ГЛАВА 2. АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА И ДЕЙНОСТТА НА АГЕНЦИЯТА

всяка от тези области България има силни и слаби страни.

Няма съмнение, че България разполага с изключително разнообразни природни дадености за развитие на всички форми на туризъм – както традиционни, така и специализирани. Наред с масовия морски и ски-туризъм, съществуват прекрасни условия за културно-исторически, селски, еко, балнеоложки, приключенски, ловен и всякакви други видове туризъм.

От гледна точка на отдалечеността от основните туристически пазари на Западна Европа България е на почти еднакво разстояние в сравнение с основните конкуренти – Гърция и Турция, и по-отдалечена от Хърватска и Словения.

България разполага с 380 км пясъчна ивица на Черноморския бряг. На места ширината на плажовете достига 100 м. Пясъкът е ситен и фината му структура е предимство в сравнение с качеството на плажовете в другите страни в района. Характерът на крайбрежната ивица на България създава благоприятни условия за изграждане на яхтени пристанища.

Близо 1/3 от територията на страната е заета от планини. Височината на осем от тях надхвърля 2000 м надморска височина. Наличието на целогодишни планински курорти, отдалечени на по-малко от 500 км от основните морски курорти, е уникално предимство на страната.

В България има над 550 находища с 1600 минерални извора с общ дебит 4900 л/сек, което я нарежда на трето място в Европа. Термалните води от голямо балнеоложко значение обаче са концентрирани в балнеоложки курорти със сравнително остаряла база. В страната има и множество места с лечебна кал.

България притежава 4260 пещери, повечето от които са електрифицирани и пригодени за посещения, както и привличащи туристическия интерес уникални релефни форми.

Близо 30 000 исторически паметника, 36 културни резервата, 160 манастира, 330 музея и многобройни галерии предлагат възможности за посещения. Тези туристически забележителности са разпръснати в цялата страна, което благоприятства развитието на познавателен туризъм и извън традиционните туристически райони.

България се нарежда на трето място в света по брой на биосферни резервати. Създадени са множество защитени територии – три национални парка, 89 резервата и голям брой защитени местности за опазване на биологичното разнообразие. За сравнение – в Гърция са признати за национални 10 парка, има един национален морски парк и 11 биорезервата. България не разполага с морски парк, но в страната има множество резервати, които могат да привличат туристи за наблюдение на птици и други животински видове.

Тези природни дадености определят насоките на развитие на българския туризъм. Основен дял в туризма има организираният летен туризъм със силно изразена сезонна зависимост и на второ място – организираният зимен туризъм. Разделянето на страната на шест района за планиране предоставя възможност да се идентифицират уникалните възможности на всеки район и по този начин да се стимулира развитието на различни отрасли.

През последните години специализираната инфраструктура се развива изключително динамично.

За периода от 1996 до 2004 година местата за настаняване (хотели, мотели, хижи) са се увеличи със 70 на сто. В някои райони по Черноморието материалната база беше удвоена. България разполага с над 190 хил. легла, разположени в над 1300 обекта. Специализираната инфраструктура се модернизира и обновява непрекъснато. Преобладават 2- и 3-звездните хотели, но през последните години се строят и по-високо категорийни обекти.

3. Обща инфраструктура

Успешното развитие на българския туризъм предполага решаването на сериозните проблеми, свързани с транспортната инфраструктура – липса на достатъчно летища, пътища в лошо състояние, затруднен достъп до редица обекти, което влияе пагубно върху туризма. Ако все пак до Черноморието се стига относително по-лесно и съществува ясна перспектива за завършване на двете магистрали, то във вътрешността на страната нещата изглеждат почти драматично. Това е и една от сериозните причини за недостатъчното развитие на специализираните форми на туризъм.

Подобряването на пътната инфраструктура е един от приоритетите в използването на средства от европейските фондове, което със сигурност ще подкрепи и развитието на туристическия отрасъл.

4. Човешки ресурси

Доскоро България притежаваше конкурентни предимства именно по отношение на качеството на човешките ресурси. През последните години обаче се наблюдава влошаване на качеството на работната ръка. Това важи и за туристическия отрасъл. “Взривоподобното” развитие на специализираната инфраструктура не беше съпроводено от адекватно преструктуриране на пазара на труда и подготовка на необходимите като количество и качество кадри за туризма. Същевременно голяма част от специалистите в сектора предпочитат да отидат в чужбина, където могат да получат по-добро заплащане. Необходимо е значително активизиране на бизнеса и много по-добро партньорство с държавата.

Успешното развитие на българския туризъм е свързано с по-прецизната оценка и анализ на търсенето на туристически услуги – в момента липсват редовни проучвания за нагласите и потребностите на туристите. Не се подготвят анализи за търсенето на туристически услуги от български граждани, т.е. анализи на вътрешния пазар. В много случаи българските граждани са по-добри потребители на туристически услуги, отколкото чуждестранните. За съжаление за българите обикновено е отредена ролята на “запълващи дупки” – в последния момент при отказ на чуждестранни туристи да пристигнат в страната. През последните години се проявява по-голяма гъвкавост в привличането на български туристи, най-вече по Черноморието.

Българският туристически продукт непрекъснато се развива и подобрява. Независимо обаче от огромния потенциал, той все още се характеризира със сезонност, неравномерност, липса на достатъчно целенасоченост. Преобладават евтините пакетни летни почивки и в по-малка степен зимните ски-пакети.

Това очертава монокултурния характер на туристическия продукт. Той е предназначен главно за нископлатежоспособни категории туристи. По-слабо разработени остават специализираните изключително перспективни форми на туризъм, които биха предоставили повече възможности за привличане и на по-богати туристи. Това безспорно е една от най-добрите възможности за развитие на българския туризъм, което ще му помогне да се утвърди като конкурентоспособен сектор на международните пазари.

