От кого сме произлезли

(ФИЛОСОФСКИ РАЗМИСЛИ)

В предишните части на книгата изложих основно фактическия материал от научните изследвания на човешките очи, както и от разговорите с лами, гуру, свами и учени от Изтока.

Когато анализът приключи и бяха направени изводите, неволно започнах да се съмнявам в получените сведения - твърде необичайни, те изобщо 'не се побираха в съзнанието ми. Ако се има предвид изложеното no-горе, трябваше да се признае съществува­нето на Генофонда на човечеството, зависимостта на нашата циви­лизация от последното послание SoHm, наличието на особена форма на живот във финия (Онзи) свят т.н. Напълно основателно пред мен възникна въпросът вярвам ли в това, което съм написал.

Възглед на учен материалист

През двадесетгодишната си кариера се изградих като типичен учен материалист. Започнал изследванията си още в студентския кръжок към катедрата по анатомия на медицинския институт, по­степенно усвоих редица дисциплини (анатомия, хистология, хистохимия, биохимия), които по-късно, когато станах хирург офтал­молог, бяха много полезни в научните ми изследвания. Нашата група създаде трансплантационния материал алоплант, стимули­ращ регенерацията на собствените тъкани на човека (кръвоносни съдове, епител, роговица, кожа и др.). Преди нас никой не бе ус­пял да го постигне. Възможността да се „отглеждат" човешки тъкани откри принципно нови перспективи пред хирургията, като позволи да се оказва помощ на безнадежден дотогава контингент от болни. Към нашите изследвания беше проявен интерес в над 35 страни, а новите операции с алоплант започнаха да се разпро­страняват по света. Това направление в медицината, създадено на базата на изключително материалистични подходи в науката, въпреки всичко имаше два трудно обясними момента.

Първият беше феноменът на незабавното положително въздей­ствие на трансплантанта, особено при очните операции. Помня възрастна италианка, която оперирах с алоплант във връзка с пигментен ретинит (кокоша слепота). Пациентката, която в продълже­ние на пет години едва различавала светлината от тъмнината, три-четири часа след операцията започна да брои пръстите на ръцете ми от три метра разстояние. Това не можеше да се обясни с реге­нерация на тъканите, защото за подобно нещо са необходими най-малко един-два месеца. Единственото що-годе подходящо обясне­ние можеше да бъде биополевото въздействие на трансплантанта. Очевидно присаждането на алоплант предизвикваше реакция на клетките, чието биополе влияеше положително върху ретината на окото. Оскъдните ни знания за биополето обаче не даваха възмож­ност да се анализира този феномен.

Вторият трудно обясним момент бяха резултатите при опера­ции с алоплант на рак на клепачите. Този вид рак след различни методи на лечение дава до тридесет и повече процента рецидиви на тумори, с разпространение на заболяването по лицето и метастази в мозъка. Най-често настъпва смърт. След като започнахме опера­циите с алоплант, опасявахме се, че той ще стимулира нарастване­то на тумора. Нямахме обаче друг изход, тъй като трябваше с не­що да се закрие значимият тъканен дефект, получаващ се след от­страняването на тумора. Бяхме оперирали вече 183 пациенти, ко­гато проверихме резултатите за срок от над осем години. Те се оказаха неочаквани - рецидивите на рака бяха намалели от 30 % на 1,2 %.

Как да се обясни явното положително въздействие? Неправо­мерно би било да предположим, че по време на операцията сме от­странявали рака напълно, до последната клетчица, тъй като в мно­го случаи той даваше метастази в костта и пълното му премахва­не беше технически невъзможно. Тогава защо раковите клетки не се увеличаваха отново?

