Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания – прeдмет на опазване в защитената зона

5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания – прeдмет на опазване в защитената зона.

Заемат по-голямата част от площта на концесията, респ. на находището (Табл. 3). Това са ксеротермни тревни съобщества, развиващи се при преходно-континентален климат и се характеризират с по-голямо участие на средиземноморски видове. Разпространени са в предпланините и ниските планини на Югозападна и Южна България до около 1000 - 1200 m н.в. върху плитки, скелетни почви.

Теренът, който заемат в границите на инвестиционното предложение, е с разнообразен наклон, от 10° до 30°, като изложението на склоновете е изток, югоизток и югозапад, както и част от билото на възвишението. Овлажнението е слабо, релефа е карстов. Почвите са бедни, каменливи, на места само в цепнатините на скалите, което предполага развитието на отворени тревни и полухрастови съобщества. На места почва почти липсват или са разкъсани от различни по големина варовикови скални блокове. Общото проективно покритие на растителността е от 35 до 65%. В пониженията на терена, с увеличаване на дебелината на почвената покривка, полухрастите намаляват и се увеличава участието на туфести многогодишни житни треви (Фиг. 5).

Фигура 5: Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (62A0)

Основните видове, даващи облика на фитоценозите в наблюдаваната територия са Artemisia albа и Satureja montana ssp. kitaibelii. Последният вид е свързан с карстовите райони на Западна България (включително в Предбалкана) и е индикаторен за специфичен комплекс от видове, известен като „исопова” флора. Освен ниски ароматни полухрасти или храстчета, в съобществата има много туфести многогодишни житни треви, като Festuca valesiaca, Stipa epilosa, Bothriochloa ischaemum, Agropyron cristatum, Bromus riparius, Cleistogenes serotina, Chrysopogon gryllus, Koeleria splendens. Много от другите многогодишни видове са с ярки цветове и участват в мозаечни микроценози, които при цъфтежа си формират различни аспекти през един вегетационен период. Такива са: Achillea clypeolata, Anthyllis montana, A. vulneraria, Bupleurum falcatum, Chamaecytisus pygmaeus, Convolvulus cantabrica, Onosma visianii, Potentilla cinerea, Teucrium montanum.

Спецификата на фитоценозите на западнобългарските петрофитни степи, установени на територията на ИП, се подчертава от участието на множество ендемити и субендемити. Установени ендемити в разглежданите фитоценози в периода на проучването са: Iris raichenbahii, Achillea clypeolata, Centaurea chrysolepis. Някои от тези видове имат съществена роля при формиране на растителността. Такъв е Centaurea chrysolepis.

В границите на разглеждания терен в състава на това местообитание бяха установени: Stipa epilosa Martinovsky, Agropyron cristatum (L.) Gaertner ssp. pectinatum (Bieb.) Tzvelev, Botriochloa ischaemum (L.) Keng, Festuca valesiaca Scheicher ex Gaudin, Koeleria splendens C. Presl, Teucrium chamaedrys L., Teucrium polium L., Euphorbia cyparissias L., Goniolimon tataricum (L.) Boiss., Allium carinatum L., Saturea montana ssp. kitaibelii (Wierzb. ex Heuffel), Iris raichenbahii Heuffel, Echinops sphaerocephalus L., Chrysopogon gryllus (L.) Trin., Asparagus verticillatus L., Achillea clypeolata Sibth. аnd Sm., Globularia aphylanthes Crantz, Artemisia alba Turra, Onosma visianii G. C. Clem, Euphorbia barrelieri Savi. ssp. thessala, Astragalus sp., Centaurea chrysolepis Vis., Sedum sp., Eryngium campestre L.

На места бяха установени еденични дървета и храсти, с ясно изразена тенденция за увеличаване на тяхното обилие покрай пътищата или в микропонижения на релефа.

