Основни факти и цифри за енергийната сигурност на ес


Защита на критичната инфраструктура



страница3/8
Дата07.12.2017
Размер0.51 Mb.
#36276
1   2   3   4   5   6   7   8

1.3.Защита на критичната инфраструктура


ЕС започна да разработва политика за изграждане на физическа защита на критичната инфраструктура (срещу заплахи, опасности...), част от която е енергийната инфраструктура8. Нарастващо внимание следва да се обърне на сигурността на ИТ системите. Освен това е необходимо да се постави началото на широка дискусия относно защитата на стратегическата енергийна инфраструктура, като например системите за пренос на газ и електроенергия, които осигуряват услуга от критично значение за всички потребители. В рамките на тази дискусия следва да се разгледа контролът на стратегически инфраструктури от субекти извън ЕС, по-специално чрез държавни предприятия, национални банки или държавни инвестиционни фондове от ключови държави доставчици, чиято цел е по-скоро проникването на енергийния пазар на ЕС или затрудняването на диверсификацията, отколкото изграждането на мрежата и инфраструктурата на ЕС. Винаги, когато купувачи извън ЕС придобиват обекти на стратегическата инфраструктура, трябва да бъде гарантирано спазването на съществуващото законодателство на ЕС. Трябва също да се направи оценка на предимствата на една цялостна енергийна система, при която по подходящ начин се уравновесяват централизираното и децентрализираното производство на енергия, с цел да се създаде система, която е едновременно икономически ефикасна и устойчива в случаи на излизане от строя на отделни големи активи.

В съществуващите разпоредби за отделяне на дейностите по преноса на газ вече се предвижда механизъм, който гарантира, че операторите на преносни системи, контролирани от субекти извън ЕС, изпълняват същите задължения, както и контролираните от субекти от ЕС. Все пак неотдавнашният опит с някои оператори извън ЕС, които се стремят да избегнат спазването на законодателството на ЕС на територията на ЕС, може да наложи по-строго прилагане и възможно засилване на приложимите правила на равнище ЕС и на равнище държави членки. В този контекст спазването на правилата на вътрешния пазар на ЕС, особено по отношение на обществените поръчки, също трябва да бъде гарантирано.


1.4.Механизъм за солидарност между държавите членки


Солидарността, която е отличителна характеристика на ЕС, изисква практическа помощ за онези държави членки, които са най-уязвими за тежки нарушения на енергийните доставки. Поради това следва да се организира и да се подлага на редовни прегледи подходящо планиране на действията при непредвидени ситуации въз основа на стрес тестове на енергийните системи и на дискусии с националните органи и промишлеността, с цел да се гарантират в рамките на ЕС минимални равнища на алтернативни доставки на гориво за допълване на запасите, предвидени за извънредни ситуации. С оглед на настоящите събития, непосредственият фокус следва да падне върху държавите членки по източната граница на ЕС. Когато е уместно, страните кандидатки и потенциални кандидатки може да бъдат асоциирани към тези механизми.

Ключови действия

Комисията ще:



  • прегледа съществуващите механизми за гарантиране на сигурността на енергийните доставки и ще предложи мерки за тяхното укрепване, когато е необходимо, наред с мерки за защита на стратегическите енергийни инфраструктури и правилен баланс между централизирани и децентрализирани активи.

  • предложи на държавите членки и промишлеността нови механизми за координация и планове за извънредни ситуации при доставките на енергия на държави при нужда въз основа на оценки на рисковете ( „стрес тестове“ на енергийната сигурност). Непосредственият фокус следва да падне върху всички държави членки по източната граница на ЕС.

Намаляване на търсенето на енергия


Намаляването на търсенето на енергия е един от най-ефективните инструменти на ЕС за намаляване на външната енергийна зависимост и излагането на резки скокове на цените. Настоящата ситуация прави още по-наложително постигането на предварително съгласуваната цел от 20 % в областта на енергийната ефективност на ЕС, което ще означава икономии на първична енергия в размер на 371 млн. тона нефтен еквивалент (Mtoe) през 2020 г. в сравнение с прогнозите. Тези икономии могат да бъдат постигнати, ако мерките, предвидени в съответното законодателство, се изпълняват стриктно и без забавяния. По-конкретно става въпрос за Директивата за енергийната ефективност („ДЕЕ“) и Директивата за енергийните характеристики на сградите („ДЕХС“).

