Ситуационният план на площадката с разположението на основния сграден фонд за производствените инсталации и спомагателните технологични звена е представен на приложения Ген план (фигура 1.3-2). Обектът на ИП се разполага на посочената промишлена площадка на територията на Дружеството, така че разгледаните в проекта алтернативи за местоположение са с оглед оптималното взаимно обвързване на основните агрегати и съоръжения с оглед постигне на технологична функционалност и условия за безопасен труд при най-малко заета застроена площ и минимални разходи. С оглед постигането на възможно най-къси транспортни връзки и ограничаване на евентуално разпиляване на оловосъдържащи полупродукти, направеният избор на площадката няма алтернатива за местоположение. Площадките за временно съхранение на суровини (главно амортизирани оловни акумулатори), междинни продукти и твърди отпадъци ще се оборудват и експлоатират съгласно изискванията на Приложение 2 от Наредбата за изискванията за третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци, както и в съответствие с Наредба № 7 от 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци (ДВ, бр. 81 от 2004 г.).
Наличието на съществуваща промишлена площадка за преработка на олово-съдържащи материали, включваща пирометалургичната им преработка (топене и рафинация), инсталацията за сепарация на амортизирани оловни акумулатори по модерна лицензионна технология, наличието на съответствие с изискванията на Наредба № 7 за отстоянията от населени места, аргументите изложени по-горе по отношение на ”нулева алтернатива”, приведените доказателствата за съответствие с изискванията за НДНТ, както и наличието на доказателствен материал за спазване на нормативните изисквания за опазване на околната среда по отделните компоненти и фактори, няма да ”провокират” друго предложение по отношение на алтернатива за местоположение.
Оловосъдържащите суровини и други продукти, в т. ч. амортизираните оловни акумулатори, ще се транспортират със специализирани превозни средства (собственост на лицензирани фирми) в пълно съответствие с изискванията на чл. 19, т. 1 и чл. 28 от Наредбата, приета с ПМС № 144/05.06.2005 г. и тези, постановени в Наредба № 40 от 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (ДВ, бр. 15 от 2004 г.), както и на международните правни актове за превоз на опасни товари.
Не се налага необходимост от допълнителни площи за временни дейности по време на строителството.
Изводи
По отношение на алтернативите по местоположение най-екологосъобразната и икономически ефективна алтернатива е инвестиционното предложение да се реализира на съществуващата площадка на «Ел Бат» АД. Това ще премахне необходимостта от изграждане на инфраструктура, спомагателни съоръжения и голяма част от сградния фонд.
Не се предвижда усвояването на допълнителни площи. Цялото инвестиционно предложение ще се реализира на съществуващата производствена площадка на «Ел Бат» АД.
Консумацията на суровини, материали, енергоносители и вода напълно съответства с НДНТ.
Генерираните отпадъчни газове отговарят на НДЕ на българското законодателство и нормите заложени в НДНТ.
Генерираните отпадъчни води ще се използват в оборот, което съответства с най-добрите практики и отговаря на НДНТ.
Генерираните твърди отпадъци са в съответсвие с количествата заложени в НДНТ.
В заключение можем да кажем, че инвестиционното предложение на „Ел Бат“ АД за реконструкция и модернизация на инсталацията за преработка на излезли от употреба оловно-кисели акумулаторни батерии до олово и оловни сплави е в пълно съответствие с най-добрите налични техники и технологии.
-
описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда по чл.4 и чл.5 на материалното и културно наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях
3.1 Атмосфера
Община Долна Баня попада в Умереноконтиненталната климатична област. Климатичните особености в района се определят до голяма степен и от морфологичните особености на терена. Средната надморска височина на района е около 600 м.
Климатичната характеристика се основава на данни от климатична станция Долна баня, която работи до 1984 г. и данни от НИХМ.
Средногодишната температура на въздуха е 9,3оС. Най-висока е средната месечна температура през м. юли – 19,6оС (табл. 3.1-1.). Абсолютните минимални температури са измерени през м. януари (-25оС) (табл. 3.1-2.), а абсолютните максимални - м. юли (36,4) (табл. 3.1-3.). През последните 35 г. се наблюдава известно повишаване на температурата на въздуха. Най-голяма разлика в средномесечните стойности се отбелязва през м. януари (1,2оС) (табл. 3.1-1.). Абсолютната максимална температура през януари се е увеличила с 3,2оС, а абсолютната максимална през м. юли с 2,7оС.
