Генофондът на човечеството

И така, въз основа на получените по време на експедицията данни стигнахме до предположението, че на Земята съществува Генофонд на човечеството, в който са съхранени хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са били подложени на кон­сервация за хиляди и милиони години, но могат да излязат от това състояние и в случай на глобална катастрофа да възродят земния живот, а при регрес на човешкото общество да насочат развитие­то му по пътя на прогреса, използвайки древните знания.

Значение на Генофонда на човечеството

Ако се опираме на сведенията от религията и Посветените, чо­векът на Земята е възникнал чрез уплътняване на духа. Хората от първата раса са били все още ангелоподобни. Те постепенно са се уплътнявали и са достигнали достатъчна плътност при третата ра­са (лемурийците), още по-голяма - при четвъртата (атлантите), и най-голяма - при петата (нашата цивилизация). Създаването на човешкото тяло във физическия свят (чрез уплътняване на духа) е резултат от огромната и продължителна еволюционна дейност на природата.

Човечеството не е застраховано срещу геоложки и космически катаклизми, както и от социални противоречия, които при до­статъчно развитие на науката и техниката могат да доведат да гло­бална катастрофа и самоунищожаване. В случай на пълно унищо­жаване на човечеството отново ще бъде необходима огромна ево­люционна дейност на природата за ново създаване на човека чрез уплътняване на духа. Затова по-логично е да се изгради предпаз­ваща система - Генофонд на човечеството, отколкото да се повта­ря огромната еволюционна дейност на природата.

По литературни данни прецеденти за възможна гибел на чове­чеството започват да се появяват още на етапа на лемурийската цивилизация. Дали Генофондът е бил създаден точно тогава? Пре­ки указания за това не открихме нито в религиозните, нито в лите­ратурните източници. Налице е обаче впечатлението, че първичният Генофонд в създаден именно по онова време, защото има на­трупани немалко сведения, че в съвременния му вариант присъ­стват и лемурийци. Тези хора с огромен ръст, в съответствие със съобщеното от Посветените, се намират не само в пещерите в състояние на сомати, но и съставят основата на загадъчната стра­на Шамбала. Но за това по-късно.

По време на атлантите Генофондът се е попълвал с атланти, а хората от нашата цивилизация са могли да го попълват предимно на ранните етапи от развитието си, тъй като действието на послед­ното послание SoHm е довело до деградация на „третото око", не­обходимо за изпадането в дълбоко сомати.

Оттук следва, че Генофондът на човечеството, запазвайки пред­ставители на трите последни раси (лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация), е най-древният феномен на Земята, обхва­щащ няколко милиона години. Очевидно сомати е толкова съвършено творение на природата, че позволява хората да се съхранят продължително време. Нито един от източните духовни­ци, които ни разказваха за сомати, не спомена, че има ограничение във времето.

. В литературата също се срещат преки указания за създаването на Генофонда. Според Блаватская това е направено по заповед на Ахурамазда - твореца на материалния свят. Той наредил на Има -духа на Земята, символизиращ трите раси, да създаде Вара („ограденото място" или „вместилището", или Арчха). Вара тя нарича местата за сомати, т.е, местата на Генофонда на човечеството. Тя сочи, че Ахурамазда заповядал във Вара да се занесе „семето" на мъже и жени, избрани от родовете на най-великите и най-добрите, както и „семето" на всякакъв род добитък, за да се съхранят, до­като хората пристигнат във Вара.

Изразът „Генофонд на човечеството" („Gene Pool of Humanity") беше предложен от нас. Никога и никъде не сме чува­ли подобен израз. Независимо от това всички разпитани лами, гу­ру, свами и хора, които биха могли да се смятат за Посветени, чу­десно разбираха какво точно наричаме Генофонд на човечеството. Създаваше се впечатлението, че те просто знаят за него, но не из­ползват същия израз. На прекия въпрос дали съществува Гено­фонд, в повечето случаи те отговаряха утвърдително.

В потвърждение на казаното ще приведа част от моя разговор с вече споменатия руски духовник, нарекъл източника на огромни­те си познания „знанието".

- Скъпи настоятелю, стигнахме до извода, че на Земята съще­ствува Генофонд на човечеството. Какво мислите по този повод? -попитах аз.

- Да, Генофондът на човечеството съществува. Това е обектив­на реалност и необходимост - отвърна настоятелят.

— Откъде знаете за него?

- Имам си „знанието".

— Разказвали ли сте на някого за него? -Не.

- Защо?

— Защо им е на хората да знаят? То е много свято, а те не са съзрели да разберат ролята му.

- Да съхрани живота човешки на Земята - отвърна настоятелят.

- Какъв е съставът на Генофонда на човечеството?

- Основата му е от лемурийци. Има и много атланти, но ролята им, макар че са повече, е значително по-малка от тази на лемурийците. Ако Генофондът бъде изискан, именно лемурийците ще спа­сят човечеството, защото те са най-високоразвитите хора на Земя­та.

- А хората от нашата цивилизация?

- Те също частично влизат, но ролята им не е голяма. Нашата цивилизация е сляпо разклонение, несполука на антропогонезиса. Хората са бездуховни, зли, не са за Генофонда на човечеството.

- С други думи, в Генофонда такива не вземат. Смея да предпо­ложа, че само древните представители от нашата цивилизация са могли да влязат в него, тъй като на ранния етап духовността все още не е била изгубена. Нали главното условие за изпадане в състояние на дълбоко сомати е пречистването на душата от отри­цателна психична енергия, в частност, чрез състраданието. Трудно е да си представим например „новия руснак", който би пречистил душата си чрез състрадание поне към онези старци, от чиито джо­бове ежедневно измъква пари чрез убийствените цени на основни­те видове продукти - казах аз.

- Нашата цивилизация - проговори настоятелят - е несполуч­лив експеримент. Човекът не е успял да устои пред користта, за­вистта, алчността и ненавистта дори в условията на самореализация, когато е отделен от древните знания. Цивилизацията ни тряб­ва да загине като несполучлива...

- Да, над света и особено над Русия е надвиснала негативна ау­ра. Като че ли с наслада се обявяват криминални случаи, в много филми се насажда култ към насилието, измамата и развратът ста­наха норма на живот. Ламите ми казваха, че негативната аура мо­же да доведе до космически и геоложки катаклизми на Земята. Та­ка ли е?

- Примери има много. Да вземем земетресението в Армения по време на арменско-азербайджанския конфликт. Негативната аура над Земята ще доведе или до унищожителен катаклизъм, или про­сто някой ще натисне ядрения спусък. Нашата цивилизация скоро ще загине, несполучлива е ...

- И тогава... ще бъде изискан Генофондът на човечеството -промълвих аз.

- Да... когато условията на Земята станат годни за живот.

Но значението на Генофонда не се свежда само до осигуряване живота на Земята, но и до използването му за насочване на чове­чеството по пътя на прогреса чрез пророците. Кой може да каже, че ролята на Буда, Исус, Мохамед и Мойсей е незначителна? Все­ки от пророците е оказал толкова голямо влияние върху хората, че човечеството дори се е разделило според принципа на въздействието им. На практика у мен не останаха съмнения, че пророците са били хора, дошли от Генофонда на човечеството. Както отбелязах­ме вече, Буда, чиято външност е необичайна и е сходна с хипоте­тичните представи за атлантите, се е появил на Земята преди 2044 години, докато основните континенти на Атлантида са потъ­нали преди 850 000 години. Бонпо-Буда (Рама), чиято външност е още по-необичайна и съответства на хипотетичната представа за късните лемурийци, се е появил на Земята преди 18 013 години, докато Лемурия е загинала преди няколко милиона години. Съще­ствуват сведения, че Исус Христос се е родил в пещера, а след то­ва дълго се е обучавал в Тибет и т.н.

Очевидно пророците са били от различни цивилизации: лемуро-атланти (Бонпо-Буда), атланти (Буда) и хора от нашата циви­лизация (Исус Христос, Мохамед, Мойсей). А и вероятно не зна­ем всички хора, които са излезли от Генофонда на човечеството, тъй като далеч не всеки от тях е могъл да окаже толкова явно въздействие върху развитието му, както отбелязаните пророци. В литературата все пак се срещат сведения за „несъстояли" се пророци. Например в книгата на Ахмед ибн Фадлан за пъте­шествието му по Волга през 921-922 г. (Ковалевски, П. Книга­та на Ахмед ибн Федлан. 1956, с. 138-139) е описан необича­ен човек с огромен ръст, появил се кой знае откъде в царство­то на българите: „...ето че той е дванадесет лакътя (над пет метра — бел. Е.М.), главата му е като най-големия сред кот­лите, носът му е над четвъртина (около 18 сантиметра -бел. прев.), а пръстите - всеки над четвъртина... той беше дошъл по вода... случваше се, погледне го някое момче и умре, бременна го погледне и изхвърли плода си, а понякога той стиска човека с двете си ръце, докато го убие... ние го убих­ме... "

В Генофонда на човечеството очевидно се намират много хора от различни цивилизации (както вече писахме, сомати-пещерите са многобройни). Въпреки че в Генофонда са били подбирани най-добрите (с чисти души, напълно здрави), очевидно не всеки от тях е могъл да се справи с възложената му велика мисия - твърде трудна е била тя и твърде непривични са били условията на Земя­та при повторното появяване във физическия живот (липсва оби­чайният климат, обичайните апарати, обичайното обкръжение и т.н.). Затова не всички са могли да издържат и да преодолеят съпротивата на користните и честолюбиви хора, заради чието на­сочване по пътя на прогреса те отново са се появили на Земята.

Ясно е, че да станеш представител на Генофонда е най-велика­та човешка мисия, тъй като предварително се обричаш на лишения и условия, трудни за оцеляване. Струва си само да си представиш собственото си появяване след хиляди или милиони години в нео­бичаен климат и в обществото на полудиви племена, когато си са­мотен и единственото ти оръжие са твоите знания и умения за пси­хичната енергия. Представете си атлант, излязъл от Генофонда, в периода на нашата цивилизация - строежът на очите му не е при­способен за условията на синьото небе, ципите се травмират на ка­менистата почва, храната е твърда и невкусна, около него има са­мо некрасиви и ниски хора. Вероятно атлантът ще тъгува за род­ното си червено небе, за меката и влажна земя, за топлите морета, в които е създавал подводните си плантации, за обичайното обкръ­жение от високи и красиви хора и т.н.

