От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян

Трета глава

Видях в съня си, че пътят, по който трябваше да мине Християн, беше заграден от двете страни със стена, която се наричаше Спасение.⁴⁰ По него тичаше натовареният Християн, но с голям труд и мъки поради тежкия товар.

Тичайки така, той стигна до едно много стръмно място, на върха на което се виждаше да стърчи кръст. Малко по-надолу, точно до подножието на стръмнината, се намираше един гроб.

Видях в съня си, че когато Християн стигна до кръста, изведнъж тежкият му товар се отвърза от раменете му, падна от гърба му и започна да се търкаля надолу, стигайки до гроба. Там падна вътре и повече не се видя.

Тогава Християн, облекчен и весел, изговори от дълбините на сърцето си:

- Чрез скръбта Си Той ми даде успокоение и чрез смъртта Си - живот!

Той се спря за малко там. Гледаше наоколо и се удивяваше. Видя му се много чудно как така само с гледане към кръста той можа да се освободи от тежкия товар.

Докато продължаваше да гледа всичко около кръста и гроба, ронейки сълзи от радост,⁴¹ пред него се явиха три пресветли сили, които го поздравиха:

- Мир на тебе!

Първата сила му каза:

- Твоите грехове са простени!

Втората сила му съблече дрипите и го облече в чисто облекло. Третата сила сложи на челото му белег, даде в ръката му свитък от пергамент с печат и му заповяда да гледа в него, докато върви по пътя, а когато стигне до Небесната врата, да го предаде. След това трите сили си отидоха.⁴²

Тогава Християн подскочи три пъти от радост и тръгна по пътя си, като пееше с глас:
Дотук дойдох от грях отегчен,

загубен, отвсякъде утеснен, огорчен!

Но чудо голямо стана! Намерих тук мир,

спокойствие и радост, излезнах на шир.

Товарът ми вече съвсем се отне!

О, свят е този гроб и тоз кръст ми е свят!

Пресвят е Този, Който на него е разпнат!

Името на единия беше Простьо, на другия Лентьо, а на третия Смелчо.

Когато Християн видя, че лежат в такова състояние, се приближи до тях, за да ги събуди, като им каза:

- Вие сте като човеци, спящи на върха на мачтата на кораб, който плува в мъртво море, без дъно. Станете и бягайте оттука! Ако желаете, аз ще се опитам да ви помогна да се освободите от оковите си, ако е възможно!

Тогава прибави:

- Ако онзи, който обикаля и реве като лъв, мине от тука, вие ще станете жертва на острите му зъби!

Тези думи ги накараха да отворят очите си и като гледаха Християн, проговориха:

Простьо каза:

- Аз не виждам да има нещо за страх!

Лентьо прибави:

- Нека още малко да поспим!

А Смелчо, уверен в себе си, добави:

- Не се грижи за мене! Всеки да мисли за себе си и всеки себе си да гледа!

Тогава те се изтегнаха наново да спят, а Християн продължи пътя си. Много му беше мъчно, като мислеше за тези трима, които се намираха в толкова опасно състояние. Болеше го, че не искаха да оценят благодеянието, което доброволно им предложи той, като ги събуди и посъветва как да се освободят от оковите си. Докато мислеше и се смущаваше за тях, той видя други двама, които прескочиха стената от лявата страна на тесния път и приближиха до него.

Името на единия беше Обрядолюбов, а на другия Лицемеров. Като се приближиха до него, той започна следния разговор с тях:

Християн. На добър час, господа! Откъде идете и накъде пътувате?

Обрядов и Лицемеров. Родени сме в земята на Суетната Слава, а отиваме за хълма Сион, за да придобием слава и похвала!

Християн. А защо не минахте през вратата, която е там, в началото на пътя? Не знаете ли, че е писано:

- Който⁴³ не влиза през вратата, а прескача от друго място, е крадец и разбойник?

На тези думи те не отговориха.

Видях ги, че вървяха по пътя разделени един от друг, без да разговарят за нищо. Само веднъж казаха на Християн, че колкото за Закона и обредите, те не се съмняват, че ще могат да ги изпълнят и опазят, така добре, както и той, а относно дрехата му прибавиха:

- Ние не виждаме никаква разлика между тебе и нас освен по дрехата, която е на гърба ти, но и тя като че ти е дадена от съседите ти, за да покриеш голотата си!

Освен това може още да не сте забелязали, но аз имам и белег на челото си. Той ми е даден от най-близкия съдружник на Господаря ми в деня когато тежкият товар падна от моя гръб. Тогава ми дадоха един свитък с печат, за да го чета по пътя и да се утешавам. Казаха ми, щом стигна до Небесната врата да го покажа, за да приемат и мене заедно с него. Страхувам се, че вие сте лишени от всички тези неща, защото не минахте през вратата.

На тези думи господин Обрядов и Лицемеров не отговориха нищо, само се спогледаха и се засмяха. След това видях, че всички продължиха пътя си. Християн вървеше сам напред, без да разговаря с никого. От време на време въздишаше дълбоко, а понякога лицето му изразяваше особена радост. При това често отваряше свитъка и прочиташе от него за насърчение.

Така вървяха всички, докато стигнаха до хълма Мъчнотия. Под него имаше извор. На същото място се събираха и други два пътя освен този, който идваше от тясната врата. Единият се отбиваше наляво, другият надясно под хълма, а тесният път продължаваше направо по хълма, нагоре. Тази стръмна пътека, която се изкачваше по хълма, се наричаше Мъчната Пътека.

Християн приближи до извора,⁴⁴ пи от бистрата вода и като се разхлади и ободри, започна да се изкачва нагоре, казвайки на себе си:
Не ме е страх от стръмния път,

към Вечен живот ме завежда той;

И нека е мъчно, но да победя.

А не с леснина да падна в беда!

Наблюдавах как Християн се изкачваше по хълма. Той вече не тичаше. Вървеше доста бавно, а най-после започна да пълзи на колене, тъй като пътеката беше много стръмна. Точно в средата на пътя имаше красив Павилион, построен от Самия Господар на хълма, който служеше за почивка на изморените пътници. Като стигна до него, Християн седна за малко да си почине. Той извади свитъка от пазвата си и започна да чете за утеха. След време спря да чете и заразглежда дрехата, дадена му в началото на пътя при кръста. Наслаждавайки се на хубавото си облекло, той задряма и след малко дълбоко заспа. Така унесен, той спа до късно следобед и не усети как свитъкът падна от ръцете му. Малко след това до него се приближи човек, който го побутна и виждайки, че се събужда, му каза:

- Иди при мравката, о, ленивецо! Прегледай пътищата й, и стани мъдър.⁴⁵

Това стресна Християн. Той се събуди напълно. Скочи на краката си, тръгна да върви бързо и много скоро стигна на върха на хълма.

Когато стигна до върха, видя че срещу него тичаха двама непознати. Името на единия беше Страхливко, а на другия Съмненко. Като стигнаха при него, Християн ги попита:

- Какво се е случило? Защо бягате назад?

- Бяхме тръгнали за Сион! - отговори Страхливко. След като минахме онова мъчно място, колкото по-нататък отивахме, толкова повече страхове и премеждия срещахме. Накрая решихме да се върнем!

- Не само това - каза Съмненко, - тука, много наблизо, право пред нас, са легнали два големи лъва. Спят ли, или са будни, не зная, но не посмяхме да минем покрай тях, да не би изведнъж да скочат и да ни разкъсат на парчета.

- Вие ме плашите - каза Християн. - Къде да отида, за да избегна опасността? Ако се върна в отечеството си, ще загина, защото знам, че то ще бъде изгорено с огън и жупел. Ако мога обаче да стигна до Небесния град, зная, че там ще бъда спасен. Ще се опитам да отида в Него! Назад ме чака само смърт! Ще продължа да вървя напред!

И така, Страхливко и Съмненко се затичаха надолу по хълма, а Християн продължи да върви по пътя си. Но след малко, припомняйки си думите на двамата, той потрепера от страх. За да се успокои, реши да извади свитъка и да прочете нещо от него за утешение. Бръкна в пазвата си, но, уви! Свитъкът не беше там. Това още повече ужаси Християн. Свитъкът му служеше за утеха и паспорт, с който щеше да мине през Небесната Порта. Той изпадна в голямо отчаяние и не знаеше какво да прави. Най-после се сети, че беше заспал в Павилиона и сигурно там е загубил свитъка си. Веднага падна на колене и започна да се моли на Бога, да му прости това невнимание. Като свърши молитвата си, той се върна назад да търси свитъка. Никой не може да опише скръбта на Християновото сърце по времето, докато се връщаше? Той плачеше, охкаше и се самообвиняваше за невниманието си така дълбоко да заспи на онова място. Та то беше само за малка почивка след голямата умора!

