Основни факти и цифри за енергийната сигурност на ес

Заключения

Енергийната сигурност на Съюза е неразделна част от рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката и следва да бъде одобрена съвместно от Европейския съвет. Преминаването към конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност ще намали използването на вносни изкопаеми горива, като намали търсенето на енергия и даде възможност за използване на възобновяеми и други местни източници на енергия.

1. 
   За идващата зима Съюзът трябва да подобри своята подготвеност за случаи на нарушения на енергийните доставки. Съществуващите европейски механизми за реагиране в непредвидени ситуации, както и механизми за солидарност следва да бъдат подсилени въз основа на оценки на риска (стрес тестове на енергийната сигурност), координирани от Комисията, заедно с държавите членки, регулаторите, операторите на преносни мрежи и енергийните оператори, с цел да се повиши устойчивостта. Съюзът трябва също да работи заедно с международните си партньори по разработването на нови механизми за солидарност в областта на природния газ и използването на съоръжения за съхраняване на газ.
   
2. 
   При нови инвестиции в инфраструктурата, извършвани от доставчици в доминиращо положение, трябва да се спазват всички правила на вътрешния пазар и конкуренцията. По-конкретно, проектът „Южен поток“ следва да бъде преустановен, докато не бъде гарантирано неговото пълно съответствие със законодателството на ЕС, и да бъде отново оценен в светлината на приоритетите на ЕС в областта на енергийната сигурност.
   
3. 
   Съюзът следва да работи в тясно сътрудничество със своите съседи и партньори в рамките на Енергийната общност, особено с Украйна и Молдова, за подобряване на енергийната сигурност. В това отношение трябва да бъде приветствано сключеното неотдавна споразумение за обратни потоци между Словашката република и Украйна.
   

4. 
   В Европа трябва да се постигне по-добро функциониране и по-голяма степен на интеграция на енергийния пазар. Следва да се ускорят приоритетните проекти, за да се обединят съществуващите енергийни острови и да се гарантира изпълнението на съществуваща цел за свързване с междусистемни връзки на поне 10 % от инсталираните мощности за производство на електроенергия до 2020 г. До 2030 г. държавите членки трябва по план да постигнат целта за междусистемно свързване на 15 % от мощностите.
   
5. 
   Съюзът трябва да намали своята външна зависимост от определени доставчици, като диверсифицира своите енергийни източници, доставчици и трасета. По-специално, следва да се работи за укрепване на партньорството с Норвегия, ускоряване на южния газов коридор и насърчаване на изграждането на нов газоразпределителен възел в Южна Европа.
   
6. 
   Енергийната сигурност и преходът към икономика с ниска въглеродна интензивност следва да бъдат приоритети на прилагането на финансовите инструменти на ЕС за периода 2014—2020 г., по-специално с помощта на Европейския фонд за регионално развитие и Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“ и Европейския инструмент за съседство и партньорство. Те следва също така да бъдат водеща цел при използването на инструментите за външни действия на ЕС, като например механизма за инвестиции по линия на добросъседството, инвестиционния механизъм за Западните Балкани, Европейската инвестиционна банка и на Европейската банка за възстановяване и развитие.
   
7. 
   Необходима е по-тясна координация на националните енергийни политики, за да се намери убедителен отговор на предизвикателството, което представлява енергийната сигурност. Избраните на национално равнище варианти по отношение на енергийния микс и енергийната инфраструктура засягат други държави членки, както и Съюза като цяло. Държавите членки трябва по-добре да информират другите държави членки и Комисията, когато определят своите дългосрочни стратегии в областта на енергийната политика и подготвят междуправителствени споразумения с трети държави. Необходими са допълнителни усилия, за да се гарантира по-добро взаимодействие между енергийните цели и външна политика и да се заеме единна позиция спрямо нашите партньори.
   