През последните години алтернативният (специализиран) туризъм, който включва всички форми на туризъм, различен от масовия – културно-исторически, етнографски, селски, приключенски и т.н., се развива все по-успешно. Специализираният туризъм има изключително голямо значение за развитието на повечето планински и селски райони, които няматдруга алтернатива. Този бизнес е предимно малък и среден и се нуждае от сериозна подкрепа по отношение на изграждането на инфраструктура, семейни хотели, атракции, опазване на паметници на културата и т.н. Важни източници на финансови ресурси, насочени към този вид туризъм, са програмите ФАР, САПАРД на ЕС, ПРООН, както и множество двустранни и национални програми. Така например програма ФАР е осигурила подкрепа за 19 проекта за развитие на културен туризъм. По компонент “Туризмът – семеен бизнес” на проекта “Красива България” на ПРООН са отпуснати около 2 млн. лева за 60 проекта. По програма САПАРД са договорени 49 млн. евро за 103 проекта за развитие на селски туризъм.

Както беше посочено, в страната съществуват изключително добри възможности за развитие на културен туризъм. За съжаление все още постиженията в това отношение са малки. Причините са различни – отсъствие на специализирана браншова организация за културен туризъм; липса на ди- алог между хората, които се занимават с култура, и хотелиерите и ресторантьорите; недостатъчно партньорство между централната, местната власт и предприемачите. Необходимо е обединяване на усилията на всички, които имат интерес от развитието на културен туризъм. Наред с това липсват пътища до интересни и важни културно-исторически паметници; качеството на рекламата в културния и въобще в алтернативния туризъм е ниско, необходимо е създаването на Интернет страници и др.

Неизползвани възможности крие конгресният туризъм. Според експерти той може да генерира приходи за България в размер на около 100 млн. долара годишно. Става дума за организиране на бизнес срещи, фирмени посещения, конференции и други събития в страната. Докато един обикновен турист харчи средно по 70 евро на ден, то бизнес туристът харчи по 700 евро за престой от около 3-4 дена.

Предпоставки за развитие на конгресен туризъм вече съществуват в страната и особено в София, която разполага с добра хотелска база, международно летище, сравнително удобен транспорт и комуникации. Подобни възможности предлагат Пловдив и Варна. Проблемите, които приоритетно трябва да бъдат решени, включват осигуряване на евтини авиопревозвачи, коитода оперират от Западна Европа до страната, провеждане на активен маркетинг за популяризиране на България като дестинация за конгресен туризъм. Пазарите с най-голям потенциал в тази сфера са Швеция, Германия, САЩ, Япония и Великобритания. Необходимо е участие на страната в специализирани борси за конгресен туризъм и провеждането на целенасочена политика и в това отношение.

Голям потенциал притежава и ловният туризъм – България разполага с 56 елитни ловни стопанства, но приходите от този вид туризъм възлизат едва на 2 млн. евро, докато Унгария например има само 6 ловни стопанства и 300 млн. евро приходи от ловен туризъм.

Това са само няколко примера, които илюстрират огромните възможности на страната за максимално разнообразяване на туристическия продукт. Той може да бъде достатъчно атрактивен за различни категории туристи, да се развива целогодишно и на практика във всички райони на страната.

Добрият вариант за развитие на българския туризъм е съчетаването на различните му форми – традиционни със специализирани, което ще позволи по-пълноценно използване на потенциала.

7. Фирмени стратегии

В туризма преобладават малките и средните предприятия, които работят с много желание и ентусиазъм, но за съжаление все още с недостатъчно професионализъм. Липсват маркетингови стратегии, добър мениджмънт, активна политика за квалификация на работната сила. Отсъства стремеж за прилагане на нови информационни технологии и иновативни решения.

Туризмът се развива в условията на относително добро сътрудничество между браншовите организации. Предприемачите в туризма са добре организирани, в т.ч. и алтернативните му форми – БААТ, БАСЕТ и т.н.

Разбира се, туризмът не би могъл да успее, ако не се обърне сериозно внимание на рекламата и популяризирането настраната като атрактивна туристическа дестинация. Все още средствата за реклама и маркетинг са твърде недостатъчни за представянето на България като добро място за туризъм в Европа.

Българският туризъм има всички шансове да се превърне в един от най-модерните сектори на икономиката, генериращ достатъчно приходи и работни места, двигател за развитие и на други свързани с него отрасли. За да се случи това обаче, трябва да бъдат решени редица проблеми. Стратегически приоритети:

• Цялостно повишаване на качеството на туристическия продукт.

• Привличане на по-платежоспособни туристи чрез целенасочена политика за по-активно използване на възможностите, които предлагат минералните извори, православните манастири и другите културни забележителности.

• Постигане на баланс в дела на приходите от основни и от допълнителни услуги – в момента 70 на сто от приходите идват от основните услуги – хотели, храна, транспорт. Само 20 на сто от парите са от допълнителни услуги. Необходимо е това съотношение да се изравни.

• Съществено подобряване на пътната и друга обща инфраструктура.

• Ограничаване на безразборното и стихийно строителство. Това може да се случи с приемането на Закон за Черноморското крайбрежие.

• Предприемане на мерки за повишаване на квалификацията и образованието на работещите в туризма.

• Провеждане на активна маркетингова политика за утвърждаване на България като привлекателна туристическа дестинация.

• Осъществяване на децентрализация и развитие на публично-частни партньорства в туризма.

• Развитие на партньорства на Балканите и предлагане на общи туристически продукти.

За една година броят на чуждестранните туристи е нараснал с 13.6 на сто, като е налице увеличаване на туристите от почти всички страни. Най-голям пазар за българските туристически услуги представляват страните от ЕС. Съществен е ръстът на туристите от Великобритания, Ирландия, Франция, Австрия и Германия.

Увеличава се броят на туристите от Чехия и Полша, което потвърждава постепенното завръщане на България на туристическия пазар на централноевропейските страни.

През 2004 година най-многобройни са били туристите от Гърция (над 700 хил.), Германия, Великобритания, Македония, Сърбия и Черна гора, Русия.

