Отчет към 31. 12. 2008 трейс груп холд ад



страница2/5
Дата12.09.2017
Размер0.62 Mb.
#29995
1   2   3   4   5

Инвестиционни имоти


Като инвестиционни имоти съгласно МСС 40 с отчитат земи и /или сгради, и/или части от сгради, които се държат по-скоро с цел получаване на приходи от наем или за увеличаване стойността на капитала или за двете.

Инвестиционен имот се признава като актив само когато е вероятно бъдещите икономически изгоди, приписвани му да се получат в предприятията и цената му на придобиване може да се оцени достоверно.

Инвестиционните имоти се оценяват първоначално по цена на придобиване, която включва и разходите по сделката за придобиване.

След първоначалното признаване инвестиционните имоти се отчитат по модела на цената на придобиване. Оценяват се по цена на придобиване намалена с всички натрупани амортизации и загуби от обезценка. След първоначалното признаване инвестиционните имоти се оценяват в съответствие с изискванията на МСС16 за този модел.

Инвестиционните имоти се отписват, при освобождаване /продажба или при встъпване във финансов лизинг/ или когато трайно се извадят от употреба и от тяхното освобождавне не се очаква никаква бъдеща полза.

Печалбите и загубите от изваждане от употреба или освобождаване от инвестиционен имот , се определят като разлика между нетните постъпления от освобождаването и балансовата сума на актива и се признават в отчета за доходите за периода на иваждане от употреба или освобждаване.


Обезценка на инвестиционни имоти

Съгласно изискванията на МСС36 към датата на изготвяне на финансовия отчет се прави преценка дали съществуват индикации, че стойността на инвестиционните имоти е обезценена. В случай на такива индикации се изчислява възстановимата стойност на инвестиционните имоти и се определя загубата от обезценка.



Нематериални активи


Групата отчита разграничимите непарични активи без физическа субстанция като нематериални активи, когато отговаря на критериите за признаване формулирани в МСС 38.

Първоначално нематериалните активи се отчитат по цена на придобиване.

Цената на придобиване на отделно придобит нематериален актив се определя съгласно МСС38 и включва:

-покупната цена, вносните мита и невъзстановимите данци върху покупката,търговските отстъпки и рабати се приспадат;

и

-всякакви свързани раходи а подготовката на актива за неговото очаквано използване;



Цената на придобиване на нематериален актив придобит в замяна с непаричен актив се измерва по справедлива стойност, освен ако:

-разменната дейност няма търговска същност;

или

-справедливата стойност нито на получения актив, нито на дадения актив, може да бъде измерена надеждно.



Придобитият актив се измерва по този начин, дори ако предприятията не могат незабавно да отпише дадения актив. Ако придобитият актив не е оценен по справедлива стойност, неговата цена на придобиване се измерва по балансовата стойност на дадения актив.

Цената на придобиване на вътрешносъздаден нематериален актив съгласно МСС38 е неговата себестойност включваща сумата на разходите, направени от датата, на която нематериалният актив е отговорил за първи път на критериите за признаване.

Нематериалните активи се отчитат след придобиването по себестойност намалена с натрупаната амортизация и натрупани загуби от обезценка.

Предприятие оценява дали полезният живот на нематериален актив е ограничен или неограничен и, ако е ограничен, продължителността на, или броя на производствените или сходни единици, съставляващи този полезен живот.

Нематериален актив се разглежда, като имащ неограничен полезен живот когато, на базата на анализ на съответните фактори, не съществува предвидимо ограничение за периода, през който се очаква активът да генерира нетни парични потоци за дружествата.

Нематериалните активи с ограничен полезен живот се амортизират, а нематериалните активи с неограничен полезен живот не се амортизират.

Нематериалните активи които подлежат на амортизация се амортизират по линейния метод за срока на определения полезен живот.

Амортизацията започва, когато активът е на разположение за ползване, т.е. когато той е на мястото и в състоянието, необходимо за способността му да работи по начин, очакван от ръководството. Амортизацията се прекратява на по-ранната от:

-датата, на която активът е класифициран като държан за продажба (или включен в групата за освобождаване, която е държана за продажба) в съответствие с МСФО 5

и

- датата, на която активът е отписан.



Средният полезен живот в години за основните групи амортизируеми нематериални активи, е както следва:


Обезценка на нематериални дълготрайни активи

Съгласно изискванията на МСС36 към датата на изготвяне на финансовия отчет се прави преценка дали съществуват индикации, че стойността на нематериалните дълготрайни активи е обезценена. В случай на такива индикации се изчислява възстановимата стойност на активите и се определя загубата от обезценка.


Финансови активи

Групата прилага МСС32 и МСС39 при отчитане на финансови активи.

Финансов актив е всеки актив който е:

-парични средства;

-капиталов инструмент на друго предприятие;

-договорно право:



  • да се получат парични средства или друг финансов актив от друго предприятие;

или

  • да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално благоприятни за предприятията;

-договор който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е:

  • недериватив, за който групата е или може да бъде задължена да получи променлив брой от собствените капиталови инструменти;

  • или

  • дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти. За тази цел собствените капиталови инструменти на емитента не включват инструменти, които самите са договори за бъдещо получаване или предоставяне на собствени капиталови инструменти.

Финансовите активи се класифицират в следните категории съгласно изискванията на МСС 39:



  • финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, класифицирани като държан за търгуване.

  • Инвестиции държани до падеж

  • Кредити и вземания

  • Финансови актви на разположение за продажба.

Финансви активи се признават в баланса, когато групата стане страна по договорните условия на инструмента.

При първоначалното си признаване финансовите активи се отчитат по справедливата им стойност, плюс в случай на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив.


След първоначалното признаване предприятията оценяват финансовите активи както следва:

  • Кредити и вземания по амортизирана стойност с използване метода на ефективния лихвен процент;

  • Инвестиции държани до падеж по амортизирана стойност с използване метода на ефективния лихвен процент;

  • Инвестиции в капиталови инструменти, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято справедлива стойност не може да да се оцени надеждно по цена на придобиване;

  • Всички останали финансови активи невключени в горните категории по справедлива стойност без да се приспадат разходите по сделката, които биха се извършили при продажба или друг вид изваждане от употреба, с изключение на:

Печалби и загуби които възникват от промяната на справедливата стойност на финансови активи се признават както следва:

  • Печалби и загуби от финансови активи, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, се признават в отчета за приходи и разходи;

  • Печалби и загуби от финансови активи класифицирани на разположение за продажба се признават директно в собствения капитал, с изключение на загубите от обезценка, печалбите и загубите от валутни операции до момента на отписване на финансовия актив, когато натрупаната печалба или загуба, призната преди това в собствения капитал, се признава в отчета за доходите.Дивидентите от капиталови инструменти на разположение за продажба се признават в отчета за доходите, когато се установи правото на групата да получи плащане.

  • Печалбата или загубата от финансови активи които се отчитат по амортизирана стойност се признава в отчета за доходите, когато финансовия актив се отписва или обезценява и чрез процеса на амортизиране

Финансови активи се отписват когато договрните права върху паричните потоци от финансовите активи са изтекли или при прехвърляне на финансови активи, когато трансферът отговаря на условията за отписване в МСС39.
Групата преценява към всяка дата на финансов отчет дали са налице обективни доказателства за обезценка на финансов актив или група финансови активи.Ако съществуват такива доказателства:

  • За кредити и вземания или за инвестиции, държани до падеж, отчитани по амортизирана стойност сумата на загубата се оценява като разлика между балансовата стойност на актива и сегашната стойност на очакваните бъдещи парични потоци,дисконтирани с първоначалния ефективен лихвен процент за финансовия актив.Балансовата стойност на актива се намалява или директно, или чрез корективна сметка.Сумата на загубата се признава в пречалбата или загубата. Ако в следващ период загубата от боезценка намалее, признатите загуби от обезценка се възстановявяват в печалбата или загубата.

  • За некотирани капиталови инструменти, които се отчитат по цена на придобиване сумата на загубата от обезценка се оценява като разликата между балансовата стойност на финансовия актив и сегашшната стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с текущия пазарен процент на възвръщаемост за подобен финансов актив. Такива загуби от обезценка не подлежат на възстановяване.

  • За финансови активи на разположение за продажба при спад на справедливата стойност, който е признат директно в собствения капитал и има обективни доказателства че финансовия актив е обезценен, натрупаната в собствения капитал загуба се изважда и се признава в печалбата или загубата, дори ако финансовия актив не е отписан. Загубите от обезценка признати в печалбата или загубата не се възстановяват в следващи периоди в печалбата или загубата.

Редовните покупки и продажби на финансови активи се отчитат на датат на търгуване.

Парични средства

Паричните средства включват парични средства в брой и в банки, съответно в лева и във валута.

Паричните еквиваленти са краткосрочни, високоликвидни инвестиции, които са лесно обръщаеми в конкретни парични суми и съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

Дялове и участия

Всички инвестиции първоначално се признават по цена на придобиване, която включва справедливата стойност на предоставеното възнаграждение и разходите по придобиването, свързани с инвестицията.

Инвестициите в дъщерни предприятия се отчитат и представят по себестойност.

Инвестициите в асоциирани предприятия се отчитат и представят по себестойност.

Инвестициите които представляват малцинствени дялове се отчитат по справедлива стойност класифицирани като като финансови активи на разположение за продажба, съгласно изискванията на МСС39. В случаите в които инвестициите са в капиталови инструменти, които нямат котирана пазарна цена на активен пазар и чиято справедлива цена не може да се определи надеждно се отчитат по цена на придобиване.
Кредити и търговски и други вземания

Като кредити и вземания се класифицират финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, възникнали от директно предоставяне на стоки, услуги, пари или парични еквиваленти/търговски вземания и кредити/.

Кредитите и вземанията, които са с фиксиран падеж се отчитат по амортизираната им стойност.

Кредитите и вземанията които са без фиксиран падеж се отчитат по себестойност.

Предплатените разходи които касаят следващи отчетни периоди се представят като авансово преведени суми на доставчици и се включват в търговските вземания.

Данъци за възстановяване

Данъците за възстановяване не произтичат от договорни взаимоотношения, не се класифицират в категориите финансови активи.

Платена сума за те­ку­щ и пред­ход­ен пе­ри­о­д пре­ви­ша­ваща дъл­жи­ма­та су­ма за те­зи пе­ри­о­ди се приз­на­ва ка­то ак­тив.

Те­ку­щи­те да­нъч­ни ак­ти­ви за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се оце­ня­ват по су­ма­та, ко­я­то се очак­ва да бъ­де въз­с­та­но­ве­на от да­нъч­ни­те ор­га­ни при при­ла­га­не на да­нъч­ни став­ки и да­нъч­ни за­ко­ни, дейс­т­ва­щи или очаквани да влязат в сила към да­та­та на ба­лан­са.


Материални запаси

Групата прилага МСС 2 за отчитане на материалните запаси:

Материални запаси са активи:

-държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност /стоки,продукция/;

-намиращи се в процес на производство за последваща продажба /незавършено производство/;

-материални запаси, които се израходват в производствения процес или при предоставяне на услуги;/материали, суровини/

Материалните запаси се оценяват по по-ниската от себестойността или нетната реализуема стойност.

Себестойността на материалните запаси представлява сумата от всички разходи по закупуването, преработката, както и други разходи ,направени във връзка с доставянето им до сегашното състояние и местоположение.

Разходите по закупуване на материалните запаси включват покупната цена, вносните мита и други невазстановими данъци,транспортните разходи и др. ,които директно могат да се отнесат към придобиването на стоките материалите и услугите.Търговските отстъпки рабати и др.подобни компоненти се приспадат при определяне на покупната стойност.

Разходите за преработка включват преки разходи и систематично начислявани постоянни и променливи общи разходи.

Променливите общи разходи се разпределят за всяка произведена единица на база на реалното изпозване на производствените мощности.

Постоянните общи разходи се разпределят към себестойността на продукцията на база на нормалния капацитет на производствените мощности.

Количеството общи постоянни разходи , които отговарят на разликата между нормалния капацитет и достигнатия капацитет се отчитат като текущи разходи за периода.

Други разходи се включват в себестойността на материалните запаси само дотолкова, доколкото те са направени във връзка с довеждането на материалните запаси до настоящото им местоположение и състояние.

Разходи които не се включват в себестойността на произведената продукция и се отчитат като текущи за периода са:

-количества материали ,труд и други производствени разходи извън нормалните граници.

-разходи за съхранение в склад.

-административни разходи.

-разходи по продажбите.
Себестойност при предоставяне на услуги

Дотолкова, доколкото при предоставянето на услуги се ползват материални запаси, то те се включват в себестойноста на услугите. Себестойноста се състои главно от разходите за труд и другите разходи за персонала, зает в предоставянето на услугата, включително служителите, изпълняващи надзорна дейност, и съответната част от общите разходи за тях. Трудът и други разходи, свързани с продажбите и общия административен персонал, не се включват, а се признават за разходи в периода, в който са възникнали.

Потреблението на материални запаси се оценява по средно претеглена стойност.
Себестойността на материалните запаси може да не е възстановима, в случай че те са повредени или са цялостно или частично морално остарели, или ако има спад в продажните им цени. Също така себестойността на материалните запаси може да не бъде възстановима, ако приблизително определените разходи за завършване или приблизително определените разходи, които ще бъдат направени за осъществяване на продажбата, са се увеличили. Материалните запаси се намаляват до нетната реализуема стойност на базата на отделни позиции. При някои обстоятелства обаче може да бъде подходящо да се групират сходни или свързани позиции.

Към всеки следващ период се прави нова оценка на нетната реализуема стойност. Когато условията, довели до снижаване на материалните запаси под тяхната себестойност, вече не са налице или когато има ясно доказателство за увеличение в нетната реализуема стойност заради промяна в икономическите обстоятелства, сумата на обезценката се възстановява така, че новата балансова сума е по-ниската от себестойността и преразгледаната нетна реализуема стойност.


При продажба на материални запаси, балансовата сума на тези материални запаси се признава като разход през периода, през който съответният приход е признат. Сумата на всяка обезценка на материалните запаси до нетната им реализуема стойност, както и всички загуби от материални запаси се признават като разходи за периода на обезценката или на възникването на загубите. Сумата на евентуалното обратно възстановяване на стойността на обезценката на материалните запаси, възникналa в резултат на увеличението на нетната реализуема стойност, се признава като намаляване на сумата на признатите разходи за материални запаси през периода, през който възстановяването е възникнало.

Някои материални запаси могат да бъдат отнесени по сметките на други активи, като например материални запаси, които се използват като компонент на създадените от самото предприятие собствени сгради, съоръжения и оборудване. Материалните запаси, отнесени към друг актив, се признават за разход в продължение полезния живот на актива.


Активи държани за продажба

Като активи държани за продажба съгласно МСФО 5 се класифицират нетекущи активи,чиято балансова стойност ще бъде възстановена по-скоро чрез сделка за продажба отколкото чрез продължаваща употреба.

Активите държани за продажба се оценяват по по-ниската от балансовата им стойност и справедливата им стойност намалена с разходите по продажбата.

Загуба от обезценка се признава при всяко първоначално или последващо намаление на стойността на активи държани за продажба.

Печалба от последващо увеличение на справедливи стойности, намалени с разходите за продажба на активи държани за продажба се признава до размера на обезценка на съответния актив начислена преди съгласно МСС36 и МОФО5.

Собствен капитал

Собственият капитал се състои от:

Основен капитал включващ:


  • Регистриран капитал –представен по номинална стойност съгласно съдебно решение за регистрация

  • Невнесен капитал – представлява невнесената част от основния капитал по номинален размер.

  • Изкупени собствени акции- представени по стойността на платеното за обратното придобиване.

Резерви включващи:

  • Резерв от последващи ценки – формиран по изискванията за отчитане установени в МСФО и прилаганата счетоводна политика;

  • Премиини резерви- образувани от емитиране на собствени капиталови инструменти.

  • Общи резерви – образувани от разпределение на печалба съгласно изискванията на Търговския закон на РБългария и учредителния акт на предприятието.

  • Други резерви – образувани по решение на собствениците на капитала

Финансов резултат включващ:

Неразпределена към датата на финансовия отчет натрупана печалба от предходни периоди.

Непокрита към датата на финансовия отчет натрупана загуба от предходни периоди.

Печалба/загуба от периода.
Текущи и нетекущи пасиви

Пасив се класифицира като текущ, когато отговаря на някой от следните критерии:



  • Се очаква да бъде уреден в рамките на на нормалния оперативен цикъл на предприятията;

  • Държи се предимно с цел търгуване;

  • Следва да се уреди в рамките на дванадесет месеца от датата на финансовия отчет;

  • Предприятията нямат безусловно право да отсрочва уреждането на пасива за период най-малко дванадесет месеца от датата на финансовия отчет;

Пасив се класифицира като нетекущ ако не отговаря на критериите ца класифициране като текущ.
Финансови пасиви

Групата прилага МСС32 и МСС39 при отчитане на финансови пасиви.

Финансов пасив е всеки пасив който е:

-договорно задължение:



  • да се предоставят парични средства или друг финансов актив от друго предприятие;

или

  • да се разменят финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при условия, които са потенциално неблагоприятни за предприятията;

-договор който ще бъде или може да бъде уреден в собствени капиталови инструменти на емитента и е:

  • недериватив, за който групата е или може да бъде задължена да предостави променлив брой от собствените капиталови инструменти;

или

  • дериватив, който ще бъде или може да бъде уреден чрез размяна на фиксирана сума парични средства или друг финансов актив за фиксиран брой от собствените капиталови инструменти.За тази цел собствените капиталови инструменти на емитента не включват инструменти, които самите са договори за бъдещо получаване или предоставяне на собствени капиталови инструменти.

Финансовите пасиви се класифицират в следните категории съгласно изискванията на МСС 39:



  • финансови пасиви, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, класифицирани като държани за търгуване.

  • Финансови пасиви некласифицирани като държани за търгуване;

Финансви пасиви се признават в баланса, когато групата стане страна по договорните условия на инструмента.

При първоначалното си признаване финансовите пасиви се отчитат по справедливата им стойност, плюс в случай на финансови пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия пасив.


След първоначалното признаване предприятията оценяват финансовите пасиви както следва:

  • Финансви пасиви отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата по справедлива стойност с изключение на финансови пасиви обвързани с некотиран капиталов инструмент и трябва да се уредят чрез прехвърлянето на некотиран капиталов инструмент, чиято справедлива стойност неможе да се оцени надеждно, които се отчитат по цена на придобиване;

  • Финансови пасиви възникнали когато прехвърлянето на финансов актив не отговаря на условията за отписване в размера на полученото възнаграждение;

  • Договори за издадени финансови гаранции по по-високата от стойността определена в съответствие с МСС 37 и първоначално признатата стойност минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация, призната съгласно МСС18;

  • Ангажименти за предоставяне на кредит с лихвен процент по нисък от пазарния лихвен процент се оценява по по-високата от стойността определена в съответствие с МСС37 и първоначално признатата стойност минус, когато е подходящо, натрупаната амортизация призната в съответствие с МСС18;

  • Всички останали финансови пасиви невключени в горните категории по амортизирана стойност с използване на метода на ефективния лихвен процент;

Печалби и загуби които възникват от промяната на справедливата стойност на финансови пасиви се признават както следва:

  • Печалби и загуби от финансови пасиви, класифицирани като отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата, се признават в отчета за приходи и разходи;

  • Печалбата или загубата от финансови пасиви които се отчитат по амортизирана стойност се признава в отчета за доходите, когато финансовия пасив се отписва или обезценява и чрез процеса на амортизиране

Финансови пасиви се отписват когато те са погасени т.е когато задължението определено с договора е отпаднало, анулирано или срокът му е изтекъл.

Разликата между балансовата стойност на финансов пасив, който е прекратен или прехвърлен на трета страна и платеното възнаграждение, включително прехвърлените и поети непарични активи и пасиви, се признава в отчета за доходите.


Каталог: uploads -> jsc
jsc -> Отчет за финансовото състояние 1 Отчет за всеобхватния доход
jsc -> М. септември 2009 г Обем и структура на инвестициите в портфейла
jsc -> Отчетно информационни проблеми при фирменото управление на производството Магистър
jsc -> Доклад за дейността на „ломско пиво ад за първо тримесечие на 2009 г
jsc -> Доклад за дейността на „енемона ад за четвърто тримесечие на 2008 г
jsc -> Вътрешна информация по чл. 4 от Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. „Медика”
jsc -> Вътрешна информация по чл. 28 от Наредба 2
jsc -> Приходи от продажби 4,299 х лв. (април 2010) 4,163 х лв. (април 2009)
jsc -> Доклад за дейността на Доверие Обединен холдинг ад за периода, приключващ на 31 март 2012 година


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница