Оценка за съвместимост на Подробен устройствен план (пуп) – Парцеларен план (ПП) за поземлен имот (ПИ) №000629



страница5/5
Дата12.09.2016
Размер0.69 Mb.
#9042
1   2   3   4   5

2. Други алтернативни решения.

Алтернативи на местоположението.



Не са необходими. Фотоволтаичният парк засяга единствено местообитание 6210 и то незначителен процент – 0.06% от неговата обща площ в рамките на ЗЗ „Карлуково“. Местообитанието е в непосредствена близост до населеното място, селскостопанските дворове и автомобилният път за с. Драшан, което предполага значително антропогенно въздействие и интензивна паша в района.

VIII. Картен материал.
В Приложение 1 е дадено местоположението на имота спрямо границите на защитената зона и някои топографски характеристики на района. В Приложение 3 са представени типовете местообитания в района на ПУП-ПП. В Приложение 4 е дадено разположението на имота, елементите на плана и границите на пряко въздействие върху популациите на Spermophilus citellus. В Приложение 5 е дадено разположението на потенциалните и установените находища на Spermophilus citellus в границите на зоната и на другите планове, програми, проекти и ИП.

IX. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие.
1. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие върху природните местообитания, предмет на опазване в Защитена Зона “Карлуково”

Можем да заключим, че реализацията на плана няма да окаже значително въздействие върху структурата на цялата защитена зона „Карлуково”. Кумулативното въздействие също ще е незначително. Площта на всички ИП, предвидени в зоната, заедно с настоящото, възлиза на 3986.15 дка, или 1.38% от площта на зоната, което също е пренебрежимо малко, още повече като се има предвид, че по-голямата част от тази площ – 2529.0 дка, се пада на ИП за проучване на подземни богатства, при което въздействието ще засегне значително по-малка територия.


2. Заключение за вида и степента на отрицателното въздействие върху видовете, предмет на опазване в Защитена Зона “Карлуково”

Реализацията на ПУП-ПП ще окаже незначително негативно въздействие върху видовете, предмет на опазване в Защитена Зона “Карлуково”, и техните местообитания.


ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Реализацията на Подробен устройствен план (ПУП) – Парцеларен план (ПП) за поземлен имот (ПИ) № 000629, в местността Край село, в землището на с. Камено Поле, общ. Роман, обл. Враца, за изграждане на фотоволтаична електроцентрала (ФВЕЦ), с инсталирана мощност 2.5 MWp ще окаже незначително негативно въздействие върху природните местообитания и видовете, предмет на опазване в Защитена Зона “Карлуково”, и е съвместим с предмета и целите на опазване на Защитената Зона.

X. Наличие на обстоятелства по Чл. 33 от ЗБР.
Няма такива.

XI. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието.
Картирането на местообитанията в изследвания район е извършено по дистанционния метод (Brainerd, S. et al 2006). Използвани са данни от възложителя, геореферирани ортофотоснимки, топографски карти и КВС, достъпни на ГИС сървъра на МРРБ (http://212.122.182.101/MRRB/), както и сателитно изображение на района от 2010 година (Google Earth, 5.2.1.1588). Бе използвана основно програмата Quantum GIS 1.7.0 Wroclaw, но също така и ArcView GIS 3.2, Environmental Systems Research Institute, Inc.

За уточняване местоположението на другите планове, програми и проекти/инвестиционни предложения използвахме разнообразни неофициални източници на информация от Интернет.



За определяне потенциалните находища за лалугера използвахме следния алгоритъм:

  1. Метаанализ на предпочитаните от Spermophilus citellus типове почви.

Бе проведен χ2 тест с броя колонии на вида в даден тип почва (Koshev and Kocheva 2007) и броя UTM-квадрати в които е разпространена почвата (по Нинов 2002). Нулевата хипотеза на теста е, че вида няма предпочитания към определен тип почва, т.е. броя на колониите в даден тип почва би следвало да е пропорционален на разпространението на типа почва в страната (Townend 2002). В резултат на анализа бе установено, че вида показва явно предпочитание към типовете наносни и делувиални почви, и избягва типа плитки почви, включващ и т.н. рендзини и хумусно-карбонатни почви (χ2 тест, P<0.01).

  1. Картиране находища по налични (Войчева и кол. 2010) полеви данни.

    • Находища 1, 2 и 3:

  • Георефериране на схемата за разпространение, Georegarcview;

  • Очертаване на полигони, Quantum GIS;

  • Корекция границите на полигоните, базирана на видими физически характеристики на терена (http://212.122.182.101/MRRB/) – изключват се каменисти, захрастени, гористи, застроени (населени) и др. неподходящи места;

    • Находища 4 и 5:

  • Георефериране на схемата за разпространение, Georegarcview;

  • Очертаване на полигони, Quantum GIS;

  • Експорт в KML формат;

  • Корекция границите на полигоните, базирана на видими физически характеристики на терена (Google Earth, 5.2.1.1588) – изключват се каменисти, захрастени, гористи, застроени (населени) и др. неподходящи места;

  • Конвертиране от KML в SHAPE.

  1. Картиране на потенциални находища.

  • Изрязване Corine Land Cover 2006 seamless vector data - version 15 (08/2011) (European Topic Centre on Land Use and Spatial Information 2011) по границите на зоната (Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани”);

  • Селекция на класове “ливади” и “пасища”;

  • Изрязване на селекцията по UTM-квадратите с находища на Spermophilus citellus (геореферирана схема, по Стефанов 2010);

  • Експорт в KML формат;

  • Корекция границите на полигоните, базирана на видими физически характеристики на терена (Google Earth, 5.2.1.1588) – изключват се каменисти, захрастени, гористи, застроени (населени) и др. неподходящи места, включват се съседни на полигоните подходящи територии извън границите на зоната;

  • Конвертиране от KML в SHAPE;

  • Корекция границите на полигоните, базирана на геореферирана карта на почвите (Нинов 2002) – изключват се Рендзини и Ерозирани (базирано на метаанализ на данни за разпространение на Spermophilus citellus по типове почви – Koshev and Kocheva 2007, и данни за разпространението на почвите в България – Нинов 2002);

  • Изчисляване площта на полигоните и изключване на тези с площ по-малка от 4 ha (Зингстра и кол. 2009).

  • Изрязване на полигоните по границите на зоната.

  1. Численост.

Изчислява се минимална и максимална численост за установените находища на база минимална и максимална плътност (Войчева и кол., 2010). Имайки предвид статуса на числеността на вида според стандартния формуляр – “рядък”, за потенциалните находища приемаме че максималната плътност е равна на средната минималната плътност в установените находища. За минимална плътност приемаме 1 екземпляр на хектар.

За метода на определяне площта на подходящите за степния пор местообитания вж. анализа на въздействие върху вида.


XII. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3.

1. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 на Даниела Иванова;

2. Документи по чл. 9, ал. 2 и 3 на Красимир Дончев.
XIII. Приложения.

Приложение 1: Местоположение на имота;

Приложение 2: Други инвестиционни предложения, планове, програми и проекти;

Приложение 3: Типове местообитания в района на ПУП-ПП;

Приложение 4: Популации на Sp. citellus в района на ПУП-ПП;

Приложение 5: Кумулативно въздействие – Sp. citellus;

Приложение 6: Използвана литература.
Изготвили доклада:

Даниела Иванова: Красимир Дончев:






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница