Основни факти и цифри за енергийната сигурност на ес
Подобряване на работата на вътрешния пазар за електроенергия и газ
Изтегляне 0.51 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.6.Ускоряване на изграждането на ключови междусистемни връзки
1.5.Подобряване на работата на вътрешния пазар за електроенергия и газС третия пакет относно вътрешния енергиен пазар се установява рамката, в която трябва да се развива Европейският вътрешен пазар. Съгласно споразумението на държавните и правителствените ръководители вътрешният пазар следва да бъде осъществен до 2014 г. Налице са положителни тенденции, но все още предстои много работа. Положителни резултати бяха постигнати в областта на регионалната пазарна интеграция. Конкурентоспособните и ликвидни пазари предоставят инструменти за ефективно хеджиране срещу злоупотреби на отделни доставчици с пазарна или политическа мощ. Добре развитите схеми за търговия с емисии и ликвидните „спот“ пазари могат да предложат ефективни краткосрочни решения в случай на нарушения на доставките, какъвто вече е случаят при нефта или въглищата. Същата сигурност може да бъде постигната за природния газ и електроенергията, при условие че са налице капацитет и мрежи за пренос на газ и електроенергия, така че доставките да се прехвърлят от едно място на друго. Регионалният подход е и ще продължи да бъде от решаващо значение за интеграцията на европейския енергиен пазар по отношение на трансграничната търговия, както и за сигурността на доставките (включително механизми за изграждане на капацитет13, ако е необходимо). Северните страни (Финландия, Швеция, Дания и Норвегия) дадоха пример в електроенергийния сектор с ранната интеграция на своите пазари в системата NordPool. Аналогично, Петстранният форум в северозападна Европа (включващ Франция, Германия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и Австрия) даде началото на новаторски интеграционни проекти както в електроенергийния, така и в газовия сектор. Операторите на преносни мрежи и регулаторите също предприеха решителни стъпки към свързване на пазарите на електроенергия в редица области14. В газовия сектор подобен ефект бе постигнат чрез създаването на платформата PRISMA през 2013 г., където свързани мрежови капацитети в мрежите на 28 ОПС, отговарящи за 70 % от пренасяния в Европа газ, се търгуват на търг по прозрачен и единен начин. Въпреки това разработването на конкурентни и добре интегрирани пазари в балтийските държави и в югоизточната част на Европа изостава, лишавайки тези региони от предимствата на свързаната с това сигурност на доставките. Необходими са целенасочени подходи, които да ускорят развитието на инфраструктурата от критично значение (вж. точка 4.2), както и създаването на регионални газоразпределителни възли в тези региони. Правилното прилагане на мрежовите кодекси за газовия сектор ще подобри значително енергийната сигурност, като укрепи открития и недискриминиращ достъп до преносни системи, за да може природният газ да се движи свободно и гъвкаво в целия ЕС. В допълнение, антитръстовите правила и правилата за контрол на сливанията трябва и занапред да се прилагат строго, тъй като те гарантират, че сигурността на доставките на ЕС няма да бъде намалена чрез антиконкурентно поведение или антиконкурентна консолидация или вертикална интеграция на енергийните дружества. 1.6.Ускоряване на изграждането на ключови междусистемни връзкиЕдин наистина интегриран и конкурентоспособен вътрешен енергиен пазар се нуждае не само от обща регулаторна рамка, но също и от значително развитие на инфраструктурата за пренос на енергия, по-специално трансгранични междусистемни връзки между държавите членки. Комисията смята, че са необходими около 200 млрд. EUR до 2020 г. в това отношение, но че понастоящем пазарът може да набере едва около половината от тази сума. Регламентът относно насоките за трансевропейските енергийни мрежи и Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) са създадени с цел идентифициране и гарантиране на своевременното изпълнение на ключовите проекти, от които се нуждае Европа в 12 приоритетни коридора и тематични области. Първият списък на проекти от общ интерес (ПОИ) на Съюза беше приет през 2013 г. Сега основната цел на политиката на ЕС в областта на инфраструктурата е да се гарантира навременното изпълнение на ПОИ. Освен от рационализираните процедури по издаване на разрешения постигането на тази цел ще бъде подпомогнато и от бюджета с 5,8 млрд. EUR по МСЕ. Средствата по МСЕ представляват само около 3 % от инвестициите в размер на 200 млрд. EUR, необходими до 2020 г., но те могат да мобилизират други фондове чрез използване на финансови инструменти. За да изиграе своята роля, Механизмът за свързване на Европа трябва да бъде насочен към няколко проекта от критично значение и да бъде съчетан с усилия на регулаторите за финансиране на част от инфраструктурата чрез мрежовите тарифи, както и с използването от държавите членки на европейските структурни и инвестиционни фондове, когато е уместно. При издаването на разрешения и изпълнението на проекти следва да се обърне надлежно внимание на съществуващото екологично законодателство и насоки на ЕС15 , за да се гарантира екологична устойчивост и да се осигурят подкрепата и приемането на проекта от обществеността. 27 проекта в областта на природния газ и 6 в областта на електроенергетиката бяха определени като критични за енергийната сигурност на ЕС в краткосрочен и средносрочен план (ориентировъчен списък в приложение 2), тъй като се очаква тяхното изпълнение да увеличи възможностите за диверсифициране на доставките и солидарността в най-уязвимите части на Европа. Около половината от тези проекти следва да са завършили до 2017 г., докато датите за пускане в експлоатация на останалите проекти са до 2020 г. По-голямата част от тези критични проекти се намират в Източна Европа и в Югозападна Европа. Разходите за тези проекти възлизат на около 17 млрд. EUR. Критичните ПОИ са главно широкомащабни проекти, с изключение на няколко терминала за ВПГ и проекти за съхранение, и са сложни по своята същност и уязвими за закъснения. Следователно за ускоряването на тяхното изпълнение се изисква повече от подкрепа по МСЕ в началния етап. Поради това Комисията възнамерява да засили подкрепата си за такива критично важни проекти, като събере заедно техните организатори, за да обсъдят техническите възможности за ускоряване на изпълнението на проектите, и националните регулаторни органи (НРО), за да се споразумеят относно трансграничното разпределяне на разходите и финансирането, както и съответните министерства, за да се гарантира силна политическа подкрепа както за първата, така и за втората от горепосочените инициативи. В заключенията на Европейския съвет от март 2014 г. се призова за: „бързо прилагане на всички мерки, насочени към изпълнение на целта за постигане на равнище на междусистемните връзки, отговарящо на най-малко 10 % от инсталираните мощности за производство на електроенергия за всички държави членки“. В момента средното равнище на междусистемна свързаност е около 8 %. Като отчита важността на междусистемните връзки за засилване на сигурността на доставките и необходимостта от улесняване на трансграничната търговия, Европейската комисия предлага да се увеличи целта за междусистемната свързаност от понастоящем 10 % на 15 % до 2030 г., като същевременно се вземат под внимание разходите и потенциалът на търговския обмен в съответните региони.
Русия е един от основните доставчици на нефт в ЕС, като този нефт се рафинира в последствие в ЕС и някои рафинерии са оптимизирани за тези видове нефт. Капацитетът на рафинериите е достатъчен, за да се удовлетвори напълно търсенето на нефтопродукти, но ЕС същевременно е нетен износител на бензин и нетен вносител на дизелово гориво, основно от Русия и САЩ. Взаимозависимостта между ЕС, САЩ и Русия по отношение на нефта, наличието на нефтени запаси и способността за търговия с нефт и транспорт на нефт в световен мащаб, означава, че няма непосредствена заплаха за ЕС във връзка с доставките на нефт. Съществуват обаче проблеми, които трябва да бъдат наблюдавани отблизо и които изискват по-стратегическа координация на политиката на ЕС в областта на нефта:
Секторът на рафинирането в ЕС трябва да се справи със значителни предизвикателства, за да продължи да бъде конкурентоспособен, както показва намаляването на капацитета за рафиниране и увеличаването на чуждестранните инвестиции, по-специално от руски дружества, което води до увеличаване на зависимостта от руския нефт. За Европа е важно да поддържа конкурентоспособен капацитет за рафиниране, за да избегне прекомерната зависимост от вноса на рафинирани нефтопродукти и да бъде в състояние да обработва запасите от нефт с достатъчна гъвкавост16. В дългосрочен план зависимостта на ЕС в областта на нефта, по-специално в областта на транспорта, трябва да бъде намалена. Комисията определи поредица от мерки за намаляване на емисиите на парникови газове и потреблението на транспортни горива, включително и стратегия за алтернативните горива17,18.
Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|