Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ 5.1. Развитие на представите
Изтегляне 0.94 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.2. структури в метаморфните терени
- 5.2.1.1. Зони на срязване
- 5.2.1.2. Подутини
5. ТЕКТОНИКА И МАГМАТИЗЪМ5.1. Развитие на представите
Фиг. 3. Тектонска схема 1–2. Литотектонски единици – Източнородопски метаморфен терен: 1 – Белоречка единица; 2 – Мандришка единица; 3–5. Източнородопско комплексно понижение: Североизточнородопско понижение –Мандришко понижение: 3 – Орешиновски участък; 4 – Драбишненско понижение; 5 – Кърджалийска депресия (трансзонална); Тракийска депресия: Източнонотракийска депресия: 6 – Белополянско понижение; 7 – неподелени кватернерни наслаги; 8 –– граници между литотектонските единици; Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне; 9–10. разломи: 9 – установени; 10 – предполагаеми. Абревиатурни обозначения: БП – Белоречка подутина; КЗ – Костилковска мозаечно-блокова зона Развитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. Въпреки тази обща представа за строежа на Родопския масив, Боянов, Русева (1984) отбелязват редица навлачни контакти в разреза на Източните Родопи, които обединяват в Източнородопски комплексен навлак, изграден от пластини с крехки навлачни контакти. Съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Burg et al., 1990, 1994; Ricоu et al., 1998; Ж. Иванов, 1998) като резултат на син– и постметаморфно алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В резлтат на синметаморфните срязвания се изгражда навлачна постройка, в която са отделени три навлачни терена – долен, междинен и горен. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка. 5.2. структури в метаморфните терени5.2.1. Регионални структуриВ рамките на к. л. Мандрица се установяват структури, които са свързани с двата основни етапа от развитието на региона – компресионен и екстензионен. Структурите от компресионният етап са представени от синметаморфни навлачни зони на срязване и синметаморфни гънкови структури. Продукт на късноалпийската корова екстензия са екстензионните зони на срязване (разломи на отделяне), Белоречката подутина и късните, разломни нарушения. 5.2.1.1. Зони на срязванеКомпресионни зони на срязване. Гнездарска зона. По тази зона се наблюдава пластичен контак, по който става навличане на равномернозърнестите гранити от района на Железино върху горните части на метаофиолитовата пластина. Тази зона се следи северно от селата Гнездаре и Ботурче и Жълти чал (к. л. Черничево). В рамките на този лист тя се наблюдава западно от с. Черна черква, където метагранитите са навлечени в южна посока върху фрагмента от метаофиолити. Железинска зона. Железинската зона отделя парашистния разрез от Железинското метагранитово тяло между селата Кобилино, Пелевун и Орешино. Характерът на зоната е пластично синметаморфно срязване с южна посока на транспорт. Милонитната зона обхваща пластично деформирани гранити и шисти от двете пластини. Екстензионни зони на срязване. Изявите на късноалпийската корова екстензия (Ж. Иванов, 1998) се изразяват с възникването на крехко-пластични и крехки зони на срязване, част от които имат характер на разломи на отделяне. Пелевунска зона (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне). Пелевунската зона е развита в основата на алохтонния фрагмет на Мандришката литотектонска единица. Този фрагмент е известен в литературата като Пелевунски навлак (Р. Иванов, 1961; Боянов и др., 1963; Боянов, Кожухаров, 1971), който е част от Източнородопския комплексен навлак (Боянов, Русева, 1984; Boyanov et al., 1989). По характера на милонитите, Пелевунската зона е преобладаващо крехка, но има участъци (извън картния лист), в които се наблюдават и срязвания в зеленошистен – до нисък амфиболитов фациес. Това дава основание Пелевунската зона да се разглежда като реактивирана синметаморфна навлачна зона, която в сегашния си вид представлява част от алохтонния блок на Меденбукско Орешиновския разлом на отделяне, разделящ Белоречката и Мандришката литотектонска единица. Като цяло висящият алохтонен блок на този разлом на отделяне е изграден от диафторизирани гнайси и гнайсошисти, мрамори, амфиболити и залягащите трансгресивно (?) върху тях нискометаморфни скали на Мандришката и Мъгленижката група. Зоната е развита в основата на мраморите между селата Орешино и Меден бук. Западно от Костилково се наблюдават няколко клипи от Пелевунски мрамори, които изграждат билните части около вр. Св. Илия. Южно от с. Горно Луково, зоната отделя амфиболити от метагранити. 5.2.1.2. ПодутиниСъществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста отдавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Д. Яранов (1960); И. Боянов, Д. Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина, формирана в резултат на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Мандрица обхваща източната част от ядрото на тази структура, изградена от скалите на Белоречката литотектонска единица. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива между селата Орешино и Меден бук. Алохтонният блок е изграден от скалите на Мандришката литотектонска единица и седиментите на палеогенското понижение. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато (20–30°) на изток. Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|