Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз

Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз

2. 
   Увеличаване производството на енергия в Европейския съюз
   

Спестените разходи от внос на горива поради увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници възлизат на най-малко 30 млрд. EUR годишно. Оценява се, че през 2012 г. енергията от възобновяеми източници е възлизала на 14,1 % от окончателното потребление на енергия в ЕС и би следвало да се постигне целта от 20 % до 2020 г. За периода след 2020 г. Комисията предложи да се увеличи делът на енергията от възобновяеми източници най-малко на 27 % до 2030 г.

Съществува значителен рентабилен потенциал чрез използването на електроенергия и енергия за отопление от възобновяеми източници да бъде намалена допълнително употребата на природен газ в редица сектори до края на настоящото десетилетие. По-специално, преминаването към местни възобновяеми източници за отопление може да замести значителни количества вносни горива. В съответствие със своите национални планове за енергия от възобновяеми източници държавите членки вече планират да прибавят допълнителни 29 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe) от възобновяеми отоплителни източници и още 39 Mtoe от възобновяеми енергийни източници между 2012 и 2020 г. Финансовата подкрепа за тези планове може да бъде фокусирана в началния период, като се използват националните фондове и ЕСИ фондовете, съгласувани с подкрепата от ЕИБ и международните финансови институции. Както и при инфраструктурата, по-голямата част от инвестициите в тази област следва да постъпи от частния сектор.

Енергията от възобновяеми източници е удовлетворяващ всички участници вариант, но съществува загриженост по отношение на разходите и въздействието върху функционирането на вътрешния пазар. С намаляването на технологичните разходи много възобновяеми енергийни източници стават все по-конкурентоспособни и готови да се включат на пазара (напр. разположени на сушата инсталации за добив на вятърна енергия). Тяхната широкомащабна интеграция ще се нуждае от по-интелигентни енергийни мрежи и нови решения за съхранение на енергия. Може би ще се наложи да бъдат разгледани и механизми за изграждане на мощности на регионално равнище²¹. Новите насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетиката през 2014—2020 г. също ще насърчат по-ефикасното постигане на националните цели за 2020 г. в областта на енергията от възобновяеми източници.

Експлоатацията на конвенционалните източници на нефт и газ в Европа както в традиционните райони на производство (напр. Северно море), така и в новооткритите области (напр. Източното Средиземноморие, Черно море), следва да се осъществява в пълно съответствие със законодателството в областта на околната среда и енергията, включително с новата директива за безопасността на нефтодобивните и газодобивните дейности в морски райони²². Производството на нефт и газ от неконвенционални източници в Европа, и особено на шистов газ, би могло частично да компенсира намаляването на конвенционалното производство на газ²³, ако въпросите, свързани с приемането на технологията от обществеността и нейното въздействие върху околната среда, намерят подходящо решение²⁴. В момента в някои държави членки се провеждат първи проучвателни дейности. Необходим е по-точен преглед на неконвенционалните запаси (икономически възстановими ресурси), за да се даде възможност за евентуално производство в търговски мащаб.

Както вътрешното производство, така и потреблението на въглища в ЕС са намалели през последните две десетилетия. Въпреки това каменните и лигнитните въглища все още имат значителен дял в производството на електроенергия в редица държави членки и дял от около 27 % на равнището на ЕС. Въпреки че понастоящем ЕС внася приблизително 40 % от своите твърди горива, те се набавят на добре функциониращ и диверсифициран световен пазар, осигуряващ сигурна основа за вноса на Съюза. Предвид емисиите на CO₂ на каменните и лигнитни въглища те имат дългосрочно бъдеще в ЕС само ако се прилага улавяне и съхранение на въглерод (УСВ). УСВ предлага също потенциал за по-нататъшно подобряване на добива на газ и нефт, който в противен случай би останал нереализиран. Поради това, като се има предвид доста ограничено разпространение на УСВ към днешна дата, следва да се положат допълнителни усилия в областта на научните изследвания, развойната дейност и внедряването, за да се извлекат всички ползи от тази технология.

