Търговски и други задължения и кредити

Кредити , търговски и други задължения задължения са финансови пасиви възникнали от директно предоставяне на стоки, услуги, пари или парични еквиваленти от кредитори.

След първоначалното признаване кредитите и търговските задълженията, които са без фиксиран падеж се отчитат по оценената при придобиването им стойност.

Кредитите и задълженията, които са с фиксиран падеж се отчитат по амортизираната им стойност.

Те­ку­щи­ят да­нък за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се приз­на­ва ка­то пасив до сте­пен­та, до ко­я­то не е пла­тен.Те­ку­щи­те да­нъч­ни па­си­ви за те­ку­щия и пред­ход­ни пе­ри­о­ди се оце­ня­ват по су­ма­та, ко­я­то се очак­ва да бъ­де пла­те­на на да­нъч­ни­те ор­га­ни при при­ла­га­не на да­нъч­ни став­ки и да­нъч­ни за­ко­ни, дейс­т­ва­щи към да­та­та на ба­лан­са.

Правителствени дарения съгласно МСС20 са помощ от правителството/правителствени агенции и подобни органи, които могат да бъдат местни, национални или международни/ под формата на прехвърляне на ресурси към предприятията в замяна на минало или бъдещо съответствие с определени условия по отношение на оперативните дейности на дружествата.Те изключват форми на правителствена помощ, които не могат в рамките на разумното да бъдат остойностени и сделки с правителството, които не могат да бъдат разграничени от нормалните търговски сделки на групата.

Дарения, свързани с активи, са правителствени дарения, чието основно условие е, че групата, следва да закупи, създаде или по друг начин да придобие дълготрайни активи.

Дарения свързани с приход, са правителствени дарения, различни от правителствените дарения свързани с активи.

Дарения, свързани с активи се представят като приходи за бъдещи периоди, които се признават на приход систематично и рационално за срока на полезния живот на актива.

Дарения, свърани с приход се представят като приходи за бъдещи периоди, които се признават на приход в момента в които се признават разходите за покриването на които са получени.

Задължения към персонал включват задължения на предприятията по повод на минал труд положен от наетия персонал и съответните осигурителни вноски, които се изискват от законодателството. Съгласно изискванията на МСС19 се включват и начислените краткосрочни доходи на персонала с произход неползвани отпуски на персонала и начислените на база на действащите ставки за осигуряване, осигурителни вноски върху тези доходи.

Дружествата нямат политика за отчитане на дългосрочни доходи на персонала.

Провизии

Провизиите са задължения с неопределена срочност и суми.

Провизии се признават по повод на конструктивни и правни и правни задължения възникнали в резултат на минали събития съгласно иискванията на МСС 37.

Провизиите се признават по най-добрата приблизителна оценка на ръководството на разходите, необходими за уреждане на сегашно задължение към датата на баланса.

Признатите суми на провизии се преразглеждат на всяка дата на отчет и се преизчисляват с цел се отрази най-добрата текуща оценка.
Пасиви държани за продажба МСФО 5

Съгласно изикванията на МСФО5 групата класифицира като пасиви държани за продажба, пасиви включени в група за изваждане от употреба. Пасивите се оценяват в съответствие с изискванията на МСФО5.

Отсрочените данъчни активи и пасиви се принават за временни разлики между данъчната основа на активите и пасивите и тяхната балансова стойност към датата на финансовия отчет.

Отсрочен данъчен пасив се приз­на­ва за всич­ки дължими в бъдещи периоди суми на данъци свързани с об­ла­га­е­ми вре­мен­ни раз­ли­ки

Отсрочен данъчен актив се приз­на­ва за възстановимите в бъдещи периоди суми на данъци свързани сприспадащи се временни разлики, пренос на неизползвани данъчни загуби и кредити до сте­пен­та, до ко­я­то е ве­ро­я­т­но да съ­щес­т­ву­ва об­ла­га­е­ма пе­чал­ба, сре­щу ко­я­то да мо­гат да се из­пол­з­ват.

Към да­та­та на все­ки ба­ланс пред­п­ри­я­ти­ята пре­раз­г­леж­дат неп­риз­на­ти­те отсрочени данъчни активи.Дружествата приз­на­ват непризнатите в предходен пе­ри­од отсрочени данъчни активи до сте­пен­та, до ко­я­то се е по­я­ви­ла ве­ро­я­т­ност бъ­де­щата об­ла­га­е­ма пе­чал­ба да поз­во­лява възстановяването на отсрочен данъчен актив.

Балансовата стойност на отсрочените данъчни ак­ти­ви­ се пре­раз­г­леж­да към вся­ка да­та на ба­ланс. Групата на­ма­ля­ва балансовата стойност на отсрочените данъчни ак­ти­ви­ до сте­пен­та, до ко­я­то ве­че не е ве­ро­я­т­но да бъ­де ре­а­ли­зи­ра­на дос­та­тъч­на об­ла­га­е­ма пе­чал­ба, която да позволява да се опол­зот­во­ри позата от част или целия отсрочен данъчен актив. Вся­ко та­ко­ва на­ма­ле­ние се проявява обратно до сте­пен­та, до ко­я­то е ста­на­ло ве­ро­я­т­но да се ре­а­ли­зи­ра дос­та­тъч­на об­ла­га­е­ма пе­чал­ба.

Отсрочените данъчни активи и пасиви се оце­ня­ват по да­нъч­ни­те став­ки, ко­и­то се очак­ва да бъ­дат в си­ла за пе­ри­о­да, в кой­то ак­ти­вът се ре­а­ли­зи­ра или па­си­вът се уре­ди/погаси въз ос­но­ва на да­нъч­ни­те став­ки (и данъчни закони), дейс­т­ва­щи или очаквани да влязат в сила към да­та­та на ба­лан­са.

Те­кущи­те и от­с­ро­че­ни­те да­нъ­ци се приз­на­ват ка­то при­ход или раз­ход и се включ­ват в пе­чал­бата или за­гу­бата за пе­ри­о­да, ос­вен до сте­пен­та, до ко­я­то данъкът въз­ник­ва от or опе­ра­ция или съ­би­тие, ко­е­то е приз­на­то през съ­щия или раз­ли­чен пе­ри­од ди­рек­т­но в собствения ка­пи­та­л

Всички приходни и разходни статии, признати за периода, следва да се включат в печалба или загуба, освен ако стандарт или разяснение от МСФО изискват друго.

Предприятията отчитат текущо разходите за дейността по икономически елементи и след това отнася по функционално предназначение с цел формиране размера на разходите по направления и дейности.Признаването на разходите за разход за текущия период се извършва при начисляване на съответстващите им приходи. Разход се признава незабавно в отчета за доходите, когато разходът не създава бъдеща икономическа изгода или когато и до степента, до която бъдещата икономическа изгода не отговаря на изискванията или престане да отговаря на изискванията за признаване на актив в баланса.

Разходите се отчитат на принципа на текущо начисляване. Оценяват се по справедливата стойност на платеното или предстоящо за плащане.
Приходи

Дружествата отчитат текущо приходите от обичайната дейност по видове дейности.

Приходите се оценяват по справедливата стойност на полученото или подлежащото за получаване плащане или възнаграждение.

Признаването на приходите се извършва при спазване на приетата счетоводна политика за следните видове приходи:

Приходът от продажбата на стоки и продукция се признава, когато са били изпълнени всички следващи условия:

• 
  предприятията са прехвърлили на купувача значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките и продукцията;
  
• 
  предприятията не запазват продължаващо участие в управлението на стоките и продукцията, доколкото то обикновено се свързва със собствеността, нито ефективен контрол над продаваните стоки и продукция;
  
• 
  сумата на прихода може надеждно да бъде оценена;
  
• 
  вероятно е икономическите ползи, свързани със сделката, да се получат от предприятията; и
  
• 
  направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат оценени;
  

• 
  сумата на прихода може да бъде надеждно оценена;
  
• 
  вероятно групата ще има икономически ползи, свързани със сделката;
  
• 
  етапа на завършеност на сделката към датата на баланса може надеждно да се оцени;
  

• 
  разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката може надеждно да бъдат оценени;
  

• 
  е възможно групата да има икономически ползи, свързани със сделката;
  

• 
  сумата на приходите може надеждно да бъде оценена.
  

• 
  лихвата се признава на пропорционална времева база, която отчита ефективния доход от актива;
  
• 
  възнагражденията за права се признават, като се начисляват според разпоредбите на съответното споразумение;
  
• 
  дивидентите се признават, когато се установи правото на акционера да получи плащането.
  

Неплатена лихва натрупана преди придобиването на лихвоносна инвестиция- последвалите лихвени постъпления се разпределят между периода преди придобиването и този след придобиването. Само частта след придобиването се признава за приход.

Дивидентите по капиталови ценни книжа обявени от нетния доход преди придобиването, тези дивиденти се приспадат от стойността на ценните книжа. Ако е трудно да се направи такова разпределение, освен на произволна база, дивидентите се признават за приход, освен ако те ясно представляват възстановяване на част от стойността на капиталовите ценни книжа.

Възнагражденията за права се начисляват съгласно условията на съответното споразумение и обикновено се признават на тази основа, освен ако с оглед разпоредбите на споразумението е по-подходящо приходът да се признава на друга системна или рационална база.

Приходът се признава само когато има вероятност групата да получи икономически ползи, свързани със сделката. Все пак, когато възникне неяснота около събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.

Приходите от наеми се признават на времева база за срока на договора.

Основните доходи на акция се изчисляват, като се раздели нетната печалба или загуба за периода, подлежаща на разпределение между притежателите на обикновени акции на среднопретегления брой на държаните обикновени акции за периода.

Функционалната валута на групата е българският лев.

Валутата на представяне на финансовите отчети е български лев.

Точността на числата във финансовия отчет е хилади български лева.

Чуждестранна валута е всяка валута различна от функционалната валута на групата.

Сделките в чуждестранна валута се вписват първоначално във функционална валута ,като към сумата на чуждестранната валута се прилага централния курс на Българска Народна Банка (БНБ) за съответната валута, към датата на сделката. Курсовите разлики, възникващи при уреждането на парични позиции или при преизчисляването на тези парични позиции по курсове, различни от тези, по които са били заведени или преизчислени преди това, се отчитат като финансови приходи или финансови разходи за периода, в който възникват.

Групата прави преоценка на парични позиции в чуждестранна валута към датата на финансовия отчет за периода и текущо през отчетния период месечно.

Непаричните позиции които се водят по справедлива стойност в чуждестранна валута се преизчисляват при използване на обменните курсове от датата, когато е била определена справедливата стойност.

Позициите в чуждестранна валута са оценени в настоящия финансов отчет по заключителния курс на БНБ.

Счетоводни предположения и приблизителни счетоводни преценки

В резултат на несигурността, присъща на деловата дейност, много статии от финансовите отчети не подлежат на прецизна оценка, а само на приблизителна оценка. Приблизителните оценки се оценяват въз основа на най-актуалната налична и надеждна информация.

Приложението на Международните стандарти за финансово отчитане изисква от ръководството да приложи някои счетоводни предположения и приблизителни счетоводни преценки при изготвяне на финансовите отчети и при определяне на стойността на някои от активите, пасивите, приходите и разходите. Всички те са извършени на основата на най-добрата преценка, която е направена от ръководството към датата на изготвянето на финансовия отчет. Действителните резултати биха могли да се различават от представените в настоящия финансов отчет.

Приблизителна оценка подлежат на преразглеждане, ако настъпят промени в обстоятелствата, на които се базират, или в резултат от получена нова информация, или допълнително натрупан опит.

Ефектът от промяната в счетоводна приблизителна оценка, се признава перспективно чрез включването му в печалбата или загубата за периода, ако промяната засягя само този период или периода на промяната и бъдещи периоди, ако промяната засяга и двата.

Дотолкова, доколкото промяната в счетоводната приблизителна оценка води до промени в активите и пасивите, или се отнася до компонент от капитала, тя се признава чрез коригиране на балансовата стойност на свързания актив, пасив или компонент от капитала в периода на промяната.

Грешки от минал период са пропуски или неточно представяне на финансовите отчети на групата за един или повече минали отчетни периоди произтичащи от неизползване или неправилно използване на надеждна информация, която:

• 
  е била налична към момента, в който финансовите отчети за тези периоди са били одобрени за публикуване;
  

• 
  е можело, приполагането на разумни усилия, да бъде получена и взета предвид при изготвянето и представянето на тези финансови отчети;
  

Грешки по смисъла на МСС8 могат да възникнат във връзка с признаването, оценяването, представянето или оповестяването на компоненти от финансовите отчети. Потенциалните грешки за текущия период, открити в същия, се коригират преди финансовите отчети да се одобрят за публикуване. Въпреки това, грешки понякога се откриват в последващ период и тези грешки от предходни периоди се коригират.

Групата коригира със задна дата съществените грешки от предходни периоди в първия финансов отчет, одобрен за публикуване след като са открити чрез:

• 
  преизчисляване на сравнителните суми за представения предходен период, в които е възникнала грешка;
  

• 
  в случай, че грешката е възникнала преди най-ранно представения предходен период, преизчисляване на началното салдо на активите, пасивите и капитала за този период.
  

Финансов инструмент е всеки договор, който поражда финансов актив за дадено предприятие и финансов пасив или капиталов инструмент, за друго предприятие. Групата признава финансов актив или финансов пасив в баланса, когато става страна по договорните условия на финансов инструмент.

Финансовите активи и пасиви се класифицират съгласно изискванията на МСС39.

Свързани лица и сделки между тях

Групата спазва разпоредбите на МСС24 при определяне и оповестяване на свързаните лица.

Сделка между свързани лица е прехвърляне на ресурси, услуги или задължения между свързани лица без разлика на това, дали се прилага някаква цена.

Лизинг

Съгласно МСС17 лизингов договор се класифицира като финансов лизинг, ако прехвърля по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.Лизингов договор се класифицира като оперативен лизинг, ако не прехвърля по същество всички рискове и изгоди от собствеността върху актива.

В началото на лизинговия срок финансовият лизинг се признава като актив и пасив в баланса с размер, който в началото на лизинговия срок е равен на справедливата стойност на наетият актив или, ако е по-нисък – по сегашната стойност на минималните лизингови плащания, всяка едно от които е определено в началото на лизинговия договор. Дисконтовият процент, който се използва при изчисляване на сегашната стойност на минималните лизингови плащания е лихвеният процент, присъщ на лизинговия договор, доколкото той практически може да бъде определен; ако това е невъзможно – използва се диференциалният лихвен процент по задължението на лизингополучателя. Първоначалните преки разходи, извършени от лизингополучателя, се прибавят към сумата, призната като актив.

Лизинговите плащания се разпределят между финансовия разход и намалението на неплатеното задължение. Финансовият разход се разпределя по периоди за срока на лизинговия договор, така че да се получи постоянен периодичен лихвен процент по остатъчното салдо на задължението. Условните наеми се начисляват като разход за периодите, в които са били извършени.

Амортизационната политика по отношение на амортизуемите наети активи се съобразява с тази по отношение на собствените амортизуеми активи, а признатата амортизация се изчислява на базата, определена в МСС регламентиращи съответния вид актив. Ако не е сигурно в голяма степен, че групата ще придобие собственост до края на срока на лизинговия договор, активът изцяло се амортизира през по-краткия от двата срока – срока на лизинговия договор или полезния живот на актива.

Лизинговите плащания по оперативен лизинг се признават като разход в отчета за приходите и разходите по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, освен ако друга системна база не е представителна за времето, през което предприятията използват изгодите на наетия актив.

Предприятията признават активите, държани по силата на финансов лизинг, в своите отчети и ги представя като вземане, чиято сума е равна на нетната инвестиция в лизинговия договор.

Подлежащото на получаване лизингово плащане се разглежда като погасяване на главница и финансов доход.

Признаването на финансовия доход се основава на модел, отразяващ постоянна и периодична норма на възвръщаемост върху нетната инвестиция на лизингодателя, свързана с финансовия лизинг.

Приходът от продажбата, признат в началото на срока на финансовия лизинг от лизингодателя , представлява справедливата стойност на актива или ако тя е по-ниска – сегашните стойности на минималните лизингови плащания, изчислени при пазарен лихвен процент. Себестойността на продажбата в началото на срока на лизинговия договор е себестойността или балансовата стойност, ако са различни, на наетата собственост, намалена със сегашната стойност на негарантираната остатъчна стойност.

Признаване и отчитане на оперативен лизингов договор по които групата е лизингодател

Активите, държани за отдаване по оперативни лизингови договори се представят в отчетите, в съответствие със същността на актива.

Наемният доход от оперативни лизингови договори се признава като доход по линейния метод за срока на лизинговия договор, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

Разходите, включително амортизацията, извършени за заработването на наемния доход, се признават за разход. Наемният доход се признава за доход по линейния метод за целия срок на лизинговия договор, дори ако постъпленията не са на тази база, освен ако друга системна база отразява по-точно времевия модел, при чието използване е намалена извлечената полза от наетия актив.

Началните преки разходи, извършени от предприятията във връзка с договарянето и уреждането на оперативен лизинг се прибавят към балансовата сума на наетия актив и се признават като разход през целия срок на лизинговия договор на същото основание както лизинговия приход.

Амортизацията на амортизуемите наети активи се извършва на база, съответстваща на амортизационната политика, възприета за подобни активи, а амортизациите се изчисляват на базата, посочена в МСС регламентиращи отчитането на съответния вид актив.

Предприятията прилагат МСС11 за отчитане на договорите за строителство.

До­го­вор за стро­и­тел­с­т­во е до­го­вор, в кой­то е до­го­во­ре­но кон­к­рет­но изграждане на ак­тив или на съв­куп­ност от ак­ти­ви, ко­и­то са в тяс­на вза­и­м­на връз­ка или вза­и­м­на за­ви­си­мост по от­но­ше­ние на тях­ното про­ектиране, тех­но­ло­гия и фун­к­ция, край­на цел или пред­наз­на­че­ние.

До­го­вор на ба­за на твър­да це­на е до­го­вор за строителство, кой­то е сключен на твър­да до­го­вор­на це­на или твър­да еди­нич­на це­на на го­то­вия про­дукт, ко­я­то в ня­кои слу­чаи е об­вър­за­на с кла­у­зи за повишаване на раз­хо­ди­те.

До­го­вор на ба­за “раз­хо­ди плюс” е до­го­вор за строителство, при който се въз­с­та­но­вя­ват до­пус­ти­ми­те или оп­ре­де­ле­ни­те по друг на­чин раз­хо­ди плюс про­цент към те­зи раз­хо­ди или твър­до въз­наг­раж­де­ние.

Приходите по договора включват:

-първоначалната сума на прихода, договорена в договора;

и

-изменения в строителните работи, изплащането на искове и материални стимули до степента, в която е вероятно те да доведат до реализиране на приходи и същите могат да бъдат надеждно оценени.

Разходите по договора включват:

• 
  разходи, които са пряко свързани с конкретния договор:
  

-раз­хо­ди за ма­те­ри­а­ли, из­пол­з­ва­ни при стро­и­тел­с­т­во­то;

-амор­ти­за­ция на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то и съ­о­ръ­же­ни­я­та, из­пол­з­ва­ни по до­го­во­ра;

-раз­хо­ди за прид­виж­ва­не­то на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то, съ­о­ръ­же­ни­я­та и ма­те­ри­а­ли­те до и от пло­щад­ка­та на из­пъл­не­ни­е­то на до­го­во­ра;

-раз­хо­ди за на­е­ма­не на ма­ши­ни, обо­руд­ва­не и съ­о­ръ­же­ния;

-раз­хо­ди за про­е­к­ти­ра­не и тех­ни­чес­ка по­мощ, ко­и­то пря­ко са свър­за­ни с до­го­во­ра;

-приб­ли­зи­тел­ни раз­хо­ди за ра­бо­ти по из­вър­ш­ва­не­то на ко­рек­ции и ра­бо­ти по га­ран­ци­он­на­та под­дръж­ка, вклю­чи­тел­но и очак­ва­ни­те га­ран­ци­он­ни раз­хо­ди;

-ис­ко­ве от тре­ти стра­ни.

Те­зи раз­хо­ди мо­гат да бъ­дат на­ма­ле­ни с евен­ту­а­л­ни слу­чай­ни при­хо­ди, ко­и­то не са вклю­че­ни в при­хо­ди­те по до­го­во­ра, нап­ри­мер, при­хо­ди от про­даж­ба­та на из­лиш­ни ма­те­ри­а­ли и про­даж­ба­та на ма­ши­ни­те, обо­руд­ва­не­то и съ­о­ръ­же­ни­я­та в края на до­го­во­ра.

• 
  разходи, които се отнасят към дейността по договора като цяло и могат да бъдат разпределени към договора:
  

-раз­хо­ди за про­е­к­ти­ра­не и тех­ни­чес­ка по­мощ, ко­и­то не са пря­ко свър­за­ни с кон­к­ре­тен до­го­вор; и

-об­щи раз­хо­ди по стро­и­тел­с­т­во­то.

• 
  други разходи, които могат да бъдат конкретно начислени на клиента съгласно условията на договора-мо­гат да включ­ват ня­кои об­щи ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­хо­ди и раз­хо­ди за раз­вой­на дей­ност, за ко­и­то в ус­ло­ви­я­та на до­го­во­ра е пред­ви­де­но възстановяване
  

Раз­хо­ди, ко­и­то не мо­гат да бъ­дат от­не­се­ни към до­го­вор­на дей­ност или не мо­гат да бъ­дат разпределени към да­ден до­го­вор, се из­к­люч­ват от раз­хо­ди­те за то­зи до­го­вор за строителство. По­доб­ни раз­хо­ди включ­ват:

• 
  об­щи ад­ми­нис­т­ра­тив­ни раз­хо­ди, ко­и­то в до­го­во­ра не се пред­виж­да да бъ­дат въз­с­та­но­ви­ми;
  
• 
  раз­хо­ди, свър­за­ни с про­даж­би;
  
• 
  разходи за изследователска и развойна дейност, ко­и­то в до­го­во­ра не се пред­виж­да да бъ­дат въз­с­та­но­ви­ми;
  

• 
  амор­ти­за­ция за ма­ши­ни, съ­о­ръ­же­ния и обо­руд­ва­не, ко­и­то не са би­ли из­пол­з­ва­ни за да­де­ния до­го­вор.
  

Извършени раз­хо­ди по до­го­во­ра, ко­и­то се от­на­сят за бъ­де­щи дей­нос­ти по до­го­во­ра се приз­на­ват ка­то ак­тив при ус­ло­вие, че е ве­ро­я­т­но те да бъ­дат въз­с­та­но­ве­ни. Такива раз­хо­ди пред­с­тав­ля­ват су­ма, дъл­жи­ма от кли­е­н­та, и чес­то се кла­си­фи­ци­рат ка­то не­за­вър­ше­ни ра­бо­ти по до­го­во­ра.

Ета­път на завършеност на да­ден до­го­вор се определя чрез:

• 
  съ­о­т­но­ше­ни­е­то на част­та от раз­хо­ди­те по до­го­во­ра, нап­ра­ве­ни за из­вър­ше­на­та до мо­мен­та ра­бо­та, към пред­ви­де­ни­те об­щи раз­хо­ди по до­го­во­ра;
  

• 
  завършеност на натурална част от ра­бо­та­та по до­го­во­ра.
  

Ко­га­то ре­зул­та­ти­те от да­ден до­го­вор за строителство не мо­гат да бъ­дат на­деж­д­но оценени:

• 
  при­хо­ди­те се приз­нават са­мо до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то е ве­ро­я­т­но нап­ра­ве­ни­те раз­хо­ди по до­го­во­ра да бъ­дат въз­с­та­но­ве­ни;
  

• 
  раз­хо­ди­те по до­го­во­ра се приз­нават като раз­ход за пе­ри­о­да, през кой­то са нап­ра­ве­ни.