Омощия, включително и нормативни на своя заместник – министър
Решенията на Конституционния съд са източник на ГП
Изтегляне 2.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5в. Международни и наддържавни източници на частното право.Регламенти и директиви на ЕС Под международен източник
- Съдебна практика, решения по чл.290 ГПК , общи тълкувателни актове на ВКС и ВАС.Значение на правилата на морала за гражданското право. Доктрината и справедливостта.
| Решенията на Конституционния съд са източник на ГП.Те имат значение за тълкуването и действието на гражданскоправните норми.С решенията на Конституц.съд се може един закон да се обяви за противоконституционен – спира се действието на правната норма. Решенията на КС за източник на правни норми- това са тълкувателните решения чл.149 ал.1 КРБ.
5в. Международни и наддържавни източници на частното право.Регламенти и директиви на ЕС Под международен източник се разбират международните договори ,конвенции и споразумения по които Република България е страна . За тях Конституцията предвижда специален ред ,чрез който те ще могат да произведат правно действие за частноправните субекти т.е. ще могат да създават права и задължения за физическите и юридически лица. Този ред е нормативно закрепен в чл.5 ,ал.4 от Конституцията. Според тази разпоредба , международните договори ,конвенции и споразумения по които България е страна трябва да бъдат ратифицирани от Народното събрание ,обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила за Република България. Те имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат.Мястото им сред другите източници на право се определя от органа, който ги е ратифицирал или потвърдил.Тези,които са ратифицирани от Народното събрание имат силата на закон, а от министерският съвет- силата на постановления. По-важни такива източници са в областта на трудовото право (конвенциите на Международната организация по труда,за ограничаване на работното време на жените и равнопоставеността им с мъжете и др.), двустранните споразумения за избягване на двойното данъчно облагане и др. За наддържавните източници този режим е неприложим ,поради това ,че тяхна основна характеристика е ,че държавата не може да ги изменя ,допълва или отменява . Тук става дума за актове приети от институциите на ЕС/ЕО (институциите за двете организации са едни и същи ,но според това каква компетентност упражняват ,те действат по различен начин и приемат съответно различни по правно действие актове). Тези актове черпят своята сила от чл.249 от Договора за създаване на ЕО, който гласи : „Чл.249 За осъществяване на своите функции в съответствие с разпоредбите на настоящия договор, Европейския парламент съвместно със Съвета ,Съвета (Европейския*) и Комисията приемат регламенти и директиви …” Според чл.249 ,§2 регламентът е „ акт с общо действие. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.” Това означава ,че регламентът е акт който поражда пряко права и задължения за физическите и юридически лица ВЪВ съответната държава-членка. Според практиката на Съдът на ЕО ,регламентите могат да служат за защита на интересите на частноправните субекти ,пред националните юрисдикции ,при установено действие на националните власти което противоречи на регламента ,а оттам и на ДЕО(дело №26/62 ,6/64 и др). Според чл.249 ,§3 директивата „е акт ,който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държава-членка ,до която е адресиран , като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.” Това означава ,че за да породят права и задължения за частноправните субекти в дадена държава-членка ,директивите трябва да бъдат приети във форма съответстваща на конституционно установената (най-често в законова). Този процес се нарича транспониране и е обвързан с определен срок ,след изтичането на който , ако няма на лице транспониране ,съотв. държава-членка може да бъде санкционирана от Европейската комисия. 6в. Съдебна практика, решения по чл.290 ГПК , общи тълкувателни актове на ВКС и ВАС.Значение на правилата на морала за гражданското право. Доктрината и справедливостта. Съдебна практика са актовете на съдилищата, с които се произнасят по определени дела. Съдебните актове имат диспузитив и мотиви.Съдебната практика не е източник на ГП. Съдебната практика трябва да се разграничава от съдебния прецедент, който е източник на право в Англо-саксонската правна система.Съд.прецедент означава, че съд.решение по конкретно дело е задължително за съдилищата от същата или по-ниска степен при разглеждане на аналогични дела. Решенията по чл.290 от ГПК не представляват задължителна съдебна практика. ВКС в 3 – членен състав се произнася по касационната жалба, проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Тези решения са част от съд.практика и не са източник на ГП. При противоречие в съдебната практика може да се иска тълкувателно решение. Тълкувателните актове на ВСК и ВАС не са правосъдни актове- те не дават защита за лични или имуществени права на субектите.Те са средство за точно и еднакво прилагане на законите. Тълкувателните актове са тълкувателни решения и тълкувателни постановления.Компетентни да приемат тълкувателни решения са всяка от колегиите на ВКС, гражданска и търговска колегия заедно, отделни колегии на ВАС, всички колегии на ВАС съвместно.Общото събрание на съответните колегии на ВАС и ВКС са компетентни да приемат съвместни тълкувателни постановления. Тълкувателните актове са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт и за органите на местното самоуправление. Тълкувателните актове не са нормативни актове по смисъла на чл.1а от ЗНА. Макар и спорно се признават за източник на ГП, тъй като посочват смисъла в който следва да се тълкува и прилага гражданско правната норма. 2.Моралът Правилата на морала не възникват по уреден от закона ред.Правилата на морала не са обезпечени с правна принуда.добрите нрави/морала/ са субсидиарен източник на право.Значението им е пряко и косвено. Моралните норми са правнорелевантни, когато правна норма изрично препраща към тях. Правното значение на морала се проявява в няколко насоки: -те са критерий при приценяване съдържанието на сделките и ограничител на автономността на волята на гражданско правните субекти -те са критерий за действителността на сделките8сделките които накърняват добрите нрави са нищожни -нарушаването на добрите нрави е основание за носене на имуществена отговорност -критерий при тълкуването на правните норми -критерий при правоприлагането – запълването на празнини в правото- прилагане на аналогия на правото Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|