Ключови действия Държавите членки следва: да продължат разработването на нови възобновяеми енергийни източници, за да се постигне целта за 2020 г. в контекста на пазарния подход; да поставят началото на „европеизация“ на поддържащите системи за енергия от възобновяеми източници чрез подобрена координация на националните схеми за подпомагане; да ускорят подмяната на горивата в сектора на отоплението, конкретно чрез технологии за отопление с възобновяеми източници; да гарантират стабилни национални регулаторни рамки за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и да премахнат административните пречки; да улеснят достъпа до финансиране за проекти за енергия от възобновяеми източници на всички равнища (в голям и малък мащаб) чрез съгласувана инициатива на Европейската инвестиционна банка и националните инвестиционни банки, като се възползват от помощта на ЕСИ фондовете, когато е приложимо; да използват въглеводороди и чисти въглища, когато е избран такъв вариант, като отчитат приоритетите на декарбонизацията; да рационализират националните административни процедури за проекти за въглеводороди, включително чрез извършване на стратегически оценки на въздействието и въвеждане на обслужване на едно гише за процедурите по издаване на разрешения в съответствие с ръководните документи на Комисията за рационализиране на процедурите за оценка на въздействието върху околната среда за енергийната инфраструктура и проектите от общ интерес, както и процедурите за ОВОС при широкомащабни трансгранични проекти25; да оценят потенциала на неконвенционалните източници на въглеводороди при пълно зачитане на Препоръка 2014/70/ЕС, за да се гарантира прилагането на най-високите стандарти за опазване на околната среда; да подкрепят демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглерод, особено такива, съфинансирани от програмата NER 300 и Европейската енергийна програма за икономическо възстановяване, като например проекта ROAD. Комисията ще: създаде европейската научна и технологична мрежа за добив на въглеводороди от неконвенционални източници; организира обмен на информация между държавите членки, съответните промишлени отрасли и неправителствените организации в областта на опазването на околната среда, с цел да бъдат изготвени справочни документи за най-добрите налични техники (НДНТ) за проучване и производство на въглеводороди (BREF); гарантира пълното прилагане и преразглеждане на Директивата за УСВ и ще вземе решение относно втория кръг на финансирането по програмата NER 300; насърчава развитието на технологии за енергия от възобновяеми източници и търговията в рамките на многостранни и двустранни преговори.

2. 
   По-нататъшно развитие на енергийните технологии
   

Новите технологии могат да осигурят ефикасни и рентабилни решения за подобряване на ефективността на сградите и местните системи за отопление, да предоставят нови решения за съхранение на енергия и за оптимизиране на управлението на мрежи.

За да се постигне това са необходими значителни инвестиции от страна на ЕС и държавите членки в научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката. Внедряването на широк набор от нови енергийни технологии ще бъде от съществено значение, за да се гарантира, че достатъчен брой от тях ефективно ще достигнат до пазара, позволявайки на държавите членки да осъществят съответно избраните от тях варианти за енергиен микс.

Тези инвестиции трябва да обхващат цялата верига на технологични доставки, от материалите (включително суровини от ключово значение) до промишленото производство, за да се гарантира, че при намаляването на зависимостта на ЕС от вноса на енергия не се увеличава неговата зависимост от чуждестранни технологии. В крайна сметка подобна стратегия може да бъде приложена само ако тя е неразделна част от политиката на Съюза за научните изследвания и иновациите в областта на енергетиката.

С цел да се постигне максимално въздействие на тези инвестиции, трябва да се увеличи координацията между самите държави членки, както и между държавите членки и Комисията. В допълнение, особено за внедряването на широкомащабни демонстрационни инсталации, от съществено значение ще бъдат финансовите инструменти за привличане на повече инвестиции от страна на промишлеността, например чрез Европейската инвестиционна банка.

Ключово действие Комисията ще: включи енергийната сигурност в изпълнението на приоритетите на рамковата програма „Хоризонт 2020“ за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и ще се погрижи предстоящата интегрирана пътна карта на стратегическия план за енергийни технологии да е в съответствие с Европейската стратегия за енергийна сигурност.