Нараства и броят на българските посещения в чужбина. След спада през периода 1995-2000 година, през 2004 година пътуванията на българите в чужбина се увеличават с 14 на сто в сравнение с предходната година и достигат 3.8 млн. Българите пътуват най-често до Турция (над 1.352 млн. Български граждани са посетили южната ни съседка); следват Гърция, Германия, Сърбия и Черна гора, Италия, Испания, Швейцария, Великобритания и др.

През 2004 година приходите от международен туризъм възлизат на 1 746.3 млн. евро, което представлява увеличение с 20.77 на сто спрямо 2003 година, когато тези приходи са били 1 460 млн. евро.

Огромната част от материалната база е концентрирана по Черноморското крайбрежие.

“Албена” е най-комплексно развитият курорт, умерено застроен, с много зелени площи, подходящ за семеен туризъм и за всички, които обичат тишината и спокойствието в съчетание с широка плажна ивица и простор.

Очакванията на “Албена” АД за развитие на туризма са оптимистични и основанията за това са повишените постъпления от реконструирани обекти и стремеж за по-ранно започване и удължаване на сезона. Броят на туристите през миналата година е бил над 204 хил. души. Нараства притокът на български граждани, което безспорно е позитивно и добре би било тази тенденция да се превърне в устойчива. Заслуга за това има разнообразяването на видовете оферти – при условие “all inclusive” и “at last minute”, които са привлекателни за българския турист.

“Златни пясъци” вече разполага с 32 хил. легла, като според експерти е възможно в близките години те да достигнат 50 хил. За успешното развитие на курорта обаче е необходимо подобряване на достъпа до него – не бива да се пренебрегват трудностите, свързани със състоянието на панорамния път и на летището край Варна. Наложително е разширяване на терминала, за да може летището да обслужва нормално растящия брой чартърни полети. Други проблеми произтичат от недостатъчния капацитет на пречиствателната станция в района. Няма разработени проекти за нова станция, а капацитетът на сегашната отдавна е изчерпан.

По данни на НСИ през последната година броят на туристите, посетили “Слънчев бряг” за един сезон, е нараснал два пъти в сравнение с 2001 година. През 2001 година курортът е разполагал с 22 хил. легла и е бил посетен от 176 хил. души. Последният сезон започна с чувствително увеличена материална база – 42 хил. легла, разположени в 145 хотела само в източната зона. В западната част на курорта продължава строителството на специализирана инфраструктура. На този етап около 40 на сто от територията тук е застроена. Продължаващото строителство обаче създава сериозни рискове за инфраструктурата. За да се решат проблемите, трябва да бъдат построени нови съоръжения – електрическа, пречиствателна станция, ВиК инсталация, електроразпределителни мрежи и пътища. Това трябва да стане планомерно, но въпреки това не е сигурно дали природата ще “издържи” на този бум.

Селища като Царево, Созопол, Приморско имат голям потенциал и освен с ново строителство се опитват да привличат туристи с разнообразни културни, фолклорни и музикални прояви.

Безспорен факт е, че специализираната инфраструктура по Черноморското крайбрежие се разширява и обновява. Наред с това обаче възникват проблеми, които трябва да бъдат отстранени, за да продължи туризмът да се развива като модерен отрасъл, конкурентоспособен в международен план. Безразборното и хаотично строителство по Черноморието дава негативно отражение в няколко аспекта – свръхпредлагане, което не може да бъде поето от пазара, влияние върху цените в посока на тяхното намаляване, разрушаване на екологичното равновесие, невъзможност на наличната инфраструктура да поеме огромния леглови капацитет и в крайна сметка отблъскване на туристи и отказ от почивки.

С бързи темпове се обновяват и зимните курорти. В Банско инвестициите в специализирана инфраструктура през последната година надхвърлят 50 млн. евро. Само през 2004 година общинската администрация е издала 274 разрешителни за строеж, от които 79 са за хотели. Разширява се строителството на по-висококатегорийни хотели – първият четиризвезден хотел “Танне” беше открит през 2002 година.

Съществуват и проблеми, произтичащи от липсата на реклама и популяризиране на курорта – необходимо е обединяване на усилията за цялостно представяне на Банско и неговите възможности.

Предстои разширяването и обновяването на другия голям планински курорт – Боровец. Проектът за модернизиране на комплекса “Супер Боровец” беше одобрен и осъществяването му трябва да премине през три етапа, като първият се очаква да приключи през 2007 година. С неговата реализация ще се постигне двойно по-голяма заетост на туристическата база в Боровец. Той ще доведе и до откриването на 10 хил. нови работни места. Този процес ще бъде съпроводен от увеличаване на необходимостта от добре подготвени туристически кадри. За тази цел е предвидено обединяване на усилията на съществуващите в момента специализирани туристически училища в Правец, Самоков и Пирдоп, които ще обучават съвместно кадри за нуждите на комплекса. Подобно партньорство ще има положителен ефект за намаляване на безработицата в посочените райони и за подобряване на качеството на обслужване.

В Пампорово също се правят значителни инвестиции. Предстои да бъде модернизиран хотел ”Персенк”. Български фирми в района се стремят да привличат инвестиции от Западна Европа и от Русия. Фокусът е и към района на Смолян, където се очаква да се подобри съществено туристическата инфраструктура – изграждането на нови лифтове и влекове, детски почивен дом и т.н.

Развива се специализираната инфраструктура и във вътрешността на страната. Благодарение на активността на редица местни администрации за привличане на средства по различни програми, както и развитието на публично-частни партньорства се обновява постепенно базата в такива райони като Трявна, Копривщица, Мелник, Троян, Габрово и много други.

През последните години бързо се разраства и хотелската база в София – през 2004 година столицата разполага с 86 хотела, докато през 2002 година техният брой е бил 62, а през 1998 година – едва 27, което означава, че за период от 6-7 години броят на хотелите почти се е утроил.

III. През 2005 година приходите от туризъм достигат 1.8 млрд. евро, което представлява увеличение с 8.7 на сто в сравнение с 2004 година. Нетните приходи са 1.061 млрд. евро и в сравнение с предходната година те са нараснали с 11.9 на сто. Условната бариера от 1 млрд. Евро беше премината през септември 2005 г.

Обобщената картина на българския туризъм в края на 2005 и началото на 2006 година дава основание да се направи извод, че през последната година той показва поскромен ръст в сравнение с предходните години. Налице са някои важни промени, които могат да се окажат симптоматични за българския туризъм – забелязва се спад и забавяне в ръста на туристите от основни за България туристически пазари, каквито са немският и гръцкият.

Според нас туризмът в България достигна своя апогей през изминалите две-три години и за съжаление започва да върви надолу. Тези неблагоприятни констатации се подкрепят и от прогнозите на Световната организация по туризъм, която предвижда за България ръст от 6.3 на сто през 2006 година и средногодишен прираст за периода 2007–2016 година от 4.3 на сто. Прогнозите крият значителна доза песимизъм, тъй като са твърде ниски на фона на 18 на сто ръст през 2003 и 13.6 на сто през 2004 година.

Подобни изводи бяха направени и по време на едно от най-значимите събития в областта на туризма – провеждащата се в началото на всяка година конференция “България – страна на мечтите”. Беше подчертано, че държавата трябва да се ангажира сериозно с проблемите в туризма в няколко посоки – подобряване на пътната инфраструктура, образованието и квалификацията на

кадрите и рекламата, регулиране на строителството в големите комплекси, както и провеждането на цялостна и последователна политика по отношение на туризма.

За съжаление в момента такава политика като че ли липсва – няма национална стратегия за развитие на туризма, което се отразява неблагоприятно върху сектора.

Изминалата 2005 година показва промени, които могат да се окажат симптоматични за българския туризъм – забеляза се спад и забавяне u в ръста на туристите от основни за България туристически пазари, каквито са немският и гръцкият.

През 2005 година броят на чуждестранните граждани, посетили България, достигна 4.8 млн. души. Най-многобройни бяха гръцките туристи – над 660 хил., но с отбелязан спад от 15 на сто в сравнение с предходната година. Следват туристите от Германия – 580 хил., които също намаляват с 3.6 на сто. След тях се нарежда Македония – намаление с около 14 на сто.

Спада интересът и на гостите от Централноевропейските страни, в т.ч. от Унгария, Полша и Словакия. Представителите на тези три държави са основният потребител на туристически услуги, предлагани от българските курорти по южното крайбрежие.

Същеврменно се наблюдава значително нарастване на гостите от Великобритания (с 36 на сто), Финландия и Турция, както и на посещенията от Румъния (близо 100 на сто). Постепенно се възвръщат позициите на България на руския пазар.

През миналата година над 70 на сто от чуждестранните туристи са почивали на Черноморското крайбрежие, а между 15 и 18 на сто – в планинските курорти. Делът на останалите специализирани форми на туризъм е около 12 на сто. Многократно е подчертавано, че алтернативните форми на туризъм са много по-ефективни и носят значително по-високи приходи в сравнение с масовия туризъм.

В момента един чуждестранен турист харчи за период от 10 дена средно по около 500–800 евро. Тази сума се повишава многократно при балнеоложкия и спа туризъм. В малките пристанища по Черноморието съществуват добри възможности за развитие на яхтения туризъм, приходите от който са в пъти по-големи от приходите при конвенционалния туризъм. Отлични възможности предлага и ловният туризъм – в момента страната ни се посещава от около 4500 ловци предимно от Европа. Ако този продукт се включи в каталозите на туроператорите, техният брой може да нарасне многократно.

През 2005 година пътуванията на българи зад граница са се увеличили с 10 на сто. Българските граждани са похарчили в чужбина над 740 млн. евро, което е с 4.6 на сто повече от 2004 година. Най-много наши туристи се насочват традиционно към съседните страни – Турция, Гърция, Сърбия и Черна гора. В сравнение с 2004 година е намалял броят на българските граждани, посетили Македония и Германия.

Приходите от туризъм за 2005 година достигнаха 1.8 млрд. евро, което представлява увеличение с 8.7 на сто в сравнение 2004 година.

Нетните приходи от туризъм са 1.061 млрд. евро, тоест налице е нарастване с 11.9 на сто в сравнение с предходната година. Условната бариера от 1 млрд. евро е премината през септември 2005 г.

Прогнози за развитие на туризма в световен мащаб

През 2006 година развитиета на туризма нараства с броя на туристите с 4–5 на сто в сравнение с 2005 година, когато броят на почивките достигна 808 млн.29 Независимо от ръста обаче се отчита леко забавяне и по всяка вероятност тази тенденция ще продължи и в бъдеще. През 2005 година увеличението на туристите е било 5.5 на сто, при 10 на сто през 2004 година.

Очакваният средногодишен ръст през следващите години вероятно ще бъде около 4 на сто. Забавянето в темповете на развитие на туризма се дължи преди всичко на терористичните актове и на опасностите, свързани с разпространението на птичи грип. Най-много ще продължат да пътуват гражданите на Германия.

През 2005 година Европа отбелязва добро развитие като туристическо направление. Увеличението на туристическите посещения през 2005 година надхвърля 4 на сто. От европейските дестинации най-добре се развиват страните от Централна и Източна Европа, като особено впечатляваща е динамиката в малките и не особено популярни до момента дестинации като Сърбия и Черна гора, Македония и др.

Добри са резултатите и за Турция и Гърция. За съжаление България не е изрично спомената сред отличниците.

Прогнозите за развитие на туризма в съседни на България страни са изключително благоприятни – така например за Черна гора е предвиден средногодишен ръст от 9.9 на сто, а за Румъния – 7.9 на сто през следващите 10 години.