Представляват разредени ксеротермни дъбови гори, доминирани от космат дъб (Quercus pubescens) и са разпространени по варовиковите възвишения на местата с континентален климат. Тези гори са част от смесените дъбови гори, като обикновено заемат най-сухите и топли места по склонове предимно с южно или западно изложение. Почвите са добре развити, най-често са различни подтипове лесивирани (Luvisols) до плитки, от подтипoвете литосоли (Lithic Leptosols) и рендзини (Rendzic Leptosols). Характерно за тези почви е, че са сухи, сравнително бедни и с различна степен на ерозия. Панонските гори с Quercus pubescens се срещат предимно в карстови райони и често основната скала се разкрива като различни по големина скални блокове. Заради континенталните условия, бедните почви и антропогенното влияние, горите са предимно фрагментарни и имат на места храсталачен облик. Видовият състав на съобществата на косматия дъб е твърде динамичен и разнообразен. В тях има много открити терени - поляни, каменливи площи, и те в случая формират комплекс с ксеротермните пасища и храсталаци (Фиг. 6), като от тези места в горите на космат дъб проникват много ксеротермни тревни видове, типични за флората на дадения географски регион и височинен пояс. Дървесният етаж, в който косматият дъб доминира или съдоминира, достига височина най-често 4 - 8 m. Дърветата са разклонени и често кривостъблени. Освен Quercus pubescens, в този етаж обикновено се срещат Acer campestre, Fraxinus ornus, Quercus cerris, Q. frainetto, Quercus daleschampii. Често, особено на места с плитка варовикова основа, масово расте и Carpinus orientalis, който може да образува и втори дървесен подетаж. В храстовия етаж има множество видове като Cornus mas, Cotinus coggygria, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare, Paliurus spina-christi, Prunus spinosa, Rhamnus cathartica, Rosa gallica, Syringa vulgaris, Ulmus minor. В тревния етаж се срещат предимно видове, характерни за ксеротермните дъбови гори. Такива са: Asparagus officinalis, Hedera helix, Brachypodium sylvaticum, Buglossoides purpurocaerulea, Dactylis glomerata, Festuca heterophylla, Helleborus odorus, Potentilla micrantha, Pulmonaria sp., Tanacetum corymbosum, Teucrium chamaedrys, Trifolium alpestre. Поради отворения характер и доброто осветление, във флористичния състав на горите от космат дъб участват много видове, които се срещат по поляните и ливадите, както и в редините на горите. Такива са: Althaea cannabina, Bothriochloa ischaemum, Chrysopogon gryllus, Echinops sphaerocephalus, Euphorbia polychroma, Filipendula vulgaris, Geranium sanguineum, Primula veris.

В зоната на инвестиционното намерение горите от космат дъб заемат най-дълбокото дере, пресичащо централно концесионната площ, и част от прилежащите му склонове (Фиг. 7). Те се срещат в комплекси с другите ксеротермни дъбови гори - на цер (Quercus cerris) и благун (Q. frainetto), както и с ценозите на келявия габър (Carpinus orientalis). В сравнение с първите два вида, косматият дъб е по-непретенциозен и заема по-неподходящите за тях места, дори понякога се проявява като техен деградационен стадий на развитие. Съобществата на келявия габър на места заменят ценозите на косматия дъб, особено при напредване на ерозията и деградацията вследствие на антропогенната дейност - паша, сечи, пожари и др. Такива места бяха установени по десния склон на централното дере, който е със югоизточно изложение, а на срещуположния склон, с реципрочно изложение, такива с преобладаването на Carpinus betulus.

