За първи път у нас имплантираха магнезиев стент при коронарна болест

Здравеопазването ни гълта повече пари, но хората не стават по-здрави

- Първата стъпка е да намалим напрежението сред пациентите и в съсловието в резултат на проведените политики.

- В кавички. А може и политика. И да намалим егото на министри и зам.-министри. И да си припомним основната цел на системата ни на здравеопазване - профилактика и лечение на болните хора!

- Естествено, че е дошло времето на съсловието. Имаме БЛС, чийто глас трябва да се чуе вече. Крайно време е да се спре лимитирането на дейностите. Трябва да спре това бюджетно здравеопазване, в което се превърнахме, с тези трайно фиксирани лимити на болниците. Трябва да спре лимитирането и чрез направления. Самият Москов в началото твърдеше, че не трябва да има ограничения в направленията, но незнайно защо се отметна. Това бе първото му голямо обещание, което донесе в началото голямото очакване и на съсловието, и на гражданите.

- Преди всичко трябва да спрем да ограничаваме пациента в основното му право - достъпа до медицинска помощ.

- С годините този достъп се ограничава. В последните 5-6 години здравеопазването е вторачено в ограничаване на разходите, но не и в подобряване здравето на хората или в подобряване на качеството на лечение. Държавата се гордее в последните 2 години с 1000 или 10 хил. по-малко хоспитализации, докато в това време българинът става по-болен и никой не казва какъв е ефектът от намалените хоспитализации, освен спестените пари. Българското здравеопазване се превръща в структура, която търси кой какво и колко е откраднал и вече не е ясно за какво е отговорен българският лекар пред пациента. Никой не си дава сметка, че от самоцелно пестене на пари българинът става все по-болен.

- А каза ли с колко процента по-здрав е станал българинът или с колко е по-удовлетворен от системата? Не може да се казва колко пари е спестила касата или министерството, без да се каже какво са загубили хората в резултат на ограниченията. И естествено, че трябва да има контрол на изразходването на парите от вноските на хората. Нека касата да ги контролира. Но какво става? Контролните права на касата непрекъснато се отнемат. В момента тя е бюджетна организация, която е силно зависима от МЗ. Тя е почти изцяло одържавена и вече говорим за бюджетно здравеопазване. А да не забравяме, че НЗОК е обществен фонд. При сегашното положение обаче питам за какво ни е този фонд, след като всичко става чрез централизиран бюджет, твърди лимити на болниците, ограничения в доболничната помощ?

За да има тези контролни правомощия, касата трябва да бъде достатъчно независима. Напълно независима от държавата обществена структура. А защо и медицинският одит да не е към касата? Защо не бъде увеличен съставът на одита и в работата му се включат повече специалисти и експерти?

Вижте, контролът е лесно постижим, не са необходими пръстови отпечатъци и пр. Не вършиш съвестно работата си - санкция, повтаряш - още по-сериозна санкция, а на третия път ти отнемат правото да работиш с касата, отиваш на кешовия пазар и нямаш право да черпиш обществен ресурс. Няколко такива наказания и да видим дали няма да има ефект.

Но преди всичко това да се случи, трябва да се промени моделът, да бъдат реално остойностени дейностите. Говорим за застрахователи, говорим за втори или трети осигурителен стълб в здравеопазването. Трябва най-сетне да възстановим основния си предмет на дейност - лекарят, медицинският персонал има една цел да лекува болния. В момента у нас не лекуваме болестта или болния. Лекуваме по клинична пътека. Приключваме пътеката и на втори план остават резултатите от работата ни, от лечението.

- Как да се промени това?

- Преди всичко не може да стане с разделянето на пакета медицински услуги на основен и допълнителен. Или не по начина, по който се опита да направи Москов, като раздели хората на повече болни и на по-малко болни. Затова, както вече казах, трябва да се остойности всяка една медицинска дейност, която се извършва, за да бъде лекуван пациентът. Да се остойности и трудът на медиците. Необходимо е да има минимален праг на лекарските възнаграждения в държавните болници. Когато един медик излезе от университета, да знае откъде и с какво започва и въз основа на свършената работа, въз основа на усъвършенстването на уменията си и на повишаването на квалификацията си какво ще получава. Когато има такава яснота един лекар, да видим ще се опитва ли на дребно да "лъже" касата и да загуби всичко, което е постигнал?

- Въвеждане на ДСГ и пълна промяна на здравноосигурителния модел. Тоест има една здравна каса, която поема заплащането на всички социално-значими, детски, онкологични заболявания. Да има задължително здравно осигуряване, което да покрива тези заболявания. Да има и втори стълб на осигуряване. Всеки плаща здравна вноска и има право да се лекува, където пожелае.

- В последните няколко години събираме здравните осигуровки на хората и малко по малко им отнемаме правото да избират къде да се лекуват, ограничаваме достъпа им до медицинска услуга, караме ги да чакат да се лекуват. Когато и застрахователите бъдат включени, контролът в изразходването на обществените средства ще се затегне още повече. Застрахователите са особено стриктни в проверките и вече няма да е необходим измисленият контрол с лимитите и непрестанното ограничаване на направленията. И най-важното за контрола е въвеждането на електронната здравна карта. Както казвате, от години се говорят едни и същи мъдри неща, а се извършват безумни действия. Вместо да се направи електронна здравна карта, да се подобри качеството на медицинската услуга, ние събираме незнайно защо пръстови отпечатъци, делим някакви пакети и всичко това кръщаваме "здравна реформа".

- Щом досега никой не успя да го стори, очевидно е, че проблемът става национален приоритет. Не е въпрос на партийно мислене, на действията на една партия. Необходим е вече надпартиен консенсус в името на крайната цел - здравето на нацията. И е крайно време да се замислим България ли е най-богатата държава на Европа, че отделя най-малко пари за здраве.

- Стига с това по-добре мъничко повече, отколкото никак. В момента, въпреки усиленото пестене на пари посредством лимити и фиксирани бюджети, дълговете на болниците се увеличават неудържимо. Не говоря за дълговете на НЗОК и към чуждестранни каси.

Крайно време е да се разбере, общинското здравеопазване е толкова необходимо, колкото и университетските болници. Общинските болници са своеобразна бариера към тежката хоспитализация в университетските и високотехнологичните болници. Общинската болница ще поеме случаите на хронично болни, на възрастни пациенти, пациенти, които се нуждаят от продължително лечение или от долекуване. За жалост политиката, която се провежда през последните 5-6 години, задушава и изкуствено убива общинското здравеопазване и го превръща в скъпоструващо удоволствие за общините. Трябва да спре унищожаването на общинското здравеопазване. Модерното общинско здравеопазване включва освен долекуване, неврология, детско отделение, детска спешност, и медицински център, към който може да има и център за високоспециализирана дейност. В момента общинските болници работят под двойно ограничение - от една страна, лимитът на дейностите, а от друга с т.нар. здравна карта намаляват и броя на болничните легла. Най-яркият пример е Каварненската болница. При целогодишна 100% използваемост на 20-те легла в неврологията, са оставени 8. Сега трябва да връщаме пациенти. Да връщаме болни хора! А това е престъпление.

Смятам, че е крайно време да има защитени болници в погранични региони. Каварненската болница например е първото болнично заведение отсам румънската граница. Държавата трябва да увеличи субсидиите си за такива общински здравни заведения и предвиди облекчения за общините, които ги издържат.

Разбира се, не е без значение и управлението на самата малка болница. Например добър начин малки общински болници да стъпят на краката си биха били договори за сътрудничество и акредитации с близки медицински университети. Това би решило най-големия проблем след двойните лимити - кадровия! Би дало възможност и за "коридор" за пациентите от периферията към високотехнологична здравна помощ,а не да се лутат къде да отидат и къде ще ги приемат.

Не може по административен път и по егоцентрични подбуди да се оголва здравеопазването и да се очаква да бъдат подобрени различните показатели. С въвеждането на ограничения намаля ли детската смъртност, увеличи ли се продължителността на живота, подобри ли се здравният статус на хората, намаляла ли е смъртността от социално-значими заболявания? Когато имаме задоволителни отговори на тези въпроси, може да смятаме, че здравеопазването ни върви в добра посока.