Таблица 3.1-1. Средна месечна и годишна температура - оС
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
год.
|
-1,9
|
-0,2
|
3,4
|
9,3
|
14,0
|
17,3
|
19,6
|
19,2
|
15,2
|
10,3
|
5,0
|
0,0
|
9,3*
|
-0,7
|
0,6
|
4,2
|
9,3
|
14,1
|
17,9
|
19,8
|
19,2
|
15,2
|
9,8
|
4,2
|
0,3
|
**
|
Забележка: *- Климатичен справочник (1931 - 1970), ** - НИХМ (Гочева, А.,2006)
Таблица 3.1-2. Месечна абсолютна минимална температура - оС
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
|
-25,0
|
-20,5
|
-16,8
|
-6,2
|
-1,2
|
2,0
|
6,5
|
5,8
|
-2,5
|
-3,6
|
-13,8
|
-20,4
|
*
|
-21.8
|
-19.7
|
-16.8
|
-7.6
|
-2.9
|
2.8
|
5.4
|
3.9
|
-3.2
|
-8.0
|
-13.0
|
-16.1
|
**
|
Забележка: *- Климатичен справочник (1931 - 1970), ** - НИХМ (Гочева, А.,2006)
Таблица 3.1-3. Месечна абсолютна максимална температура - оС
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
|
15,2
|
20,0
|
28,6
|
28,1
|
34,7
|
32,6
|
36,4
|
37,8
|
33,7
|
27,5
|
27,3
|
17,0
|
*
|
18.0
|
22.6
|
28.4
|
30.2
|
32.6
|
35.9
|
39.1
|
38.1
|
34.2
|
32.0
|
26.6
|
22.0
|
**
|
Забележка: *- Климатичен справочник (1931 - 1970), ** - НИХМ (Гочева, А.,2006)
Температурите се задържат трайно над 0 о С през 300 дни от годината, над 5оС – 236 дни, а над 10 оС – 179 дни.
Продължителността на слънчевото греене е различна през отделните сезони и зависи от дължината на деня и от режима на облачността. През годината слънцето грее средно в около 2100 часа. Най-много ясни дни има през август – 13 (Табл. 3.1-4.). През този месец слънцето грее в около 300 часа (Табл. 3.1-5.).
Таблица 3.1-4. Брой на ясните дни
Месец
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Брой дни
|
4
|
4
|
4
|
4
|
3
|
4
|
9
|
13
|
10
|
8
|
4
|
4
|
Таблица 3.1-5. Продължителност на слънчевото греене, часове
Месец
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Слънчево греене
|
89
|
105
|
135
|
171
|
209
|
240
|
291
|
301
|
223
|
170
|
97
|
83
|
Относителната влажност на въздуха е най-висока през м. януари и най-ниска през м. август (табл.3.1-6).
Таблица 3.1-6. Относителна влажност на въздуха, %
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
год.
|
83
|
79
|
75
|
70
|
71
|
69
|
66
|
65
|
70
|
75
|
82
|
82
|
74
|
Режимът на валежите в района има континентален характер. Годишните валежи са 570 mm като максимумът им е през май, а минимумът през февруари (Табл. 3.1-7.). С най-малко валежи е зимата 116 mm. През пролетта валежите нарастват до 156 mm. Летните валежи са най-големи - около 165 mm. Годишният брой на дните с валеж е около 105 дни, но само 76 дни от тях са с валежи по-големи от 1,0 mm. Средната продължителност на максималния месечен безвалежен период е 7-13 дни. Вероятността за обилни валежи над 30 mm през лятото е около 30%, през есента – 20%.
Таблица 3.1-7. Месечни валежи, mm
Месец
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Валеж
|
42
|
40
|
44
|
51
|
86
|
78
|
59
|
53
|
41
|
49
|
59
|
49
|
В края на лятото в района се установява засушаване, което продължава и в началото на есента. Нарастването на валежите през втората половина на октомври слага край на лятно-есенното засушаване.
През зимата и началото на пролетта около 65-75% от валежите са от сняг. Средният брой на дни със снежна покривка е около 60, а в отделни зими той достига до 70-75 дни. Първата снежна покривка се образува в края на ноември. В отделни случаи може да се образува и значително по-рано – още в първата половина на ноември. Въпреки студената зима снежната покривка е общо взето нестабилна – задържа се главно през отделни периоди от по-няколко дни. В нормални зими през януари (месецът с най-стабилна снежна покривка) средната й височина е около 15 cm. Средната максимална височина на снежната покривка е около 30 cm, а в отделни години тя може да достигне до 60-75 cm. Последната снежна покривка в района е през третото десетдневие на март.
Районът на Долна Баня попада между 4 и 5 район, съгласно действащата понастоящем нормативна уредба (БСА кн 10/2004, сп. Строителство, кн.5/2004 и ДВ бр. 92/2004), според която територията на страната е разделена на шест района с различни стойности на снегово натоварване. В таблица 3.1-8. са представени данни от проучванията на Е. Моралийски и др., 2006г. за снеговото натоварване в района и съответстващия период на повторение.
Таблица 3.1-8. Снегово натоварване P съответстващо на период на повторение RP
RP (год.)
|
2
|
5
|
10
|
15
|
20
|
25
|
50
|
P (kN/m2)
|
0.6
|
0.9
|
1.2
|
1.4
|
1.6
|
1.8
|
2.3
|
В табл. 3.1-9-3.1-11 е дадено разпределението на средните месечни и сезонни стойности на изпаряемостта в района на Долна Баня, по данни на М.Вандова, 2006г. Както се вижда от данните в посочените таблици с най-голяма изпаряемост се характеризират летните месеци (VI-VIII), следвани от пролетните (III-V) и най-малка през зимата (XII-II).
Таблица 3.1-9. Средна месечна изпаряемостт (mm)
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
17
|
24
|
34
|
62
|
76
|
92
|
112
|
113
|
83
|
54
|
30
|
21
|
Таблица 3.1-10. Сезонна и годишна сума на изпаряемостта (mm)
Зима
|
Пролет
|
Лято
|
Есен
|
Годишна
|
Σ
|
Σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
Σ
|
62
|
12
|
172
|
27
|
317
|
68
|
167
|
34
|
718
|
108
|
Таблица 3.1-11. Сезонни суми на изпаряемостта в % от годишната сума
Зима
|
Пролет
|
Лято
|
Есен
|
9
|
24
|
44
|
23
|
Разглежданият район (Долна Баня) попада в зона с неустойчиво овлажнение ( К от 0,30 до 0,60).
Освен коефициентът на овлажнение (К) за характеризиране влажността на климата се използва и балансът на атмосферното овлажнение, т.е. разликата между сумата на валежите и изпаряемостта (месечната, сезонната и годишната), показваща недостига (отрицателните стойности) или излишъка (положителните стойности) на влагата в даден район (табл.3.1-12 и табл.3.1-13.). Този показател се използва като един от основните критерии за определяне влажността на климата на дадена територия и намира широко приложение в практиката. По този показател разглежданият район попада в слабо засушлива подзона със стойности на баланса на атмосферното овлажнение за периода VI-VIII от –100 до –200.
Таблица 3.1-12. Среден месечен баланс на атмосферното овлажнение (mm)
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
28
|
12
|
8
|
-8
|
13
|
-2
|
-49
|
-63
|
-36
|
1
|
29
|
26
|
Таблица 3.1-13. Среден сезонен и годишен баланс на атмосферното овлажнение (mm)
Зима
|
Пролет
|
Лято
|
Есен
|
Годишен
|
Σ
|
Σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
σ
|
Σ
|
Σ
|
66
|
55
|
13
|
61
|
-114
|
149
|
-6
|
81
|
-41
|
204
|
Съществено влияние върху големината и знака на разликата между сумата на валежите (приходът на влага в почвата) и изпаряемостта (разходът) оказват надморската височина, изложението на терена, механичният състав, воднофизичните свойства, дълбочината на почвения профил и др.
Преобладаващата посока на вятъра в изследвания район през отделните месеци на годината не се различава съществено и е от запад-югозапад и от изток. Честотата, с която се наблюдават тези ветрове е от 20 до 30 % за първата посока, от 20 до 24 %, за втората. Тихото време през отделните месеци варира от 23% до 43% .
Силните ветрове се дефинират като ветрове със скорост превишаваща 14 m/s. В района на Долна Баня тези ветрове са предимно от югозапад, запад достигайки до 30-38 %.
При средна годишна скорост на вятъра 2.0 m/s (Табл.3.1-14.), максимумът на скоростта на вятъра се отбелязва през пролетта, достигайки 2.5 m/s, а минимумът, късно през есента 1.6-1.7 m/s. най-високи са средните скорости от северозапад и запад и от североизток , съответно 3.5, 3.3 и 3.1 м/с.
Таблица 3.1-14. Средна скорост на вятъра в Долна баня по посока, (m/s)
Посока
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
XII
|
Год
|
N
|
2,1
|
1,8
|
2,7
|
3,1
|
4,0
|
3,4
|
3,3
|
3,0
|
2,6
|
2,2
|
1,9
|
4,3
|
2,9
|
NE
|
2,5
|
3,2
|
3,8
|
3,6
|
3,8
|
2,8
|
3,1
|
3,3
|
3,0
|
2,8
|
2,7
|
2,7
|
3,1
|
E
|
2,1
|
2,4
|
2,5
|
3,2
|
2,6
|
2,4
|
2,3
|
2,5
|
2,4
|
2,6
|
2,4
|
2,2
|
2,5
|
SE
|
1,7
|
2,2
|
2,4
|
2,5
|
2,3
|
1,1
|
2,0
|
2,4
|
2,2
|
2,6
|
2,6
|
1,6
|
2,1
|
S
|
1,5
|
2,2
|
2,7
|
2,5
|
2,6
|
2,2
|
2,3
|
2,4
|
1,7
|
2,4
|
2,1
|
1,9
|
2,2
|
SW
|
2,6
|
3,0
|
3,0
|
3,2
|
3,1
|
2,8
|
2,7
|
2,5
|
2,5
|
2,2
|
2,8
|
3,8
|
2,9
|
W
|
3,7
|
3,5
|
3,6
|
3,6
|
3,4
|
3,4
|
3,1
|
2,9
|
2,9
|
2,9
|
3,1
|
3,4
|
3,3
|
NW
|
3,6
|
3,2
|
3,5
|
3,5
|
3,8
|
3,9
|
3,8
|
3,4
|
3,2
|
2,8
|
3,6
|
4,1
|
3,5
|
Средно
|
2,5
|
2,7
|
3,0
|
3,2
|
3,2
|
2,8
|
2,8
|
2,8
|
2,6
|
2,6
|
2,7
|
3,0
|
|
Максималните скорости на вятъра, които са вероятни веднъж на 50 години при 10 минутен интервал на осредняване на скоростта (Табл.3.1-15) са с посока запад, югозапад и от изток, със стойности съответно 64 m/s, 63 m/s и 53 m/s.
тихо: І-38,9%, ІІ-26,9%, ІІІ – 23,1%
|
тихо: ІV-23,8%, V-24,5%, VІ – 28,1%
|
тихо: VІІ-25,2%, VІІІ-29,5%, ІХ – 29,3%
|
тихо: Х-30,7%, ХІ-37,8%, ХІІ – 43,1%
|
Фиг.3.1-1. Роза на вятъра по честота (%)
Таблица 3.1-15. Максимална скорост на вятъра в района на Долна Баня с повторяемост веднъж на 50 години при 10 минутен интервал на осредняване на скоростта (м/с)
N
|
41
|
NE
|
31
|
E
|
53
|
SE
|
32
|
S
|
56
|
SW
|
63
|
W
|
64
|
NW
|
18
|
Изводи:
1. Община Долна Баня попада в Умереноконтиненталната климатична област.
2. Средногодишната температура на въздуха е 9,3оС.
3. Годишните валежи са 570 mm като максимумът им е през май, а минимумът през февруари.
4. Преобладаващата посока на вятъра в изследвания район през отделните месеци на годината не се различава съществено и е от запад-югозапад и от изток.
Сподели с приятели: |