От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян
Изтегляне 1.78 Mb.
|
Пета главаКато измина известно разстояние, Християн стигна до една могила, направена нарочно за улеснение на пътниците -- да могат от там да виждат какво има напред по пътя. Той се изкачи на нея, погледна напред и забеляза, че на не голямо разстояние върви Верен. - Хей! Хей! Чакай да ти стана другар! - извика Християн. - Не мога! Бягам да спася живота си! Отмъстителя на кръвта ми ме гони! - отговори Верен. Това малко разгневи Християн. Той ускори крачките си, настигна бързо Верен и го подмина, така че "последният стана пръв". Тогава Християн се усмихна горделиво, защото беше изпреварил брата си и като не внимаваше къде стъпва, ненадейно се спъна и падна така лошо, че не бе в състояние да мръдне от мястото си, докато не го настигна Верен и му помогна да стане. Видях в съня си, че те тръгнаха заедно с искрена любов, разговаряйки за всичките неща, които бяха видели по пътя. Християн. Почтени и любезни мой братко Верене! Много се радвам, че те настигнах и че Бог е приспособил духовете ни един за друг, така че да можем заедно, като другари да преминем този приятен път. Верен. Аз се надявах, мили ми приятелю, да те имам за другар още от града ни, но ти ме изпревари и затова бях принуден да вървя до тука сам. Християн. Колко време след мене стоя в Погибелово? Верен. Останах, докато стана вече невъзможно да се стои, защото наскоро след твоето излизане се заговори много оживено, че градът ни ще бъде изгорен с огън от небето и ще бъде превърнат в прах и пепел. Християн. Нима нашите съседи приказваха това? Верен. Да, да, то беше в устата на всички! Християн. И въпреки това освен тебе, никой не се помръдна от мястото си? Как си обясняваш факта, че пред лицето на опасността побягна само ти? Верен. Те само приказваха, но никой не искаше да вярва. Често пъти в разпалени спорове чувах да споменават твоето име с подигравателен тон, и колко глупав си бил, че си предприел толкова дълго пътешествие. Но тъй като аз вярвах и продължавам да вярвам, че нашият град ще бъде опожарен с огън и жупел отгоре, избягах. Християн. А чу ли да се приказва нещо за съседа ми Уводен? Верен. Чух, че бил заедно с тебе до Тинята на Отчаянието, където паднал и затънал. Беше се доста изпоцапал и не искаше никой да знае за това. Християн. Какво му казваха съседите? Верен. Какво да му казват? Всички му се смеят! Откакто се върна, стана за подигравка между хората. Едни му се присмиват, други го презират и никой не му дава работа. Сега е седем пъти по-зле, отколкото беше преди да тръгне с тебе от града. Християн. Но защо му се присмиват толкова, когато самите те презират пътя, от който се върна той? Верен. Защото не устоя на думата си. "У-у-у! - викат след него. - Да ти се не види и пътя, и ти самия - изменник!" Изглежда, че и Сам Бог е допуснал противниците да му се присмиват и да го имат за поговорка, защото се върна от пътя.74 Християн. Ти не се ли срещна с него да поприказваш за тези работи, преди да тръгнеш? Верен. Веднъж само го срещнах на улицата, но той премина на отсрещния тротоар и се престори, че не ме вижда. Явно беше, че е гузен и се срамува за извършеното. Християн. Аз имах голяма надежда за него, но сега се опасявам, че ще остане в града и ще загине както всички други. Колко вярно е това: - Кучето се върна на бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се въргаля в тинята.75 Верен. И аз се страхувам, че той ще погине. Кой обаче може да попречи на това, което има да стане? Християн. Нека да го оставим и да си поговорим за неща, които засягат нас. Разкажи ми, моля, какво ти се случи по пътя? Сигурно си преживял такива неща, които при други обстоятелства биха се разказвали като някакво чудо? Верен. Аз избягнах Тинята на Отчаянието, където ти затъна и без никакви препятствия успях да стигна до тясната врата. Но по пътя срещнах някаква жена на име Похотка, която за малко щеше да ме хвърли в голяма беда. Християн. Радвам се, че си се измъкнал от нейните примки. Тя е изкушавала Йосиф много преди тебе, но и той като тебе е успял да избяга. За малко да изгуби живота си заради нея.76 И какво ти направи? Верен. Ти знаеш ли какъв ласкателен език има тя? Много настояваше да отида с нея, като ми обещаваше всевъзможни удоволствия. Християн. Всевъзможни удоволствия? Не вярвам! Тя не е в състояние да ти обещае такова удоволствие, каквото ти дава спокойната съвест. Верен. Ти ме разбираш какво искам да кажа. Тук става дума за плътско и похотливо удоволствие. Християн. Слава Богу, че си успял да се освободиш от нея. "Оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нейната яма".77 Верен. Не зная дали съм се освободил напълно от нея. Християн. Как? Аз не искам да вярвам, че си готов да се подадеш на ласките й. Верен. Не, не съм се осквернил с нея, защото винаги, когато ме ласкаеше, аз си спомнях думите на една стара книга: - Стъпките й достигат до ада.78 Тези думи ми помогнаха да затварям очи и да избягвам омайния й поглед.79 От това, разбира се, тя се ядосваше много и ме хулеше, а аз продължавах да вървя напред.