Важно значение за перспективите пред туризма в Европа има проведената през март 2006 г. във Виена министерска конференция по проблемите на този сектор. Тя очертава някои основни приоритети на отрасъла в рамките на Европейския съюз. Основните фактори, които ще влияят върху развитието на туризма в Европа, са глобализацията, демографските промени и подобряването на транспортната мрежа. Отчита се ролята на сектора в европейската икономика – в момента съществуват около 2 млн. туристически фирми. Те осигуряват работа на 4 на сто от заетото население в Европа, което представлява около 8 млн. работни места. Значението на туризма за ЕС може да се обобщи чрез неговия дял в БВП на Съюза, който е 4 на сто.

Ако се вземат под внимание и връзките с останалите сектори, то този дял нараства до около 11 на сто, а осигурената заетост е близо 24 млн. работни места, или 12 на сто от работната сила в Съюза.

Прогнозите са на Световната организация по туризъм, оповестени в началото на 2006 година е по-малко в сравнение с други дестинации. На туристическата карта се появяват нови направления, които се развиват изключително динамично и водят до засилване на конкуренцията. Изправена пред тези предизвикателства, Европа посредством Европейската комисия предвижда серия от мерки за насърчаване на туристическата индустрия. Голяма част от туристите възприемат Европа като единна туристическа дестинация и по тази причина ЕК лансира идеята за нов портал “Посетете Европа”, който има за цел да рекламира европейските туристически пазари. Очакваният резултат е повишаване на конкурентоспособността на Европа като туристическо направление и целенасочено привличане на повече туристи.

Провеждането на нова политика в сферата на туризма включва:

• по-тясна координация на националните политики в областта на туризма;

• по-ефективно използване на европейските финансови инструменти;

• по-добро регулиране в туризма;

• предоставяне на по-разнообразна информация в областта на туризма на всички заинтересовани;

• по-широко популяризиране на европейските дестинации;

• по-активно привличане на малките и средните предприятия при предоставянето на спортни и културни развлечения за туристите.

Обобщената картина на българския туризъм в края на 2005 и началото на 2006 година дава основание да се направи извод, че през последната година той показва по-скромен ръст в сравнение с предходните години. Според нас туризмът в България достигна своя апогей през изминалите две-три години и за съжаление започва да върви надолу.

Важно значение за устойчивото развитие и нарастване на туристическия поток към България има обстоятелството дали чужденците, посетили веднъж страната ни, отново ще я изберат за своята почивка и през следващия сезон.

По данни на туроператорски фирми голям процент от почивалите през миналото лято (около 85 на сто) отговарят, че отново ще се завърнат и през настоящата година. Това заявено намерение звучи оптимистично, но дали действително ще се осъществи, предстои да видим.

Отговор на въпроса дава направената равносметка на туроператорите след приключването на проведената през март 2006 г. туристическа борса в Берлин. Големите туроператори като ИТС, ТУИ и “Ал турс” отчитат значителен спад в записванията за България за летния туристически сезон. Намалението е между 5 и 20 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Причините за отслабващия интерес към България на германския туристически пазар са ясни и те в синтезиран вид очертават основните проблеми в българския туризъм, които многократно сме подчертавали в докладите на ЦИР. Става дума за прекомерното застрояване на българските курорти, незавършените хотели и продължаващото строителство в началото на активния сезон, лошата инфраструктура, липсата на подходяща реклама. В крайна сметка чувствително се скъсява сезонът именно поради осъществяващото се и през май строителство и невъзможността за използване на хотелската база.

Основните конкуренти на България – Гърция, Хърватия, Мароко, Египет, Испания и т.н., имат значително по-добри перспективи за предстоящия летен сезон. Така например записванията за испанските курорти са се увеличили с 40 на сто. В Хърватия се осъществява активна приватизация на специализираната инфраструктура, което ще доведе до същественото й подобряване. Очакват се над 500 млн. евро инвестиции в обновяване и модернизиране на хотелската база. Мароко планира да инвестира през следващите няколко години средства в размер на 8 млрд. Евро в обновяването на туристическата база, което е сериозна предпоставка за бум в развитието на отрасъла.

Според Световната търговска организация през 2006 година туризмът в България има ръст от 6.3 на сто, а средногодишният приръст за периода 2007–2016 година ще бъде 4.3 на сто. Тези прогнози крият значителна доза песимизъм, тъй като са твърде ниски на фона на 18 на сто ръст през 2003 година и 13.6 на сто през 2004 година.

Оценка за зимния сезон

Зимният сезон приключва успешно за големите курорти Банско, Боровец и Пампорово. Например броят на чуждите туристи, посетили Боровец, е нараснал с 20 на сто, като преобладават туристите от Великобритания, следвани от руските гости.

Интересът към Пампорово също е голям и хотелската база е била запълнена 100 на сто. Тук чуждите гости достигат около 70 на сто от всички посетители, а останалите 30 на сто са български граждани. Сред чуждите туристи преобладават отново британските и ирландските граждани, следвани от гости от Холандия, Гърция, Русия, Франция и т.н.

Британските туристи проявяват нарастващ интерес към българските курорти – както към морските, така и към зимните. Възможно е през 2008 година броят на британските гости да достигне 1.2 млн. души. След 2002 година броят на британските туристи нараства устойчиво – тогава той е бил 10 хил., а през 2005 година достига 400 хил.

Необходимо е страната да инвестира значителни средства в подобряването на транспортната инфраструктура – един от ключовите фактори за развитие на туризма, по отношение на който в България има огромно изоставане. Подобни констатаци бяха направени по време на едно от най-значимите събития в областта на туризма – провеждащата се в началото на всяка година конференция “България – страна на мечтите”. Отново беше подчертано, че държавата трябва да се ангажира сериозно с проблемите в туризма в няколко посоки – подобряване на пътната инфраструктура, образованието и квалификацията на кадрите, рекламата, както и провеждането на цялостна и последователна политика по отношение на туризма. За съжаление в момента такава политика като че ли липсва – няма национална стратегия за развитие на туризма, което се отразява изключително неблагоприятно върху сектора. Липсва виждане за неговото развитие – към кого да бъде ориентиран туристическият продукт – към по-бедни слоеве нископлатежоспособни туристи или към по-богати гости; какви форми на туризъм ще се развиват приоритетно – масов морски и ски туризъм, или ще се насърчава развитието на алтернативни форми, за каквито има прекрасни условия и те са значително по-доходоносни.