Защо в едни случаи пророците са били лемуро-атланти, в дру­ги - атланти, в трети - представители на нашата цивилизация? Сложно е да се отговори на този въпрос. Само Висшият разум знае. Без съмнение обаче са се отчитали ред фактори: кой от тях е бил по-приспособен към съществуващите условия на Земята, кой може да окаже най-силно въздействие върху хората, чии знания са най-подходящи за дадения период и т.н. Избор има, тъй като Гено-фондът съдържа представители на трите коренни раси - лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация, които по много неща се различават. Вариативността в промените на Земята е непредсказу­ема, затова трябва да има вариативност и в избора на най-приспо­собените за продължаване или коригиране живота на планетата.

Представител на която и да е цивилизация да се появи на Земя­та като пророк, целта му винаги е една - да въздейства върху хо­рата с помощта на древните знания и да ги обучи на тези знания. Казват, че в 2000 г. Кали Юга (11 000 години) се сменя със Сатия Юга и ще настъпи „Златен век", когато пред хората ще започнат да се откриват древните знания. Каква е тяхната същност? След като се анализират сведенията за лемурийците и атлантите, може да се каже, че основната същност на древните знания е овладява­нето на психичната енергия. Човешката душа като продукт на финия свят има огромни нереализирани възможности. С определена степен на увереност може да се твърди, че древните хора в по-го­ляма степен са владеели енергията на финия свят, т.е. психичната енергия. Тя не е само телепатични и хипнотични ефекти, но и но­ви методи на лечение на болести, въздействие върху гравитацията (пренасяне на тежести), нови принципи във въздухоплаването и т.н.

Същината на овладяването на психичната енергия обаче има и принципен нюанс - изисква светла душа и чисти мисли. Такава е основната закономерност във финия свят.

В потвърждение на това ще приведа пример от книгата на В. Мегре (Анастасия, 1997, с. 17-43), в която авторът описва из­ключително красивата сибирска девойка Анастасия, живееща са­мотна в гората. Тя владее телепатични и хипнотични ефекти, раз­бира езика на животните, в студено време може да се справя и без дрехи, вижда в миналото и бъдещето. На въпроса за необичайни­те й способности тя отговаря, че всеки човек ги има, но за реали­зацията им е необходима чистота на помислите, а психичната му сила зависи от светлите чувства.

„Светли чувства" и „чиста душа" на пръв поглед изглеждат ка­то нещо романтично. Нека обаче да си спомним, че за изпадане в дълбоко сомати също е необходимо „пречистване на душата", т.е. избавяне от негативно усуканите торзионни полета. Резултатът е невероятен - човешкото тяло придобива способността да се запаз­ва живо хиляди и милиони години.

Ясно е, че излезлите от Генофонда на човечеството пророци са имали чиста душа и до съвършенство са владеели психичната енергия (в противен случай не биха могли да изпаднат в състояние на сомати). Демонстрирайки на слабообразованите и полудиви хо­ра силата на психичната енергия, те са се стараели да им предадат древните знания преди всичко от психоенергиен тип, защото това е пътят на хармоничния прогрес. Явно така са се появили религи­ите. Разбира се, Библията, Коранът или Талмудът са написани за непросветения човек в. приказно-алегорична форма, но голяма част от съдържанието им сега вече може да се обясни от гледна точка на психоенергийните подходи.

В края на нашите разсъждения за значението на Генофонда мо­жем да обобщим, че той изпълнява двояка роля: на звено, гарантиращо продължаването на живота на Земята; и на извор, съхраня­ващ знанията на различните земни цивилизации, от който перио­дично излизат представители на една или друга цивилизация с цел пророчество.

Като се има предвид двояката роля на Генофонда, трябва да се отбележи, че големият брой на хората в сомати вероятно е продик­туван преди всичко заради опазването на живота -на Земята, тъй като за възпроизводството на човечеството според генетичните закони трябва да има достатъчно много разнополови хора. Но ана­лизът на достъпната ни литература показа, че в историята на раз­личните цивилизации на планетата още не е имало прецедент на пълна гибел на хората, живеещи на земната повърхност. Затова Генофондът на човечеството все още нито веднъж не е бил използ­ван за възпроизводство на цялото човечество. Засега той се из­ползва само като източник за появяване на пророци, за коригира­не на развитието и може би за частично възпроизводство.

Кой знае, може би ще дойде време, когато пълното възпроиз­водство на човечеството .на Земята ще бъде възможно само за сметка на Генофонда.

Структура на Генофонда на човечеството

Според нашите представи Генофондът на човечеството е цяла подземна и подводна страна с хора от различни цивилизации в състояние на сомати. Те са свързани помежду си чрез Всеобщото информационно пространство и са под непосредствения контрол на Висшия разум.

Има много свидетелства, че по време на сомати душата напус­ка тялото и влиза в пряк контакт с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) - за това разказваха всички лами, гуру и свами. Душата запазва връзката си с тялото в състояние на со­мати чрез т.нар. сребърна нишка. Оттук следва, че в Генофонда на човечеството сякаш са обединени две форми на живот - във финия свят (душата) и във физическия свят (тялото).

Почти всички сведения сочат, че Генофондът е разположен под земята - в пещери и пирамиди. Нещо повече, всички лами, гуру и Особени хора твърдят, че сомати-пещерите са предимно в Тибет и Хималаите. Защо точно там? Отговор намираме у Елена Блаватская, която отбелязва, че областта Вара (Генофондът на човечест­вото - бел. Е.М.) е създадена в полярните области на земното кълбо, че преди Всемирния потоп районът на Хималаите и Тибет е бил северният полюс на Земята, чието положение се е изменило след промяната в наклона на земната ос. Генофондът на човечеството явно обхваща и други части на земното кълбо. За това сме натрупали достатъчно косвени сведе­ния, които може би някога ще проверим.

Както ни стана известно, необходимо условие за сомати е тем­пературата да бъде плюс 4 °С. Тя е характерна за пещери, помеще­ния в пирамиди и дълбоки водни слоеве. Затова може да се пред­положи, че в подобни места са разположени хората в сомати.

По отношение на пирамидите съществуват косвени свидетелст­ва за възможното им предназначение за сомати. Например Блаватская отбелязва, че в помещения под пирамидите се намират хора от третата, четвъртата и петата раса.

По отношение обаче на дълбоките водни слоеве подобни сведе­ния не успяхме да открием, макар че, имайки предвид полуводния начин на живот на лемурийците и атлантите, можем да допуснем с основание и водно сомати.

Както вече отбелязахме, Генофондът на човечеството очевидно съдържа представители на трите последни раси на Земята - лемурийци, атланти и хора от нашата цивилизация. Блаватская заявява, че хора от третата, четвъртата и петата раса се намират в подзем­ни жилища. Някои смятат, че главен компонент на Генофонда са атлантите, а хората от нашата цивилизация са по-малко.

Това положение е напълно оправдано. По монетарния цикъл ат­лантите са били на доста високо духовно равнище и са могли срав­нително лесно да изпадат в състояние на дълбоко сомати. Без­крайните войни, които са водели помежду си, навярно са стимули­рали попълването на Генофонда - като предвестници на глобална­та катастрофа.

Според мен все пак не бива хората от нашата цивилизация по­ради бездуховността им да се смятат като непригодни за Генофон­да на човечеството. Сред тях има немалко Посветени и духовни люде. А част от земното кълбо, включваща Индия, Непал и Тибет, може да се смята за духовния център на нашата цивилизация, тъй като там е развит култът към духовната реализация на човека (училища по медитация, сомати, йога и други). Духовното развитие, култивирано в тези страни, дори в ущърб на материалното богатство, не позволява да се забравят основите на психоенергийната реализация на човека в условията на действащото последно поела-ние SoHm и, очевидно, ще бъде основата за попълване на Гено-фонда с хора от нашата цивилизация.

Лемурийците, според нас, играят възлова роля в него, преди всичко поради факта, че те са най-високоразвити и в условията на съживяване на планетата могат по-целенасочено и разумно да възстановят живота. Способността им да дематериализират и ма­териализират физическото тяло може да им позволи при особено лоши условия за живот на земната повърхност да се прехвърлят в „подземни жилища" и пак да се връщат обратно.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите

Казаното от ламите - „Камъкът за тях не е преграда", очевид­но се отнася за лемурийците, тъй като те са в състояние (поради дематериализацията) да преминават през каменни прегради, т.е. лемурийската част от Генофонда би трябвало да е най-скрита и да се намира зад каменни плочи. Те явно осъществяват връзката с Шамбала - каменно-неподвижните лемурийци в състояние на со­мати чрез телепатична връзка контактуват с техногенната подзем­на цивилизация на лемурийците от Шамбала. За това по-подробно ще стане дума по-нататък.

Именно лемурийците са лидерите в Генофонда на човечеството и като че ли го ръководят. Произнасяното от ламите „Той" вероят­но се отнася за тях, само те могат да позволят или не достъпа до сомати-пещерите. Мисля, че са най-ценната негова част, тъй като са продукт на най-развитата цивилизация (хиляди пъти по-развита от нашата). Затова ще бъдат изискани само в краен случай, когато усилията на атлантите или на хората от нашата цивилизация се окажат неефективни и недостатъчни, както се е случило например с появяването на Бонпо-Буда преди 18013 години.

Телата на лемурийците в Генофонда на човечеството носят ха­рактерните белези за полуводния начин на живот. Следователно тяхното включване може да бъде целесъобразно, когато на плане­тата преобладава водната повърхност.

И атлантите са приспособени към същите условия. Телата им са сходни с тези на лемурийците, но са по-приспособени и за земен живот. Но по-ниското им равнище на развитие явно ще направи усилията им за възраждане на човечеството по-неефективни и мо­же да се наложи помощта на лемурийците, както това се е случило например със Синовете на Боговете в зората на атлантическата цивилизация след гибелта на Лемурия. В това отношение може да се припомни насочващата роля на Бонпо-Буда (лемуриец) при възраждането на арийската (нашата) цивилизация след много­бройните несполучливи опити на атлантически и арийски проро­ци.

Анализът на последните векове показва, че духовното равнище на арийците не се е повишило и това обяснява по-слабото им присъствие в Генофонда на човечеството. Ламите ни дадоха сведе­ния само за няколко души, изпаднали в дълбоко сомати през по­следните няколко века (Мозе Сал Дзянг и др.). Арийците обаче са по-приспособени и затова могат да бъдат предпочетени за проро­ци при изключително земен начин на живот (пустини и т.н.), как­то и при по-сух климат на Земята.

Така стигаме до заключението, че в структурата на Генофонда на човечеството влизат късни лемурийци (лемуро-атланти), атланти и арийци (хора от нашата цивилизация). Както вече стана дума, той е разположен в пещери, пирамиди и може би в дълбоки водни слоеве. Засега по-конкретно можем да говорим за сомати-пещери­те. Според нас те са три вида: 1. с хора само от предишни цивили­зации - лемурийски, атлантски и смесени лемуро-атлантски; 2. с хора само от нашата цивилизация (арийски); 3. смесени (лемуро-атланто-арийски).

Склонни сме да допуснем, че последният тип пещери преобла­дава, тъй като позволява най-гъвкаво да се манипулират предста­вителите на Генофонда на човечеството в съответствие с условия­та на живот на Земята.

Пещерите от втория тип (арийски) едва ли са надеждни и дълго­трайни заради липсата на сериозна психоенергийна бариера. Как­то научихме от ламите, арийците се стараят да изпаднат в дълбоко сомати именно в пещери с лемурийци и атланти, като преодоляват

бариерата, създавана от тях. Без нея подземният свят на Генофон-да би бил достъпен за любопитни, а появата на външни лица е не­желателна не само поради възможни зли намерения или неумере­но любопитство, но и защото торзионните полета на тези хора мо­гат да дестабилизират състоянието сомати.

Според нас механизмът на психоенергийната бариера е един от възможните варианти на дистанционната хипноза. Възниква обаче въпросът как все пак човек в състояние на сомати (при спрелцобменни процеси в главния мозък) предизвиква толкова силно пси­хично въздействие. Мисля, че би трябвало да се отговори с въпрос - нима животът във финия свят (Онзи свят) може да мине без енергиен потенциал? Разбира се, че не. За съжаление, засега енер­гията на финия свят не е изучена добре от учените. Тя обаче не­прекъснато се проявява във всекидневния ни бит - феномените от тибетската медицина, екстрасензорни въздействия, енергийни вампири или донори, негативна или позитивна аура и т.н. Нещо повече, всички описания, свързани с предишните цивилизации, свидетелстват, че те са експлоатирали предимно енергията на фи­ния свят (въздухоплаване чрез мантри, пренасяне на тежести чрез „третото око" и т.н.), чиято мощ, както каза споменатият вече църковен настоятел, е над физическия свят. Оттук следва, че въздействието на психоенергийната бариера е енергия от финия свят.

Марат Фатхлисламов от Уфа, който се занимава с подобни про­блеми, сподели пред нас мнението на йогите по този въпрос, кои­то в състояние на транс виждат в района на сомати-пещерите т. нар. асури. Асурите са защитни субстанции на финия свят, които имат формата на попова лъжичка с опашчица. При появата на външен човек те се активизират и изсмукват енергията му, предиз­виквайки усещания за страх, тревога, негодувание, главоболие и слабост. Специални хора чрез медитация са способни да влязат в контакт с асурите. Затова във всички източници на източните ре­лигии (например при Лобсанг Рампа) изрично се споменава, че ни­кой освен Посветените не може да види хората в състояние на со­мати. И причината е в енергията на душите и финия свят.

Да приемем, че психоенергийната бариера в пещерите е за сметка на енергията на финия свят. Все пак някой обаче трябва да я създава? Кой е този „някой"? Съществуват два варианта - или е за сметка на енергията на душите на хората, или се създава от Шамбала.

При първия вариант нека да си спомним механизма на дълбоко сомати, описан no-горе при разговорите с лами и свами. Духът на човек в такова състояние, както е известно, се намира на Онзи свят и е свързан с тялото чрез т.нар. сребърна нишка. Да допус­нем, че енергията на вълновата форма на живот на Онзи свят по­средством тази „сребърна нишка" може да слиза на Земята и да оказва влияние в района на пещерите. С други думи, духът на чо­века в сомати чрез канал, наричан „сребърна нишка", наблюдава тялото си и околното пространство и оказва енергийно въздейст­вие върху нежеланите пришелци. Неслучайно Блаватская пише, че сомати-пещерите са „защитени от цели войнства духове..." Оче­видно е имала предвид, че хората в дълбоко сомати могат да изди­гат защитна бариера за сметка на своите духове.

Духът на човек в сомати е на Онзи свят, т.е. в друго пространствено-времево измерение, в което и живее вълновата форма на живот на Онзи свят. „Сребърната нишка" е особеност на човека в състояние на сомати и го отличава от умрелия. С нейна помощ духът може да намери тялото си, подложено на консервация, да влезе в него и да го върне към живот на Земята. Но природата е създала човека така, че всеки жизнен елемент, независимо дали е физически орган или вълнова структура, никога не изпълнява са­мо една функция - функциите като правило са две. Следователно „сребърната нишка" също има двойна функция - връзка между ду­ха и тялото и защита на тялото чрез енергията на Онзи свят.

Колкото до ролята на Шамбала за психоенергийните бариери в пещерите, тя също не бива да се подценява. Шамбала като особе­на форма на живот, експлоатираща предимно феномена „материализация-дематериализация" на слезлите под земята лемурийци, е призвана да съхранява не само статуса им на най-великата циви­лизация на Земята, но и да охранява най-свещените елементи на земния живот. А най-свещеният елемент е Генофондът като храни­лище на трите основни земни цивилизации и като залог за вечност­та на миналото, настоящето и бъдещето. Затова подземното царст­во Шамбала явно държи под бдителен контрол Генофонда, защи­тен от бурите и войните на земната повърхност.

Хората от Шамбала, чието основно местожителство е същата Земя, а не Онзи свят, са способни да коригират енергийния потен­циал на духовете на хората в сомати, а чрез тях и психоенергийната бариера на пещерите. Не е изключено и Шамбала да взема енер­гийно участие в създаването или укрепването на психоенергийните бариери.

С какви енергии и с какви информационни източници Шамбала участва в защитата на сомати-пещерите? На това подробно ще се спрем в следващата „глава", посветена на загадъчните Шамбала и Агарти.

Както вече посочихме, механизмът на психоенергийната бари­ера е създаден на принципа на постепенното увеличаване на отри­цателното въздействие върху организма на пришелеца. Смъртта е крайният етап. Отначало възниква усещането за страх, което тряб­ва най-безболезнено да го пропъди. Второто усещане е негодува­нието, което сякаш заповядва на човека да напусне святата пеще­ра. И едва след това се появяват физическите феномени: главобо­лие, слабост и накрая — смърт. Целият механизъм на психоенер­гийната бариера като че ли предупреждава: не върви към смъртта си, защото навлизаш в светая светих на Генофонда на човечество­то, където любопитството ти не струва кой знае колко.

Психоенергийната бариера на сомати-пещерите по своята същност е рожба на добрите сили, като четирикратно предупреж­дава, че не бива да се влиза в тях. И само като крайна мярка любо­питният пришелец намира смъртта си, тъй като празното любо­питство е несравнимо с ролята на Генофонда.

„Той", за когото говорят специалните хора, и само „Той" може да задоволи това любопитство. Трудно ми е да кажа кой е „Той". Мисля, че е човек от Шамбала. Но за него също ще стане дума в следващата „глава".

Загадъчните адепти

В литературата и източните религии често се споменават т. нар. адепти. Кои са те? Отначало, докато анализирахме източниците, дълго не можех да разбера точно това: едни автори ги наричаха одухотворени дълголетници на Изтока, други - хора в състояние на дълбоко сомати. Едва впоследствие схванах, че адепти се наричат способните да изпа­дат в състояние на сома­ти, като в случая се обе­диняват два вида сома­ти: когато тялото преми­нава в каменно-неподвижно състояние и ду­шата общува с Онзи свят, без да губи връзка с тялото (т.е. обичайно­то дълбоко сомати); когато душата общува с Онзи свят, но тялото остава в обичайното си състояние, като продължава да функционира във физическия свят (т.нар. сахаджа сомати).

Първият вид сомати може да продължава хиляди и милиони го­дини. Вторият вид, според данните, които получихме, продължава стотици и хиляди години. С други думи, хората в състояние на вто­рия вид сомати са отшелниците, живеещи 300,400,1000 и 2000 го­дини.

Ако човек изпада в сомати от първия вид, би могло да се повяр­ва в безкрайно дългия живот на каменно-неподвижното му тяло. Но доста по-трудно е да се повярва, че човек в сомати от втория вид, който в бита кой знае колко не се отличава от обикновените хора, може да живее стотици и хиляди години, запазвайки мла­достта си.

Независимо от това има немалко свидетелства за съществува­нето на хора във втория вид сомати. Л. Печуров от Москва, бил в Непал близо три години, в писмо описва няколко отшелници, кои­то по думите на местните жители живеят 100,200, 300 и повече го­дини. Авторът на писмото бил поразен, че при тях липсват топли дрехи въпреки планинския студ. Специално е запомнил една жена адепт, която изглеждала на не повече от 35 години. Тя живеела в параклис и по-голямата част от времето си прекарвала в позата на Буда върху тигрова кожа. Хранела се рядко с вегетарианска хра­на, като задължително употребявала растението сома. Според ме­стните жители била на повече от 300 години.

Като пример за адепт явно може да се смята и знаменитият Бабаджа, за когото в Индия казват, че е на 1700 години, а на външен вид не изглежда на повече от 31 години.

Сред адептите са известни преминавания от втория вид сомати в първия и обратно. Например, описаният в третата част на тази книга човек, преживял 300 години, отначало е бил предимно на повърхността и само понякога е влизал в пещерата за сомати, но по-късно прекарвал по-голямата част от времето в сомати.

Най-вероятно адептите също се отнасят към своеобразната съставна част на Генофонда. Напълно възможно е те да излизат от него, да живеят известно време сред хората, а след това пак да вли­зат в пещерите.

Каква е ролята на адептите? Те едва ли могат да се нарекат пророци, тъй като влиянието им върху човечеството не е толкова го­лямо. Сред тях са описани само хора от нашата цивилизация. Предполагам, че адептите играят свързваща роля между Генофон­да и живеещите на земната повърхност.

Кратко отстъпление - за адептите, дълголетието и раковите заболявания

Фактът, че първият и вторият вид сомати съществуват паралел­но и са взаимозаменяеми, говори за близостта на механизмите на дълголетието в единия и в другия случай. Очевидно играе роля не само спирането на обмяната на веществата с преминаване на тяло­то в каменно-неподвижно състояние, но и особеното състояние на човешкото биополе, при което се забавят процесите на стареене. В науката обаче е установено, че клетките на човешкия организъм имат строго определен жизнен цикъл. Затова е трудно да си пред­ставим, че той многократно се увеличава. Какво е все пак обясне­нието?

Вече отбелязахме, че нашият трансплантационен материал сти­мулира регенерацията на човешките тъкани, а биополето на растя­щите клетки потиска патологичната регенерация (рака) и нормали­зира функциите на болните клетки. Мисля, че подобен механизъм е в основата на дълголетието при адептите. За сметка на медита­цията адептът постига такова състояние на своето биополе, което потиска патологичната регенерация (рака), нормализира функциите на болните клетки и стимулира регенерацията на нормалните клетки в организма. С други думи, тайната на дълголетието не е в увеличаването жизнения цикъл на клетките, а в замяната на изжи­вяващите времето си клетки с нови и в избягването на преминава­нето им в ракови.

Известно е, че една от основните причини за смъртта на възра­стните хора е ракът, т.е. патологичното израждане на изживяващи­те цикъла си клетки. Ако чрез биополето се избегне това изражда­не и се стимулира регенерацията на нормални клетки, може да се постигне почти безкрайно обновяване на човешкия организъм, ко­ето означава запазване на младостта и здравето за стотици и хиля­ди години.

Известно е обаче, че високодиференцираните клетки (на мозъ­ка, ретината, сърдечния мускул и др.) нямат способността за реге­нерация и функционират в организма само в рамките на своя жиз­нен цикъл. Дали наистина е така? Изследванията от последните го­дини показват, че дори толкова високодиференцирани клетки като тези на ретината проявяват способност за регенерация под въздей­ствието на т.нар. фактор за нарастване на фибробластите. Той се създава от регенериращите (растящите) клетки! Оттук следва, че ако се задейства процесът на регенерация на някакви клетки за сметка на химически агенти (фактора за нарастване), може да се предизвика регенерация и на други клетки, включително и на ви­сокодиференцирани. Ако е възможна регенерацията на високоди­ференцираните клетки в организма, възможен е и процесът на об­новяване на клетките в човешкия организъм. А това е път към дълголетието и вечната младост.

Как да се задейства системата за постоянно обновяване на клетките в организма? Адептите го постигат чрез медитативно въздействие върху своето биополе. Може ли да бъде постигнато от обикновени хора? Вероятно науката скоро ще стигне до това. Засега определени перспективи се очертават при въвеждането на алоплант в акупунктурните точки на организма. Стимулирането на регенерацията на нормалните клетки трябва да въздейства поло­жително върху човешкото биополе и да предизвика обновяване на клетките. Перспективно е и облъчването на организма с биополе на млади растящи организми или растения. Вече се осъществяват експерименти в тази насока.

Пещери и пирамиди

Кои пещери са годни за сомати? Свами Дарам сочи, че те тряб­ва да са разположени високо в планините, на границите на вечния сняг, където въздухът е много чист. Бонпо лама казва, че те тряб­ва да са скрити от чужди погледи.

В света има много пещери. Някои от тях обаче са особено при­влекателни за сомати. Марат Фатхлисламов разказва, че в Индия, в района на град Бадринат, съществува цяла „пещерна страна на йогите". Недалеч от нея се намира „следата на Вишну"- отпечатък от огромно плоско човешко стъпало. Посветеният Лобсанг Рампа пише, че сомати-пещерите са предимно в Тибет, Хималаите, Еги­пет, Южна Америка и на едно специално място в Сибир. Той отбе­лязва също, че много храмове са построени над такива пещери.

Съществуват немалко сведения, че и пирамидите са място за локализиране на Генофонда. За това говорят индийските свами и тибетските лами. Елена Блаватская пише, че адепти от третата, четвъртата и петата раса се намират в подземни жилища под пирамидоподобни градежи. Чрез ултразвукови изследвания е установе­но, че под пирамидите наистина има празнини. Дали те не очерта­ват именно разположението на Генофонда на човечеството? Тази хипотеза не може да се изключи. Най-малкото тя е за предпочита­не пред битуващите обяснения за ролята на пирамидите като ас­трономически съоръжения или гробници на фараоните. Монументалността например на Хеопсовата пирамида поразява, а строи­телството на подобно съоръжение от 50-тонни блокове не е под­властно на съвременната техника. Монументалността му сякаш предопределя величествеността на целите, а кое може да бъде по-величествено от Генофонда на човечеството!

По данни на Блаватская египетските пирамиди са построени преди 75 000-80 000 години, а не преди 4000-5000 години (според данните от радиовъглеродния анализ). Ако се вярва на Блаватская, най-вероятно те са били създадени от атлантите от острова на Платон (Нострадамус описва строителството им чрез насоченото въздействие върху гравитацията с помощта на „третото око"). Както е известно, атлантите от острова на Платон са имали тесни контакти с египетската цивилизация. След гибелта им (кометата Тифон) мистериите и окултните науки (по Блаватская) потънали в дълбока тайна. Може ли това да се интерпретира като засекретя­ване на Генофонда, предизвикано от критичното състояние в ре­зултат на космическата катастрофа? Тази версия също не бива да се изключва. Наличието в пирамидите на египетски фараони, срав­нително леснодостъпни за околните, може би е един от елементи­те на засекретяването, отвличащ вниманието от основната тайна, разположена под нея.

Може би атлантите от острова на Платон, проследявайки дви­жението на планетите и кометите, са предполагали, че ще загинат от космически катаклизъм. И затова предварително са построили монументалните съоръжения (пирамидите) с подземни храмове, в които да слизат представители на тяхната цивилизация и да изпа­дат в състояние на сомати. Оттук следва, че под пирамидите (еги­петски и вероятно мексикански) може би се намират атланти в състояние на сомати от острова на Платон (последните атланти на Земята, спасили се от Всемирния потоп).

Предположението обаче има слабо място - входовете към под­земните храмове са херметично затворени и са дълбоко под земя­та. Как атлантите ще излязат оттам? Отговорът се крие в думите на ламите: „Камъкът за тях не е преграда!". И наистина психо-енергийното въздействие върху гравитацията (спомнете си за строителството на пирамидите по Нострадамус) по удивителен за нас начин може да отвори изходи към земната повърхност.

Бил ли е египетският фараон мъртъв? Може би се е намирал в състояние на сомати? Подобен вариант не е за изключване, тъй ка­то след изваждането й от гробницата мумията на египетския фара­он започва да се разрушава. Ако се е намирал в сомати, промяна­та на температурния режим (смяната на плюс 4 °С със стайна тем­пература) би могла да доведе до дестабилизиране на състоянието му и до гибелта на тялото.

Не са за изключване и опити на древните египтяни по изкуст­вен начин да постигнат сомати-състоянието. Те са знаели за него от атлантите, знаели са и за ролята на пирамидите. Но постигане­то на дълбоко сомати вероятно ги е затруднявало. Опитвайки се да стигнат до него (чрез химически вещества и т.н.), те може би са вярвали, че фараоните ще оживеят. Затова до тях са оставяли предмети от всекидневието и скъпоценности. Естествено, не мо­жем да отричаме и популярното предположение, че се е извършвало балсамиране на телата, чиято тайна между другото и досега не е разкрита.

Кое от предположенията е вярно? Трудно е да се отговори. Необходимо е допълнително да се проучат пирамидите и мумиите на фараоните от гледна точка на явлението сомати. Въпреки това обаче очевидна е необходимостта от грижливо отношение към пира- мидите и другите подобни монументи от древността. Германският учен Рудолф Хантенбринк вкарва в един от тесните проходи на Хеопсовата пирамида минитанкета, снабдена с видеосистема. Тя стига до каменна врата, зад която той предполага, че съществува живот. Готви се да оборудва танкетата с боен лазер, за да прореже отвор във вратата и да влезе вътре. Ами ако зад нея има човек от предишна цивилизация в състояние на сомати? Психоенергийната бариера едва ли ще подейства върху бойния лазер, но със сигур­ност състоянието му ще бъде дестабилизирано.

Любопитството ни не може да има толкова висока цена! Древният човек е изпаднал в сомати и е прекарал хиляди или милиони години не за да задоволява нашето любопитство. Научното любопитство е двигател на прогреса, но ученият не е Бог, за да нахлува с груба ръка в божествено творение. Нали древният човек е представител на Генофонда на човечеството.

Сомати и времето

Пришанти Нилаям (Сатия Саи и Нара Нираяна Ашрам, 1993, с. 17) описва изпадането в сомати в пещера и излизането от него. И отбелязва, че 18 дена, прекарани в сомати, са изглеждали като 48 минути. С просто аритметично действие може да се пресметне колко бързо тече времето в сомати. Излиза, че това става 717 пъти по-бързо в сравнение с обичайния му ход. Възможно ли е точно този да е ходът на времето, по което живее Онзи свят?

Какво изпитва човек в сомати?

Отговор на този въпрос доста подробно дава Лобсанг Рам­па („Третото око", 1992, с. 192-194), който като Посветен е изпадал в състояние на сомати. Авторът описва как ламите са го въвели в пещера, разположена под храм, и са го повели по тай­ните й коридори. Показали му три огромни човешки тела (два­ма мъже и една жена) - жената над три метра, а мъжете около пет. Външността им била необичайна. Не би могло да се при­емат за мъртви, а no-скоро за заспали. „Виж, сине - казал един от ламите, - те са живели на нашата земя (Тибет -бел. Е.М.), когато тук още не е имало планина, когато море е миело брега и други звезди са светели в небесата ".

По-нататък Лобсанг Рампа описва как изпада в сомати: „Започнах да правя респираторни движения, както ме учеха в продължение на няколко години. Тишината и мракът ме по­тискаха. Беше истинска гробна тишина. Неочаквано тяло­то ми се изпъна, мускулите ми се напрегнаха. Изтръпналите ми крайници започнаха да студенеят. Имах усещането, че умирам на дълбочина сто метра от земната повърхност. Ужасен удар разтърси тялото ми отвътре и започнах да се задушавам. Дочух страшен шум и трясък.

Генофондът на човечеството -демонстрация за вечността на земния живот

Обобщавайки данните и разсъжденията ни за Генофонда на чо­вечеството, бих искал да припомня баналната истина, че светът, в който живеем, е невероятно сложен. Дори и не се замисляме, че целият земен живот е гениално обмислен и създаден като завършена и стройна система с подсигуряващи звена, запас от издръжливост и залог за постъпателно развитие. И че това е дело на Висшия разум!

Отначало в главите ни не се побираше хипотезата, че под земя­та съществува Генофонд на човечеството - звучеше невероятно. По-късно, когато натрупахме известни сведения и започнахме да ги съпоставяме, съществуването и функционирането му станаха толкова естествени за нас, че дори си позволихме да анализираме „сполучилите" или „несполучилите" пророци, излезли оттам, а не просто сляпо да им се кланяме. От това уважението ни към проро­ците и техните завети не стана по-малко. Дори още по-остро усе­тихме наличието на Бога, създал Генофонда на човечеството като извор на знания и гарант за вечността на земния живот.

На Земята обаче има още едно звено на живота, което е тясно свързано с Генофонда на човечеството и чиято тайна са се опитва­ли да разгадаят много човешки поколения. Това е Шамбала.