Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Спиране (суспендиране) действието на гражданския закон – спиране на разпоредби,временно не прилагане на НА
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обратно действие на гражданския закон
- Действие на гражданския закон върху заварени правоотношения
- Това е действие върху заварени правоотношение, но не и обратно действие на новия закон.
- Видове гражданско правни норми
- Според интереса, за който се установяват
- Според приложното си поле
- Според
- Според това
- Материални и процесуални
| Спиране (суспендиране) действието на гражданския закон – спиране на разпоредби,временно не прилагане на НА
Ако при отмяната, законът окончателно изгубва правната си сила, то при суспендирането има временно спиране действието на закона, т.е. законът остава в сила, но не действа по отношение на предвидените в него юридически факти. Суспендиране може да има например при законните мораториуми. По-често обаче, суспендиране може да става, когато предстои въвеждането на една нова правна уредба, но тя не е влязла в сила Суспендиране е налице и когато един нормативен акт или негови разпоредби са обявени за противоконституционни. Актът, който е обявен за такъв не се прилага от деня на влизане в сила на решението на КС (151, ал. 2, изр. 3 КРБ).xxv Обратно действие на гражданския закон По принцип ГПН имат действие за в бъдеще. Въпросът за обратното действие е предмет на много дискусии. Няма спор, че обратното действие на гражданския закон е налице, когато новият закон се прилага спрямо юридически факти, настъпили преди влизането му в сила. Тълкувателните норми действат с обратна сила, но това се дължи на спецификата на тълкуването. С обратна сила се прилага и законът,който узаконява браковете сключени преди влизането му в сила. (§ 4 от Преходните и заключителни разпоредби на СК от 1968 г.). Действие на гражданския закон върху заварени правоотношения Разликата между обратната сила на гражданско правните норми и действието им върху заварените правоотношения е, че при обратната сила се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия граждански закон. Докато при действието върху заварени правоотношения се касае за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на гражданския закон, но не са завършили действието си. xxvi Принципът е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новия закон, т.е. хипотезата тук е, че действието отново е ex nunc. / за в бъдеще/ Новият граждански закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и юридическите факти, които той заварва, но не са се проявили. Тук действието също е ex nunc./ за в бъдеще/ Други такива хипотези има, когато с влизането в сила на ЗЛС от 1948 г., възрастта за гражданската дееспособност става 18 г., а по стария закон тя е била 21 г. Лицата, които имат навършени 18 г., но не и 21 г., се обявяват от новия закон за гражданско дееспособни. Това е действие върху заварени правоотношение, но не и обратно действие на новия закон. Пример за преживяване на закон дава § 152 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК.xxvii 2. Действие на гражданския закон в пространството Гражданският закон действа върху цялата територия на Република България, въздухоплавателните и мореплавателните средства, които се намират под български флаг, върху територията на българските посолства и консулства. Ограничено териториално действие имат нормите съдържащи се в Наредбите на Общинските съвети / чл.21 ЗМСМА/ 3. Действие на гражданския закон по отношение на лицата Поначало нормите с общо действие регулират отношенията на гражданско правно действие на лица, които са български граждани (включително и върху лицата, които са с двойно гражданство), върху чужденците в България .Има ГПН които се прилагат за определени субекти- например З-на за гражд.регистрация само за физически лица, ЗЮЛНЦ- само за ЮЛ, Закон за кооперациите и др. 7в .Видове гражданско правни норми ГПН – определение – общо абстрактно правило за поведение, притежава юридическо действие и сила, а противодействието й представлява санкция. ГПН няма структура на ПН, тъй като санкцията е отразена в друг нормативен акт. Санкцията е възможност за обезщетение. Съществува и договорна отговорност – лихва, неустойка, капаро, обезщетение за пертърпяна вреда и пропусната полза.Санкцията в гр.право е материално правна,защото нормите за лихвата, неустойката и т.н. са материално правни.По необходимост санкциите се привеждат чрез публичната принуда. Видове ГПН: Според интереса, за който се установяват- интерес на страната или в публичен интерес ГПН биват диспозитивни и императивни Императивните правни норми се създават в интерес на цялото общество, докато диспозитивните правни норми се създават в частен интерес. Императивните норми не дават възможност на лицата да се отклоняват от тях.Те са предвидени в публичен интерес. Например –във връзка с правоспособността и дееспособността на правните субекти; нормите, свързани с формата на сделките; нормите, свързани със съдържанието на вещните права; наследствените редове (за последните – 5 и 9 от ЗНасл./Има императивни норми с долна и горна граница. Диспозитивните норми- дават възможност на субектите да се отклоняват от тях.При тези норми страните могат да уговарят нещо различно. Отклоняването от диспозитивните норми не се наказва. Чл.230 ЗЗД, чл.236, 246 ЗЗД. 2- Според_приложното_си_поле'>Според приложното си поле а) общи гражданско правни норми – това са например нормите на ЗЗД, които визират неограничен кръг гражданско правни субекти б) специални гражданско правни норми – това са например нормите, съдържащи се в ТЗ, обхващащи онези правоотношения, едната страна по които задължително трябва да е търговец (286, ал. 1ТЗ)xxviii.При специалните – отклоняват прилагането на общото правило 3- По отношение на територията/ към кого се прилагат/гражданско правните норми биват: а) общи гражданско правни норми – действат на територията на цялата страна б) локални (местни) гражданско правни норми – издават се от местните органи на държавно управление и имат действие само върху територията на съответното населено място Тук трябва да се отбележи, че местният закон не отменя общия. 4- Според съдържанието си гражданско правните норми могат да се обособят по следния начин: а) самостоятелни – това са онези правни норми, чието действие не е свързано с наличието на други правни норми б) несамостоятелни – онези правни норми, които могат да проявят своето правно действие само във връзка с други правни норми- чл.240 ал.3 ЗЗД, нормите,които съдържат в себе си легални дефиниции, чл.70 ЗС чл.110 ал.1 и 2 от ЗС. Несамостоятелни са тълкувателните норми, препращащите норми-чл.84 ЗС препраща към 113,115-117 и 120 ЗЗД/ 5- Според целта на правната норма гражданско правните норми биват: 3.1. заповядващи гражданско правни норми – създават задължения за положително поведение на адресатите си. Друг техен характерен белег е, че норменият им адресат е конкретно определен – напр. 187 и 200 ЗЗД.xxix 3.2. забраняващи гражданско правни норми – създават едно задължение за отрицателно поведение или установяват задължение за въздържане от определени действия за адресатите си. Друг техен характерен белег е, че техни адресати могат да бъдат както конкретно определени лица, така и неограничен кръг от правни субекти – напр. 45 и 185 ЗЗД.xxx 3.3. овластяващи гражданско правни норми – те предвиждат субективни права, които се изразяват в положителни действия за право имащия, т.е. създава му се една възможност да упражнява определено поведение – напр. 31 ЗС,xxxi 2 ЗЛС.xxxii Много често обаче, тези правни норми са едновременно и заповядващи, и забраняващи или и овластяващи, и забраняващи. 6. Според това, дали прилагането на правната норма е необходима преценка или не, гражданско правните норми се делят на: - абсолютно определени норми – при тях преценка няма (напр. 2 ЗЛС).Нормата не съдържа термини,които да изискват по нататъшно тълкуване - относително определени норми – по-голямата част от нормите в ГП са от този вид – 92, ал. 2 ЗЗД,xxxiii 13 ЗЗД,xxxiv 294 ТЗ;xxxv.Подлежат на допълнително тълкуване. 7. Материални и процесуални норми: 5.1. материалните гражданско правни норми поначало нямат обратно действие.Тези норми установяват отношения между две страни. Например договор за заем – кредитор и длъжник 5.2. процесуалните гражданско правни норми поначало имат обратно действие.Отношение между страна и държавен орган.При предявяване на иск към съда за защита на материални субекстивни права.Исковете,които се предявяват биват – установителни, осъдителни/ при притезателни права/,конститутивни искове- начин на упражняване на потестативни права. Материалните норми се прилагат от чуждестранния съд, докато съдът прилага онези процесуални правила, които спадат към неговото национално право. 8. Норми, които установяват презумпции и фикции: Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|