От кого сме произлезли

В двете предишни „глави" се отклонихме от хронологичния ход на нашата експедиция, за да обобщим различните сведения за Буда и представителите на предишните цивилизации. Ще напомня са­мо, че след продължителната беседа с Бонпо-лама двамата с него се усамотихме в друга стая и проведохме разговор очи в очи.

„Не ще кажа това дори и на Бог!"

За какво си говорихме с Бонпо-лама?

Читателят сигурно ще се досети за естественото ми желание да се срещна с Особените хора, които посещават сомати-пещерите, за да проверим, макар и в някаква степен, сведенията, които бях­ме получили. Ще кажа само, че разговорът ни с Бонпо-лама дове­де до дълга поредица от допълнителни срещи, в резултат на които все пак успяхме да уточним района, където се намира една от со­мати-пещерите, а също и имената на двамата охраняващи я. Къде се намира тя и как се казват Особените хора? На този въпрос ще отговоря с техните думи: „Не ще кажа това дори и на Бог!" Надя­вам се, читателят ще ме разбере - твърде свято е това място и твърде много зли сили има по света.

Какво искахме да намерим в сомати-пещерата?

Подготвяйки се за похода към сомати-пещерата, разбирахме добре, че едва ли ще имаме късмета безпрепятствено да влезем в нея и да видим хора от нашата и предишните цивилизации, изпад­нали в сомати. Сведенията за психоенергийната бариера едва ли бяха измислица. Ами ако все пак влезем, как ли ще почувстваме въздействието й? Какво ще е то? Няма ли да загинем?

Скептиците са склонни да смятат, че знаят всичко и че тайните на природата вече са разкрити. Трудно се говори за неизвестни ви­дове енергии, особено от психичен характер. Но подобни скепти­ци са съществували и в началото на XX век, когато още не е била известна ядрената енергия, макар да са били регистрирани случаи на тайнствена смърт в райони с уранови залежи. Подобен вариант вероятно съществуваше и тук.

Как ще реагират Особените хора на нашата поява? Бяха ни пре­дупредили, че може би препоръчителните писма, в които ставаше дума за сериозността на нашия научен подход, няма да помогнат и те ще отговорят: „Не ще кажа това дори и на Бог!". Оставаше ни да се надяваме, че рисунката на хипотетичния атлант може би ще ни помогне и Особените хора ще ни сметнат за пазители на сома-ти-пещери в Европа и в крайна сметка ще успеем да обсъдим с тях външността на хората в сомати съгласно принципа: „Нашият из­глежда така, а как изглежда вашият?". Може би Особените хора ще се заинтересуват от нашия подход за реконструиране външността на хората от предишните цивилизации и ще внесат известни корек­ции в него? Казано с други думи, надявахме се не на пряк разказ, а на беседа по косвените признаци, по време на която те биха мог­ли да ни споделят информация, без да разкриват директно велика­та тайна.

Тибетското селце

През планинските хребети ние се добрахме до тибетско селце, разположено на 3000 метра височина. Групата ни се справи с дългия маршрут, все пак с В. Лобанков сме майстори по спортен туризъм, а и останалите също са опитни туристи.

В селцето имаше малки каменни къщички, близо до които се на­мираше пагода. Хората тук живееха натясно - стаичките се съеди­няваха помежду си на различни нива със стръмни стълби, стените обикновено бяха без мазилка или тапети. Живееха бедно. Нощем беше студено.

Не отседнахме в нечий дом, а разпънахме палатките си недалеч от селцето. На всички жители им бе много интересно да ни наблю­дават. Децата с часове седяха наоколо и мълчаливо ни зяпаха. Те срамежливо взимаха предлаганите им бонбони и веднага бягаха. Никой не говореше английски и ни се налагаше да общуваме само чрез нашия преводач Кирам. Отначало започнахме да ги разпитва­ме дали в околността има пещери. Всички отговаряха, че са много. След това ги попитахме дали има сомати-пещери и... усмихна­тите и разговорливи до този момент жители на селцето веднага млъкваха, сякаш тайната за тях се пазеше не само от Особените хора, но и от цялото население.

В това селце ние открихме двамата Особени хора.

Особените хора

Първият от тях беше на 60 години, вторият - на 95. И двамата изглеждаха по-млади. Стана ясно, че сега само по-младият посещава сомати-пещерата, вторият, поради преклонната си възраст, беше престанал да ходи в нея преди няколко години. И двамата бяха семейни и живееха в същите къщички като останалите жите­ли.

В продължение на три дни беседвахме с тях на различни теми. Щом засягахме въпроса за сомати-пещерата, те веднага млъкваха. На по-настойчивите ни въпроси кратко отговаряха: „Това е тайна." Струваше ни се, че пътешествието до това далечно селце е | напълно неуспешно. Двамата Особени хора разбираха, че не сме дошли от празно любопитство - да видим как живеят и да си побъбрим за това-онова. Те ясно съзнаваха, че предмет на нашия интерес е охраняваната от тях сомати-пещера. Не само ние бяхме без- крайно заинтригувани от Особените хора, те също изпитваха лю­бопитство към нас. И това тяхно любопитство към белите хора, пристигнали от далечна Русия и знаещи за сомати, постепенно се засилваше. „Интересно, при тях в Русия също ли има сомати-пещери?", „Откъде са научили за нашата сомати-пещера?" - вероят­но си мислеха те. Обетът обаче на великата тайна не им позволя­ваше не само да разказват каквото и да било, но и да задават въпроси.

Оставаше последният вариант - да им покажем рисунката на хипотетичния атлант и да ги попитаме виждали ли са такова лице в пещерата. Едва след още два дни напрежението в отношенията ни като че ли изчезна и се появи взаимно доверие. Събрах кураж и помолих по-младия да се срещне с мен на другия ден и да си по­говорим още веднъж за сомати-пещерата. За щастие, той се съгла­си и ние си определихме час.

На срещата отидохме тримата: аз, Валентина Яковлева и прево­дачът Кирам.

Какво каза по-младият Особен човек?

Седнахме един срещу друг и, усмихвайки се, го попитах:

- На 60 години сте, а изглеждате много млад. Кажете, дали то­ва не се дължи на влиянието на сомати-пещерата?

По-младият Особен човек също се усмихна и отговори:

- И досега запазвам добра сексуална активност, имам пет деца. В пещерата има множество необикновени сили: за някого те са вредни и дори смъртоносни, за друг - полезни.

- Откога я охранявате?

- Минаха доста години, откакто събранието на ламите утвърди кандидатурата ми, след като бях успял да премина изпитателната медитация - отвърна по-младият Особен човек.

- Какво значи - да се премине изпитателната медитация?

- Да се получи достъп до сомати-пещерата в състояние на ме­дитация...

- А кой дава този достъп?

- Той!

— Той е този, който се намира в сомати-пещерата!

- „Той" човек ли е?

- Да, човек в състояние на сомати.

- Каква е външността му — обикновена или необикновена? Мълчание.

— Поединично или заедно с по-възрастния Особен човек посе­щавате сомати-пещерата? - леко се отклоних от темата аз.

- Поединично. Сега аз съм неин единствен пазител. По-възра­стният Особен човек е твърде стар, за да ходи там. След смъртта му събранието на ламите ще утвърди нова кандидатура, ако пре­мине изпитателната медитация, разбира се.

— Колко често я посещавате?

- Веднъж месечно.

— Колко дълго престоявате вътре?

- Средно по три часа.

— В кой ден от месеца вли­зате?

- Влизането в сомати-пещерата е разреше­но само при пълнолуние, а също и на 11-ия и 12-ия ден след пълнолуние. Аз ходя по време на пълнолуние. Влизането е разрешено не във всички пещерни зали, а само в някои...

- А в другите пещерни зали също ли се намират хора в сомати? - не издържах и попитах аз.

- Тайна - отговори по-младият Особен човек.

- В пещерата, доколкото разбирам, е пълна тъмница. С фенер­че ли ходите там?

- Да. Но е разрешено да се използват само слаби фенерчета и то не навсякъде.

- Преди влизане в пещерата молите ли се?

- Изпадам в медитация седмица преди посещението. А когато вляза в пещерното преддверие, свързано със сомати-залата чрез тесен проход, започвам да се моля и засилвам медитацията си. Едва след това имам право да се приближа към тялото.

- Как изглежда то? Мълчание.

- В пещерното предверие, където се молите и засилвате меди­тацията си, усещате ли въздействието на необикновените сили?

- Да - отвърна по-младият Особен човек, - точно на това мяс­то започват да действат необикновените сили. Молитвите и засил­ването на медитацията са необходими, за да се приспособя към въздействието им. Ако не успееш, усещаш, че не бива да влизаш навътре.

- Защо?

- Можеш да загинеш.

- Появява се главоболие и ... не ти се иска много-много да вли­заш в пещерата.

- Не ти се иска?

- Иска ти се да се махнеш от пещерата. Появява се възмущение от факта, че не си могъл да се приспособиш. Смъртна опасност е, ако влезеш в пещерата неподготвен - разпалено каза по-младият Особен човек.

- Колко чести са несполуките при приспособяването към въздействието на необикновените сили?

- Отначало бяха чести. Но ако опитът да вляза в пещерата по пълнолуние не сполучваше, го повтарях след 11 или 12 дни. По­степенно неуспешните опити намаляваха и сега влизам в сомати-пещерата почти всеки път.

- Може ли обикновен човек да влезе в сомати-пещерата?

- Опасно е. Смъртоносно. Пътят е много лош. Има много змии.

- Известно е, че температурата там е +4°С - твърде ниска за змиите.

- В тази пещера живее богът на змиите.

- ?...

- Това са мистични змии. В пещерата цари пълна тишина и те влияят на посетителя.

- Не ти се иска да навлизаш в пещерата. Боли те главата. Ако пренебрегнеш болката, ще умреш.

- Опишете ни по-подробно сомати-пещерата - помолих го аз.

- Първата зала, в която започваш да усещаш действието на не­обикновените сили, е доста голяма. В нея няма хора в състояние на сомати. Най-опасното място е тесният и висок проход, който съединява първата" зала със следващите. В него сякаш се концент­рират необикновените сили. Зад него следват сомати-залите, до някои от които аз имам достъп.

- Какво сте виждали в сомати-залите?

- Тайна.

- Тайна.

- Имам право само да гледам, но не и да разговарям. Човекът в сомати може да разговаря, но аз - не.

- За какво говори човекът в сомати?

- Тайна.

- Как изглежда тялото на човека в сомати?

- Почти като нормално тяло, може би е малко по-жълтеникаво.

- Човекът в сомати облечен ли е в дрехи, или не?

- Облечен е. Но може и да е без дрехи.

- Как да ви разбирам? Мълчание.

- Виждали ли сте у човека в сомати „трето око"?

- Той няма „трето око". Никога не съм го виждал.

- Колко голямо е тялото на човека в сомати?

- Тайна.

- Той седи - отговори по-младият Особен човек.

- Седи ли?

- Да, седи в позата на Буда.

- Допира ли се до стената? -Не.

- Докосвали ли сте човека в сомати? -Да.

- Какво е тялото му?

- Студено и плътно.

- А защо имате достъп само до определени сомати-зали? Какво има в останалите?

- Не ще кажа това дори и на Бог!

- Какви са очите на човека в сомати? Мълчание.

- Какъв е носът му?

- Тайна.

Тогава извадих рисунката на хипотетичния атлант и я протегнах към него. Той внимателно я погледна, на няколко пъти я при­ближи до очите си и я остави настрана.

— Какво можете да кажете? - попитах аз.

По-младият Особен човек набързо повтори два пъти някаква фраза.

- Какво каза? - попитахме Кирам.

- Произнесе два пъти някаква религиозна фраза. Не мога да я разбера. Но много се развълнува - отвърна преводачът Кирам.

По-нататъшният разговор нямаше успех. По-младият Особен човек мълчеше или отвръщаше: „Тайна!". Благодарихме му, взех­ме си рисунката и отидохме при палатките. В лагера дълго обсъждахме станалото.

- Ако му предложим пари - каза Сергей Селиверстов, - ще е светотатство. Вижте колко бедно живеят, но има неща, които не се купуват с пари. Духът не се нуждае от тях.

- Това, което може да бъде купено с пари, не е нещо свято - ка­за Валентина.

- Ето, умря Рокфелер - пламенно продължи Сергей - и какво остана от него? В ковчега си беше облечен в костюм, който сигур­но струва 500 долара. И този костюм е равносметката на постиг­натото от него в живота. Едва ли е обогатил духа си, тъй като це­лият му живот е бил посветен само на едно - да печели пари. В СССР бог беше Ленин и хората му се покланяха. В САЩ реален бог е доларът и Рокфелер цял живот се е кланял на своя псевдобог. Хората по света изучават наследството на Рьорих, но никой не изучава наследството на Рокфелер. А виж, браво на Лужков! Като възстанови храма на Христос Спасителя, увековечи името си.

- Всъщност по-младият Особен човек не ни разкри тайната — каза Валери Лобанков, — макар че потвърди наличието на психо-енергийната бариера и на човек в сомати.

- Мисля, че там се намира атлант - намеси се Венер Гафаров. — Нали казвате, че по-младият Особен човек е реагирал на рисунката. Според мен, именно сомати-пещерите са Шамбала, която е „академия за майстори", където те отиват, за да се захранят с духовна енергия.

Но... оставаха множество „но". На следващия ден ние с Валери Лобанков тръгнахме на среща с по-възрастния Особен човек. Бях­ме абсолютно убедени, че разговорът трябва да се води не директ­но, а внимателно, с косвени въпроси.

Какво каза по-възрастният Особен човек?

95-те години на по-възрастния Особен човек все пак му личаха - на едното му око се забелязваше катаракта, но второто виждаше добре, тялото му беше слабо, движенията - явно затруднени пора­ди болки в ставите. Но той беше напълно с ума си, от време на вре­ме се шегуваше, говореше бързо и с младежки плам.

С Валери и преводача Кирам се настанихме на столовете в ед­на малка стаичка. Аз отворих чантата си, извадих рисунката с хи­потетичния атлант и мълчаливо я протегнах към по-възрастния Особен човек. Той внимателно я разгледа, като наклони глава за­ради болното си око. Ние с Валери го наблюдавахме. Лицето му обаче изобщо не трепна.

По-възрастният Особен човек остави рисунката и каза:

- Нищо няма да ви кажа за сомати-пещерата. Това е голяма тай­на.

- Обяснете ни, моля ви, какво е сомати - започнах аз.

- Не мога да ви кажа. Не ще кажа това дори и на Бог! И други­ят Особен човек също няма да ви каже.

С Валери се спогледахме - още от самото началото претърпях­ме пълен провал. Тогава аз се приближих до него, деликатно взех рисунката, подне­сох я към очите му и настойчиво ка­зах:

- Ние вече мно­го години търсим в пещерите човек в сомати с такава външност. Той има малък нос, огромни очи, малки уши, ви­сок ръст и широк гръден кош. Виж­дали ли сте такъв човек във вашата сомати-пещера?

Особен човек ме прониза с единственото си зрящо око, после извърна глава и на висок глас заяви:

- Такъв не съм виждал.

- Може би не сте виждали такъв човек в онези зали на сомати-пещерата, до които имате достъп. Да не би да се намира в другите пещерни зали - продължих аз все така настойчиво.

- Тайна.

- В онези пещерни зали, до които аз имам достъп, хора с така­ва външност няма. Има подобни...

Ние с Лобанков се спогледахме. Валери прошепна:

- Те там са много!

- Ако в залите, до които имате достъп, се намират хора в сома­ти като на тази рисунка... - аз специално направих пауза.

- Не всички са като него - сърдито каза по-възрастният Особен човек.

- А в другите зали на пещерата - продължих аз — има ли хора в сомати точно като този човек на рисунката.

- И те не са точно такива. Но това е тайна - отвърна по-възра­стният Особен човек. След това взе рисунката и внезапно каза: -Много съм развълнуван, че я виждам! Откъде я имате?

Направих многозначителна пауза.

- Бих искал да ви попитам - отговорих на въпроса му с въпрос, - виждали ли сте в пещерата хора в сомати с „трето око"?

- Не, те нямат „трето око". То е символ.

- Във вашата пещера има ли хора в сомати с ей-такива големи, необикновени очи, с типичните за тях извивки на клепачите?

Показах му ги на рисунката.

- Някои хора имат големи, необикновени очи, други - обикно­вени - отговори по-възрастният Особен човек.

- Виждали ли сте в своята пещера хора с такъв малък, спирало-клапановиден нос?

- Не, формата на носа им е друга. На едни носът е малък, на други - голям като на обикновените хора.

- А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, може ли да има хора с такъв малък спирало-клапановиден нос?

- Тайна.

- „Тайна" звучи като „да".

- Кажете, ушите на хората в пещерата големи ли са или са малки като на рисунката? -продължих да разпитвам.

- На едни ушите им са много големи, на други - като при обик­новените хора. Но такива малки уши като на рисунката не съм виждал - отвърна по-възрастният Особен човек.

Ние с Лобанков още веднъж се спогледахме. Изглежда бяхме сбъркахме с тия уши на рисунката.

- А устата им прилича ли на тази на рисунката? По-възрастният Особен човек се вгледа в нея и отвърна:

- Не, не е такава. Устата им е като на обикновените хора. Но... може да имат и съвсем друга уста.

- Каква?

С Лобанков отново се спогледахме. Може би там, в залите на пещерата, до които той няма достъп, се намират хора в сомати с малък спирало-клапановиден нос и необикновена уста? При възстановката на облика на атланта изпитвахме трудности тъкмо с тези части на лицето. Изглежда бяхме сгрешили. Кой знае, може би в тези пещерни зали, в които не влизат дори Особените хора, са изпаднали в сомати загадъчните лемуро-атланти, а в достъпните зали са атлантите и хората от нашата цивилизация. Може би този Особен човек е виждал в съседната пещерна зала лемуро-атлант? В края на краищата неговият разказ ни даваше основание да мис­лим така.

- Хората в пещерата голям гръден кош ли имат или обикновен? - попитах аз.

- Някои имат голям гръден кош, други - обикновен - отвърна по-възрастният Особен човек.

- А какви са на ръст?

- Не мога да кажа, те са седнали.

- И все пак хората в пещерата големи ли са или малки?

- Едни са големи, другите са като обикновени хора.

- Черепът им голям ли е, или е като при обикновените хора?

- Черепите им са с различна форма. Някои имат много голям череп, други - голям и удължен като кула, трети са обикновени. Всички са с дълги коси.

С Лобанков отново се спогледахме. Изглежда в пещерата се на­мираха хора от различни цивилизации.

Внезапно по-възрастният Особен човек взе рисунката и сам, без да дочака въпроса ни, каза:

- Ако хората в пещерата имат такова лице като на рисунката, то тялото им е голямо и дебело. Ако имат обикновен тип лице, тя­лото им е по-слабо.

По-възрастният Особен човек косвено признаваше, че в пеще­рата се намират хора с външност, подобна на нашия хипотетичен атлант. Разбира се, с определени корекции.

- А вие виждали ли сте у хората в пещерата ципи между пръстите на ръцете или краката? - излизайки от вцепенението си, попитах аз.

- Не, не съм виждал. Пръстите на ръцете и краката им са обик­новени, но с много дълги нокти.

- А разтваряли ли сте пръстите на ръцете или краката, за да ви­дите ципите?

- Не, не съм. Лобанков прошепна:

- Погледни свитите си пръсти - не би могъл да видиш ципите. Беше дошло времето на контролните въпроси - в науката е необходим двоен или троен контрол, т.е. предстоеше ми още на два пъти да поставя най-важните от зададените въпроси. И да проверя дали по-възрастният Особен човек повтаря едно и също. Ако фан­тазираше, рано или късно щеше да сбърка и да каже нещо друго.

- Кажете - като че ли нищо не се бе случило, започнах аз, - все пак виждали ли сте „трето око" у хората в пещерата?

- Казах ви вече - то е само символ - отвърна по-възрастният Особен човек.

- А може би само хората с голям череп имат „трето око"?

- Ако си го поставят - подсмихна се той.

- А какви са очите на хората в пещерата?

- У едни са големи, у други — обикновени като при всички хо­ра.

- Как изглеждат големите очи на хората в пещерата?

- Не мога да ги опиша точно. Те не са като на обикновените хо­ра.

— Обръщали ли сте внимание на необикновената извивка на горните клепачи?

- Не, не съм се вглеждал. В състояние на сомати очите са полу­затворени. Мога само да кажа, че големите очи изглеждат необик­новено.

Лобанков прошепна:

- Май казва истината. Необикновената извивка на горните кле­пачи може да забележи само офталмолог.

- Виждали ли сте в пещерата хора с много малък нос? -продължавах аз с контролните въпроси.

- Вече ви казах, че при едни той е малък, при други - голям ка­то на обикновените хора - отвърна по-възрастният Особен човек. - Не е като на вашата рисунка.

- А в другите зали на пещерата, до които нямате достъп, има ли хора с такива носове?

Посочих рисунката.

- Тайна.

- Много съм развълнуван от вида на това лице!

— Какви са главите на хората в пещерата? - не преставах да за­давам аз контролните си въпроси.

- Такива, каквито ви казах и преди: при едни главите са големи, при други - кулообразни, при трети - обикновени.

- Какви са размерите на телата при различните хора в пещерата?

- Нали ви казах вече - като че ли се разсърди по-възрастният Особен човек.

Разбрах, че не върви да задавам повече контролни въпроси. Ло­банков за пореден път ми прошепна:

- По всичко личи, че не си фантазира. Казва истината! Реших да насоча разговора към друга посока, след което отно­во да се върна към третата серия контролни въпроси.

- Как мислите, голяма ли е ролята на сомати за запазване на чо­вечеството върху земното кълбо?

— Ако медитацията е преминала успешно, може да се изпадне в сомати, ако е неуспешна - не може. За ролята на сомати не ис­кам да говоря. Това е тайна.

- Съвременният човек може ли да изпадне в дълго сомати?

- Съвременният човек не може, защото за това е нужна сила от Бога. Древните хора са изпадали в сомати и са прекарвали в това състояние дълго време.

- Могат ли да се намерят в пещерите древни хора?

- Тайна.

— Мисля, че хората с голям череп, необикновени очи, малък нос, големи уши, едро тяло и развит гръден кош са най-древните хора. Така ли е? - попитах аз.

- Тайна.

- Могат ли да се намерят във вашата пещера хора в сомати с та­кава външност? - за кой ли път посочих аз рисунката на хипоте­тичния атлант.

- Тайна.

- Може ли да се съхраняват в пещерите хора от предишни ци­вилизации в състояние на сомати?

- Възможно е.

- Колко дълго може да пребивава в пещерата човек, изпаднал в състояние на сомати?

- Зависи от силата на духа. Човек в сомати може да остане в пещерата и хиляда години, и милиони години, и дори повече. Но аз съм живял само 95 лета, затова ми е трудно да кажа.

- Колко години изпълнявате мисията на Особен човек, охраня­ващ сомати-пещера? - продължих да задавам въпроси.

- Твърде много ...

- Колко по-точно?

- Твърде много години.

- За всички тези години нито веднъж ли не сте виждали човек да излиза от състояние на сомати?

- Не, не ми се е случвало.

- А спомняте ли си някой да е изпадал в сомати в охранявана­та от вас пещера?

- Не, макар някои хора да са пожелавали да изпаднат в сомати в моята пещера.

- А защо не са успели?

- Не можаха да преминат изпитателната медитация. Вече ви ка­зах, че съвременните хора нямат достатъчна сила на духа. Древни­те са имали силен дух.

- Тоест - продължих аз - те не са успели да влязат в пещерата?

- Да, не можаха да влязат в пещерата, макар че добре владееха медитацията, а и бяха изпадали вече в сомати - отвърна по-възра­стният Особен човек.

- Не са могли да прекрачат психоенергийната бариера! - тихо ми прошепна Лобанков.

- Кой не ги е пуснал в пещерата?

- Той!

- Тайна.

- Как мислите, може ли да се изпада многократно в състояние на сомати?

- Не съм виждал подобно нещо.

- И все пак, как мислите, възможно ли е да се изпада много­кратно в сомати?

- Казват, че има такива хора. Но за това по-добре са осведоме­ни ламите. Аз не съм виждал.

— След като излезе от сомати, човек може ли да живее нормал­но?

- Не знам, не съм виждал.

- И все пак вие как мислите?

- Не съм виждал подобно нещо, затова не мога да твърдя със сигурност. Попитайте ламите — те са длъжни да знаят.

- А може ли да излезе от сомати човек, който не прилича на обикновените хора?

— Не съм виждал.

- Излиза, че хората с необикновена външност са седели непо­движно през целия този период, докато вие сте охранявали пеще­рата?

- Да. Но неподвижно седят не само хората с необикновена външност, а и хората с обикновена - отвърна по-възрастният Осо­бен човек.

- Нито веднъж ли не са помръднали? -Не.

- В пещерата разговаряли ли сте с хората в сомати?

- Тайна.

- Биха могли, но по друг начин. -Как?

- По-добре знаят ламите.

- Известно е, че Буда е имал необикновена външност. Възмож­но ли е Буда също да е излязъл от сомати в някоя от пещерите?

- Не ми е известно.

- Необикновените хора в пещерата приличат ли на Буда?

- Някои приличат, други - не.

На нас с Валери Лобанков тази информация ни беше особено приятна, тя потвърждаваше смелите ни предположения за смесе­ните сомати-пещери с цялата гама представители на различните земни цивилизации.

- Как мислите, какво кара хората да прекъсват състоянието си на сомати? - попитах аз.

- Питайте ламите - за кой ли път отвърна по-възрастният Осо­бен човек.

- Говори само за това, в което е сигурен - тихо изкоментира Лобанков.

- С каква цел хората изпадат в сомати и прекарвате пещерите хиляди, а дори и милиони години?

- Мисля, че повечето изпадат в сомати, за да видят бъдещето и да се съхранят за него.

По-възрастният Особен човек говореше за хората в сомати, както лекарят говори за пациентите си и не го смяташе за нещо не­обичайно. Интересно, разбираше ли той, че залогът е много по-го­лям, че става дума за Генофонда на човечеството?

- Кажете - попитах го аз, — каква е ролята на сомати-пещери-те? Смятате ли, че по този начин се съхранява Генофондът на чо­вечеството, т.е. онзи фонд от хора, който може да го възроди в случай на глобална катастрофа?

- Аз само охранявам сомати-пещерата и не е моя работа да съдя за това.

- Все пак сте посветили живота си на сомати-пещерата. Сигур­но сте се замисляли какво охранявате?

- Понеже сомати-пещерите са добре защитени, според мен ро­лята им за хората трябва да е много голяма. Но това по-добре го знаят ламите. То е голяма тайна.

- А защо в сомати-пещерите пребивават не само обикновени хора, но и необикновени, които не приличат на нас? - не преста­вах аз.

- Необикновените хора са много древни. Сомати може да продължава дълго - отговори по-възрастният Особен човек.

- Кой защитава сомати-пещерите?

- Духът. -Чий дух?

- Неговият.

- Кой е Той?

- Тайна.

- Какво правите в сомати-пещерата, посещавайки я всеки ме­сец за по три часа?

- Оглеждам дали всичко там е наред.

- Какво по-точно? Гледате дали не е паднал камък, дали телата в сомати са в правилно положение?

- Не само.

- Какво друго? Мълчание.

— В каква поза седят хората в сомати?

- Хората винаги седят в позата на Буда - отвърна по-възраст­ният Особен човек.

- Тоест с подгънати под себе си крака. А къде са ръцете им? -започнах да уточнявам аз.

- Ръцете им са върху коленете.

- Казахте, че очите им са полузатворени. А какво е положени­ето на очните им ябълки?

- Обърнати са нагоре, така че се вижда само бялото на очите им.

- Като на спящ човек - прошепнах аз на Лобанков, - при почи­налия очните ябълки гледат направо. Ето ти доказателство, че хо­рата в сомати са живи... На какво седят хората в състояние на со­мати?

- Обикновено си постилат тигрова кожа.

- Защо пък тигрова кожа? -Не зная.

- Докосвали ли сте хора в сомати?

- Разбира се.

- Какво можете да кажете за усещанията си?

- Тялото е плътно и студено.

- Хората в сомати живи ли са?

- Разбира се.

- Познавате ли хора, които през вашия живот са изпадали в со­мати? Не ви питам за вашата пещера - за нея вече ме осведомих­те. Какво ще кажете за други места?

- Преди много години през миналия век един човек от Непал на име Сурадж Баджра, когото познавах, замина за Тибет и там из­падна в състояние на сомати. Той и сега се намира в пещера - ка­за по-възрастният Особен човек.

- Този човек на име Сурадж Баджра успял ли е да премине из­питателната медитация при влизането в сомати-пещерата?

- Не зная. Изпаднал е в сомати не в моята пещера. Може би го е сторил в обикновена, където не е необходима изпитателна меди­тация. Или пък е притежавал много висока сила на духа, като древ­ните хора, и е успял да я премине.

- От думите ви излиза, че някои сомати-пещери са защитени от духове, а други - не. Кажете, именно тези ли сомати-пещери, къде-то са най-древните хора с необикновена външност, са защитени от духове?

- Тайна.

- Има ли по света и други сомати-пещери?

- Да, такива пещери има в Непал, Тибет, Китай, Индия. Дойде времето на третата контролна серия въпроси, макар с

Лобанков да бяхме убедени, че по-възрастният Особен човек говори истината.

- А какви са черепите им?

- Вече ви казах, че при едни са големи, при други - кулообразни, при трети - обикновени.

- А какъв е носът на хората в пещерата?

- Такъв, както ви казах и преди - прекъсна ме той.

- А какви са ушите им?

По-възрастният Особен човек ме изгледа, сякаш бях невръстно дете, което не разбира от дума. Лобанков прошепна:

- Стига! Ще вземе да се разсърди!

- Кажете - стигнах до най-важния въпрос - може ли да влезем в сомати-пещерата?

Настъпи мълчание. По-възрастният Особен човек очевидно не очакваше подобен въпрос.

- Няма да преминете изпитателната медитация - каза той. - Ни- кой не успя да я премине, освен мен и по-младия Особен човек.

- И все пак?

- Това е извънредно опасно.

- Намеренията ни са добри...

- Няма значение.

- Все пак може ли да опитаме?

Усещаше се, че по-възрастният Особен човек ни симпатизираше.

- Ще помисля, елате утре - отвърна той.

Сърдечно се сбогувахме, подарихме му рисунката с нашия хи­потетичен атлант и си тръгнахме.

Навън Лобанков не се стърпя:

- Провървя ни! Браво на него! Та ние получихме уникални све­дения от човек, който през целия си живот е имал достъп до хора­та в сомати. И което е най-интересно - там те са много, при това от различни цивилизации. Това е Генофондът на човечеството! Да­ли ще ни пуснат вътре?

На следващия ден отидохме с Лобанков при по-възрастния Особен човек и пак го помолихме да ни разреши поне да надзърнем в сомати-пещерата. Уверихме го, че вече знаем от ла­мите за забраната да се използва фото- и видеоапаратура.

- Още веднъж искам да ви кажа, че влизането дори в първата зала на сомати-пещерата е изключително опасно - промълви по-възрастният Особен човек.

- Разбираме - веднага отвърнах аз.

- Поговорих си с по-младия (Особен човек - бел. Е.М.). Реших­ме да разрешим на един от вас да влезе в първата зала на пещера­та. А навътре и без друго няма да влезете, защото няма да преми­нете изпитателната медитация. Никой не е успял да я преодолее!

- Благодаря ви.

- Имайте предвид обаче, че ако се почувствате зле, веднага трябва да се върнете обратно. Иначе ще загинете. Ясно ли е?

- А фенерче може ли да вземем? — Може, но слабо.

Ще ни пуснат ли в сомати-пещерата?

На връщане към лагера разсъждавахме защо все пак решиха да допуснат един от нас в първата зала на сомати-пещерата.

- Сигурно им е по-лесно да ни пуснат там и да ни демонстри­рат, че пещерата е непроходима, отколкото да ни пазят. Ами ако научим къде се намира и отидем там на своя глава и загинем? - ре­че Лобанков.

- Може би се страхуват, че ще отидем цялата група - предпо­ложих аз. - От една страна, всички можем да загинем, което ще им докара множество неприятности, а от друга страна, нашите обеди­нени торзионни полета могат да подействат дестабилизиращо върху сомати-състоянието на хората в пещерата. Нали помниш разказа за китайските комунисти, които се промъкнали в една от сомати-пещерите.

- Напълно е възможно - продължи Лобанков - те да ни при­емат за Особени хора, охраняващи сомати-пещера в Русия, и сега искат да видят ще успее ли руският Особен човек да проникне в тибетска сомати-пещера. Тоест действа принципът: я да видим, чуждоземци, дали ще се справите?

- Може би.

Вечерта решихме аз да вляза в сомати-пещерата.

На другия ден ние четиримата - по-младият Особен човек, аз, Лобанков и преводачът Кирам, напуснахме селището. Два-три ки­лометра вървяхме по междуселската планинска пътека, виеща се покрай стръмната клисура. После по-младият Особен човек свърна към незабележима пътечка, по която се изкачихме. Като минахме едно възвишение с каменисти сипеи, навлязохме в царст­вото на скалите. По-младият Особен човек, лавирайки между кана­рите, ни заведе до неголяма пещерна вдлъбнатина в скалата.

- Това ли е сомати-пещерата? - попитах го аз.

- Да - отвърна той.

Спомних си думите на ламите, че сомати-пещерите са скрити. И наистина, сред околните скали на безлюдния планински склон можеха да се открият десетки пещерни вдлъбнатини. А колко ли бяха те в околните планини, чиято панорама се разкриваше пред очите ни!

В сомати-пещерата

Седнахме, поехме си дъх и аз започнах да се приготвям за со­мати-пещерата. Беше пладне. За съжаление не беше пълнолуние, когато Особените хора влизат в нея.

Облякох якето си, взех скиорската си шапчица и за всеки слу­чай - алпинистко въже." Проверих дали свети фенерчето.

Тесният проход, в който влязох, след няколко метра се разши­ри. Върнах се обратно, подадох глава от пролуката и помолих по-младия Особен човек за разрешение да ме снимат. Той, който ка­тегорично беше забранил да се снима входът на сомати-пещерата, сега ни позволи. Веднъж - не повече.

Тримата останаха навън, а аз навлязох навътре. След разшире­нието на прохода се проточи тесен тунел, широк два-три метра. След като изминах 25-30 метра в пълна тъмнина, в най-тясното място се натъкнах на желязна врата, заключена с катинар. Спрях в недоумение.

Изведнъж отзад чух стъпки. Сърцето ми подскочи. Светнах с фенерчето и видях по-младия Особен човек. Той се приближи мълчаливо до мен (не можехме да говорим без преводач), отклю­чи катинара и все така мълчаливо се отдалечи назад.

Огледах вратата с фенерчето. Беше направена от пет-шестмилиметрово желязо и боядисана с червена, кафява и жълта боя. Шарките на боята рисуваха три геометрични фигури, които смътно напомняха за очи. Вратата беше монтирана в скалата и циментирана.

Наведох се и минах през нея. Кой знае защо си помислих: дали някой няма да я заключи зад мен?

Преминавайки още няколко метра, се озовах в просторна зала. Стана ми студено. Сложих си скиорската шапчица. След 15-20 ме­тра се спрях и се вслушах в своите усещания. Не чувствах никак­во въздействие. Изключих фенерчето и постоях няколко минути в тъмното - абсолютна тъмнина, каквато цари само в пещерите. И тишина. Още веднъж се вслушах в усещанията си - всичко беше нормално и само ритмичното биене на сърцето ми напомняше, че съм жив. Не изпитвах страх - очевидно си казваше думата много­годишният ми спортен и хирургически опит да се концентрирам в сложни ситуации.

Включих фенерчето и продължих нататък. Скоро на срещупо­ложната страна на залата видях още един проход, широк около два метра. „Сигурно това е тунелът, в който започва психоенергийната бариера на сомати-пещерата", мина ми през ума.

Внимателно анализирайки усещанията си, аз се приближих към него. Всичко беше нормално. Но метър-два преди началото на ту­нела изпитах леко чувство на тревога. Първо си помислих, че все пак се страхувам й се помъчих да потисна това чувство. При вли­зането в тунела неочаквано ме обхвана безпричинен страх, който след няколко крачки също толкова неочаквано изчезна, замени го чувството на необяснимо и силно негодувание. След още няколко стъпки се появи главоболието.

Мога да кажа за себе си, че не съм от страхливите и не ми се случва да първи път да бродя из планини и да влизам в пещери. Ясно усещах, че страхът и негодуванието ми бяха някак си внушени, т.е. причината не беше в мен.

След още няколко крачки чувството на негодувание се засили, главоболието - също. Преодолявайки тези усещания, изминах още десетина метра. Болката в главата ми стана нетърпима. Спрях, из­ключих фенерчето и в пълния мрак се постарах да се съсредоточа, опитвайки се да се освободя от неспиращото главоболие. Припомних си как по време на поход из Саянските планини на 200 км от най-близкото населено място бях скъсал менискус и ставни връзки в коляното. И тогава периодично спирах, съсредоточавах се и напрягах волята си, за да се преборя с нетърпимата болка.

В Саяните волевото усилие ми помогна, но тук, в пещерата, не даде никакви резултати. Главоболието прииждаше на пулсиращи вълни с определена периодичност, струваше ми се, че главата ми след миг ще се пръсне. Но най-трудното за понасяне се оказа чув­ството на необяснимо негодувание. Дълбоко в душата си разбиpax, че то ми е внушено. Не ми беше ясно защо негодувам. Имах усещането, че душата ми негодува и иска да се върне обратно. Скоро разбрах: негодувам от факта, че вървя натам - все по-надълбоко в тайнствената сомати-пещера. Внушеното въздейст­вие засягаше точно онези струни на душата ми, които отговаряха за чувството, противоположно на удовлетворението, т.е. негодува­нието.

Светнах фенерчето и с последните остатъци от волята си на- правих още няколко крачки напред. Усетих внезапна слабост, гла­вата страшно ме болеше, а негодуващата душа не ми даваше мира. Разбрах, че по-нататък не бива да продължавам, иначе ще умра. Насочих светлината на фенерчето напред. Кой знае защо ръката ми изтръпна. Пот заливаше очите ми въпреки студа в пещерата.

Лъчът на фенерчето бледо освети края на тунела и голямата пе­щерна зала зад него. Превъзмогвайки болката и пълната си душев­на обърканост, се загледах напред. Как ми липсваше светлината! „Ето защо Особените хора ме посъветваха да си взема слабо фенерче!", помислих си аз.

В мъждивата светлина видях някакви камъни и няколко тъмни възвишения над пода. Какво е това? Дали не са фигурите на изпадналите в сомати? Да, като че ли са човешки фигури. В бледата светлина от фенерчето те ми се сториха грамадни.

Повече нищо не мога да кажа. Обърнах се и, придвижвайки с мъка краката си, тръгнах обратно. При излизането от тунела в първата зала се спънах и паднах на контузеното си преди години коляно.

Стоях в средата на първата зала с гръб към тунела, който ме бе­ше измъчил с тайнствената си сила. Постепенно осъзнах, че съм жив. Мислите ми се проясниха, главоболието и негодуванието из­чезнаха. Разбирах, че ако още малко бях продължил, щях да умра. Перспективата да загина в сомати-пещерата изобщо не ме блазне­ше.

Лемурийци, атланти! Те са живи, живи от милиони години! Те се съхраняват заради човечеството на Земята! Кой съм аз в срав­нение с тях? Малка песъчинка със своето научно любопитство!

Припомних си усещанията, изпитани вътре в тунела, който во­деше към пещерната сомати-зала. Колко силен беше Той! Кой е то­зи загадъчен Той? Лемуро-атлант? Помня, че един от Посветените беше казал, че Шамбала не се нуждае от охрана, че е много по-сил­на от хората, населяващи повърхността на Земята. Едва сега, след като усетих мощта на психичната енергия, започвах да я разбирам.

„Никога не ще да мога да Го преодолея, ако не получа Негово­то разрешение!" - мина ми през главата. Частица съмнение все пак оставаше. Дали не преувеличавам психоенергийното въздействие? Дали не ми се беше сторило всичко това в пещерната тишина? Обърнах се и отново тръгнах в тунела, който водеше към сомати-залата.

Събитията се повториха със същата последователност. На същото място в началото на тунела усетих тревога. Спрях и се вслушах в това чувство - то явно ми бе внушено, понеже тревога­та вече не можеше да е свързана с неизвестността. После се появи страхът, който скоро премина в известното ми вече негодувание, нападна ме и пулсиращото главоболие. Всички те се усилваха, кол­кото по-напред отивах, и горе-долу на същото място станаха непо­носими, прималя ми. Нямах сили дори да си вдигна ръката с фе­нерчето. Върнах се обратно.