Връщайки се назад, Християн се озърташе на всички страни и гледаше много внимателно за свитъка, с който толкова пъти се беше утешавал. Като стигна до едно място, откъдето можеше да се види Павилиона, скръбта му се поднови. Съвестта му отново започна да го измъчва за сторената грешка, когато фатално изпадна в дълбокия сън.⁴⁶ Той ускори крачки и заплака с глас:

- О, колко съм нещастен! Каква страшна фаталност! Да заспя посред бял ден! Да заспя във време, когато има да се върши толкова много! Заради плътта си съвсем неправилно използвах онова място, което Господарят е предназначил само за малка почивка, но не и за заспиване. Колко път изминах напразно! Не стана ли същото и с Евреите, когато заради греховете си трябваше да извървят дълъг път през Червеното море и пустинята? Така и аз сега съм заставен със скръб и плач да се връщам по този път, който минах с радост и песен. Досега можех да извървя много километри! Вместо веднъж аз три пъти минавам по него. Уви! Може и нощта да ме завари тука. Денят вече преминава! Ох! Да не бях заспивал!

Най-после Християн стигна до Павилиона. Седна да си отпочине, но не можеше да спре сълзите си. Той жално плачеше за станалото. Като бършеше лицето си и се озърташе насам-натам, видя свитъка. Очите му светнаха. Разтреперан се наведе и бързо го грабна. Скри го в пазвата си. Радостта му бе неописуема. За него свитъкът беше гаранция за живот и паспорт за приемането му в желаното пристанище. Това го накара да го скрие в пазвата си. Той благодари на Бога, че отправи погледа му точно към онова място, където беше паднал свитъкът. С просълзени от радост очи Християн пак тръгна по пътя си.

Колко бързо и леко измина сега останалата част до върха на хълма! Когато достигна до върха на хълма, вече се беше мръкнало. Нощта още веднъж му припомни глупавото заспиване там, където не трябваше и той отново започна да плаче:

- О, фатален сън! Заради него сега ще замръкна на пътя! Как ще вървя в тъмнината, и то тук, където лежат онези страшни зверове!

Спомни си думите на Страхливко и Съмненко. Колко много се бяха наплашили те, след като видели лъвовете!

"Аз зная, каза си Християн, че лъвовете ходят нощем, за да търсят храна, и ако случайно ме срещнат в тъмнината, нищо не може да ме спаси. Как бих могъл да избягна да не ме разкъсат на парчета!"

Говорейки си така и оплаквайки тежкото си престъпление, той продължаваше да върви. Малко по-натам, нещо го накара да повдигне очи. Право пред него, отдясно на пътя, се издигаше великолепен палат, който се наричаше Прекрасен.

Видях в съня си, че Християн забърза към него, като мислеше да влезе и да пренощува там, ако е възможно. Не беше изминал голямо разстояние, когато пътеката се стесни. Оставаха около двеста крачки до портата, където стоеше вратаря. Там забеляза два лъва, легнали от двете страни на пътеката. "Ето, помисли си той, опасността, която накара Страхливко и Съмненко да се върнат." (Лъвовете бяха вързани, но той не можеше да види веригите им.) Тази гледка го накара да замръзне на мястото си. Страх обзе цялото му същество. Като не виждаше пред себе си нищо друго освен смърт, той намисли да се върне. Но вратарят, чието име беше Бодрю, стоейки на портата, забеляза, че Християн се спря. Стори му се, че иска да тръгне обратно, и извика силно:

- Толкова ли е малка силата ти?⁴⁷ Не се страхувай от лъвовете. Те са вързани и са поставени тука за изпит на ония, които влизат в този палат -- да се види кой има вяра и кой няма. Върви по средата на пътеката и те няма да те засегнат.

Тогава видях, че Християн продължи да върви по средата на пътеката, треперейки от страх като гледаше лъвовете. Внимателно и страхливо следваше съвета на вратаря, чувайки силния рев на зверовете. Те обаче не му сториха нищо.

Като премина, плесна с ръце от радост и забърза да стигне до вратата, където го чакаше вратаря.

- Господине, каква е тази сграда? - попита Християн. Мога ли да пренощувам тука?

- Тази сграда е построена от Господарят на хълма. Той я направи за почивка и закрила на пътниците. А ти откъде си и накъде отиваш?

Вратарят дръпна звънеца и веднага от дома излезе едно хубаво, смирено момиче на име Разсъдителност. То попита защо го вика.

- Този човек идва от град Погибелово и пътува за хълма Сион. Понеже е замръкнал точно тука и се чувства много уморен, попита дали не може да пренощува тази нощ при нас? Аз му казах, че ще те повикам, за да поговориш с него, и ако сметнеш за добре, според закона на този дом, да го приемеш.

Тогава Разсъдителност попита Християн:

- Откъде идваш и накъде отиваш? Какво видя и кого срещна по пътя?

Християн й разказа цялата история, както я беше разказал и на вратаря.

- Как се казваш? - попита Разсъдителност.

- Името ми е Християн. Моля те, разреши ми да пренощувам тази нощ тука, защото виждам, че Господарят на хълма е направил този дом за успокоение и защита на пътниците.

Момичето се поусмихна, но в очите й се виждаха сълзи:

- Ще повикам да те видят още две-три от нашите сестри.

Тя изтича до вратата и извика сестрите си: Разумност, Набожност и

Умилителност. Те, като дойдоха и поприказваха малко с Християн, го поканиха вътре. Представиха го на цялото семейство. При влизането му всички го поздравиха с хубавите думи:

- Влезни, ти, благословени от Господа. Този дом е съграден от Господаря на хълма, специално за пътници като тебе.

А той с наведена глава вървеше след сестрите. Въведоха го в една от стаите, подадоха му стол да седне и му предложиха нещо да пийне, докато се приготви вечерята. Набожност, Разумност и Умилителност решиха да седнат при него и да прекарат времето в разговор.

Набожност. Сега, скъпи Християн, като направихме това добро да те приемем в къщата си тази нощ, бъди и ти така добър от своя страна да ни разкажеш всичко, което ти се е случило по пътя. Нека да можем и ние с нещо да се ползваме от теб.

Християн. С най-голямо удоволствие. Много ми е приятно, че имате желание да ме слушате.

Набожност. Разкажи ни първо, какво те подбуди да предприемеш това житейско пътешествие?

Християн. Седейки у дома си, до ушите ми достигна страшен глас, че неизбежна гибел ще постигне онова място. Като разбрах това, аз реших да бягам оттам, за да спася живота си.

Набожност. Но как стана така, че като излезе от града, избра именно този път, а не друг?

Християн. Така е искал Бог! Когато се уплаших, че живота ми е в опасност и не знаех накъде да бягам, при мене дойде един човек на име Благовест. Той ме упъти да тръгна към Тясната Врата. Сам никога нямаше да я намеря. Благовест (когото, сигурно Бог изпрати при мене) ме упъти в този път, който ме доведе право във вашия дом.
Набожност. А мина ли покрай къщата на Тълковника?

Християн. Да, да, минах покрай нея и бързам да ви кажа, че там видях много хубави неща, които ще помня докато съм жив. Особено тези трите:

Как Христос запазва благодатното дело в сърцето, даже и тогава, когато Сатана се опитва с всички сили да го унищожи.

Как един човек постоянстваше в греховете си, докато съвсем изгуби надеждата си за Божията милост.

И сънят на друг, който бе сънувал, че е настанал Съдния ден.

Всичко, което видях в къщата на Тълковника така ме смая, че година и повече бих стоял там, ако не ме чакаше толкова дълъг път.

Видях също Обрядов и Лицемеров точно в момента, когато се прехвърляха през стената на Спасението, за да отидат уж, според думите им, до хълма Сион. Те скоро се изгубиха, както и ги бях предупредил, че ще стане.

Много се измъчих, докато се изкачвах по хълма и със страх и трепет минах покрай лъвовете, които са на пътеката до вашия палат. Наистина ако не беше вратарят, онзи добър човек, стоящ до вратата ви, не зная какво би станало с мене. Може би щях да се върна или пък лъвовете щяха да ме разкъсат. Сега благодаря на Бога, че съм тук. Благодаря и на вас, че ме приехте.

Тогава Разумност му зададе няколко въпроса:

- Свят! Свят! Свят! Господ Вседържител!

Тогава Умилителност каза на Християн:

- Женен ли си? Имаш ли деца?

Християн заплака:

- Ах! Колко ми се искаше да ги взема със себе си! Но те всички отказаха да тръгнат с мене. Даже и мен се опитаха да задържат, като ме убеждаваха да не тръгвам.

Умилителност. Но ти трябваше да ги убедиш да вървят, като им посочиш опасността, която ги очаква, ако останат в града.

Християн. Точно така направих. Разказах им какво ми беше открил Бог за разорението на нашия град. Всичко това обаче им се видя, като че разказвам басня и не искаха да повярват.⁵¹

Умилителност. Ти моли ли се Бог да благослови твоите съвети към тях?

Християн. Молих се, и то с голямо умиление и любов, тъй като много ги обичам.

Умилителност. Каза ли им за скръбта и страха, които си имал поради това, че гибел очаква града ви? Както изглежда, тази гибел е била ясна за теб.

Християн. Разбира се, че им казах, и то неведнъж. Те сами виждаха много пъти страхът, очертан по моето лице, сълзите, които обилно и горчиво проливах, търпението и помрачението ми, поради предчувствието от Страшния Съд и наказание, което висеше над главите ни. Но всичко това не можа да ги убеди да тръгнат с мене.

Умилителност. Какво казаха за себе си, като не искаха да дойдат?

Християн. Жена ми се страхуваше да не изгуби тоя свят, а децата ми се бяха предали на суетните младежки удоволствия. И така, едни с това, други с онова, всички ме оставиха да вървя сам.

Умилителност. Да не би ти със своя суетен живот да си угасил влиянието и силата на думите, с които си ги придумвал да тръгнат?

Християн. Наистина не мога да се похваля с живота си. Зная, че имам недостатъци. Приемам, че с поведението си човек може много лесно да събори това, което се старае да наложи с думи на другите, макар и да са за тяхно добро. Въпреки това аз мога да кажа, че съм се пазил, да не би чрез някое неприлично дело да ги отвърна от това пътешествие. Те дори ми казваха, че съм бил прекалено строг в обходата си с тях. Заради тях аз се отказах от много удоволствия и неща, в които не виждах нищо лошо. Даже, смея да кажа, че ако наистина ги е спряло нещо, което са видели в мене, това е било голямото ми предпазване да не съгреша против Бога и да не обидя ближните си.

Умилителност. Вярно е, че "Каин намрази брат си, защото делата му бяха лукави, а на брат му - праведни".⁵² Ако жена ти и децата ти са се съблазнили в тебе по същата причина, с това те показват, че доброто не им е угодно, и "ти си избавил душата си от голяма отговорност".⁵³

Точно в този момент казаха, че вечерята е готова и те седнаха да вечерят.

На трапезата имаше сложени добри ястия. Целият им разговор, докато седяха на масата беше все за Господаря на хълма, затова, което беше направил и причината, за да го направи. От разговора им можах да разбера, че Той е голям победител, и че с голям риск за живота Си се е борил и умъртвил онзи, който държи силата на смъртта.⁵⁴ Аз много Го обикнах, защото те казваха (и това, като че го каза Християн), че Той постигна тази победа като проля кръвта Си. Но най-славното в тази борба е, че Той стори всичко това, подбуден от чиста любов към всички хора. При това имало някои, които са Го виждали и разговаряли с Него след като е умрял на кръста. Те разказали всичко, каквото са чули от Неговата уста и главно това, че Той обичал окаяните пътешественици така, както никой друг не ги е обичал.

За доказателство те дадоха един пример, как Той съблякъл от Себе Си Небесната Слава, която имал от преди създанието на света. Това сторил, за да подари спасение и живот на житейските пътници. Дори казват, че сами са Го чули да казва, че не искал да живее Сам в Сион. Посочиха също и имената на много пътници, които Той направил князе, макар че били родени просяци.⁵⁵ Така продължиха да разговарят до късно през нощта и след като се предадоха в ръцете на Господа за закрила, отидоха да си легнат. Християн бе настанен в една широка стая на горния етаж, чиито прозорци гледаха към изток. Названието на тази стая беше Мир. В нея той спа много спокойно до разсъмване, а при ставането си изпя благодарствена песен.

Сестрите не искаха да пуснат Християн да продължи напред, без да е видял всички редки и хубави неща, които се намираха в палата. Затова решиха да го разведат из стаите, като поговорят още малко с него. Заведоха го първо в кабинета. Там му показаха архивата от най-старо време. Между нея (както помня добре, че видях в съня си) се намираше родословието на Господаря на хълма, от което се виждаше, че Той е Син на "Вечния по дни". В тази архива бяха записани делата, извършени от Господаря и имената на много хора, които бе приел в службата Си. Имаше едно хубаво описание как Той ги е настанил в жилища, които не се развалят нито от времето, нито от естественото разпадане на всички неща в този свят.

След това му прочетоха за някои от най-похвалните дела, които мнозина от слугите на Господаря бяха сторили. Например как чрез вяра побеждавали царства, извършвали правда, получавали обещание, запушвали устата на лъвове, угасвали огньове, избягвали острото на ножа, оздравявали от болести, ставали силни на бой и обръщали в бяг чуждите войски.⁵⁶ От друга част на архивата, му прочетоха колко любвеобилен е Господарят им, като приема в своя Палат всеки, който уповава на Неговата благодат, дори и онези, които са вършили големи безчестия против Него и делата Му. В архивата имаше някои исторически описания, говорещи за забележителни неща - всички тях Християн прегледа добре. Не пропусна да види и пророческите книги, чието изпълнение е докарало страх и трепет върху враговете на Господаря, а на пътешествениците - утеха и наслада .

На другия ден го заведоха в оръжейния склад и му посочиха всевъзможните оръжия, които Господарят беше приготвил за пътниците: саби, щитове, шлемове, брони и обувки, които никога не овехтяват. В склада имаше достатъчно оръжие. С него можеха да се въоръжат всички пътешественици, посветени в служба на Господаря, дори и да са повече от звездите на небето.

Тук му показаха някои машини, с които слугите на Господаря бяха извършили чудесни неща. Показаха му жезъла на Моисей и кола, с който Яил уби Сисар. Грънците, тръбите и факлите, с които Гедеон разпъди Мадиамските войнства. Остена, с който Самегар уби шестстотин човека.⁵⁷ Видя челюстта, с която Самсон извърши такива големи чудеса, и камъка, с който Давид уби Голиат - Гетския исполин, както и меча, с който Господарят им ще погуби човека на беззаконието в деня, когато седне да съди. Всички тези и още много хубави неща, които му показаха, харесаха на Християн. Денят премина неусетно те отидоха в стаите си да спят.

На сутринта, когато Християн стана с намерение да продължи пътя си, те го помолиха да остане още един ден, като му обещаха, че ако времето е ясно ще му покажат Увеселителните планини. Тази гледка, казаха те, много повече ще те успокои, тъй като планините са близо до желаното място, където отиваш. Християн се съгласи и остана още един ден. Още сутринта те го качиха на покрива на палата и му казаха да гледа на юг. Отправил погледа си натам, той видя в далечината една чудно хубава планинска земя, покрита с дъбрави, лозя и всевъзможни плодни дървета и цветя, изобилно напоявана с бистри и буйни реки и извори.⁵⁸

- Как се нарича онази земя? - попита Християн.

- Това е Емануиловата земя. Тя е свободна за всички пътешественици, както е свободен и този хълм. Когато стигнеш там, ще видиш вратата на Небесния Град; ще ти я покажат и овчарите, които живеят там!

Най-после Християн реши да тръгне. Те се съгласиха, но му казаха:

- Нека преди това влезем още веднъж в склада за оръжие и тогава си замини.

Така и направиха.

Щом влязоха в склада, веднага го облякоха от главата до петите в обшито бронирано облекло, за да бъде готов да се защищава, ако го нападнат някои злосторници по пътя. Така облечен, той излезе с приятелите си до вратата и попита вратаря дали е видял някой пътешественик да минава.

- Да, видях -- отговори вратаря, -- мина един покрай вратата.