- Кой си ти? Къде отиваш? Аз му отговорих, че съм пътешественик и отивам в небесния Град. Тогава старецът ми каза: - Виждам, че си честен човек. Ще бъдеш ли благодарен от заплатата, която ще ти дам? Тогава го попитах как се казва и къде живее. Той ми отговори, че се казва Адам първи и живее в град Прелъстител.80 Попитах го каква е работата, която ми предлага и каква заплата ще ми даде. Той ми каза, че работата е много задоволителна, а колкото за заплатата, щял да ме направи наследник на имота си. Попитах го още каква е къщата му и има ли други слуги. Той ми отговори, че в неговата къща има от всичките сладости, които може да предостави светът. Слугите му били негови деца. След това поисках да разбера колко деца има. Отговори ми, че има три дъщери: "Похотта на плътта, Пожеланието на очите и Гордостта на живота".81 Даже ми предложи да ме ожени за една от тях, ако разбира се поискам. Попитах го докога ще трябва да живея при него и той ми каза, докато съм жив.
- Да съблечете стария човек с делата му! Християн. И какво от това? Верен. Тогава разбрах, че думите му са само ласки и че ако вляза в къщата му, той ще ме направи роб. Затова му казах да не хитрува повече, тъй като никога няма да приближа вратата на неговата къща. Тогава той се разсърди много и се закани, че ще изпрати след мене някой, който да направи пътя ми труден. Тръгвайки си, усетих, че ме улови и дръпна назад с огромна сила, и като помислих, че откъсна част от тялото ми, неволно извиках: - Ах! Колко окаян съм аз.82 И започнах да се изкачвам по хълма. Когато стигнах до средата на пътя, се обърнах назад, за да видя дали някой не ме следи. Тогава забелязах, че един непознат човек бързаше след мене. Той ме настигна до едно място, където имаше беседка.
- Защо ме удари така? Той отговори: - Защото тайно си се съгласил да служиш на Адам първи. - И ме ритна толкова силно в гърдите, че аз си помислих: този път ще ме довърши. Тогава започнах да го моля: - Имай милост към мене! - Милост?! Аз не познавам такова нещо! - отговори той и със следващия удар ме повали отново на земята. Вече не се съмнявах, че беше решил да ме убие, когато благодарение на един човек, който мина по това време, аз бях освободен от него. Християн. Кой беше този човек? Верен. В първия момент не Го познах, но като си тръгваше, забелязах, че имаше белези от рани върху ръцете и ребрата, и от това заключих, че е Нашият Господ. След това продължих да се изкачвам по хълма. Християн. Човекът, който те е настигнал и е искал да те убие е Мойсей. Той не жали никого и няма милост към онзи, който е престъпил неговия закон. Верен. Това зная много добре, защото не се срещам за първи път с него. Най-напред той ме посети, когато си седях спокойно у дома, и каза, че ще изгори къщата ми, ако продължавам да седя там. Християн. Ти забеляза ли къщата, намираща се на хълма, където си срещнал Мойсей? Верен. Разбира се, видях я много добре. Видях и лъвовете, преди да стигна до нея, но те май бяха заспали по това време, защото беше около обяд. Преди да се свечери, минах покрай вратаря и прехвърлих хълма. Християн. Да! да! Той ми каза, че те е видял, когато си минал. Много съжалявам, че не си влязъл в оная къща, защото там щеше да видиш много интересни неща, които до деня на смъртта си нямаше да забравиш. Но кажи ми, моля те, не срещна ли някого в Долината на смирението? Верен. Да, срещнах Неблагодарен, който се опита да ме разубеди, да се върна с него. Той се връщал, защото тази долина била съвсем безчестна. Каза ми, че ако не се върна ще пропъдя всичките си приятели: Горд, Високоумен, Славолюбив, Миролюбив и много други като тях. Уверяваше ме, че всички те ще се съблазнят в мене, ако бъда толкова глупав да мина през тази Долина. Християн. А ти какво му отговори? Верен. Казах му, че тези лица, които спомена, макар че са мои роднини, съвсем се отказаха от мене, откакто станах пътешественик. Това ме принуди и аз да се откажа от тях и вече ги считам, като че никога не са били от нашия род. Казах му още, че колкото за тази долина, той не мисли добре, защото поговорката казва: "Преди въздигане има смирение, а преди падане - горделив дух." Затова му казах, че ми е добре, и че ще мина през тази долина, за да стигна до мястото, където най-мъдрите са стигнали, и не искам да избера това, което той счита най-достойно за почит. Християн. Някой друг срещна ли в долината? Верен. Да! Срещнах и Срамко. Но от всички хора, които срещнах по пътя си, той имаше като че ли най-неправилно име. На другите можеш да оспориш твърденията им с малко доказателства, и казвайки им "не", да ги отпратиш. Но този безочлив Срамко, като започнеше да приказва, не можеше да бъде спрян. Християн. Та, какво ти каза? Верен. Говори ми против вярата. Каза, че е съвсем срамно, низко и безчестно човек да мисли за духовните неща и да се възхищава от тях. Това било малодушие и човек, ако внимава върху делата и думите си, ще ограничи своята свобода, която е велика придобивка на храбрите духове в днешно време, а така ще стане за присмех на света. Каза също, че големците, богатите и мъдрите не са на моето мнение и ако някой се съгласял да го приеме, това ставало, след като изгубвал ума си или по принуждение.83 Освен това той укоряваше неблагородното състояние на повечето от онези, които пътуват по Небесния път, като изтъкваше тяхното невежество и липсата им на всякакво разбиране за естествените науки. Така той продължаваше да критикува много неща, и то много по-изразно, отколкото бих могъл да го представя аз. Например той твърдеше, че било срамно за човека да се разплаква и натъжава от проповедта на когото и да било и да се връща възхитен от църква у дома си. Срамно било също да се иска прошка от съседа, когато си го обидил, или пък да върнеш онова, което си взел неправедно. Благочестието, от една страна, отчуждавало човека от големците поради някои грехове (които той наричаше с умалителни имена), а, от друга страна, го карало да се сприятели с нищожните само заради това, защото са от същото вероизповядващо братство. - Всичко това не е ли срамно? - питаше той. Християн. А ти какво му отговори? Верен. Какво ли? Истината е, че отначало не знаех какво да му отговоря. Дотолкова ми дотегна с приказките си, че почувствах кръвта ми да нахлува в главата и за малко щях да се откажа от пътешествието. Тогава започнах да мисля върху думите: "Онова, което е високо в човеците, то е мерзост пред Бога".84 Той ми каза всичко за хората - какви са, какво са правили, но нищо не спомена за Бога и Неговото Слово. Продължавах да разисквам в себе си, че в Съдния ден няма да ни съдят за живот или смърт по думите на досадниците от този свят, но ще ни съдят по мъдростта и закона на Всевишния. Следователно, мислех си аз, каквото Бог казва, че е добро, е добро, макар и всички хора да са против това. Бог обича благочестието и се радва, когато вижда чувствителна съвест. Тези, които стават безумни за Царството небесно, са най-мъдрите, и бедният, който обича Христос, е по-богат от най-големия богаташ в света, който мрази Христа. Като знам всички тези неща, казвам ти Срамко, махни се от мене! Ти си враг на моето спасение. Да се сприятеля ли с теб против върховния си Владетел и Господар? Тогава как ще мога да Го гледам в очите, когато дойде? Ако сега се срамувам от пътищата Му и слугите Му, тогава как мога да очаквам благословение от Него? Наистина този Срамко е много дързък злодей. Едвам се освободих от него. Беше се прилепил до мен и постоянно ми шепнеше за някои слабости и недостатъци на религията. Аз трябваше да го спирам и уверявам, че напразно се мъчи да ме разубеждава, защото онези неща, които той презираше, за мене бяха славни. Така успях да се измъкна от този ужасно досаден човек.
В съня си видях, че Верен се обърна настрани и видя един човек, вървящ наблизо до тях. Той беше доста висок и отдалеч изглеждаше приятен на външен вид. Казваше се Говорян. Верен го поздрави: - На добър час, приятелю! Къде отиваш? Навярно за Небесната земя? Говорян. Да, да. Там отивам. Верен. Там е идеално място и понеже и ние сме тръгнали за там, надявам се, че ще бъдем добри другари по пътя! Говорян. На драго сърце, готов съм да ви бъда другар! Верен. Хайде, ела да вървим заедно и да прекараме времето си в разговори за някои полезни неща. Говорян. Много ми е приятно да говоря за добри неща. Радвам се, че срещнах хора, които са готови за такъв разговор. Защото искам да ви кажа, че много малко са тези, на които им е приятно да прекарват времето си, разговаряйки така, когато са на път. Повечето обичат да говорят за излишни и безполезни неща, а това винаги ми е причинявало много скръб. Верен. Наистина това е много скръбно. Хората мислят, че има по-достойни неща за човешкия език, отколкото да говорят за Божиите работи? Говорян. Много те харесвам, Верене, защото думите ти са пълни с доказателства. Има ли нещо по-сладко и по-полезно от това да говорим за Божиите неща? Кои неща биха били по-сладки от тях? Например ако човек се наслаждава да говори за историята, за тайнствеността на нещата или ако обича да говори за чудотворения, чудеса и знамения, къде ще ги намери така усладително изложени и сладко написани, както са в Свещеното Писание? Верен. Това е вярно. Моето желание е да се възползваме от разговор именно за тези неща. Говорян. Та това е същото, което казах преди малко. Много е полезно да говорим за тях, защото по този начин можем да придобием ясни разбирания за много неща. Като разговаряме, ще разберем суетността на световното и ползата от небесното. Така можем да научим за нуждата си от новорождение, за недостатъчността на нашите дела, за нуждата ни от Христовата правда и т.н. и т.н. Освен това можем да научим какво значи да се покае човек, да вярва, да се моли, да страда и още много други. Човек така научава за своето спокойствие, какви големи обещания и утешения дава Евангелието. Това дава сила на човека, да може да устоява на лъжливи мнения, да защищава истината и да наставлява и поучава неуките. Верен. Всичко това е истина и аз се радвам да чуя от тебе тези неща. Говорян. Липсата на това е причина за мнозина да не виждат своята нужда от вяра и благодатно действие в душата им за придобиване на вечен живот. Повечето в живота си са съвсем невежи относно изпълнението на Закона, а така, разбира се, никой не може да получи Царството небесно. Верен. Позволи ми да те прекъсна. Небесното разбиране за тези неща е дар от Бога. Никой човек не може да го постигне чрез собствени усилия или чрез говорене за тях. Говорян. Разбирам това много добре, защото човек не може нищо да приеме, освен ако не му се даде от небето. Всичко е дар на Божията благодат, а не от нашите дела. Аз мога да ти приведа стотици доказателства от Свещеното Писание в потвърждение на това. Верен. Добре, сега нека определим само едно нещо, върху което да разговаряме. Говорян. Както искаш! За мене е все едно. Аз мога да разисквам върху всякакви неща, небесни или земни, нравоучителни или евангелски, свещени или светски, минали или бъдещи, чужди или наши, нужни или случайни, стига това да е за полза. Това озадачи Верен. Той се приближи до Християн, който вървеше малко по-настрани от началото на разговора с Говорян и му каза шепнешком: - Какъв чудесен другар си намерихме! Наистина, той е добър пътешественик! Християн се усмихна и каза: - Този човек, когото ти толкова харесваш, би могъл да прелъсти двадесет, които не го познават.
Всъщност градът ни е голям - може и да не го познаваш. Верен. Чий син е? В коя махала е живял? Християн. Той е син на Сладкодумко и живееше в Бращолевската махала. Всички го знаят като Говорян от Бращолевската махала. Независимо, че езикът му е толкова приятен, той си остава за мене голям съблазнител. Верен. Ти мислиш така, но мен ми се струва, че е много смирен човек. Християн. Такъв е за онези, които не го познават отблизо, защото външно умее да се показва добър, но когато е у дома си, той е ужасен. Ти го наричаш скромен и това ми напомня за работата на един живописец. Гледайки рисуваните от него образи отдалече, ти изглеждат много хубави, но погледнеш ли ги съвсем отблизо, веднага забелязваш грозота им. Верен. Ти се шегуваш, нали? Виждам, че се усмихваш. Християн. Боже, опази! Макар че се усмихвам, уверявам те най-искрено, че не се шегувам, нито пък искам да обвинявам някого без причина. Искам да ти кажа още някои неща, за да го опознаеш по-добре какъв е. Този човек е готов да се присламчи към която и да е група и да влезе във всевъзможни разговори. Както приказва с тебе, така ще приказва и в кръчмата и колкото повече ракия сложи в стомаха си, толкова повече ще има от тези неща в устата си. Няма място за благочестието в сърцето и къщата му, а да не говорим за поведението му. Всичко каквото има, е на езика му, а благочестието му се състои просто в дрънкане. Верен. Ако е така, тогава аз съм се излъгал в този човек. Християн. Излъгал си се, брате, бъди уверен в това. Припомни си пословицата: - Говорят, но не вършат. Царството Божие не се състои в думи, но в сила.86 Наистина той приказва за молитва, за покаяние, за вяра и за новорождение, но само знае да приказва за тях, а всъщност нищо не е познал. Аз съм го наблюдавал и у дома му и навън, и зная, че това което казвам за него е истина. Неговата къща от гледна точка на благочестието е блудкава, както белтъкът на яйцето. Там няма нито молитва, нито друго нещо, което да показва, че е станало истинско покаяние за грях. Животното според естеството си слугува на Бога много по-добре от него. Той е станал за укор и присмех пред всички, които го познават.87 Всички казват за него така: - Навън е светец, а у дома - дявол. Дори и нещастното му семейство мисли същото за него. Той е такъв скъперник, толкова много мъмри слугите си и така жестоко и несмислено се отнася с тях, че те се чудят как да му угодят и как да му говорят. Тези, които имат взаимоотношения с него казват: - По-добре е човек да има вземане-даване с езичник, отколкото с него, защото от езичника ще получиш това, което ти се полага. Този Говорян, стига да може, винаги ще ги излъже, измами и изиграе. Освен това той така възпитава и синовете си. Ако например види в тях "глупава страхливост" (както обича да нарича чувствителната съвест), им казва, че са будали и дебелоглави. Не иска да им повери никаква работа, нито пък да ги похвали пред други. Ако ме питаш, той с нечестният си живот е бил причина за мнозина да се препънат и да паднат. Ако Бог не му забрани, ще стане причина да погинат още много души. Верен. Добре, брате, принуден съм да вярвам не само за това, защото го познаваш, но и защото разсъждаваш за другите така, както трябва един богобоязлив човек да разсъждава. Виждам, че говориш не от зломислие против него, но защото това, което казваш, е истина. Християн. Ако не го познавах, може би и аз щях да мисля за него така, както мислеше ти. Ако пък бях чул за него само от онези, които са противници на благочестието, бих го счел за клевета (каквато често се чува от устата на лукавите, против имената и вярата на добрите хора), но всичките тези неща и многото други, които не съм ти казал, мога да ги докажа от моето лично познанство с него. Добрите хора винаги са се срамували от него. Никой от тях не може да го нарече брат или приятел. Достатъчно е само да изговориш името му пред тях, за да се изчервят от срам. Верен. Виждам, че едно нещо е да се говори, а съвсем друго нещо е да се върши. За в бъдеще ще гледам по-добре да разграничавам тези две неща. Християн. Наистина различни са и разликата помежду им е толкова голяма, колкото душата се различава от тялото. И както тялото без душата е мъртва мърша, така и говоренето без живеене не е нищо друго освен мърша. Душата на благочестието е практическата част, защото: "Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да преглежда човек сирачетата и вдовиците в утеснението им и да пази себе си неосквернен от света".88 Говорян не знае това. Той заблуждава душата си като мисли, че само със слушане и говорене човек става добър християнин. Слушането е само сеенето на семето, а говоренето не е достатъчно да покаже, че наистина има плод в сърцето и живота ни. Бъди уверен, че в съдния ден хората ще се съдят само по плодовете им.89 Тогава няма да ни питат: - Вярвал ли си? Но ще ни питат: - Вършил ли си това, което си слушал и говорил? Ще бъдем съдени и според това. Нали си чел, че краят на този свят се уподобява на жетва90 и естествено е хората с нетърпение да очакват плода. Далеч съм от мисълта да омаловажа вярата, но говоря така, за да ти посоча колко нищожно ще е в Онзи ден Говоряновото изповядване.
Тогава Верен се приближи при Говорян и го попита: - Ей, приятелю, как пътуваш? Как си сега?
- Чрез какво се изявява спасителната Божия благодат, след като тя влезе в сърцето на човека? Говорян. От това заключавам, че разговорът ни ще бъде за силата на нещата. Много добре! Това е добър предмет и съм готов да разискваме по него. Ще ти дам накратко моя отговор. Първо, когато Божията благодат влезе в сърцето, тя извиква силно против греха. Второ, ... Верен. Не, не, почакай малко? Едно по едно ще ги разглеждаме. Аз бих казал, че благодатта се изявява, като принуждава душата да се погнуси от греха. Говорян. Е, че каква разлика има между извикване и погнуса от греха? Верен. О, разликата е голяма. Човек например може да вика против греха само за интерес, но да се погнуси от сърце и душа против него, това не може да стане по друг начин освен чрез благочестиво отвръщане от него. Слушал съм много да викат против греха, като са на амвона, но те го търпят в дома, в поведението си и в сърцето си. Йосифовата господарка на висок глас викаше против греха, показвайки, че е много свята, но всичко това беше само за да прикрие нечистотата си.92 Много викат против греха, както майката навиква детето, което държи в скута си с лоши имена, но пак го прегръща и целува. Говорян. Виждам, че искаш да се хванеш за думите ми. Верен. Аз ли? Съвсем не. Само искам да сложа ред. Но какво е второто нещо, чрез което ще докажеш благодатното действие в сърцето? Говорян. Това е разбирането на Евангелските тайни. Верен. Този признак трябваше да се постави на първо място. Но дали е на първо или на последно място, това е без значение, защото е възможно някой да има правилно разбиране за евангелските тайни и пак в душата си да няма никакво благодатно действие. Човек може много да разбира и пак да не е чадо Божие.93 Когато Христос каза: - Знаете ли всички тези неща? Учениците му отговориха: - Знаем ги. А Той прибави: - Блажени сте, ако ги правите. Забележи, Той не каза блажени сте, като знаете тези неща, но каза, "блажени сте, като ги вършите". Човек може да знае като ангел цялата истина и пак да не е християнин. Следователно твоят знак не е истински. Знанието може да задоволи говоряновци и самохвалковци, но само живеенето - делата, задоволяват Бога. Не че сърцето може да е добро без знание, но съгласи се, че има два вида понятия - едното е сухо, което остава само в ума, а другото се придружава с вяра и любов и то подбужда човека да върши от сърце Божията воля. От тези две понятия първото е достатъчно за говоряновците, но истинският християнин без второто не е доволен. "Вразуми ме и ще пазя законът Ти; ей ще го пазя с все сърце".94
Първото нещо, което ще му се открие, е убеждението, че той е грешник, и преди всичко осквернението на естеството му и неверието, за които грехове той непременно ще бъде осъден, освен ако получи милост от Бога чрез вяра в Исуса Христа. Това пък ще предизвика срам от греха и необходимостта от Спасител. Ще се породи особен глад и жажда за духовните неща. Според силата или слабостта на вярата му в Спасителя ще бъде и любовта му към святостта; такива ще бъдат и радостта и спокойствието му. Ще се усили желанието му да познава Исуса по-добре и да Му слугува, докато е на земята. Но дори и да казва, че благодатното действие се открива така, пак много рядко, човек може да заключи, че това е от благодатта, тъй като сегашните му влечения и злоупотреби с разума го довеждат до съвсем криво схващане на тази работа. Поради това в онзи, в когото се извършва тази работа, е необходим много здрав и бистър разум, преди да може с доверие да заключи, че благодатта работи.95 На другите тази работа се изявява така: Първо, чрез едно искрено изповядване на вяра в Исуса Христа. Второ, чрез живот, който съответства на вярата и изповядването, т.е. живот на святост - святост в сърцето, в поведението, в дома - такава святост, която ще го накара да се гнуси от греха и от себе си като грешник. Също да проповядва святост пред света не само с устни, но чрез действително покоряване на Божието Слово във вяра и служение на другите.96 А сега господине, ако имаш нещо да кажеш против това кратко описание на благодатното действие, кажи го, ако нямаш, тогава позволи ми да ти предложа втори въпрос. Говорян. Не искам да споря сега, а само ще слушам. Какъв е вторият въпрос? Верен. Въпросът ми е: ти усещаш ли в себе си това, което ти казах, че е първа част на тази благодатна работа? Твоят живот и поведение свидетелстват ли това? Твоето благочестие само в думи ли е, само на език ли е, или е и на дело? Моля те, ако искаш да ми отговориш не казвай нищо повече от това, за което знаеш, че Всевишният Бог би казал "Амин" и това, което съвестта ти ще оправдае. Защото не е достоен онзи, който хвали сам себе си, но онзи, когото Бог хвали. Освен това, ако кажа за себе си, че съм такъв и такъв, а поведението ми и съседите ми кажат, че лъжа, правя голям грях. Тогава Говорян се поизчерви, но след малко се осмели и отговори: - Ти говориш за вътрешно изпитване, за съвест, за Бога и как трябва човек да се обръща към Бога за прощение, когато е говорил грешно. Аз съвсем не очаквах, че ще започнеш такъв разговор, нито пък съм разположен да отговарям на подобни въпроси. Също мисля, че не съм длъжен да ти отговарям, освен ако се наемаш да ми станеш учител и изповедник, макар че дори и да приемеш това, аз няма да се съглася. Моля те, кажи ми, защо задаваш такива въпроси?
Тогава Християн се приближи до Верен и му каза: - Казах ли ти, че ще стане така? Видя ли, че твоите думи и неговите желания не се съгласуват? Той е съгласен да напусне другарството ти, но не и да поправи живота си. Както ти предсказах, той си отиде. Нека си върви. От това обаче губи само той. Вместо ние да го пъдим той ни улесни, като сам си отиде. Ако продължаваше да върви с нас, такъв какъвто е, щеше да е голям порок на дружината ни. Апостолът ни казва ясно: - От такива се отдалечавай. Верен. Все пак радвам се, че имах случая да поговоря с него, защото той все някога ще поразмисли върху тези думи. Всеки случай аз се отнесох добре с него, с голяма откровеност, и сега ако погине, ще бъда чист от кръвта му. Християн. Добре направи, че му говори така откровено. Такава откровеност се среща много рядко днес, затова и нещата са достигнали дотам, че религията вече вони в носа на множеството. Тези говоряновци, чието благочестие се състои само в приказване, а поведението им е съвсем зацапано, влизайки в благочестиви общества, учудват света, опозоряват християнството и наскърбяват искрените. Желал бих всички хора да се отнасят с такива така, както ти сега се отнесе. Ако всички правят така, те или ще се съобразяват с благочестието, или няма да имат достъп в средите на светиите. И така, двамата продължаваха да вървят, разговаряйки за нещата, които бяха видели по пътя. Унесени в разговора си, те изминаха лесно доста път, въпреки че минаваха през пустиня. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014 2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии 2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово 2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година 2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура 2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил 2014 -> 1. Do you live in Madrid? A 2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г 2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116 Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|