резултат на филтрацията, хидростатичния натиск и ерозионното действие на течащата вода се разрушава. Възможно е да се прояви в дълбоко врязаните каньоновидни и проломни участъци на Бяла река, Луда река и техните притоци. Разрушителни наводнения. Особеностите на валежния режим, промяната на речното легло, отлагането на големи количества наноси в долинните разширения правят долината на Бяла река и частично долината на Луда река изключително опасни за големи и разрушителни наводнения. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|