Отново стоях насред първата зала, изключил фенерчето и за­слушан в своите усещания. Те постепенно затихваха, но последиците от прималяването бяха доста по-осезаеми. Вече не се съмнявах, че всички те не са в резултат от стресовото състояние, а са причинени от психоенергийната бариера.

Убеден, че в науката най-достоверен е тройният контрол, събрах сетни сили и отново тръгнах по тунела, който водеше към сомати-залата. След като преминах познатите „зони" на тревож­ност и страх и стигнах до „зоната" на негодуванието и главоболи­ето, не можех повече да мръдна от мястото, където тези усещания бяха най-силни. Нямах физическа сила.

Обърнах се и поех назад. С облекчение видях в светлината на фенерчето спасителната първа зала на пещерата, влязох в нея и за- почнах да търся противоположната стена. Приближих се към тъмно петно, но то се оказа само вдлъбнатина в стената. Следва­щото тъмно петно в стената беше истинският проход. Ето я врата­та! Минах през нея и стигнах до изхода на пещерата. Измъчваше ме слабост. Спомних си думите на Елена Блаватская: „Тези пеще­ри са защитени от цели войнства духове..."

Дневната светлина прободе очите ми. Валери Лобанков притича към мен и ме сграбчи за ръцете:

- Жив ли си, стари приятелю?

-I am alive (жив съм) - неизвестно защо на английски отвърнах аз.

Завесата на тайната само се приповдигна

В лагера край селцето ме измъчваха слабост и главоболие. Венер Гафаров ми измери пулса и налягането, преслуша ми сърцето. Пулсът беше леко ускорен, налягането - нормално, сърцето рабо­теше добре. След два дни слабостта отмина и аз бях бодър както преди. Главата обаче продължи да ме боли още няколко дни. По-късно, вече в Русия, ми направиха подробен медицински преглед -всичко беше в рамките на нормалното.

На тръгване си стегнахме раниците,, метнахме ги на раменете и отидохме в селцето, за да се сбогуваме с Особените хора. На про­щаване те ни отправиха странни погледи, в които сякаш се четеше съжаление, че си тръгваха пришълците, проявили толкова голям интерес към онова, на което те бяха посветили своя живот. Но като че ли проблясваше и облекчението, че повече няма да ги раз­питваме за тайната, която те пазеха.

В мен се бореха противоречиви чувства. От една страна, радост от срещата с Особените хора, от разговорите с тях, от видяното в сомати-пещерата, от това, че бях влязъл вътре и дори бях усетил въздействието на знаменитата психоенергийна бариера. От друга страна, усещах огорчение от факта, че до хората в сомати ми оста­ваха броени метри, а не съумях да стигна до тях, да ги огледам и да ги изследвам. Психоенергетийната бариера беше нещо тайн­ствено и могъщо. Сомати-пещерата само беше приповдигнала за­весата на своята тайна, но не я беше отворила напълно. Дали ня­кой някога ще разкрие изцяло тази велика тайна на човечеството? Не зная.

От похода до сомати-пещерата и разговорите с Особените хора направихме следните научни изводи:

1. Сомати-пещерите реално съществуват.

2. В сомати-пещерите пребивават хора с различна външност (изглежда са от различни цивилизации) в състояние на сомати.

3. Сомати-пещерите са защитени от психоенергийна бариера, която стимулира чувствата на страх, тревога, негодувание и пре­дизвиква главоболие и слабост. За неподготвени хора тя е непрео­долима.

4. Получени са данни за облика на различни хора, изпаднали в състояние на сомати. Те могат да бъдат използвани за коригиране и възпроизвеждане на външността на хора от предишни цивилиза­ции.

Колко ми се искаше освен тези сухи научни изводи да получим и крайния резултат - със собствените си очи да видим хора от пре­дишни цивилизации и директно да докажем съществуването на Генофонда на човечеството! Възможностите на съвременния човек обаче са ограничени и неговото научно любопитство не струва кой знае колко в сравнение с великата роля на Генофонда на човечест­вото. Значи не е дошло още времето да се разкрие великата тайна. Нека си спомним думите на по-възрастния Особен човек, че съвременните хора не могат да изпаднат в дълго сомати, защото духът им е слаб. Изглежда затова никой от тях не е могъл да вле­зе в тази сомати-пещера и да се присъедини към Генофонда на чо­вечеството. Сигурно ще дойде и такъв момент и вероятно тогава тайната ще бъде разгадала.

На съвременното ниво на науката ние едва-едва започнахме да разбираме, че освен физическия свят съществува и фин - светът на психичната енергия. Все още не осъзнаваме нейната сила и ро­ля. Смятам, че психоенергийната бариера на сомати-пещерите за­сега е непреодолима.

Валери Лобанков - специалист по физика на полетата, е на мнение, че бариерата въздейства чрез пренасочване на торзионните полета на човешката душа в негативна посока. Ще напомня, че лошите мисли и болестите пренасочват торзионните полета в не­гативна посока, а добрите мисли и здравето - в позитивна. Според него тези усещания, които бях изпитал в сомати-пещерата, може­ха да бъдат обяснени с негативното пренасочване на онези части от душевните торзионни полета, които отговарят за тревогата, страха и негодуванието. Тоест въздействието на психоенергийна­та бариера протича на нивото на финия свят, а главоболието и сла­бостта като физически явления са само следствие от това въздей­ствие. Той е склонен да смята, че мисловният процес се осъщест­вява главно на нивото на торзионните полета от менталното тяло на душата, а мозъкът е онзи компютър, който превръща психо-енергетичните моменти в мисловния процес в реални нервни им­пулси, ръководейки физическото тяло на човека.

Раницата тежеше на раменете ми. С всяка крачка тайнствената сомати-пещера оставаше все по-далеч. Под тежестта на раницата човек по-ясно мисли за възвишени неща. Особените хора все пак ни бяха разказали нещичко за външността на хората от предишни­те цивилизации, които виждат наяве в тази пещера. Сега вече мо­жехме да уточним и да коригираме научните си данни, свързани с реконструирането на облика на лемуро-атлантите и атлантите. Как изглеждаха те?