От този свят до онзи I част християн алегория от джон бънян

Осма глава

Така продължаваха пътя си, докато стигнаха Насладителните планини, които принадлежат на господаря на ръта мъчнотия, за който приказвахме по-рано. Като се изкачваха на тези планини, те се възхищаваха на градините, цветята и лозята. Изкъпаха се в бистрите води на потока, пиха от студената му вода и ядоха сладко грозде. На върха на планината срещнаха овчари, които пасяха овцете си. Двамата приятели приближиха до тях и ги запитаха:

- На кого принадлежат тези Насладителни планини и чии са овцете, които пасат тук?

Овчарите. Тези планини са на Емануиловата земя и от тука се вижда Неговият град. Тези овце са Негови и Той е дал живота Си за тях.¹²⁵

Християн. А този ли е пътят към Небесния град?

Овчарите. Да, да! Вие сте на правия път.

Християн. Далече ли е още той?

Овчарите. Много е далече за онези, които не са верни.

Християн. Има ли някоя опасност по пътя?

Овчарите. Няма никаква опасност за онези, които са безстрашни, а "престъпниците ще пропаднат в него".¹²⁶

Християн. Има ли по пътя хубаво място, където да можем да си починем?

Овчарите. Господарят на тези планини ни е заповядал "да не забравяме никога да приемаме гости", затова всичко добро в нашата земя е за вас: Заповядайте.¹²⁷

И видях в съня си, че овчарите започнаха да ги разпитват:

- Откъде идвате? Как сте намерили този път? Как сте могли да постоянствувате в него? Малко от онези, които тръгват, стигат до тука.

Когато чуха отговора им, овчарите се зарадваха много, обикнаха ги като свои и им казаха:

- Добре сте дошли на Насладителните планини.

Овчарите, на които имената бяха: Вежлив, Опитенов, Бодров и Искренов, хващайки Християн и Надежден за ръце, ги заведоха в шатрите си. Там ги нахраниха с всичко, с което земята им изобилствуваше и ги помолиха да останат при тях по-дълго време, за да се опознаят и за да могат да се полюбуват на Насладителните планини. Те с радост се съгласиха да останат и понеже вече беше късно през нощта, легнаха да спят.

Тогава в съня си видях, че на сутринта овчарите повикаха пътешествениците и им предложиха да се разходят с тях по планината. Така заедно се наслаждаваха на величествените изгледи, които виждаха от върха на планината.

Овчарите решиха да им покажат и някои чудни неща и затова ги заведоха най-напред на върха, наречен Хълмът на Заблуждението. Като погледнаха надолу по стръмнината, Християн и Надежден забелязаха най-долу няколко смазани човека, които явно бяха паднали от върха на планината.

- Какво значи това? - попита Християн.

- Не сте ли чели - отговориха овчарите - за онези, които се заблудиха, защото слушаха Именей и Филет и не вярваха във възкресението на тялото?¹²⁸

- Да, да. Чели сме.

- Тези, които виждате смазани долу, са те. Не са погребани, за да служат за урок на други, да се пазят и да не отиват по-нависоко и толкова близо до края на хълма.

Тогава ги заведоха до върха на друг хълм, който се наричаше Предпазване и им посочиха нещо в далечината. Като се взряха, те видяха някакви хора да вървят насам-натам между гробове. Разбраха, че това са слепци, защото се спъваха от гробовете и не можеха да излязат от тях.

- Какво значи това? - попита Християн.

- Под тези планини не забелязахте ли една ливада, на лявата страна на пътя?

- Да - отговориха те - видяхме я.

- Там има една пътечка, която води право до Крепостта на съмнението. На тази крепост господар е исполина Отчаяние. Тези хора (сочейки към онези в гробищата), едно време пътуваха като вас и стигнаха до това място. И понеже правият път там не беше равен, те решиха да се отклонят от него и да преминат през ливадата. Така и направиха. Но исполина Отчаяние ги улови и ги хвърли в Крепостта на съмнението. След като ги държа известно време затворени в тъмницата на крепостта, той им извади очите и ги пусна да се скитат и блъскат между онези гробове. Така се сбъдват думите на Мъдреца:

- Човек, който се отклони от пътя на разума, ще стигне в събранието на мъртвите.¹²⁹

Християн и Надежден се спогледаха и заплакаха, но не казаха нищо на овчарите.

Тогава видях в съня си, че овчарите ги заведоха на друго място, в една долина, където имаше хълм с врата от едната страна. Те отвориха вратата и ги помолиха да надзърнат вътре. Вътре беше много тъмно и пълно с дим. На двамата пътника им се стори, че чуват фучене и викове на хора, които са в мъка. Миришеше на жупел.

- А това какво значи? - попита Християн.

- Това е адската пътека, през която влизат лицемерите, т.е. такива, които като Исав продават първородството си и като Юда продават Господаря си; и като Александър хулят Евангелието; и като Анания и жена му Сапфира лъжат и мамят.

- Виждам - каза Надежден, - че всички тези са се правили на пътешественици за Небесния град, нали?

Овчарите. Да, така е! Даже много време са вървели по пътя.

Надежден. Докъде са могли да стигнат, преди така окаяно да загинат?

Овчарите. Някои са заминавали тези планини, други не са ги стигали.

Християн и Надежден се спогледаха и си казаха:

- След като е така, ще трябва да викаме към Силния за сила.

Овчарите. Наистина, сила ще ви е необходима и занапред.

По това време пътешествениците бяха решили вече да си тръгнат. Овчарите не ги спираха, но понеже стояха на един висок връх, предложиха да им покажат портите на Небесния град, ако са свикнали да гледат през техния далекоглед.

Двамата приятели с благодарност приеха това предложение и всички се изкачиха на най-високата точка на върха, наречен Ясен, където овчарите им дадоха далекогледа. Веднъж-два пъти се опитаха да гледат през него, но щом си спомнеха страшните работи, които бяха видели тука, ръцете им се разтреперваха и пред очите им се премрежваше. Но при все това стори им се, че виждат нещо като порти и малко от славата на онази Земя.

Когато си тръгваха, един от овчарите им даде писмо-пътеводител, а другият им каза:

- Пазете се от Ласкателя.

Третият им каза:

- Пазете се да не заспите в Омайната земя.

А четвъртият им каза:

- Бог да ви бъде на помощ!

И с това се събудих от съня си.