Някакви обяснения биха могли да се намерят от гледна точка на това, че увеличаването на нормалните клетки на пациент, стимули­ран с алоплант, въздейства конкурентно върху разрастването на рака, като го „побеждава". Открихме отделни доказателства в екс­периментални изследвания, но не можахме изцяло да осъзнаем причините за деградацията на раковите клетки. Напълно неразби­раемо беше, че загиваха не само раковите клетки, които са в кон­такт с регенериращи нормални клетки, но и раковите клетки, раз­положени сравнително далеч от регенериращата се тъкан на пациента. Натрапваше се изводът, че растящите нормални клетки при­тежават силно биополе, действащо убийствено върху патологич­ните ракови клетки.

По принцип в науката е известен ефектът на положителното въздействие на биополето на нарастващите клетки при лечението на различни болести. Доктор Цзян от Хабаровск създаде апарата „Биотрон", с който облъчва пациенти с биополето на растения в процес на растеж. Видях една от неговите пациентки и констати­рах, че лечението е било напълно ефикасно за нея. Може да се предположи, че растящите клетки имат несравнимо по-силно по­ложително биополе в сравнение с обикновените клетки на орга­низма. Че биополето на растящите нормални клетки на човека, стимулирани с алоплант, е в състояние да въздейства върху орга­низма по-силно, отколкото биополето на чуждите за него клетки на растения.

Възникна изкушението да се използва биополе на растящи клетки на човек за лечение на метастазиращи форми на рака. Как обаче да се достави тази „информация" до всяка метастазираща ракова клетка? В процеса на нашите изследвания се появи­ха много варианти, но... както винаги става в науката, от идеята до прякото й клинично осъществяване има голяма дистанция. Установихме, че катастрофално не ни достигат знания за човеш­кото биополе, че и в научната литература почти няма подобни сведения.

Нима трябва да се обръщаме към всевъзможни магове, вълшеб­ници, магьосници и екстрасенси? За съжаление, сред нас има твърде много шарлатани.

Съвременната европейска наука едва започва да осъзнава не­обходимостта от изучаването на човешкото биополе. В същото време в страните от Изтока (Индия, Непал, Тибет и др.) биополевите методи от древни времена се използват за лечение. За евро­пейската медицина понятия като „енергийни стълбове на организ­ма" са абстрактни и неразбираеми, а за тибетската - свещена хи­лядолетна традиция.

Ученият може да тръгне по два пътя: от една страна, подробно да изучи тибетската медицина и да стане неин ревностен привърженик, а от друга, да обърне внимание само на принципни­те моменти в нея, а основният си изследователски плам да насочи

към общите моменти във функционирането на психичната енер­гия, душата и духа, за да може от общи позиции да се приближи към решаването на конкретен проблем.

В моя научен път винаги съм ползвал втория подход, т.е. от об­щото към частното. Затова, след като целта ни беше решаването на конкретни медицински проблеми - преди всичко на рака, волю-неволю пристъпихме към психоенергетиката и свързаните с нея проблеми за произхода на човека и мирозданието. Освен това, как­то бе посочено вече, друго наше научно направление - офталмогеометрията, също доведе до необходимостта по-подробно да се изучат изворите за произхода на човечеството.

Така двата подхода ни доведоха до експедиционните изследва­ния в Индия, Непал и Тибет. Преди експедицията изобщо не се бях замислял, че по волята на съдбата ще навлезем в областта на окултните науки и от научна гледна точка ще анализираме религи­озните данни.

Когато по време на експедицията получихме сведения за Генофонда на човечеството и последното послание SoHm, аз се изпла­ших. Свикнал да работя в областта изключително на материалистичната наука, още повече всекидневно правейки хирургични опе­рации, при които няма място за пространни размишления, невол­но почувствах, че съм на път да се приобщя към хората, изповяд­ващи всевъзможни окултни и езотерични науки. Никога не съм се отнасял сериозно към такива люде, но се оказах принуден да ана­лизирам онова, за което объркано говорят те. Свикнал съм през целия си живот да доказвам правотата на научните си изводи пред учени, чийто консерватизъм не предизвикваше никакво съмнение, като дори си мислех, че консерватизмът е нещо добро, тъй като в спора се ражда истината.

Той ще повярва в закона на Нютон, когато ябълката падне на главата му

След публикуването на основните резултати от експедицията във вестник „Аргументи и факти" получихме много писма. Бяха ни писали и солидни учени. Колкото и да е странно, повечето от тях с доверие се отнесоха към данните от експедицията. А и на няколкото пресконференции, по време на които демонстрирахме ви­деоматериали, по-голямата част от изказалите се учени доброже­лателно и положително оцениха резултатите. Те се оказаха в състояние да възприемат нещо, което трудно се побира в главата - например съществуването на живи представители от предишни цивилизации в състояние на сомати. И то при положение, че не мо­жахме да представим преки доказателства, а оперирахме с логиче­ски построения и косвени факти. Хората вярваха на логиката и вътрешно разбираха, че човек е само малка частица от вселенския живот, а не господар на природата, че не му е подвластно да бъде в пряк контакт с Генофонда на човечеството, чието създаване като система, пазеща живота на Земята, е определено преди всичко от греховността на самия човек.

Това се оказа неочаквано за мен, тъй като си мислех, че ще се сблъскам с пълно неразбиране и отрицание, с разгромяващи ста­тии и обвинения, че ми хлопа дъската. Само булевардното вестни-че „Воскресная", което се купува заради телевизионната програ­ма, периодично публикуваше за нашата експедиция статии, злобно предъвкващи неабсолютната доказаност на някои наши данни. До­ри ме обвиниха, че съм откраднал хипотетичния лемуро-атлант от художника, нарисувал го всъщност по мой ескиз. Умея да рисувам, но съзнавах, че професионалист ще го направи по-добре. С този художник - В. Куприянов, дълго се смяхме над това как са искали да ни скарат. Причината за озлоблението се изясни по-късно: ве­стникът е искал от самото начало да има изключителното право върху материалите от нашата експедиция, а ние ги дадохме на най- популярния руски вестник „Аргументи и факти".

Оттам много руски вестници, а и различни други издания в све­та подхванаха темата. И в нито едно от тях нямаше охулване, кри­тиката no-скоро имаше конструктивен характер. Най-често пишеше, че психоенергийната бариера в пещерите може да се обясни с вредните изпарения, че изследванията за произхода на човека ще навредят на репутацията ми на учен хирург и т.н.

Защо все пак консерваторите в науката отминаха толкова удобната мишена, каквито бяха нашите изследвания в Тибет? Причина-та е, че проучванията ни върху произхода на човечеството не засягаха лично когото и да било от учените, опровергавайки негови данни. Ученият се превръща в консерватор, когато от успехи в научната кариера се гаавозамайва и смята постигнатото за абсолют­на истина (а както се знае, такава няма). Той посреща на нож всич­ки опити, допълващи или опровергаващи неговите данни, защото изглежда, че в такъв случай животът му е минал напразно, а на не­го много му се иска да остане вечен хегемон в науката. На подо­бен консерватор не му идва наум, че науката е динамичен процес в безкрайното информационно пространство на знанията, а него­вите изследвания също биха били полезни, ако са дали тласък на нови търсения.

Друг тип учен консерватор е Тома Неверни, който ще повярва в закона на Нютон само ако ябълката падне на главата му. Той е в състояние да възприеме само пряко доказателство, като например измъкнат от сомати-пещера и оживял пред всички атлант. Но и в този случай ще бъде обхванат от куп съмнения - атлант ли е този и т.н. Такъв тип учен консерватор не е способен да владее научна­та логика и не може да организира косвените сведения в стройна верига, да разбере, че добрата хипотеза е наполовина свършена работа, тъй като му дава възможност да провежда целенасочени търсения, изпреварващи времето си. Например, няма кой знае кол­ко много преки доказателства за теорията на относителността на Айнщайн, но тя отдавна е в основите на усвояването на Космоса. По същия начин хипотезата за съществуването на Генофонда на човечеството може да стимулира целенасочени изследвания за по­левите въздействия върху обмяната на веществата, за разработва­не на нови способи за консервация на органи, за изясняване роля­та на водата в човешкия организъм, за използване на психичната енергия в различни отрасли и т.н. Колкото до Тома Неверни в на­уката, най-добре е просто да не бъде забелязван и да не се хабят сили да му се доказва това, което той биологично не е в състояние да възприеме.

На последния, трети тип учен консерватор, консерватизмът е продиктуван от финансовата страна на въпроса. На такива учени постоянно се натъквахме, докато внедрявахме алопланта в различ­ни страни по света. Например на болни с диабетично поражение на очите добре се отразяват операциите с този препарат и внедря­ването им е много важно за тях. Но... тогава ще загубят част от приходите си фирмите, които произвеждат слабо ефективните оч­ни капки, лазери и какво ли още не. Мастити учени консултанти, получаващи пари от тези фирми за научно обосноваване на про­дукцията им, моментално ще започнат с пяна на уста да доказват неефективността и вредността на алопланта, тъй като разбират, че внедряването му ще ги удари по джоба. За щастие, хипотезата за Генофонда на човечеството има повече вселенски характер и зато­ва е извън полезрението на комерсиализираните учени. Ще мине обаче известно време и на основата на тази хипотеза ще бъдат създадени нови апарати и способи за лечение, които ще отхвърлят старите. Точно тогава на убийствена критика ще бъдат подложени не само тези способи, но и породилата ги хипотеза.

Ако контактите ми с учени консерватори за мен беше обичайно явление, общуването с хората, занимаващи се с магьосничество, вълшебство и знахарство, бе нещо ново.

Магове, вълшебници, вещици, магьосници и екстрасенси

Дейците с такава насоченост проявиха голям интерес към на­шите изследвания. Честно казано, не ми беше приятно, тъй като за учения е някак си несолидно да разсъждава върху тема като магьо­сничеството. А съвременните магьосници май се зарадваха, смя­тайки, че изследванията ни потвърждават свръхчовешките им възможности. Тях слабо ги интересуваха научните подходи към проблема за Генофонда на човечеството, по-важни бяха сведения­та за ролята на „третото око", за насоченото действие на психич­ната енергия. Те сякаш получиха научна обосновка на способнос­тите си да разгонват облаци, да предсказват съдбата, да лекуват болести и т.н.

Аз, разбира се, не отричам, че някои хора наистина притежават по-силни психоенергийни способности в сравнение с останалите. Цялата беда обаче е, че сред маговете и магьосниците се срещат твърде много шарлатани. В нашата страна, включително и на пра­вителствено равнище, са се навъдили толкова много мошеници, че шарлатаните магьосници изглеждат като детска играчка. Вредата от тях в сравнение например с мошениците от компания МММ е значително по-малка, но повярвайте, не е приятно, когато научна­та ти хипотеза се използва за обосноваване на шарлатанство.

В Русия се появиха куп „народни лекари", които се конкурират в борбата за платежоспособния пациент. Понякога способите й надхвърлят пределите на човешката етика. Например познавам двама „народни целители", които се приближават до човек и му казват, че е болен от рак, доказвайки, че го усещат екстрасенсно. Излъганият пациент, ако е и мнителен, започва да търси у себе си смъртоносната болест и в края на краищата се обръща към тези „целители", които срещу съответната сума му „излекуват" рака. Това може да бъде наречено единствено престъпление. Но в пери­од на всепозволеност и беззаконие подобно нещо върви.

На друг „целител" - уж специалист по лечение на очи, му пред­ложих да дойде в нашия институт и да демонстрира способа си под пълен офталмологичен контрол. Той моментално отказа.

Шарлатанството на това поприще е само половин беда. По-ло­шото според мен е, че някои от знахарите и магьосниците са със силно отрицателен психоенергиен потенциал. Очите им са някак си тежки, ненормални. Те могат да увредят здравето. Като потвърждение бих.привел пример със сътрудничка на нашия ин­ститут. По време на конференция с участието на магове и магьос­ници тя неочаквано изпитва изключителна слабост, която преми­нава едва след два дена. Екстрасенс определя, че при нея е „про­бита" една от чакрите.

Все пак не всичко е толкова печално. Някои от тях могат да до­принесат реална полза за здравето поради положителната си пси­хична енергия. И такива случаи не са малко.

Как да се различи шарлатанинът от истинския целител? За съжаление, засега такива начини няма. За целта трябва да се раз­вива науката за духовния елемент у човека и преди всичко да се подходи от научна гледна точка към данните от религията и източ­ната медицина. Няма никакви съмнения за огромното влияние на психичната енергия върху човешкото тяло - нали състоянието сомати се постига чрез медитация.

След като заговорихме за всевъзможните вариации на човеш­кия психоенергиен потенциал, не бива да се заобикалят и хората с ненормална психика.

Шизофреници, шизоиди и контактьори

Не мога да кажа, че материалите от експедицията породиха по-специално внимание към нас от страна на хората с шизоидна и шизофренична психика. Получихме обаче и немалко подобни писма, а няколко души, нетърпеливи да споделят „изключително дълбо­ките" си мисли, пристигнаха от далечни градове, за да се срещнат с мен.

Под шизофрения в медицината се разбира психично заболява­не, при което болният най-често е с два възлови симптома - мания за величие и илюзии за преследване. То има прогресиращ характер и обикновено завършва с шизофренично слабоумие. Но някои хо­ра, които са с психични „странности" (мрачност, затвореност, не­адекватни съждения и т.н.), през целия си живот не се реализират като „пълноценни" шизофреници и остават на този стадий. Те се наричат шизоиди.

За шизофрениците и шизоидите са характерни разводнеността на съжденията и високопарното изтъкване на собствените съжде­ния като световно откритие. Един човек, специално пристигнал от­далеч, сподели своето „грандиозно откритие", че Бог е един (ма­кар и да е общоизвестно!) и помоли да съобщим на Организация­та на обединените нации. Друг ме умоляваше да не пиша повече за проблемите на мирозданието, тъй като това толкова го възбужда­ло, че се побърквал (макар че очевидно „побъркването" вече бе факт).

На всички подобни, с които все пак ми се налагаше да общувам, задавах въпроса откъде черпят знанията си. Това ги изненадваше и те не можеха да ми отговорят. Всички искаха само едно - да им вярват беззаветно. Но... така не става.

Сред шизофрениците и шизоидите се срещаха немалко „контак­тьори". Един от тях беше сънувал космически кораб, пилотиран от хора, приличащи на нашия хипотетичен лемуро-атлант. Друг имал видение, че след контакт с Висшия разум са го пратили в пещера, където е бил в контакт с хора от различни цивилизации в състоя­ние на сомати. Трети също бе имал телепатичен контакт с древни хора в пещери и т.н.

Понякога шизоидите правят впечатление на умни хора, но по­степенно се изяснява, че не са способни за научен анализ, логически построения и грижливо събиране на факти. Ръководят се от някакви дълбоки чувства, които възникват у тях при сблъсък с не­що необичайно, като искрено вярват в правомерността на чувства­та си. От материалистична гледна точка шизофрениците и шизои­дите са болезнено и ненормално явление. Може би пък ние, обик­новените хора, не ги разбираме? Може би те са духовно по-издиг­нати?

В съответствие с религиозните данни човечеството вече е пре­минало крайната точка в развитието на материалното начало и е започнало да се изкачва към духовното развитие. Всяка еволюция обаче има несполуки и грапавини. Мисля, че шизофрениците и шизоидите са такива „несполуки" в еволюционното развитие. При тях наистина съществува духовно начало, но то не носи полза, а no-скоро ущърб. Тези „жертви на еволюцията" са способни да чувстват нещо дълбочинно-духовно, но не осъзнават смисъла и значението му.

В еволюционен план шизофрениците са съпоставими със стра­дащите от прогресиращо късогледство. Сега в света върви еволю­ционен процес на пренастройване на човешкото око предимно за гледане наблизо, което е по-целесъобразно в съвременните усло­вия, тъй като наблизо късогледият вижда по-добре. При някои оба­че късогледството има прогресиращ характер, т.е. всяка година се добавят нови и нови диоптри. Това вече е болест, която трябва да се лекува. Те вероятно също са своего рода „жертви на еволюция­та".

Възможно е някога хората от нашата цивилизация също да до­стигнат такова равнище на духовно развитие, каквото са имали атлантите и лемурийците, но сега по-често се сблъскваме с еволю­ционни жертви във вид на шизоиди и шизофреници. И само отдел­ни индивиди по изключение имат високи духовни способности.

Духовно издигнати хора

Последното послание SoHm, както вече отбелязах, прекъсва връзката на нашата цивилизация с Всеобщото информационно пространство (Онзи свят) и заставя хората да се самореализират. Само единици обаче имат способността да се настройват на неговата честота и да получават знания оттам. Както, е известно, тези хора се наричат Посветени. Има немалко примери за такива хора: в Изтока, Е. Блаватская, Л. Толстой (както смята Саи Баба), Н. Рьорих, А. Бейли и др.

Закономерно е да се запитаме - може ли да се вярва на Посве­тените? За нас това е от особено значение, тъй като заключенията ни до голяма степен са базирани върху данните, получени от тях. Затова въпросът вярвам ли в това, което съм написал, в значител­на степен е съпоставим с въпроса вярвам ли в данните на Посве­тените.

Да обсъдим например Елена Блаватская, на която често се по­зовавах. Откъде има такива огромни знания? Този въпрос интере­суваше не само мен. А. Степанов от Самара ми изпрати писмо, в което имаше сведения за заседанието на Лондонското дружество за психични изследвания. Оказва се, че в началото на XIX век не­гов член с фамилия Ходгсън е бил изпратен в Русия, за да изучи „феномена Блаватская". Направеният извод е следният: „Елена Блаватская е най-образованата, остроумна и интересна измамни­ца в света".

Разбира се, лондонските научни дружества, включително и по­соченото, са твърде представителни. Но колкото по-представител­но е едно научно дружество, толкова по-голяма е съблазънта на членовете му да абсолютизират знанията си и да застават на пози­циите на най-закоравелия консерватизъм. Ходгсън също не е чужд на тази съблазън, обвинявайки Блаватская в измама, тъй като ней­ните знания излизат извън рамките на неговите представи на кон с капаци. Той, разбира се, не може да допусне, че Блаватская е сто пъти по-умна от него. Не се досеща и да направи паралел между нейните данни и религията, че в много страни от Изтока имат същите представи за мирозданието и антропогенезиса. Изминал е почти век от онова време, но кой знае нещо за Ходгсън? Почти ни­кой. А за Блаватская са чували всички.

Руснаците са склонни да преувеличават ролята на изявените чуждестранни дружества. Преди и аз прекланях глава пред Запада. По-късно обаче като учен хирург обиколих половината свят и ви­дях, че в лондонската или нюйоркската самоувереност далеч не е истината. По време на моите лекции в Ню Йорк например деликат­но намеквах за липсата на принципно нови разработки в нюйоркската школа по офталмология. Разбираемо е, че е обидно да се чуе, но затова пък самовлюбените учени го запомнят и се впускат в бурни дискусии. А дискусиите са нещо хубаво. Така че самоувере­ността трябва да се тушира. Защото иначе се стига до истинска спекулация с представителността. Например всеки, който ежегод­но плаща по 100 долара, може да бъде член на Нюйоркската ака­демия на науките (т.е. академик) и да получи удостоверение. Ни­кой дори и не се замисля, че тази „академия" всъщност представ­лява кантора за удостоверения и събиране на пари.

При обективно разглеждане на „феномена Блаватская" прави впечатление източникът на огромните й знания. Онова, за което пише в двата тома на книгата си, не е възможно да се измисли и изфантазира, още повече, че се е позовавала многократно на древни източници. Ако съпоставим написаното от Блаватская с различните религии, основният смисъл на знанията е един и същ.

Оттук и изводът, че в света съществува единен източник на зна­ния, който не е известен на европейската материалистична наука, но от който независимо едни от други черпят знанията си хора от различни страни и поколения. От гледна точка на вероятностния подход съществуването на такъв общ източник на знания изглеж­да по-правдив, отколкото допускането, че хора от различни страни и поколения, независимо едни от други, еднакво и невероятно сложно и по един и същи начин са фантазирали. Такъв източник на знания очевидно е Всеобщото информационно пространство (Он­зи свят). Затова като учен не мога да отхвърля и да не взема под внимание това, за което пишат Посветените и което утвърждава религията.

В процеса на еволюционното нарастване на духовното начало у човека броят на тези Посветени вероятно ще се увеличава и е възможно в близко бъдеще всички хора да ползват знанията на Всеобщото информационно пространство, т.е. да преодолеят принципа SoHm. Логично е също в процеса на духовната еволю­ция да се появяват хора, които могат само частично да се настрой­ват на честотите на това пространство и поради това да владеят са­мо някои знания, получени оттам. Познавам неколцина такива. За­познати са добре с ролята на духовния елемент у човека, имат зна­ния за сомати-пещерите, за механизма на психоенергийната им бариера, за адептите и т.н. Те обаче не могат точно да отговорят какъв е източникът на знанията им.

Мисля, че духовно издигнатите хора съществуват и ние, учени­те, можем да вземем под внимание казаното от тях. Би трябвало обаче да се опираме само на знания, които се повтарят във време­то и в различни страни и се свързват в стройна логическа верига. Трябва да съществува златна среда.

Златната среда

Убеден съм, че златната среда има място в процеса на научния анализ. Сведенията от експедицията трудно се побират в главата на възпитания в чисто материалистични позиции човек, но не мо­жем и да ги отхвърлим само заради това основание. Логиката е ца­рица на науките и нямаме право да нарушаваме логическите прин­ципи в угода на общоприетите представи. От друга страна, няма­ме право да включваме в логическия анализ недостоверни и несе­риозни факти. Трябва да се намира златната среда.

Религията, която се оказа извън науката, сега повече въздейст­ва върху поведението и стила на човешкия живот (сравнете напри­мер поведението на мюсюлманина и християнина), отколкото да попълва знанията. Надявам се, че стъпка по стъпка ще върви на­учното обосноваване на религията и постепенно от атрибут на чи­стата вяра тя ще се превърне в научна религия и ще попълва зна­нието. Но за това са необходими време и изследвания, подобни на нашите.

При такива изследвания, когато ученият борави не с конкретни факти, а с разнородни сведения от различни източници, много е трудно да се намери златната среда - на какво може и на какво не може да се вярва. Въпреки това направихме опит и изградихме ня­колко хипотези (за Генофонда на човечеството, за Шамбала и Агарти, за историята на човечеството на Земята, за подивяването като регресивен еволюционен фактор и за устройството на Онзи свят). Вярвам в научната логика и затова в основни линии вярвам и в правдивостта на тези хипотези. В бъдеще в тях нещо ще бъде отхвърлено, нещо ще се промени, но съм убеден, че много от то­ва, за което ще стане дума по-нататък, все пак е реално.