Проблемите, свързани с транспортната инфраструктура, действително стават драматични и във връзка с отмяната от ВАС на решението на МС за предоставяне на концесия за летищата в Бургас и Варна на датското дружество “Копенхаген еърпортс”. Летищата в двата града са в лошо състояние и това ще създаде напрежение в обслужването на пътниците през летния сезон.

Между 25 и 30 млн. евро са необходими за изграждане на пътища, ВиК съоръжения и електроснабдителна мрежа в големите курортни комплекси с национално значение. В “Слънчев бряг”, “Златни пясъци”, “Албена”, “Свети Константин и Елена” съществува драстична потребност от разширяване и обновяване на инфраструктурата. В началото на 2005 година тези курорти получиха статут на селища с национално значение и с това решение правото да възлага изработването на общите и подробните градоустройствени планове премина в ръцете на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това министерство има основната грижа по решаване на инфраструктурните проблеми. Средствата за подобряване на инфраструктурата са значителни и те могат да бъдат осигурени от държавния бюджет, но задължително на основата на публично-частни партньорства, както и средства от международни институции.

Липсва активна и адекватна политика по отношение на човешките ресурси – отсъствието на достатъчно квалифицирана работна ръка се превръща в сериозна пречка пред развитието на отрасъла. Към това се прибавят и недостатъчните средства за реклама на България като добро място за отдих и почивка. Всичко това са проблеми, които все повече се задълбочават, вместо да бъдат решавани, и които за съжаление вече дават своето негативно отраже-ние. Така че твърдението за отминалия апогей на българския туризъм съвсем не е голословно и колкото и тъжно да е, това развитие на туризма беше предопределено от отсъствието на държавнически подход в тази важна сфера, която можеше действително да се превърне в “златна кокошка” за българската икономика, но със съответните грижи и внимание.

ДДС в туризма

Предстоят промени в данъчното облагане на туристическите услуги и по-специално промяна на ДДС. В момента този данък е 7 на сто, но той ще бъде постепенно увеличен.

През настоящата и през следващата година ще се запази на нивото от 7 на сто, през 2008 година ще се увеличи двойно, а през 2009 година ще се изравни с останалите стопански сектори (20 на сто).

Въпросът за ДДС в туризма е дискусионен и решаването му няма категоричен еднозначен отговор. Според някои експерти запазването на диференцирана ставка ще даде основание и на представители на други сектори да поискат подобни облекчения. От друга страна, увеличаването на ставката може да доведе до намаляване на конкурентоспособността на туристическия продукт. Практиката в ЕС в този сектор е различна – има държави, в които ставката е диференцирана, в други, като Великобритания и Дания, тя е изравнена с останалите сектори. Необходим е предварителен анализ как би се отразила по-високата ставка върху конкурентните позиции на туристическите услуги.

В началото на 2006 година правителството за пореден път обсъди и най-после прие проектозакон за Черноморското крайбрежие. През последните 10–12 години бяха предлагани за обсъждане няколко варианта, но до момента такъв закон не беше приет. Сега вероятно е твърде късно и в значителна степен безпредметно, тъй като процесите на унищожение на значителни части от крайбрежната ивица са вече необратими. Според министъра на регионалното развитие законът няма да има обратна сила, което означава, че той ще бъде добре приет от тези, които вече изсипаха тонове бетон край морето и отблъснаха хиляди туристи.

На практика вече урбанизираните комплекси “Слънчев бряг” и “Златни пясъци” ще останат във вида, в който са в момента.

Държавата вероятно няма да доказва с какъв статут е земята, върху която са построени много от гигантските хотели, и няма да предприеме мерки с обратна сила и да разруши голяма част от незаконно построените обекти.

Най-съществено влияние законът ще окаже върху “Зона Б”, която е разположена в непосредствена близост до плажната ивица. Тя е със специален режим на застрояване. Така например, ако законът влезе в сила, в „Слънчев бряг” ще бъдат разрушени близо 22 обекта, изникнали върху плаж-ната ивица.

Контрол върху качеството на туристическите услуги

Важно значение за подобряването на качеството на туристическите услуги има провеждането на стриктен контрол върху тях. Тези функции са възложени на Комисията по търговия, която в началото на активния сезон обяви, че ще засили контрола в туристическия сектор. През април комисията започва масирани проверки на всички обекти, които предлагат туристически услуги. Кампанията се предприема с цел превенция и осигуряване на изрядност при предлагането на туристически услуги през предстоящия летен сезон. Обектите, които нямат категоризация, ще бъдат затваряни, като мярката ще бъде временна до получаването на съответния документ. В проверките ще участват и представители на туристическия бранш, които ще добият представа за състоянието на хотелската и ресторантската база. В момента в страната има много висококатегорийни обекти, които обаче не покриват изискванията на категорията си.

В началото на 2006 година най-после беше назначен председател на Държавната агенция по туризъм, с което се внесе известно успокоение и предпоставки за устойчиво управление на сектора.

Маркетинг и реклама

България беше представена на големи туристически борси, които по традиция се провеждат в началото на годината преди активния летен сезон. Български фирми участваха на световното туристическо изложение (трето по големина в света) в Москва. България беше представена с мащабна презентация както на големите морски и зимни курорти, така и на възможностите за развитие на културен, еко-, балнео- и спа-туризъм. Беше отбелязано, че през последните години хотелската база в страната е обновена почти 100 на сто, но са необходими значително повече средства и ресурси за успешното рекламиране на България като привлекателна туристическа дестинация.

България участва и на туристическото изложение в Пекин, проведено в началото на април 2006 г. Китай е един от потенциалните пазари за българската туристическа индустрия. През миналата година България беше обявена за официална туристическа дестинация в Китай. В изложението участват 4 български туристически фирми – “Албена”, “Глория Турс”, “ЮСБ Травел”, “Вегена”. Проблемите за по-масовите посещения на китайски туристи са свързани преди всичко с липсата на директна самолетна връзка между Пекин и София. Има съществен интерес към България, като китайските туристи са готови да платят пакет от 700–900 евро за 7-дневна почивка в нашата страна.

Общо бюджетът, предвиден за участие в международни туристически борси и за подпомагане на регионални и национални изложения през 2006 година, достига 12 млн. лева.

През 2005 година тези средства са били 8 млн. лева, което показва, че е налице нарастване с 50 на сто. Това е обнадеждаващо, но все още крайно недостатъчно. Работещите в отрасъла настояват за реклама да се използват 5 на сто от приходите в туризма.

Фирмените стратегии и ролята на ИКТ за подобряването им

Информационните и комуникационните технологии предоставят редица предимства на туристическите фирми, за съжаление обаче българските мениджъри са твърде далеч от добрите практики в тази област.

В страната има разработени софтуерни продукти за управление на хотелските комплекси и туристическите услуги.

2.2 Оценка на дейността и политика на агенцията за туризма

Преди измененията в Закона за туризма, Държавната агенция по туризъм не е съществувала, а е имало Министерство на културата и туризма.

С измененията в Закона за туризма се създава Държавна агенция по туризъм към Министерския съвет, която провежда държавната политика в тази област. Председателят на агенцията ще бъде определян с решение на Министерския съвет, а дейността, структурата, организацията на работата и съставът на агенцията ще бъдат определяни с устройствен правилник, приет от правителството по предложение на председателя на агенцията.

До 2007г. председател на Държавната агенция по туризъм е бил Марио Ал Джибури, а през настоящата година председател е Анелия Крушкова.

За да бъдат продадени, туристическите продукти трябва да се популяризират на пазара, т.е. да се привлекат посетители и да има ползи от развитието на туризма. За да се създадат привлекателни туристически продукти и те да се популяризират успешно, е необходимо добро разбиране на търсенето, изискванията на пазара и предлагането. Общопризнат факт е, че особено на международните пазари, това не може да се прави ефективно нито от отделните фирми, особено ако те са преобладаващо малки, нито от местните или регионалните участници на пазара.

Съгласно закона Държавната агенция по туризъм отговаря за националния маркетинг и свързаните с него дейности. В дейността си обаче в изпълнение на своята маркетингова функция тя се сблъсква със сериозни предизвикателства като например: настоящите дейности се считат за ограничени по обхват, а в някои случаи неадекватни или неефективни; финансирането е значително по-малко в сравнение с това в съизмерими страни; маркетинговите изследвания са оскъдни; статистическата и друга информация за туристическото предлагане е ограничена, несистематизирана и в някои случаи неадекватна и ненадеждна; маркетинговите дейности и предоставянето на информация на туристите не е координирано и т.н.

Тази операция е насочена към преодоляване на тези и подобни проблеми, чрез подпомагане маркетинговите и информационните дейности на Държавната агенция по туризъм. Подкрепата ще се оказва въз основа на Годишните програми за национална туристическа реклама, изготвяни съгласно Закона за туризма. Програмите ще се разглеждат от Управляващия орган, за да се осигури съответствие с целите на и с вече одобрени проекти.

1. Дейност и цели на Държавната агенция по туризъм

Една от целите на ДАТ е да рекламира България. На 30 билборда в Москва от 28 май до 10 юни на ключови места в центъра на Москва Държавната агенция по туризъм (ДАТ) е поставила 30 билборда с реклама на България (в района на Кремъл, Арбат и основните булеварди).

Това е вторият етап от кампанията за външна реклама на ДАТ в Русия за тази година. Първият беше през целия месец март по време на туристическите изложения Интурмаркет и МIТТ.

В рамките на цялостната рекламна кампания на този пазар предстоят и информационни пътувания до България, организирани от Държавната агенция по туризъм, на две групи руски журналисти от над 20 престижни ежедневни и месечни издания, както и на телевизионен екип на "Телеканал Россия".

Държавната агенция по туризъм на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) и на туристическите организации предлага да се обособят туристически райони, които с атрактивни имена да бъдат рекламирани по международните борси като регионален продукт, Идеята е от есента да се обособят 19 такива регионални туристически марки според предпочитанията на чуждите туристи.

Според г-жа Крушкова например Черноморието може да бъде рекламирано като Българската Ривиера, Националният парк Витоша да се презентира като отделен продукт, София също трябва да бъде представяна обособено, както и Велико Търново и останалите стари столици на България да бъдат обособени в отделен туристически продукт.

Тя смята, че специално внимание трябва да се отдели и Пирин, Рила, Централен Балкан. Възможни са продукти като Балкания, обединяващ Трявна и Тетевен, Средногорие, Долина на розите, Тракийски перли.

Държавната агенция по туризма акцентира и върху необходимостта да се рекламират туристически райони с потенциал за развитие като Западните и Източните Родопи, Странджа, Добруджа, Северозападен Балкан, Дунавското крайбрежие и Кюстендил, определен като СПА-перлата на България.

Опитът при представянето по този начин на туристическите борси е заимстван от Австрия, която участва във всички международни изложения само с туристически продукт.

Тя поиска от браншовите организации да обсъдят и въпроса за задължаването на всички участници от българска страна в международните туристически изложения да остава до края им. В момента се получава така, че към края на проявите посетители на български щанд няма от кого да бъдат обслужени.

Държавната агенция по туризъм не може да прави контрол по строителството – според председателят на ДАТ Анелия Крушкова перспективата на България е в развитието на културния туризъм, защото това е нещото, което ни отличава от останалия свят.

Тя допълни, че българският туризъм има своето обективно място в културното ни наследство и прекрасната ни природа, но въпреки това има пречки, които "вгорчават чуждестранните туристи".

Анелия Крушкова подчерта, че като цяло България няма опита, който имат други държави, за да бъдем по-атрактивни и по-конкурентни.

Според нея в световен план има жестока конкуренция, която не може да подмине България и се очаква голямо навлизане на азиатските туроператори, както и това, че съседните ни страни хвърлят огромни средства за популяризиране на туризма си.

"Очакваме ръст между 6% и 7%, което е много и в световен мащаб".

Има огромен интерес от страна на Русия и Украйна към туризма в България и ще има увеличение от порядъка на 27% и 30% на туристите от тези държави.

Първия си задграничен национален туристически офис България ще открие в Москва, стана ясно след разговорите в руската столица на водената от министър-председателя Сергей Станишев българска правителствена делегация.

Точка 9 от Споразумението между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на туризма, подписано от председателите на двете туристически администрации Анелия Крушкова и Владимир Стржалковский, предвижда двете страни да оказват съдействие на държавните органи за управление на туризма при разкриването на представителства по въпросите на туризма на територията на всяка от страните.

Споразумението предвижда и по-активен обмен на информация по отношение на законодателството и на статистическа информация за туризма, партньорство в областта на рекламата и взаимно популяризиране на туристическия продукт на двете държави, включително и по-активен обмен на журналистически групи, фокусирани върху развитието на туризма.

За 2006 година 215 828 туристи от Русия са посетили страната ни, което представлява ръст спрямо 2005 с 23,12%.

Изготвят Стратегия за развитие на туризма за периода 2007-2013 г.

Започна изготвянето на Стратегия за развитие на туризма за периода 2007-2013 година, от Държавната агенция по туризъм след второто заседание на работната група по темата.

В процеса по изготвянето на Стратегия за развитие на туризма ще бъдат анализирани Стратегически план - дело на международен експертен екип в рамките на проект "Техническа помощ за българската Държавна агенция по туризъм" по програма ФАР, приетите общински планове и програми за развитието на туризма в отделни региони на страната, както и информацията, получена от различни страни за техните стратегии за развитие на туризма.

В състава на работната група влизат представители на туристическия бранш и на Държавната агенция по туризъм. В процеса на работата ще бъдат привличани и експерти извън първоначалния състав.

България трябва да се представя като целогодишна туристическа дестинация.

Председателят на Държавната агенция по туризъм /ДАТ/ заяви на пресконференция във Велико Търново, че основна задача на ведомството е да разшири рекламата на България по международните туристически форуми като дестинация на четири сезона.

Нашата страна вече разполага с прекрасни бази за различни видове алтернативен туризъм, а богатото ни културно-историческо наследство е привилегия, с която малко страни могат да се похвалят, коментира Крушкова. Тя бе сред участниците в дискусионните програми на националното туристическо изложение "Културен туризъм" в града.

Пуснаха рекламен клип за България по CNN – Държавната агенция по туризъм пусна клип за България по CNN. Клипът е 45-секунден и показва страната ни като целогодишна туристическа дестинация - с море, ски-туризъм, културно-историческо наследство, СПА-туризъм, винен, бизнес, голф-туризъм и др.

Клипът ще се излъчва общо шест седмици от 5 март до 18 ноември 2007 (две седмици през март, две седмици през юни и две седмици през ноември). Рекламното време и седмиците са подбрани така, че в по-голямата си част излъчванията да съвпаднат с най-големите международни туристически изложения в света: в Берлин (5-11 март 2007 г.), Москва (19-25 март 2007 г.) и Лондон (29 октомври - 4 ноември, 2007, 12-18 ноември 2007), както и непосредствено преди активния летен сезон (седмиците от 4 до 10 юни 2007 и от 18 до 24 юни 2007).

Рекламната кампания по CNN е една добра възможност за популяризиране на България в световен мащаб и засилване имиджа на страната като модерна целогодишна туристическа дестинация.

Посланието на новия клип на България е „Отворени врати към отворени сърца". В рамките на същата рекламна кампания СNN ще излъчва и 30-секунден клип за България, изработен от CNN "Sights and Sounds" (CNN „Места и звуци").

Излъчването на клипа за България е планирано по различно време в различни програми на телевизионната мрежа. В периода 19 - 25 март, 30 и 45-секундните версии имат общо над 40 излъчвания, разпределени в различни предавания, между които Your world today, World news, World business, CNN today, World sport, Larry King, The daily show и др.

За развитие на българския туризъм са заделени 176 940 861 евро, или 13% от 1,4 милиарда, отпуснати за програмата за регионално развитие. Заедно с 15% съфинансиране от българския бюджет общо вложените средства в българския туризъм до 2013 г. ще станат над 208 милиона евро.

Европейски пари обаче няма да се отпускат в районите със силно развитие на туризма, като Черноморието и големите ски курорти, както и в големите градове. Мотивацията за това решение е, че там туризмът и без това е свръх развит и оказва сериозен натиск върху социалната и околната среда.

Ще бъдат подкрепяни маршрутни проекти, включващи туристически обекти и организации от различни части на страната. Специално внимание ще се отделя на специализираните видове туризъм, особено културен, екологичен, балнеоложки и селски туризъм. Целта е да се намали териториалната концентрация на туризма и да се насърчи туризмът извън традиционните сезони и да се увеличи заетостта на туристическата леглова база през цялата година.

Средства ще има и за организиране на събития, насърчаващи туризма, като например фестивали, събития на открито, спортни състезания, фолклорни прояви, представяне на местни и регионални традиции, кухня и занаяти.

Над 26 милиона евро, или 15% от средствата са отделени за развитие на регионални туристически продукти и маркетинг на дестинации. Сред финансираните дейности ще са национални и международни туристически панаири, информационни форуми, които да ползват туристическия бизнес, обновяване и оборудване на туристически информационни центрове. Създаването на интернет базирани информационни системи за туристическо обслужване, дейности по създаване на регионална туристическа идентичност и марка като ратифициране на туристическите обекти и атракции също ще се финансират с европарите.

На Държавната агенция по туризма ще бъдат предоставени още 26 милиона евро за дейности за популяризиране на българския туризъм на национално и международно ниво. Те ще включват информационни кампании, въвеждане на национални системи за качество на продукти, провеждане на туристически годишни награди.