Постигането на значителни икономии на енергия е възможно само ако приоритетните сектори са ясно установени и е мобилизиран лесно достъпен инвестиционен капитал. Потреблението на енергия в сградите, което представлява 40 % от общото потребление на енергия в ЕС и една трета от потреблението на природен газ9, би могло да бъде намалено с до три четвърти, ако се ускори обновяването на сградите. Подобренията в районните топлофикационни и охладителни системи също могат да имат значителен принос. Промишлеността потребява около една четвърт от природния газ, използван в ЕС, и е налице значителен потенциал за подобряване на енергийната ефективност в следствие на укрепването на системата за търговия с емисии, както е предложено от Европейската комисия в рамката в областта на климата и енергетиката за 2030 г.10

С цел да се привлекат допълнителни инвестиции от частния сектор, на който е отредена ключова роля, в европейските структурни и иновационни (ЕСИ) фондове са заделени11 най-малко 27 млрд. EUR специално за инвестиции за постигането на икономика с ниска въглеродна интензивност, включително за енергийната ефективност. Текущият анализ на програмирането на тези фондове от страна на държавите членки показва, че действителният размер на тези инвестиции ще се увеличи до над 36 млрд. EUR. Финансови инструменти, създадени със средствата на ЕСИ фондовете12, могат да привлекат допълнителни частни капиталови инвестиции, докато новите бизнес модели на дружествата за енергийни услуги (ДЕУ) могат да доведат до икономии в енергийната система.

Ключови действия

Държавите членки следва:



  • да ускорят мерките за постигане на целта за енергийна ефективност до 2020 г., като се съсредоточат върху отоплението и изолацията, по-специално в сградите и промишлеността, и по-специално чрез:

    • амбициозно прилагане на ДЕЕ и ДЕХС,

    • засилена регулаторна и публичната финансова подкрепа с цел ускоряване на темпа на обновяване на сгради и подобряване и въвеждане на районни топлофикационни системи,

    • насърчаване на енергийните услуги и удовлетворяване на търсенето въз основа на нови технологии, за които финансовата подкрепа от ЕС, по-специално от ЕСИ фондовете, може да допълни националните схеми за финансиране;

    • ускорено прилагане на планове за действие за устойчива енергия, представени от общините, участващи в Конвента на кметовете,

    • насърчаване на енергийната ефективност в промишлеността чрез укрепване на СТЕ на ЕС.

Комисията ще:

  • преразгледа ДЕЕ това лято, за да оцени напредъка към постигането на целта за енергийна ефективност до 2020 г. и да посочи как енергийната ефективност може да даде своя принос към рамката за 2030 г. в областта на политиката за климата и енергетиката;

  • набележи ясни приоритетни сектори (в областта на сградния фонд, транспорта и промишлеността), в които в средносрочен до дългосрочен план може да се подобри енергийната ефективност, в това число и в държавите членки, които са най-уязвими при нарушения на доставките;

  • очертае оставащите препятствия пред енергийно-ефективните технологии и развитието на реален пазар на услуги за енергийна ефективност и ще предложи начини за тяхното преодоляване чрез незаконодателни мерки;

  • преразгледа директивите за екопроектиране и за енергийно етикетиране въз основа на натрупания опит, с цел да гарантира по-ефективното намаляване на потреблението на енергия и другите въздействия на продуктите върху околната среда.


  1. Изграждане на добре функциониращ и напълно интегриран вътрешен пазар

Европейският вътрешен енергиен пазар е ключов фактор за енергийната сигурност и същевременно механизмът, чрез който тя може да бъде постигната по ефективен спрямо разходите начин. Правителствените интервенции, които засягат тази пазарна рамка, като например националните решения относно енергията от възобновяеми източници или целите за ефективност, решенията в подкрепа на инвестиции в производството на ядрена енергия (или за извеждане от експлоатация на ядрени електроцентрали), или решенията за подпомагане на ключови инфраструктурни проекти (например „Северен поток“, „Южен поток“ или балтийският терминал за ВПГ), трябва да бъдат разгледани на европейско и/или регионално равнище, за да се гарантира, че решенията в една държава членка не подкопават сигурността на доставките в друга държава членка. Съществуват различни инструменти на равнище ЕС за изпълнението на такива проекти в съответствие с достиженията на правото и по координиран начин (законодателството в областта на вътрешния пазар, насоките за TEМ-E, контролът на държавните помощи). За една действително европейска стратегия за енергийна сигурност е необходимо използването на инструменти за правоприлагане да се предшества от стратегически разисквания на равнище ЕС, а не само на национално равнище.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница