От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян

Седма глава

Забелязах в съня си, че Християн не вървя дълго сам. Настигна го един от жителите на града и го помоли да му стане другар. Той се казваше Надежден. Думите и поведението на Верен и Християн, когато страдаха в панаира на суетата, бяха повлияли върху него и той бе пожелал да стане като тях. Един умря в свидетелството за истината, а друг излезе от пепелта му, ставайки другар на Християн. Думите му бяха, че имало още много от панаирджиите, които искали да тръгнат с тях.

Много скоро след излизането им от панаира видях, че настигнаха един човек, вървящ пред тях. Той носеше името Користолюбив.

- Откъде си и накъде отиваш, господине? - попитаха те.

- Идвам от град Благоговор и пътувам за Небесния град, отговори той.

Християн. От Благоговор ли си? Че в този град има ли добри хора?¹⁰⁹

Користолюбив. Мисля, че има.

Християн. Моля те, кажи ми как да те наричам?

Користолюбив. Не се познаваме, но ако вървиш по този път, ще се радвам на другарството ти.

Християн. Чувал съм, че този град Благоговор е богато място.

Користолюбив. Това е вярно. Аз имам много богати роднини там.

Християн. Кои са твоите роднини?

Користолюбив. Почти всички в града са ми роднини, но най-близките са Времеслужник и Благоговор (от неговите прародители градът носи името си), Гладилко и Двоелик. Свещеникът на нашата махала, поп Двоеуст, ми е вуйчо. Право да ти кажа, аз съм от добра фамилия. Дядо ми беше каикчия и беше много интересен; когато гледаше наляво, караше вдясно и обратно. По-голямата част от имота си аз спечелих с този занаят.

Християн. Женен ли си?

Користолюбив. Да, женен съм. Жена ми е много добродетелна. Дъщеря е на г-жа Преструвница и като знаеш това, можеш да си представиш колко почтена е нашата фамилия. Жена ми разбира всичко и знае как да се държи с всеки -- от царя до говедаря. Вярно е, че ние се различаваме малко по вярата си от ония, които са строги в живота си, но разликата е много малка и се състои предимно в две неща. Първо, никога не вървим срещу вятъра и, второ, ние сме най-ревностни тогава, когато благочестието ходи със сребърни обувки. Обичаме да вървим заедно с него, когато грее слънцето и хората го хвалят.

Тогава Християн отстъпи малко настрана към другаря си Надежден и му каза:

- Струва ми се, че този е Користолюбив от град Благоговор и ако наистина излезе, че е той, ще си имаме за другар най-големия лукавец, който може да се срещне по света.

Надежден му отговори:

- Попитай го пак за името му. Няма защо да се срамува от него.

Християн се приближи при Користолюбив и му каза:

- Господине, ти говориш, като че знаеш повече от целия свят и ако не бъркам, струва ми се, че познах твоето име. Не се ли казваш Користолюбив от град Благоговор.

Користолюбив. Не! Това е само прякорът ми. С него ме наричат някои хора, които ме ненавиждат. Аз обаче го търпя, както много добри хора преди мене са търпели и са го носили.

Християн. Сигурен ли си, че не си давал никога причина да те наричат с това име?

Користолюбив. Никога! Никога! Най-голямото зло, което някога съм извършвал, и за което биха могли да ме нарекат с това име е, че винаги съм бил съгласен с общото мнение и от това винаги съм печелел.

Християн. Действително ти си точно онзи човек, за когото бях чул и право да ти кажа, страхувам се, че това име ти прилича повече, отколкото което и да е друго име.

Користолюбив. Ти си свободен да мислиш каквото си искаш. Аз не мога да ти забраня, но у мене ще намериш един способен съдружник, ако ме приемеш за другар.

Християн. Слушай, ако тръгнеш с нас, трябва да вървиш против вятъра, а както разбирам, това е съвсем противно на твоето мнение. Освен това трябва да познаваш благочестието, когато ходи в дрипави дрехи, а не да си с него само когато е в лачени обувки. Трябва да стоиш при него и когато е оковано в железа, и когато пее свободно из улиците.

Користолюбив. Няма да те оставя ти да ми заповядваш нито да господаруваш над вярата ми. Остави ме да си бъда свободен и пак да другарувам с тебе.

Християн. Не! Ако не искаш да ходиш, както ходим ние, нито една крачка повече няма да направиш с нас.

Користолюбив. Аз никога не отстъпвам от старите си правила на живот, защото те не са вредни, а, напротив, много полезни. Ако не ходя заедно с вас, трябва да правя това, което правих, преди да ви настигна - да вървя самичък, докато ме настигне някой, който ще се радва на моето приятелство.

В съня си видях, че Християн и Надежден го оставиха самичък и вървяха на разстояние от него. След време, като се обърнаха назад, видяха трима души да вървят след Користолюбив и когато го настигнаха, той им се поклони до земята. Те също го поздравиха. Имената на тримата бяха Държисвят, Сребролюбов и Печелников. Те всички познаваха Користолюбив от по-рано, тъй като в младостта си заедно бяха учили при учителя Стисников от град Спечелево. Този учител проповядваше изкуството да се печели било със сила, с хитрост, с лакомство, лъжа, с преструване или преобличане в благочестие. Тези господа бяха изучили толкова добре уроците на своя учител, че всеки един от тях бе способен сам да бъде учител.

След като се поздравиха, г-н Сребролюбов каза на Користолюбив:

- Кои са онези там по пътя, пред нас?

- Представете си, свещеник, търговец или който и да е, който има пред себе си една работа, от която може да спечели добрини за този свят. Но той не може да получи тези добрини, ако не стане привидно ревностен привърженик на вярата, нещо което по-рано не е бил. Въпросът ми е, не му ли е простено, ако употреби това средство, за да постигне целта си, и все пак не остава ли той добър и почтен човек?

1. Желанието му да притежава по-голям доход е законно. Две мнения по този въпрос няма. Самият Божий промисъл му предлага това. Така че той може спокойно да го получи, без да огорчава съвестта си.¹¹⁰

2. Освен това желанието му да придобие онзи доход го прави да е по-загрижен и по-ревностен проповедник. Следователно това го принуждава да бъде по-добър човек и по-рационално да разработи таланта си. Няма съмнение, че това е по Божията воля.

3. А колкото за компромиса, който е готов да направи по отношение на учението си, като го приспособи към нравите на онези хора, това е силно доказателство, че той има доброто желание да угоди на хората и това го прави да е още по-способен за свещеническия му сан.

4. Следователно заключавам, че свещеникът, когато размени своя малък доход с по-голям, не трябва да се осъжда като сребролюбец, а, напротив, трябва да се счита за прогресиращ. И понеже той умножава дарбите си и труда си, на него трябва да се гледа като на човек, който честно следва призванието си.

Нека сега разгледаме случая, ако човекът е търговец.

Да предположим, че неговата търговия е малка и има случай да я увеличи като стане благочестив. Той може да се ожени за богата жена или пък да привлече повече и по-добри клиенти. Отново не виждам причина, защо да не може законно да направи това. Така че:

1. Добро нещо е човек да стане благочестив и не е важно с какви средства ще постигне това.

2. Да се ожени за богата жена и да привлече повече и по-богати клиенти - това съвсем не е против законите.

3. Онзи който става благочестив и придобива всички тези неща, придобива добро и сам той става добър; богата жена, добри клиенти, добра печалба - всички тези придобивки го правят благочестив -- какво по-добро може да има от това?

Следователно да стане човек благочестив, за да придобие всички по-горе изброени неща, е много добро и полезно нещо.

Всички одобриха думите на г-н Сребролюбов, похвалиха го за мъдрото му разсъждение и мислейки, че никой не ще се съпротиви на такъв отговор, решиха да настигнат Християн и Надежден, които се бяха противопоставили на Kористолюбив преди малко и не бяха отишли много далеч, та да им представят тези неща. Извикаха им да спрат и да почакат, като се разбраха не Користолюбив, а г-н Държисветов да предложи въпроса за разискване, предполагайки, че към него ще погледнат с друго око и няма да му отговорят с оня огън, който бе запален вече между тях и Користолюбов.

Като ги настигнаха и поздравиха, г-н Държисветов предложи въпроса на Християн и другаря му, молейки ги да отговорят, ако могат.

Тогава Християн им каза:

- Един благочестив младенец може много лесно да отговори на десет хиляди подобни въпроси. Ако е незаконно някой да следва Христа за хляб,¹¹¹ колко по-гнусно е да направите Него и Неговото благочестие стъпало за придобиване на светски блага. С такова мнение могат да се съгласят само езичниците, лицемерите, магьосниците и дяволите.

Вижте езичниците - същото разсъждение! Когато Емор и Сихем хвърлиха око върху дъщерите и говедата на Яков, и видяха, че няма друг начин да ги придобият, освен чрез обрязването си, казаха: "Ако всеки мъж от нас се обреже, както те настояват, ние ще успеем да вземем говедата им, имотът им и дъщерите им. Не е ли това, което търсим?" И така благочестието им стана стъпало, за да постигнат целта си. Прочетете цялата тази история в Битие 34 глава.

Лицемерните фарисеи имаха подобно благочестие. С дълги молитви и религиозни преструвки те ограбваха домовете на вдовиците и сираците. Разбира се, те ще приемат и по-голямо осъждение от Бога.¹¹²

И Дяволът -- Юда имаше подобно благочестие. Той беше религиозен поради кесията, за да може да вземе всичко, каквото имаше в нея, но беше отхвърлен и стана син на погибелта.

Така и Симон магьосникът се гордееше със същото благочестие. Той искаше да приеме Святия Дух, за да печели повече пари, и си получи наказанието точно както Петър му каза.¹¹³

Следователно можем да заключим, че който е благочестив заради този свят, той ще е готов в определени моменти заради света да отхвърли благочестието. Вижте Юда - стана благочестив, за да спечели света, и тогава, заради света продаде благочестието заедно с Господаря си. Така че, ако отговоря на вашия въпрос одобрително, както предполагам че вие сте отговорили, то подобен отговор ще бъде езически, лицемерен и дяволски. Вашата награда ще бъде според делата ви.

Тези думи ги поразиха. Те стояха мълчаливи и се споглеждаха, незнаейки какво да кажат на Християн. Надежден, разбира се, одобри здравото учение, което се съдържаше в отговора на другаря му, така че между тях настъпи гробно мълчание. Това принуди г-н Користолюбов и другарите му да останат назад, а Християн и Надежден отминаха. Тогава Християн се обърна към другаря си и му каза:

- Ако тези хора не могат да устоят пред човешка критика, какво ще правят пред Божия съд? И ако не могат да отговорят на въпроси, задавани от "пръсни съдове" (човеци), какво ще правят, когато ги изобличи пламъкът на пояждащия огън?

И така Християн и Надежден, продължавайки да вървят по пътя, стигнаха до едно красиво поле, наречено Спокойствие. Навлязоха в него с голямо благодарение и радост и понеже то не беше много обширно, скоро го преминаха. В края му се издигаше малък хълм, наречен Печалба, под който хълм имаше сребърна рудница. В стари времена някои пътници се отбиваха от любопитство да я видят, но щом влизаха в нея, пръстта под краката им се срутваше и те или загиваха, или се нараняваха и оставаха инвалиди.

Тогава видях в съня си, че малко встрани от пътя стоеше боляринът Димо, който викаше пътниците да се отбият и видят рудницата. Като видя Християн и другаря му, той се провикна:

- Хей, елате насам, да ви покажа нещо!

Християн. Какво толкова ще ни покажеш, та да си заслужава да се отклоним от пътя?

Димо. Тук има сребърна рудница и някои копаят в нея и търсят богатство. Ако дойдете, с малко труд ще забогатеете.

Надежден. Хайде да отидем и да видим.

Тогава Християн се обърна към Димо и извика: "Не е ли опасен пътя до рудницата? Не е ли ставал препятствие на мнозина в пътешествието им?"

Тогава Християн се обърна към Надежден и каза: "Ние нямаме работа там; нека да продължим пътя си."

Димо продължаваше да вика: "Хайде де, няма ли да дойдете да видите рудницата?"

- Димо, отговори му Християн, ти си неприятел на правите пътища на Господаря на нашия път и си осъден вече от съдиите на Негово Величество.¹¹⁴ Отклонил си се и искаш и нас да въвлечеш в подобно осъждение. Ако се отбием, нашият Цар ще разбере за това и вместо дръзновени ще застанем пред Него посрамени.

Димо. И аз съм от вашето братство. Ако ме почакате малко, ще дойда с вас.

Християн. Как се казваш? Името ти не е ли така, както го извиках?

Димо. Така е. Името ми е Димо. Аз съм Авраамов син.

Християн. Аз те познавам добре. Геезий беше твой прадядо, Юда е баща ти и ти също вървиш в техния път. Чисто дяволска е измамата, която сега употребяваш. Баща ти се обеси като предател и ти не си достоен за по-добра награда.¹¹⁵

В това време Користолюбив и другарите му стигнаха въпросното място и при първото повикване на Димо се отклониха при него. Какво стана с тях, в ямата ли паднаха, докато гледаха от брега надолу, или слязоха да копаят и се задушиха долу на дъното от сгъстения въздух, намиращ се там - не се разбра, едно обаче беше сигурно, че те вече не се видяха по този път.

Видях в съня си, че като излязоха от полето, пътниците стигнаха до едно място, където стърчеше стар паметник. Той имаше чуден вид и приличаше на жена, превърната в стълб. Любопитството им ги накара да се спрат при него, за да го разгледат. Наблюдаваха го и се удивляваха, без да могат да продумат нито дума за него, докато накрая Надежден забеляза надпис над главата на статуята. Надписът беше с необикновени думи и понеже той не беше много учен, не можа да го разбере. Показа го на Християн, който беше по-начетен и го попита дали разбира написаното. Последният се взря в надписа, започна да срича думите и не след дълго отгатна значението му.

- Помнете Лотовата жена!

Това бе надписът над главата на каменния стълб.

Той го прочете на другаря си и двамата заключиха, че този е соленият стълб, в който бе превърната жената на Лот. Когато бягали от Содом, тя се обърнала назад, за да види какво става в града им.¹¹⁶

Този стълб им даде нов предмет за разговор.

Християн. Ах, брате мой! Това за нас е навременен урок, след като Димо се опита да ни отклони от пътя и да ни отвлече към оня хълм, който се нарича Печалба. Ако бяхме отишли там след поканата му, както ти почти беше готов да отидеш, без съмнение щяхме да станем за срам и позор, та да ни гледат всички, които ще минат след нас.

Надежден. Съжалявам, че се показах толкова глупав и чудно ми е, че не станах като Лотовата жена, защото каква е разликата между моя и нейния грях? Тя само се обърна назад да погледне за последен път Содом, а аз изявих желание да отидем на самото място да гледаме. Но именно в такъв случай се вижда колко е голяма Божията благодат и аз се срамувам, че подобен грях се е бил загнездил в сърцето ми.

Християн. Нека добре да забележим всичко, което виждаме тук, и нека ни послужи за урок. Това ще е от голяма полза за в бъдеще. Тази жена избегна една жестока присъда като не остана в Содом, който бе изгорен с огън и жупел отгоре, въпреки това тя погина по пътя - поради желанието да погледне още веднъж стария град - и бе превърната в солен стълб.

Надежден. Наистина нека това бъде за нас добър пример и напомняне да бягаме от греха, и знак, какво ще сполети онези, които искат само да погледнат. . . . Корей, Датан Авирон и 250-те души, които бяха с тях, погинаха така в греха си¹¹⁷ и станаха пример за другите да се пазят от подобно нещо. Едно обаче не мога да разбера - как Димо и неговите другари рискуват да стоят там и да търсят някакво съкровище, след като тази жена се е превърнала в солен стълб само заради едно обръщане назад. За нея не е писано, че се е отклонила от пътя, а само и се е обърнала. При все това нейното наказание е поставено на толкова видно място, че да може всеки да го види.

Християн. Да, за чудене е. Това показва доколко е развратено сърцето им. Не зная на какво да ги уподобя. Дали на тези, които и пред очите на съдията обират джобовете на другите или пък на онези които под бесилката крадат кесиите на хората. Казват, че Содомските жители били много грешни -- съгрешили против всичките Божии милости.¹¹⁸ Това тяхно поведение подбудило Божието негодувание и им донесло такова горещо наказание, каквото може само огъня от небето. От това става ясно за всеки, който би желал да разбере, че за всички, които така грешат, след като имат толкова многобройни примери, наказанието им ще бъде едно от най-строгите.

Надежден. Така е, това е цялата истина, но колко голяма е Божията милост! Благодаря на Бога, че нито ти, особено пък аз, не станахме такъв позорен пример. Това е голяма причина да благодарим на Бога и да се боим от Него, като винаги "помним Лотовата жена".

Тогава видях, че стигнаха до красивата река, която Давид нарече "Божия река", а Йоан "Реката на водата на живота".¹¹⁹ Пътят им минаваше покрай тази река. Християн и неговия другар пиха от водата, която съживи и развесели уморените им духове. По двата бряга на реката имаше зелени плодородни дървета. Двамата откъснаха листа и ядоха за лекарство против различните болести, които се появяват у пътниците поради разпалената им кръв. На двата бряга на реката имаше зелени буйни ливади, изпъстрени с прекрасни цветя, кремове -- и чудо, тези ливади бяха зелени през цялата година. Тук те легнаха да си починат и заспаха. Когато се събудиха, отново браха от плодовете и ядоха от тях до насита, пиха от сладката и бистра вода и пак легнаха да спят. Така изминаха няколко дни и нощи, през които двамата от време на време пееха тази песен:

Тез бистри води край Небесния път;

И в тази ливада от всякакъв род

Дърветата за тях завързват плод.

На тези неща, който знае ценността,

Да купи таз нива всичко ще продаде.¹²⁰

Тогава видях в съня си, че пътят им се отдалечаваше малко по малко от реката и това им причини голяма тъга, но не смееха да излязат от него.

- Ако покрай тази ливада минава пътя ни, по-добре да вървим по нея.

Приближавайки оградата той надникна през нея и видя, че от другата страна върви пътека успоредна на техния път.

- Точно според желанието ни! - възкликна Християн - Тук пътят е по-лесен. Ела да вървим от тази страна.

Надежден се убеди в думите на Християн и двамата прескочиха оградата. Щом навлязоха в ливадата и тръгнаха по пътеката, стори им се, че там се върви по-лесно.

Пред себе си на известно разстояние те забелязаха човек. Той се казваше Суетаупованов.

- Хей, къде извежда тази пътека? - извикаха след него те.

- До Небесната врата - отговори им той.

- Виждаш ли - каза Християн, - нали ти казах, че сме на правия път?

Така продължиха да вървят след непознатия. Но ето, настъпи нощта. Спусна се такава тъмнина, че не можеха да виждат нищо пред себе си, нито зад тях.
В тъмнината г-н Суетаупованов, не виждайки на крачка пред себе си, падна в една дълбока яма. Ямата бе нарочно изкопана от Княза на онова място, за да лови в нея самонадеяните безумци.¹²² Суетаупованов не можа повече да излезе от нея.

Християн и Надежден чуха шума от падането му и извикаха високо, за да разберат какво точно става. Но никой не им отговори. До ушите им достигна само едно подземно пъшкане.

- Къде се намираме, братко? - попита Надежден.

Християн мълчеше. Беше се уплашил, защото той бе причина да се отклонят от пътя. За тяхно нещастие започна да вали дъжд придружен с гръмотевици. Потекоха буйни води и пътуването им стана още по-трудно.

- Ох! Защо не вървях по пътя си, а се отклоних след тебе - каза Надежден.

Християн. Кой е мислил, че тази пътека ще ни отдалечи от нашия път?

Надежден. Аз още в самото начало много се страхувах и не исках да тръгна, но нали си по-стар, последвах съвета ти.

Християн. Не ми се сърди. Съжалявам, че станах причина да се отклоним от пътя и заради мен попадна в такава беда. Прости ми, братко. Моля те, прости ми. Не го направих с лоша мисъл.

Надежден. Не се отчайвай, приятелю, аз ти прощавам, като вярвам, че това ще ни бъде за добро.

Християн. Радвам се, че имам за другар такъв милостив брат, но не трябва да стоим тука, нека се опитаме да се върнем назад.

Надежден. Не, не! Трябва да вървим напред.

Християн. Добре, но нека аз да вървя напред. Ако има някаква опасност, по-напред аз да влезна в нея, защото аз съм причината да се отклоним от правия път.

Надежден. Ти няма да вървиш напред, защото си смутен и може пак да объркаш пътя.

В този момент един глас достигна до ушите им:

- Насочи сърцето си към пътя, към пътя, по който си ходил.¹²³

През това време водите бяха придошли много и връщането им беше опасно, но те решиха да опитат. Тръгнаха назад. Всред гъстия мрак и дълбоките води те падаха и ставаха, но все вървяха назад. С голяма мъка достигнаха до оградата. Там се сгушиха на завет да чакат зазоряването и така уморени, те заспаха.

Недалеч от мястото, където спяха, имаше крепост, наречена Крепостта на съмнението. Неин господар беше исполин на име Отчаяние. Тази сутрин Исполинът се беше събудил много рано и разхождайки се из имението си, случайно забеляза заспалите Християн и Надежден. Със силен и жесток глас той ги събуди и ги попита откъде са и какво търсят в неговия имот. Те му отговориха, че са пътници, заблудили се в тъмната нощ.

- Вие сте извършили голямо зло, като сте тъпкали земята ми и сте спали в имението ми - каза Исполинът. - Затова сега трябва да дойдете с мене.

И понеже той беше много силен, трябваше да отидат с него. Те дори не се опитаха да му отговорят, понеже сами виждаха, че бяха сгрешили. Исполинът ги подкара пред себе си и ги отведе в крепостта. Затвори ги в мръсна и влажна тъмница, която вонеше ужасно. Там останаха четири дни, без да получат нито залък хляб, нито капка вода. Отникъде не влизаше светлина и никой не попита за тях. Бяха далече от приятели и познати. Скръбта на Християн беше двойна. Той съзнаваше, че неговата необмислена смелост ги доведе до това ужасно страдание.

Исполинът Отчаяние имаше жена на име Недоверка. Като си лягаха, на четвъртата нощ след затварянето на Християн и Надежден, той й каза, че е уловил двама пътници и ги е хвърлил в тъмницата, защото му стъпкали нивите. Попита я какво да направи с тях. Най-напред тя разпита подробно какви са тези хора, откъде са дошли, накъде отиват, после даде своя съвет:

- Като се събудят, бий ги безмилостно.

На сутринта Исполинът си приготви тояга от глог и слезе в тъмницата. Още с влизането си започна да вика по тях като на кучета, въпреки че нямаше никакъв повод за това. После започна да ги бие с тоягата по гърба, по краката, по главата, където се случеше. Като се умори, той ги остави безпомощни да се окайват в бедствието си и да плачат в скръбта си. Целия този ден двамата приятели не бяха в състояние да проговорят нито дума. Само въздишаха, пъшкаха и горчиво плачеха.

На другата вечер, когато жената на великана разбра, че затворниците са още живи, нареди му да ги посъветва да се самоубият.

На сутринта Исполинът влезе при тях, за да изпълни желанието на жена си. Като видя тежките рани, които им беше причинил от боя миналия ден, той се обърна с жестоко лице към тях и каза:

- Няма никаква вероятност за вас да излезете от тука и не виждам друг по-добър изход от това положение, освен да посегнете на живота си с нож, въже или отрова. За какво ви е този живот, когато толкова много горчивини има да изпитате?

- Не! Ние искаме да ни пуснеш - едва продумаха те.

Това го разяри много и той се спусна върху тях, за да ги доубие, но неочаквано го хвана една от неговите спазми (той страдаше от време на време от тази болест) и бе принуден да ги остави. Бедните пленници започнаха да мислят помежду си няма ли да е по-добре да послушат великана, да направят ли както ги съветваше той или не.

Християн. Брате, какво да правим? Животът ни тук е окаян и не знам кое е по-добре: така ли да продължаваме или да се самоубием? Чувствувам, че душата ми по-скоро иска задушаване, отколкото живот и гробът ми се струва по-лек, отколкото тази тъмница.¹²⁴ Да послушаме ли съвета на Исполина?

Надежден. Сегашното ни състояние наистина е много страшно и смъртта би била много по-приятна и по-желателна, но нека помислим малко, какво е казал Господарят на онази земя, закъдето пътуваме:

- Не убивай!

Ако е забранено да отнемаш живота на друг, колко повече е забранено да отнемеш своя собствен живот? Освен това този, който убива другия, убива само тялото му, а който убива себе си, убива и тялото и душата си. Още нещо: ти говориш за спокойствието, което е в гроба, но забравил ли си адските мъки, които преследват всички убийци?

- Защото никой човекоубиец няма да влезе във вечния живот.

Помни още, че животът ни не е в ръката на този Исполин. Аз бях чул, че и други хора са попадали в тази тъмница като нас и са се измъквали от неговите ръце.
Кой знае, Бог, който е сътворил света и държи всяко дихание в ръката си, може да ни избави от ръцете на този исполин Отчаяние. Може да го накара да забрави някога да заключи вратата на тъмницата или пък когато дойде да ни измъчва, може пак да го прихване болестта му и тогава аз съм решил да направя всичко, за да избягам от тука. Глупав бях, че не го направих още преди, но, брате мой, нека потърпим още малко и ще дойде времето, когато ще се освободим, само не трябва и да помисляме дори за самоубийство.

С тези думи Надежден успокои своя приятел и така те останаха в тъмницата целия ден в същото окаяно, плачевно състояние.

Надвечер Исполинът пак влезе в тъмницата, за да види дали пленниците са изпълнили съвета му. Намери ги ни живи ни умрели от глад и от тежките рани от боя. Но въпреки че бяха много изтощени, все пак те бяха живи и това така го разяри, че извика:

- Понеже не послушахте съвета ми, сега ще видите, че е било много по-добре съвсем да не бяхте се раждали.

Тези думи ги ужасиха много и Християн съвсем отпадна духом. Като дойде на себе си, те отново започнаха да разговарят какво трябва да направят - да изпълнят ли съвета на Исполина или не? Християн бе склонен да го изпълни, но Надежден пак го насърчи:

- Брате мой! Не помниш ли колко си бил смел досега? Аполон не можа да те смаже и всичко, което си чул и видял в Долината на Смъртната сянка не е могло да те сломи. Какви беди, страхове и съмнения са минали през главата ти, и винаги си излизал победител. Виждаш, че и аз съм в същото положение, в което си и ти, въпреки че съм много по-слаб от тебе физически. Исполинът е наранил и мене, и аз като тебе не съм нито ял, нито съм пил толкова дни. Двамата еднакво копнеем за светлината. Въпреки всичко това аз не се отчайвам. Потърпи още малко! Спомни си как безстрашно си се държал на Суетния панаир и не си се уплашил нито от веригите, нито от затвора, нито от смъртта. Затова по-добре нека да потърпим още малко, вместо да приемем смърт, която не подхожда на християни.

Като се стъмни и Исполинът и жена му се прибраха в стаята си, тя го попита пак за затворените, дали са послушали съвета му. Той й отговори:

- Дебелоглави са тези злодейци! Готови са да претърпят всевъзможни мъки, но не и да се самоубият.

- Изведи ги утре в крепостния двор - каза тя - и им посочи костите и главите на онези, които вече си погубил и им дай да разберат, че до края на тази седмица ще ги разкъсаш, така както си направил с другарите им преди тях.

На сутринта Исполинът отиде при затворниците и ги изведе в крепостния двор. Показа им каквото беше казала жена му и им каза:

- Някога и тези бяха пътешественици като вас и влязоха в моята земя, така както направихте и вие, но аз ги разкъсах на парчета. Слушайте, така ще направя и с вас, преди да се минат десет дни. Запомнете добре това! Хайде сега пак вътре в дупката!

И ги подкара с удари към тъмницата.

Цялата събота те прекараха в плач и въздишки. През нощта, когато госпожа Недоверка и мъжът й се прибраха в спалнята, Исполинът започна зачудено да разказва как нито ударите му, нито съветите му са в състояние да ги довършат.

- Боя се - каза жена му - да не би да се надяват на някого да дойде да ги пусне или пък може би имат в себе си някакъв инструмент, с който се надяват да разбият вратата и така да избягат.

- Какво приказваш, мила? - каза Исполинът. - Още утре ще ги обискирам.

Цялата събота вечер Християн и Надежден прекараха в молитва. Малко преди съмване, добрият Християн, смаян и сънлив, извика:

- Колко съм бил глупав! Да лежа в тази мръсна и влажна тъмница, като мога да изляза, когато поискам! Аз имам в себе си един ключ, който се нарича Обещание и съм уверен, че с него мога да отключа всяка врата в тази крепост на Съмнението.

- Това известие е чудесно! - каза Надежден. - Извади го по-скоро, брате мой, и дай да го изпробваме!

Християн извади ключа от пазвата си и опита да отключи тъмничната врата. Ключът се завъртя веднъж и вратата се отвори. Християн и Надежден излязоха мълчешком. Отключиха външната врата на крепостния двор и така стигнаха до желязната врата. И макар тя да беше много голяма и тежка, същият отвори и нея. При отварянето на желязната врата обаче се вдигна малко шум, който събуди исполина Отчаяние, но докато се облече и излезе да ги гони, Християн и Надежден бяха вече избягали далече по пътя. Исполинът искаше да ги догони, но краката му съвсем не държаха и той се отказа от намерението си.

Така стигнаха до царския път и се успокоиха, защото вече бяха далече от имението на исполина Отчаяние.

Като прескочиха оградата, те спряха да помислят какво да направят, за да предпазят другите пътници, да не попаднат в същата участ. Решиха да поставят един стълб с надпис:

- Този е пътят към крепостта на Съмнението, над която владее страшният исполин Отчаяние, който презира Царя на небесната земя и търси да погуби неговите святи пътешественици.

Мнозина след тях, които са минавали по същия път, са прочитали този надпис на стълба и така са избягвали бедата.

А Християн и Надежден, ходейки сега по царския път, далече от опасността, пееха тази песен:

И с този прескърбен опит видяхме,

Че твърде тежко е за пътника

Да тъпче забранената земя.

Нека внимават тези що следват,
И с усърдие да вървят,

Добре е да бодърстват,

Да не би като нас да пострадат

В тази страшна крепост на Съмнение

Да станат пленници на Отчаяние.