Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Още по-спорен е въпросът за
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Това става чрез обнародването в Държавен вестник
| Още по-спорен е въпросът за справедливостта като източник на ГП. Според някои автори справедливостта е правило за поведение, което е адресирано към правоприлагащия орган (съда). Следователно, имайки предвид това правило и своята представа за правилно, правораздавателният орган се произнася. Това е предвидено и от законодателя – 52 ЗЗД и 130 ГПК.xxi
При изрична законова разпоредба справедливостта може да бъде източник на ГП. В отменения ГПК чл.4 изрично се посочваше справедливостта като субсидиарен източник на ГП, разпоредбата на чл.5 от новия ГПК не упоменава справедливостта. Нащето законодателство в определени случаи препраща към справедливостта – чл.52 от ЗЗД – размерът на неимуществените вреди съдът определя по справедливост. 8в. Действие на гражданско правните норми по време. Обратно действие и действие спрямо заварени правоотношения, преживяване на гражданския закон.Преустановяване действието на гражданския закон. Действие по място и спрямо лицата. Действието на ГПН е ограничено по време, по място и спрямо лицата. Преди всичко всяка правна норма проявява действието си неограничен брой пъти, винаги, когато е налице юридическият факт записан в хипотезата й. Поначало правната норма действа и по отношение на неограничен кръг трети лица. Правната норма действа неограничено и на територията на страната или там, докъдето се простира тя. Правна регламентация – чл.5 ал.5 КРБ, чл.37 ЗНА, чл.21 ЗМСМА 1. Действие на правната норма по време Законът произвежда действие от един определен начален момент и прекратява действието си в друг краен момент. Гражданският закон започва да действа едва тогава, когато влезе в сила. Важна предпоставка за влизането на закона в сила е да достигне до знанието на адресатите си, а предпоставка за това е разгласяването му. Това става чрез обнародването в Държавен вестник. По изключение (главно за местните норми), е установен друг способ за разгласяване – чрез местни средства за информация. Според 5, ал. 3 КРБ обнародването е необходимо условие, за да може един нормативен акт да влезе в сила.xxii Изискването за обнародване на закона се свързва с необоримата презумпция, че обнародваните закони в ДВ са валидно доведени до знанието на адресатите си, без значение субективното незнание на адресатите. Влизането в сила на закона става три дни след обнародването му в ДВ, освен, ако в самия закон не е предвидено друго. Пример за това е § 1 от Преходните разпоредби на ЗС.xxiii Преживяването на гр.закон – действат 2 различни режима по едно и също време.Това е в случаи,при които се продължава действието на разпоредби в стария граждански закон.Факти след влизане в сила на новия граждански закон ще бъдат подвеждани под старите разпоредби.пример – параграф 2 ал.9 от ЗПат. Отмяна на гражданския закон- юридически факт, който преустановява регулативната функция на ПН в бъдеще. С отмяната си законът загубва правната си сила. Това става само при предвидени в закона предпоставки – при продължително неприлагане на закона той не е отменен. Отмяната на гражданския закон става по два начина, в зависимост от това дали основанието за неговата отмяна се съдържа в самия него или на друго място. От своя страна основанията за отмяна, които се съдържат в самия закон биват два вида: -ако има краен срок на действието на закона -ако законът е създаден с някаква цел, която вече е постигната Когато основанието за отменянето на закони не се съдържа в него, а в друг закон, става въпрос за един по-нов нормативен акт. По-нов закон е този, който по-късно е влязъл в сила. Нещо повече, трябва да се касае за по-нов нормативен акт, който е от същата или има по-висока степен. Това може да бъде и международен договор, който е влязъл в сила за Република България. В зависимост от обхвата на отмяната тя бива частична или пълна. При частичната отмяна неотменената част действа заедно с новия закон, докато при пълната отмяна действа само новият закон. В зависимост от целта на отмяната може да се отмени целия нормативен акт или само определени негови институти. В зависимост от начина на отмяната, тя бива: -изрична отмяна (abrogatio exoresa) – при нея новият закон изрично постановява кой стар закон или кои негови разпоредби отменя. Този вид отмяна е уредена в 11, ал. 3 ЗНА.xxiv -мълчалива отмяна (abrogatio tatita) – новият акт без да указва изрично кои правни норми отменя, предвижда правила, уреждащи по различен начин хипотезите, които са уреждани досега от стария закон. Мълчаливата отмяна се основава на презумпцията, че в правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин.Мълчаливата отмяна е способ за разрешаване на колизията. Правилото е по-новият закон отменя по-стария. В зависимост от характера на стария и новия закон (от това дали са общи или специални), се наблюдават следните отклонения и в двете посоки: А1.1. Когато по-новият закон е общ той няма да отмени стария специален, ако това не е изрично указано в последния. При това положение остават да действат и двата закона. А1.2. Ако новият закон е специален, поначало той не отменя стария общ закон, ако това изрично не е указано, а само стеснява приложното му поле. Отмянатана подзаконовите нормативни актове може да стане не само от органа,който ги е приел, но и от съда. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|