Фигура 6: Комплекс Панонски гори с Quercus pubescens и Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

Фигура 7: Панонски гори с Quercus pubescens (91H0)

В границите на терена в състава на това местообитание бяха установени: Quercus frainetto Ten., Quercus cerris L., Quercus daleschampii Ten., Quercus pubescens Willd., Ulmus minor Miller, Ulmus glabra Hudson, Syringa vulgaris L., Cerasus mahaleb (L.) Miller, Carpinus betulus L., Carpinus orientalis Miller, Acer tataricum L., Acer hyrcanum Fischer et C. A. Meyer, Viburnum lantana L., Acer campestre L., Ligustrum vulgare L., Euonymus verrucosus Scop., Euonymus europaeus L., Cornus mas L., Pyrus pyraster Burgsd, Althaea cannabina L., Botriochloa ischaemum (L.) Keng, Chrysopogon gryllus (L.) Trin., Echinops sphaerocephalus L., Euphorbia polychroma A. Kerner, Filipendula vulgaris, Eryngium campestre L.

Заемат най-западното дере в района на концесията, като вътре в самите и граници попада малък полигон с площ от 4372 m². Най-вероятно са възникнали на мястото на местообитание 91H0, в резултат от антропогенна намеса. Подобен процес, в по-начален стадий, се забелязва и в площите, заети от панонски гори с Quercus pubescens.

В границите на терена в състава на това местообитание бяха установени: Carpinus orientalis Miller, Prunus spinosa L., Crataegus monogyna Jacq, Cotinus coggygria Scop., Clematis vitalba L., Rosa sp. L., Fraxinum ornus L., Syringa vulgaris L., Euonymus verrucosus Scop., Euonymus europaeus L., Cornus mas L., Pyrus pyraster Burgsd, Ligustrum vulgare, Prunus cerasifera Ehrh. ssp. cerasifera.
5.1.4. Храсталаци от Prunus spinosa, Crataegus monogyna, Rosa sp. и др.

Въпреки че тези видове се срещат в цялата площ на концесията, територията, в която образуват по-компактно съобщество е малка (604 m²), и е своеобразен преход между рудералните места и големия полигон на местообитание 91H0, заемащ централното дере.

Освен изброените видове, тук бяха установени и Carpinus orientalis Miller, Clematis vitalba L., Fraxinum ornus L., Syringa vulgaris L., Euonymus verrucosus Scop.
5.1.5. Изоставени ниви

Има ги в югозападния край на концесионната площ, като по-голямата част от тях са изоставени отскоро.

В състава им бяха установени: Datura stramonium L., Centaurea solstitialis L., Centaurea jacea L. Carduus acanthoides L., Cirsium arvense (L.) Scop., Polygonum arviculare L., Urtica dioica L., Sambucus ebulus L., Cichorium intybus L., Plantago lanceolata L., Achilea millefolium L., Avena fatua L., Chenopodium sp., Amaranthus sp., Lamium sp., Prunus spinosa L., Scabiosa columbaria L., Echium vulgare L., Rosa sp., Crataegus monogyna Jacq.
5.1.6. Ниви

Малък участък обработваема земя бе установен в югозападния край на концесията. Площта му възлиза на 3358 m².

В това местообитание сме включили утъпкани от хора или животни терени, често покрай дворните места и покрай пътищата, рудерализирани терени покрай дворните места или на мястото на изоставени и разрушени постройки, дворните места, сметищата покрай тях. Подобни терени заемат сравнително голяма площ в границите на концесията - 90506 m², или около 8.5%.

Площта на пътищата бе изчислена само когато те преминават през природни местообитания, в останалите случаи отделянето им е несъществено. При определянето на площта им бе приета средна ширина от 1.5 m. Така общата площ на пътищата, преминаващи през природни местообитания, включени в Приложение 1 на ЗБР, е 3755 m².

Известно негативно въздействие се очаква и извън границите на находището. То ще бъде в резултат преди всичко от запрашаване, но известно негативно въздействие е възможно и в резултат на ударните и сеизмични вълни от експлозиите, както и от отломките и азотните окиси, породени от тях (Фиг. 8). Имайки предвид ограниченото използване на взривните работи, това въздействие може да се оцени като незначително.

Фигура 8: Разпространение на очакваните въздействия