Приложение 1: Зависимост от доставките на природен газ от Русия

Хоризонтална ос: % дял на природния газ в енергийния микс — Вертикална ос: % дял на руския природен газ в националното потребление на природен газ — Размер на окръжностите: обем на импортирания руски природен газ. Прогнози, основани на предварителни данни от промишлеността за 2013 г., включващи обемите природен газ, търгуван от руски дружества, който не е непременно произведен в Русия.

Приложение 2: Състояние на ключови за сигурността на доставките инфраструктурни проекти

Проекти в областта на природния газ

А	Краткосрочни проекти	(2014—2016 г.)
#	Наименование на проекта	Подробни данни	Срок за приключване
Балтийски пазар на природен газ
1	Литва: плавателен съд за ВПГ	Плавателен съд (не е ПОИ). Състояние: в процес на строителство	В края на 2014 г.
2	Модернизиране на тръбопровода Клайпеда—Киемена	Увеличаване на капацитета на тръбопровода, свързващ Клайпеда с междусистемната връзка Литва—Латвия. Състояние: ОВОС и инженерното проектиране	2017 г.
Варианти относно природния газ в Централна и Югоизточна Европа
1	Полша: терминал за ВПГ	Терминал в Швиноуйшче и свързващ тръбопровод (не е ПОИ предвид етапа, на развитие). Състояние: в процес на строителство	В края на 2014 г.
2	Системна връзка Гърция—България	Нова междусистемна връзка за подпомагане на диверсификацията и за доставка в България на газ от находището Шах Дениз. Състояние: издаване на разрешения, оценка на въздействието върху околната среда (2 години закъснение)	2016 г.
3	Обратен поток Гърция—България	Постоянен обратен поток през съществуващата междусистемна връзка (като алтернатива/допълнение към междусистемната връзка Гърция-България). Състояние: предварително проучване на осъществимостта	2014 г.
4	България: модернизиране на капацитетите за съхранение	Увеличаване на капацитета за съхранение край Чирен; Състояние: предварително проучване на осъществимостта	2017 г.
5	Обратен поток Унгария—Хърватия	Обратен поток, позволяващ прехвърляне на газ от Хърватия към Унгария. Състояние: проучване на осъществимостта	2015 г.
6	Обратен поток Унгария—Румъния	Проект, позволяващ прехвърляне на газ от Румъния към Унгария. Състояние: проучване на осъществимостта	2016 г.
7	Междусистемна връзка България—Сърбия	Нова междусистемна връзка, подпомагаща сигурността на доставките в България и Сърбия. Състояние: ОВОС, избиране на маршрут, финансиране (достъпът до финансиране е обвързан с отделянето на Srbijagas)	2016 г.
8	Междусистемна връзка Словакия—Унгария	Нов двупосочен тръбопровод. Състояние: строителство	2015 г.
Б	Средносрочни проекти	(2017—2020 г.)
#	Наименование на проекта	Подробни данни	Срок за приключване
Балтийски пазар на природен газ
1	Междусистемна връзка Полша—Литва	Нов двупосочен тръбопровод (GIPL), който ще прекрати изолацията на балтийските държави. Състояние: проучване на осъществимостта/предварителен технически проект (ПТП)	2019 г.
2	Междусистемна връзка Финландия—Естония	Нов двупосочен морски тръбопровод („Balticconnector“). Състояние: предварително проучване на осъществимостта/издаване на разрешения	2019 г.
3	Балтийски терминал за ВПГ	Нов терминал за ВПГ, за чието местоположение предстои бъде взето решение (Естония/Финландия). Състояние: предварително проучване на осъществимостта, издаване на разрешения	2017 г.
4	Междусистемна връзка Латвия—Литва	Модернизиране на съществуващата междусистемна връзка (включително на компресорната станция). Състояние: предварително проучване на осъществимостта	2020 г.
Осигуряване на възможност за прехвърляне на газ от Испания в северна посока
1	Междусистемна връзка Испания—Франция „Midcat“	Изграждане на нова междусистемна връзка (включително компресор), за да се даде възможност за двупосочни потоци29 между Франция и Испания. Състояние: проучване на осъществимостта	Предстои да бъде определен
Варианти за клъстери за природен газ в Централна и Югоизточна Европа
1	Междусистемна връзка Полша—Чехия	Нов двупосочен тръбопровод между Чешката република и Полша. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП, издаване на разрешения (Чехия)	2019 г.
2	Междусистемна връзка Полша—Словакия30	Нов двупосочен тръбопровод между Словакия и Полша. Състояние: окончателно решение за инвестиране през 2014 г.	2019 г.
3	Полша: 3 вътрешни тръбопровода и компресорна станция	Необходимо е подсилване на вътрешните връзки, свързващи входните точки по границите на Балтийския регион с междусистемните връзки Полша—Словакия и Полша—Чехия. Състояние: предварително проучване на осъществимостта	2016—2018 г.
4	TANAP (Турция—Гърция)	Трансанадолски тръбопровод за природен газ, пренасящ каспийски газ в ЕС през Турция и отварящ южния газов коридор. Състояние: проучване на осъществимостта/окончателно решение за инвестиране	2019 г.
5	TAP (Гърция—Албания—Италия)	Участък от южния газов коридор в границите на ЕС. Пряка връзка към TANAP. Състояние: издаване на разрешения	2019 г.
6	IAP (Албания—Македония—Хърватия)	Нова междусистемна връзка, част от балканския газов пръстен, свързана с TAP. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП	2020 г.
7	Терминал за ВПГ в Хърватия	Нов терминал за ВПГ в Крък, поддържащ сигурността на доставките и диверсификацията в региона. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП (финансови въпроси)	2019 г.
8	България: вътрешна система	Обновяване и разширяване на транспортната система, необходима за регионалната интеграция. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП	2017 г. (предстои да бъде определен)
9	Румъния: вътрешна система и обратен поток към Украйна	Интеграция на румънската транзитна и преносна система и обратен поток към Украйна. Състояние: проучване на осъществимостта (въпросите на регулирането при обратния поток)	Предстои да бъде определен
10	Гърция: компресорна станция	Компресорна станция в Кипи, която прави възможна връзката TANAP—TAP. Състояние: издаване на разрешения	2019 г.
11	Гърция: терминал за ВПГ в Александруполис	Нов терминал за ВПГ в Северна Гърция. Състояние: издаване на разрешения	2016 г.31
12	Гърция: егейски терминал за ВПГ	Нов плаващ терминал за ВПГ в залива Кавала. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП, издаване на разрешения	2016 г.32

Проекти за в областта на електроенергетиката

А	Краткосрочни проекти	(2014—2016 г.)
#	Наименование на проекта		Подробни данни	Срок за приключване
Прекратяване на изолацията на Балтийския регион
1	Nordbalt 1&2	Междусистемни връзки Швеция—Литва (не е ПОИ). Състояние: в процес на строителство			2015 г.
2	Междусистемна връзка Литва—Полша	Изграждане на нова междусистемна връзка и постояннотокови („гръб в гръб“) преобразувателни станции; следващият етап е плануван за 2020 г.; във връзка с това е необходимо подсилване на системата в Полша. Състояние: в процес на строителство			2015 г. (първи етап)
Б	Средносрочни проекти	(2017—2020 г.)
#	Наименование на проекта		Подробни данни	Срок за приключване
Прекратяване на изолацията на Балтийския регион
1	Вътрешни линии в Латвия и Швеция	Увеличаване на капацитета на междусистемната връзка Латвия—Швеция (Nordbalt). Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП			2019 г.
2	Междусистемна връзка Естония—Латвия	Междусистемна връзка и необходимото за това подсилване на системата в Естония. Състояние: проучване на осъществимостта/ПТП			2020 г.
3	Синхронизиране на Естония, Латвия и Литва с мрежите в континентална Европа	Синхронизиране на системите в балтийските държави. Състояние: проучване на осъществимостта			2020 г. (предстои да бъде определен)
Прекратяване на изолацията на Иберийския регион
1	Междусистемна връзка Франция — Испания	Подводна високоволтова система с постоянен ток, свързваща Франция и Испания между Аквитания (Франция) и Страната на баските (Испания)			2020 г. (предстои да бъде определен)

1 23 % енергия от възобновяеми източници и 27 % ядрена енергия.

