Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете – прeдмет на опазване в защитената зона

5.2. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху видовете – прeдмет на опазване в защитената зона.

По време на теренните проучвания на територията на инвестиционното предложение бяха установени 32 вида гръбначни животни, по-голямата част от които са птици (Табл. 4). От тях 25 вида използват територията за размножаване, за три вида – големия ястреб, обикновения мишелов и гарвана, тя представлява хранителна база на гнездещи в района видове, а четири вида – черния и белогърдия бързолет, селската лястовица и горската бъбрица бяха установени по време на миграция. Нито един от тези 32 вида не е предмет на опазване в Защитена Зона „Драгоман”.

Според стандартния формуляр, вълка е представен в зоната едва с 1 - 2 екземпляра. В началото на 20 век вълкът се среща в цялата страна. През 80-те години започва числеността му да нараства значително заради забраната на поставяне на отровни примамки за хищници и поради увеличаване броя на дивите копитни животни, които са основна негова храна. Днес броят на екземплярите отново намалява поради разрешения целогодишния лов, намаляване на хранителната база, конкуренция и хибридизация със скитащи кучета.

Територията на обекта може да се разглежда донякъде като потенциална зимна територия за вида, но имайки предвид близостта и до населени места и открития характер на района, смятаме, че използването на тази територия от вида е слабо вероятно. Имайки предвид огромното разнообразие от местообитания, които вълка използва през зимата, и тяхната добра представеност в Защитена Зона „Драгоман”, смятаме, че строителството на кариерата и експлоатацията й няма да доведе до отнемане на местообитания на вълка, нито до промени в структурата и числеността на популацията му. Не се очаква негативно въздействие върху функциите на зоната като своеобразен биокоридор за вълка между разположените на юг и север от оценяваната зона други защитени зони предвид местоположението на кариерата в границите на защитена зона „Драгоман”. По сведения на местни жители (пастири, ловци и служители в горски и ловни стопанства, природолюбители) през последните десетилетия индивиди на вида не са регистрирани в района на с. Опицвет и съседните му села.

Реализирането на кариерата в границите на концесионната площ няма да окаже каквото и да е пряко или косвено отрицателно въздействие върху видрата и нейните местообитания, тъй като видът е свързан с водната среда, каквато липсва на терена. Този бозайник се придържа до сладководни басейни, богати на риба. Отдалечеността на терена на кариерата от водни тела (двете реки Блато и Сливнишка) е предпоставка за заключение, че няма да се засегнат местообитанията им, нито се очакват негативни въздействия върху числеността им в защитената зона.

Пъстрия пор се среща в широк спектър от местообитания – от гори до влажни и захрастени места, до полупустини, но показва предпочитание към отворени и сухи биотопи. Установяван е и в обработваеми площи. Леговището си прави обикновено в разширени дупки на гризачи. Гризачите са и основната му храна, освен тях и птици, жаби, влечуги и насекоми. Предвид широкия спектър от местообитания, които вида използва, територията на инвестиционното предложение може да бъде разглеждана като потенциално такова. Към тази площ като се прибави и площта на териториите, покрити с гори (общо 81% от зоната, 172993 дка), следва заключението, че реализирането на кариерата може да доведе до пряко увреждане или унищожаване едва на 0.38% от него, така че отрицателното и въздействие връху местообитанията и популацията на вида се оценява като незначително, без да се очакват изменения и в благоприятното му природозащитно състояние. Въпреки че терена представлява потенциално местообитание за вида, лимитиращ фактор за разпространението му тук е ограничената хранителна база – гризачи, и по специално – лалугери, които са основна част от диетата му. Лалугера също е предмет на опазване в зоната, и също обитава открити тревисти места, но освен това изисква наличие на подходящ за дупките си субстрат, какъвто карстовите терени не предлагат. Ето защо смятаме, че разглеждания терен е неподходящо местообитание за пъстрия пор.

По време на теренните проучвания еденични дупки на лалугера бяха установени между полския път, минаващ южно от границите на находището, и обработваемите земи южно от него. Този участък попада както извън границите на находището, така и извън границите на ЗЗ „Драгоман”. Тези дупки най-вероятно са остатъци от изчезнала вече колония на вида.

Според Зингстра и кол. (ред.) 2009 като потенциално местообитание за вида следва да се определят всички типове открити, необработваеми, покрити преимуществено с тревиста растителност територии (пасища, ливади, изоставени и пустеещи земи и др.) с площ над 4ha, обработваеми земи, синори в обработваеми площи. Според Macdonald and Barrett 1993 лалугера обитава открити тревисти места, но освен това изисква наличие на подходящ за дупките си субстрат, какъвто разглежданите терени не предлагат.

В България вида е сравнително добре проучен, но по отношение на по-конкретна характеристика на местообитанията му бе намерена само една публикация: Koshev, Y., M. Kocheva. 2007. Environmental factors and distribution of European ground squirrel (Spermophillus citellus) in Bulgaria. Ecology & Safety. International Scientific Publications. Vol. 1. Info Invest, Bulgaria. Авторите на статията обобщават всички налични данни за разпространението на лалугера в страната и ги нанасят на карта на България с 10х10 km UTM грид. На базата на това картиране авторите анализират разпределението на колониите на вида по типове почви (FAO 1990). На тази основа ние сравнихме броя на колониите в различните типове почва с броя на UTM квадратите, в които тези почви са разпространени (География на България 2002). Нулевата хипотеза на това сравнение е, че вида няма предпочитания към определен тип почва, т.е. броя на колониите в даден тип почва би следвало да е пропорционален на разпространението на типа почва в страната. Достоверността на тази хипотеза бе проверена с χ² тест (Townend 2002) (Табл. 6).

В резултат на анализа бе установено, че вида показва явно предпочитание към типовете наносни и делувиални почви. Въпреки че броя на колониите в тези почви не е най-високия, в сравнение с разпространението им в територията на страната това предпочитание е очевидно. Този резултат вероятно се дължи на факта, че тези почви са сравнително рохки, подходящи за изграждане на дупките, и мезофитния им характер определя наличието на богата хранителна база. Не на последно място е и начина на ползване на земята –голяма част от териториите, заети от тези почви вероятно се стопанисват като ливади, за разлика от териториите, заети от чернозем (където са установени и най-голям брой колонии, но в сравнение с разпространението на чернозема, предпочитанието на вида не е толкова голямо), които се използват интензивно от човека.
Таблица 6: Статистически анализ на предпочитанията на лалугера (Spermophilus citellus) към типовете почва (по Koshev and Kocheva 2007)


Анализа показва ясно и избягването от лалугера на типа плитки почви (χ² тест, P<0.01). Въпреки че тук са установени 17 от общо 332-те регистрирани от авторите колонии, в сравнение с разпространението на почвения тип в страната (над 20% от територията и), тези колонии би следвало да се разглеждат като изключения – вида ги утилизира поради липса на по-подходящи територии.

Типа плитки почви включва и т.н. рендзини и хумусно-карбонатни почви, каквито именно са установени на територията на находището. От това следва че терена на инвестиционното намерение не може да се разглежда като потенциално местообитание за лалугера. Реализацията на инвестиционното намерение няма да доведе до пряко разрушаване на потенциални местообитания на вида.

Присъствието на хора и тежка техника също не се очаква да предизвика отрицателно въздействие като безпокойство, прогонване и последващо намаляване на числеността на популацията му. На практика има случаи на наблюдения на колонии лалугери непосредствено до крайните къщи на селата, овчарници и краварници. В планинските райони, където се осъществява пасищно скотовъдство, лалугери дори влизат във временните складови постройки на човека за хранене от складиран фураж.

Не се очаква отрицателно въздействие върху лалугера вследствие реализацията на инвестиционното намерение.
5.2.5. Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Широкоухият прилеп е характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Единични екземпляри са установявани в равнините под 500 m (напр. Кресненски пролом - 200 m, с. Жернов, Плевенско - 150 m, Черноморец, Бургаско - 10 m). Зимува изключително в подземни убежища с постоянна температура като пещери и минни галерии. У нас през зимата е намиран в най-студените, привходни части на пещерите при температури около 0 - 2º С (Зингстра и кол., ред. 2009).

Терена не е потенциално местообитание на вида.

Осъществяването на инвестиционното намерение няма да окаже негативно въздействие върху широкоухия прилеп.
5.2.6. Дългоух нощник (Myotis bechsteini)

Бехщайновият нощник е установен в 34 находища в страната. Обитава (по реда на предпочитание) дъбови, букови гори, гори от келяв габър, и иглолистни гори (Petrov 2006). В границите на ареала предпочитаните местообитания са подобни - стари,склопени широколистни гори, разсветлени широколистни гори, иглолистни гори, разредени гори, групи дървета (Dietz and Pir 2009, Kerth et al. 2008, Kerth and Morf 2004, Napal et al. 2010, Schofield and Morris 2000). Избягва открити местообитания (Napal et al. 2010). Важен елемент в местообитанията му е наличието на водно тяло. 77% от находищата в България са в близост до постоянни реки, езера или блата (Petrov 2006). В другите части на ареала находищата в близост (по-малко от 1 km) до водни басейни са между 54% (Испания) и 100% (Англия), или средно 76% (Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Napal et al. 2010, Schofield and Morris 2000). Отстоянието на находищата от водни басейни варира между 0 и 596 m, или средно 342 m (Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Kerth and Morf 2004, Schofield and Morris 2000).

Бехщайновият нощник живее на групи. В границите на територията на една група женските живеят в една или повече колонии в хралупи на дървета. Предпочитаните дървета са дъбове или букове с диаметър на ствола над 30 cm. Използват и други широколистни видове, с диаметър над 40 cm (Dietz and Pir 2009, Petrov 2006, Schofield and Morris 2000). Мъжките живеят поеденично, в хралупи в широколистни дървета с диаметър на ствола над 15 cm, или в скални цепнатини. И двата пола използват и изкуствени убежища, тавани на сгради и др. И двата пола често сменят убежищата си в границите на територията, като женските могат да използват средно около 20 хралупи на сезон (Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Kerth and Morf 2004, Napal et al. 2010), докато мъжките едва около 7 (Kerth and Morf 2004). Отстоянието между отделните убежища варира от 11 до 798 m, средно 327 m (Dietz and Pir 2009). Женските използват и по-голяма ловна територия от мъжките, средно 20.5 и 13.1 ha респективно. Ловните територии при женските могат да бъдат отдалечени от убежищата средно на 580 m, докато при мъжките средното разстояние е 2 m (Dietz and Pir 2009, Fitzsimons et al. 2002, Kerth and Morf 2004, Napal et al. 2010, Schofield and Morris 2000). И двата пола използват една или повече индивидуални ловни територии, като териториите на женските не се припокриват, докато тези на мъжките може да припокриват от 4 до 46% от териториите на женските, или от 19 до 53% от териториите на другите мъжки (Kerth and Morf 2004).

Чифтосването става извън територията на групата, най-често пред входа на пещери, където се събират индивиди от различни групи (Kerth et al. 2008).

За зимуването на вида се знае малко. Предполага се, че зимува в хралупи на дървета, като при по-сурови зими използва и привходните части на пещери. В България са намирани само два зимуващи екземпляра, мъжки, в цепки близо до входове на пещери (Petrov 2006).

Както се вижда от така направения анализ на наличната литература за дългоухия нощник, територията на концесията не е подходящо местообитание за този вид. Въпреки че част от нея е заета от дъбови гори, те са с издънков произход, сравнително млади (под 50 години), и с диаметър на стъблото около 15 cm (вж. приложена таксационна характеристика). На територията на концесията, и на разстояние 2 km от нея няма водни басейни. Най-близкия такъв е язовира при село Безден (на около 2.4 km от най-близката граница на гората). В близост до територията на концесията не са установени и пещери, които да служат като място за чифтосване (вж. анализ на въздействието върху пещерните видове прилепи).

Малкият подковонос е един от най-често-често срещаните у нас видове с над 270 находища. Обитава територията на цялата страна, като най-често е намиран в карстови райони. Не е установяван в най-високите части на планините. Повечето находища са разположени между 100-600 m, но се среща относително често до около 1300 m. Първично пещерен вид, свързан преди всичко с богати на растителност карстови райони. Използва много разнообразни естествени убежища, като предпочита такива с широк отвор. Размножаването е слабо проучено у нас. Размножителните колонии най-често са в тавани и мазета на жилищни постройки, въпреки че обитава и малки пещерички и скални цепки. Зимните убежища са изключително подземни - пещери, минни галерии и тунели. Малкият подковонос е стационарен вид. Разстоянието между летните и зимни убежища обикновено не надвишава 15 km. Хранителната биология на вида у нас е слабо проучена, но малкото известни данни показват, че малките подковоноси използват алтернативни убежища и хранителни местообитания в радиус от около 5 - 10 km от лятното убежище, а индивидуалният участък е територия в радиус 5 - 10 km от убежището. Ловува в широколистни и смесени гори, храсталаци, окрайнини на гори, край обрасли с растителност реки, около скали в карстовите райони (Зингстра и кол., ред. 2009).

В района на инвестиционното намерение не са намерени по-значими пещери. Няма и литературни данни за наличието на такива. Вида обаче обитава, вкл. би могъл да се размножава в малки пещери, ниши или цепки в неголеми скални образувания, като не е изключено наличието на такива в района на находището и около него. Според Зингстра и кол. (ред.) 2009 ловни местообитания за вида са широколистни и смесени гори, храсталаци, окрайнини на гори, обрасли с растителност реки, около скали в карстовите райони в радиус до 10 км от убежищата. В такъв случай въздействието върху малкия подковонос, в резултат на пряко унищожаване на потенциални местообитания и прогонването му от такива в резултат на безпокойство (вж. Фиг. 8) ще се изрази в намаляване на подходящите ловни местообитания с около1650 дка (вкл. площта на горите и храсталаците в зоната на въздействие на шума, причинен от експлозиите). Съгласно стандартния формуляр, площта на така описаните местообитания в границите на зоната възлиза на около 32%, което се равнява на около 68343 дка. Засегнати ще бъдат 2.4% от местообитанията на малкия подковонос в зоната, като подходящите ловни местообитания ще намалеят на 66693 дка. По литературни данни индивидуалния ловен участък на малкия подковонос варира от 36 до 627 дка, или средно 197 дка (Табл. 7). Така оставащата площ от подходящи за вида местообитания ще може да поддържа между 106 и 1853 малки подковоноса (средно 339). Понастоящем, според стандартния формуляр, числеността на вида през активния период е около 50 индивида. Ясно е, че тази численост е далеч под потенциала за поддържане на вида в зоната, и намаляването на площта на подходящите местообитания на малкия подковонос вследствие осъществяването на инвестиционното предложение, няма да доведе до значително отрицателно въздействие за вида.

При условие, че работата по експлоатацията на находището започне през размножителния период на вида, и при условие, че на терена съществува размножителна колония, ще възникне опасност от смъртност сред нелетящите или недобре летящите малки.

В района на инвестиционното намерение не са намерени по-значими пещери. Няма и литературни данни за наличието на такива. Най-близко разположената пещера е Мека Црев (БФСп №0496), намираща се в землището на с. Алдомировци, в едноименната местност, представляваща неголямо възвишение непосредствено на север от Алдомировското блато. Разстоянието до най-близката граница на находището е около 4.5 km. Самата пещера е всъщност недълбока пропаст с дълбочина 18 m (http://caves.4at.info/index.php). Подобни пещери не са особено подходящи за формиране на размножаващи се или зимуващи колонии на пещеролюбивите видове прилепи. При всички случаи тя е достатъчно отдалечена от територията на находището, за да се очаква някакво въздействие.

Територията на находището може да представлява потенциално хранително местообитание за Miniopterus schreibersi, Myotis blythii, Myotis emarginatus, Myotis myotis, Rhinolophus euryale, Rhinolophus ferrumequinum и Rhinolophus mehelyi. Тези видове могат да се отдалечат на 10 km от убежищата си, търсейки храна в разнообразни местообитания, вкл. открити места, гори и техните окрайнини, каквито местообитания са разпространени и в по-голямата част от находището. Така или иначе, имайки предвид широкото разпространение на подобни местообитания не само в зоната, но и извън нея, отдалечеността на подходящи пещери от територията на концесията (най-близката донякъде подходяща за прилепи пещера е Пещерица, намираща се в землището на с. Мало Малово, с дължина 23 m и дълбочина 12 m, и отстояща на около 8.5 km от находището), и високата мобилност и адаптивност на прилепите при търсене на храна, смятаме, че реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже отрицателно въздействие върху пещеролюбивите видове прилепи.
5.2.9. Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni)

Вида обитава предимно нископланински и хълмисти райони обрасли с разредени дъбови гори и храсталаци (Зингстра и кол., ред. 2009, Бисерков (ред.) 2007), но при тяхната липса се среща и в по-открити места, като ливади, обрасли с растителност дюни, обработваеми земи (Arnold 2002).

Въпреки че част от терена представлява потенциално за вида местообитание, присъствието му в ЗЗ „Драгоман” е силно съмнително. Според Зингстра и кол., ред. 2009 не е известна на северозапад от линията Никопол – Главаци (Врачанско) - гара Земен въпреки, че срещата и по на запад от тази линия не е напълно изключена. Според Бисерков (ред.) 2007, вида се среща в цялата страна, с изключение на високите затворени полета в Западна България (вкл. Сливнишкото поле) (Фиг. 9). Отделни екземпляри могат да се намерят случайно в Софийското поле и заобикалящите го планини, но те не са автохтонни, а са пренесени там от човека. Тези костенурки (пуснати в неподходящи за тях местообитания) са осъдени на бавна смърт от недохранване или измръзване през зимата. Наумов и Станчев 2010 също нямат данни за присъствието на вида в района (Фиг. 10).

Ето защо смятаме, че реализацията на инвестиционното намерение няма да окаже въздействие върху шипоопашатата костенурка.

Фигура 9: Моделирано разпространение на шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) в България. Бял цвят - неподходяща за обитание територия; 20% сив - слабо подходяща; 60% сив - подходяща; 80% сив – субоптимална; черен - оптимална (по Бисерков, ред. 2007)

Фигура 10: Известни находища на шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni) в България, 10х10 km UTM грид (по Наумов и Станчев 2010)

Теренът на инвестиционното предложение се определя като неподходящ за пребиваване, хранене, разможаване и пр. за жълтокоремна бумка, обикновената блатна костенурка и големия гребенест тритон, тясно свързани с водната среда, каквато липсва на територията на концесионната площ. Не е възможно реализирането и експлоатацията на кариерата да доведе до пряко унищожаване на екземляри от тези видове, до увреждане на находищата им или до изменение в ключови параметри на зоната от значение за тях.

В Защитена Зона „Драгоман” се опазват 6 вида безгръбначни. Предвид особеностите в екологичните им изисквания и биологията им, за четирите вида насекоми може да се твърди следното:

За да изчислим потенциалните местообитания на вида в зоната, на базата на стандартния формуляр и на сателитно изображение на зоната бе извършено картиране на широколистните гори. Следвайки Зингстра и кол., ред. 2009, проектирахме буфер с обща ширина 400 m около границите на широколистните гори (т.н. екотон). Така площта на потенциалните местообитания на вида в зоната възлезе на около 40000 дка (след корекция за намаляване, където широколистните гори не граничат с тревни съобщества).

Засегнатата площ от реализацията на ИП представлява 0.725% от площта на потенциалните за вида местообитания в зоната. Ето защо смятаме, че въздействието върху местообитанията на вида, в резултат от реализацията на инвестиционното предложение, ще е незначително.

При започване на работата в находището е възможна смъртност на отделни индивиди. Предвид статуса на вида в зоната – много рядък, вероятността за подобно въздействие е нищожна. Така въздействието може да се оцени като незначително.

При започване на работата в находището е възможна смъртност на отделни индивиди. Предвид статуса на вида в зоната – много рядък, вероятността за подобно въздействие е нищожна. Така въздействието може да се оцени като незначително.

Предвид това не се очаква негативно пряко или косвено въздействие върху цитираните растителни видове и тяхното разпространение от реализацията на инвестиционното предложение.

В резултат от реализирането на инвестиционното предложение за добив и първична преработка на строителни материали – варовици от находище „Кошарите” ще бъдат унищожени 585.906 дка от местообитание 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества и 76.639 дка от местообитание 91H0 Панонски гори с Quercus pubescens. Тези площи представляват съответно 1.83% и 0.94% от площта на тези местообитания в ЗЗ „Драгоман”. Ограждането на концесионната площ ще фрагментира 2.49% от местообитание 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества и 1.69% от местообитание 91H0 Панонски гори с Quercus pubescens. Според ръководството за БПС реализацията на инвестиционното предложение ще промени природозащитното състояние на тези две местообитания в незадоволително. Имайки предвид временния, макар и дългосрочен характер на въздействието, смятаме, че то може да се окачестви като средно.

Реализацията на инвестиционното предложение ще доведе до пряко унищожаване на потенциални местообитания на 3 вида, предмет на опазване в зоната –малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Eriogaster catax и Carabus hungaricus. Въздействието върху Rhinolophus hipposideros и Eriogaster catax ще е незначително, поради голямата площ на подходящи местообитания в границите на зоната. Местообитанията на Carabus hungaricus ще запазят благоприятното си състояние. Предвид характерните особености, биологични и морфологични, смятаме, че фрагментация на местообитанията на тези видове няма да има. Така въздействието на инвестиционното предложение върху местообитанията на видовете, предмет на опазване в ЗЗ „Драгоман” може да се окачестви като незначително.
- Обезпокояване на видовете и нарушаване на видовия състав

Експлоатацията на находището ще доведе до безпокойство на малкия подковонос (Rhinolophus hipposideros). В резултат на безпокойството около 1650 дка подходящи за ловуване местообитания най-вероятно ще бъдат изоставени. Имайки предвид широкото разпространение на подходящи местообитания за този вид, не само в зоната, но и извън нея, и високата мобилност и адаптивност на прилепите при търсене на храна, смятаме, че реализацията на инвестиционното предложение ще окаже слабо отрицателно въздействие върху него.

Съществува риск за причиняване на смъртност, при започване на работата в кариерата, на индивиди от по-горе цитираните видове. Степента на това въздействие е трудно да се прецени за безгръбначните. Предвид статуса на двата вида в зоната – много рядък, вероятността за подобно въздействие е нищожна. Така въздействието може да се оцени като незначително. При вземане на подходящи предпазни мерки, риска за малкия подковонос може да се сведе до нула.

- Кумулативен ефект

Кумулативен ефект от съвместното въздействие на инвестиционното предложение за разработване на находище „Кошарите” и други инвестиционни предложения, планове, програми или проекти в Защитена Зона „Драгоман” би могло да се изрази в следното:

1. 
   унищожаване на природни местообитания, предмет на опазване в зоната;
   
2. 
   причиняване смъртност на видове, предмет на опазване в зоната;
   
3. 
   унищожаване местообитания на видове, предмет на опазване в зоната;
   
4. 
   безпокойство на видове, предмет на опазване в зоната;
   
5. 
   нарушаване целостта на зоната.
   

1. Освен настоящото, още 3 ИП ще се разположат или има вероятност да се разположат в местообитание 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Табл. 8).

Кумулативната площ от местообитанието, която ще бъде засегната, възлиза на 1060.277 дка, което представлява 3.31% от площта на местообитанието в зоната. Въпреки че процента е сравнително голям, природозащитното състояние на местообитанието няма да се промени съществено, т.е. то все още ще е незадоволително. Така кумулативното въздействие върху него ще остане средно.

Няма данни за други инвестиционни предложения, планове, програми или проекти в Защитена Зона „Драгоман”, които да попадат в местообитание 91H0 Панонски гори с Quercus pubescens, ето защо кумулативно въздействие върху него не би могло да се разглежда.

2. Тъй като липсва методика, по която да се прогнозира смъртността при индивиди в резултат на подобен род инвестиционни намерения, то кумулативния ефект от това въздействие е невъзможно да бъде предвиден, още повече, че липсват данни за разпространението на потенциално засегнатите видове в териториите на другите ИП, както и данни за конкретните дейности и сроковете за тяхното изпълнение. При изпълнение на предпазните мерки по отношение на малкия подковонос, кумулативен ефект при смъртността на малките му не се очаква.

3. Две инвестиционни предложения ще бъдат разположени в залесени територии, които е вероятно да се окажат потенциално местообитание на малкия подковонос. Едното е за изграждане на базова станция в землището на град Сливница, на площ от 0.4 дка, а другото е за изграждане на жилищни сгради с магазин, и е разположено в землището на град Драгоман, на площ от 5.96 дка. Така общата кумулативна площ на загубени местообитания на малкия подковонос ще възлезе на 1656 дка, което няма да окаже съществено кумулативното въздействие по отношение местообитанията на вида в зоната.

Освен настоящото, още 5 ИП ще се разположат или има вероятност да се разположат в потенциални местообитания на Carabus hungaricus (Табл. 9).

Кумулативната площ от местообитанието, която ще бъде засегната, възлиза на 1310.44 дка, което представлява 1.14% от площта на потенциалните за вида местообитания в зоната. Кумулативното въздействие следователно ще промени природозащитното състояние на местообитанията на Carabus hungaricus в незадоволително.
Таблица 9: Инвестиционни предложения, засягащи или вероятно засягащи потенциални местообитания на Carabus hungaricus

Тъй като изчисляването на площта на подходящите местообитания за Eriogaster catax изисква определянето на екотона между гористи и открити местообитания, то преценката за кумулативното въздействие върху местообитанията му на този етап е невъзможна. Предвид ниския процент на потенциални местообитания, засегнати от разработването на находище „Кошарите” – 0.725%, смятаме, че кумулативното въздействие също ще е незначително.

4. Кумулативния ефект по отношение на безпокойството е свързан само с инвестиционни предложения, разположени близко едно до друго. В близост до находище „Кошарите”, достатъчна, за да се прояви подобен ефект, се намира находище „Разтървеница”. Доколкото обаче не разполагаме с по-детайлни данни за технологиите, които ще се използват при неговата експлоатация (освен че и там ще се използват взривни вещества) и доколкото в близост до него няма толкова компактни горски масиви, които да са подходящи за ловни територии на прилепи, можем само да заключим, че кумулативен ефект е възможен, но той няма да промени съществено степента на това въздействие.

5. Общо на територията на ЗЗ „Драгоман” са реализирани, одобрени или в процедура по одобряване 25 инвестиционни предложения и планове. Общата им площ възлиза на 4241.487 дка, което представлява около 2% от територията на зоната (липсват данни за площта на 3 ИП). Ако прибавим и площта на настоящото инвестиционно предложение, този процент ще възлезе на около 2.5%. Според нас кумулативното въздействие върху целостта на защитената зона може да се определи като слабо, доколкото до момента не съществуват определени критерии за степента на подобно въздействие.

Бихме искали изрично да подчертаем, че разработването на кариерата ще се осъществява по утвърдени работни проекти (цялостен и годишни) по реда на Закона за подземните богатства. Изборът на възможни алтернативи е съобразен с приетата Работна програма за разработка на находището, част от сключения договор за предоставяне на концесията и изготвения Технически проект за експлоатация на находището. Изборът на взривен способ за добив на варовиците няма алтернатива, предвид елементите на залягане на варовиците в земните недра. Тези обстоятелства са взети предвид при оценка на въздействията върху защитената зона.