2 COM(2014) 15.

3 Съобщение на Комисията „За възраждане на европейската промишленост“, COM(2014)014.

4 Създадена с Регламент (ЕС) № 994/2010 относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ

5 Директива 2009/119/ЕО на Съвета от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от нефт и/или нефтопродукти.

6 Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета.

7 Тази възможност беше подчертана в съвместната декларация, приета на 6 май 2014 г. в Рим на срещата на министрите на енергетиката от Г-7.

8 Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита

9 Главно за отопление на помещения и топла вода за битови нужди.

10 Съобщение на Комисията „Цени и разходи за електроенергия в Европа“, стр. 11.

11 Минимум 12 %, 15 % или 20 % от предвидения на национално равнище бюджет от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) трябва да бъдат инвестирани в подкрепа на преминаването към икономика с ниска въглеродна интензивност във всички сектори съответно в по-слабо развитите региони, регионите в преход и в по-развитите региони на ЕС. Ако Кохезионният фонд (КФ) се използва за такива инвестиции, делът нараства до 15 % за по-слабо развитите региони.

12 Например, „заемът за обновяване“ е стандартизиран завършен инструмент, основан на модел за заем с подялба на риска.

13 Съобщение на Комисията „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“, C (2013)7243.

14Отличен пример за такова регионално сътрудничество е създаването в началото на 2014 г. от операторите на електроенергийни мрежи и енергийни борси от шестнадесет държави членки, на т.нар. „свързване на пазарите с един ден изпреварване“.

15

16 По-специално, като се вземат предвид резултатите от текущите „проверки на годността“ в сектора.

17 Бяла книга за транспорта от 2011 г. „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“, COM(2011) 144 окончателен.

18 COM (2013) 17 окончателен.

19 Трансгранично разпределяне на разходите.

20

21 Съобщение на Комисията „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и

извличане на максимални ползи от публичната намеса“, C(2013)7243.

22 2013/30/ЕС.

23 Проучване на JRC относно добива на газ от неконвенционални източници и неговото потенциално въздействието на енергийния пазар в ЕС (EUR25305EN).

24 Съобщение и препоръка на Комисията относно проучването и добива в ЕС на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества в ЕС (COM(2014)23 final и Препоръка 2014/70/ЕС от 22 януари 2014 г.).

25 http://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/PCI_guidance.pdf и http://ec.europa.eu/environment/eia/pdf/Transboundry%20EIA%20Guide.pdf

26 Тенденции в ЕС до 2050 г. при емисиите на ПГ в енергетиката и в транспорта — референтен сценарий за 2013 г., Европейска комисия.

27 Доклад на Комисията за изпълнението на Съобщението относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество и на заключенията на Съвета по енергетика от ноември 2011 г. [COM(2013) 638].

28 Доклад на Съвета „Последващи действия след Европейския съвет от 22 май 2013 г.: преглед на напредъка по отношение на външното измерение на енергийната политика на ЕС“, приет на 12 декември 2013 г.

29 Поток от Испания към Франция в случай на криза при доставките за Западна/Централна Европа. Поток от Франция към Испания за компенсиране на по-високите цени на природния газ в Испания. Връзката „Artère du Rhône“ също трябва да бъде подсилена

30 Тези две междусистемни връзки (Полша—Чехия, Полша—Словакия) ще позволят пренос между Балтийския и Адриатичесия регион. Освен това така би могъл да бъде транспортиран и газ от Германия, Нидерландия и Норвегия и по този начин като цяло да се увеличи значително сигурността на доставките в Източна и Югоизточна Европа.

31 Информацията е предоставена от организаторите на проекта, но започването на дейност може разумно да се очаква след 2017 г.

32 Пак там.

BG   BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: