Отчет на основните параметри на бюджета отчет на приходите по бюджета
Изтегляне 4.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика
- Програма 1 “Земеделски земи” Мерна единица Целева стойност за 2013 г.
|
Полза/ефект за обществото от прилагането на политиката възраждане на българското селско стопанство опазване на селските райони, с техните културни особености, традиции и бит опазване на околната среда и биологичното разнообразие спиране обезлюдаването на селските райони техническа и технологична модернизация на сектора и изграждане на стабилен пазар на земеделски продукти увеличаване дела на биологичното производство качествени и безопасни храни и фуражи развитие на ефективен животновъден сектор осигуряване на сигурност на земеползването и подобряване на структурата на земеделските стопанства чрез разпореждане със земите от ДПФ и изпълнение на комасационни проекти. Устойчиво развитие на земеделието на базата на високоефективно земеделско производство, опазващо околната среда Опазване и поддържане на националния растителен генофонд Създаване база за сертифициран лозов и овощен материал Предлагане на населението на екологично чисти и разнообразни растителни продукти Изградена структура за контрол на качеството на пресни плодове и зеленчуци в съответствие с изискванията на ЕС
Министерството на отбраната (Военно-географската служба) Министерството на регионалното развитие и благоустройството Министерството на вътрешните работи Министерството на външните работи Министерството на околната среда и водите Министерството на правосъдието Министерство на здравеопазването Министерство на икономиката, енергетиката и туризма Министерство на финансите Българската агенция по безопасност на храните Национален статистически институт Неправителствени и браншови организации Селскостопанска академия; ИА по лозата и виното и други ВРБК към МЗХ Отговорност за изпълнение на целите в съответната област на политика Министърът и ресорните заместник министри. 
Преглед на програмата Основна цел на програмата е устойчиво използване на поземлените ресурси, осигуряването на всички необходими условия за успешното функциониране на българското земеделие при пълноправното членство на Република България в ЕС чрез въвеждане и използване на добрите земеделски практики от възможно най-широк кръг земеделски производители и оказване на пряко съдействие на земеделските производители за прилагането на европейските изисквания при производството на качествена и конкурентноспособна продукция. Основна форма на подкрепа на земеделските производители от присъединяването на България към ЕС до момента са директните плащания (ДП) предоставяни на земеделските стопани по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Те се финансират изцяло от бюджета на ЕС чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Плащането по СЕПП се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с количеството и качеството на произвежданата продукция или брой отглеждани животни. Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите, за които се кандидатства, да отговарят на изискванията на Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища; да бъдат поддържани в Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) съгласно националните стандарти, утвърдени със Заповед на министъра на земеделието и храните, и да се спазват Законоустановените изисквания за управление, съгласно Регламент 73/2009 (подробна информация за изискванията за ДЗЕС и Кръстосаното съответствие е публикувана на страницата на МЗХ www.mzh.government.bg). Средствата по СЕПП се предоставят с цел подпомагане на доходите на земеделските стопани поради по-ниската доходност на земеделието в сравнение с другите сектори на икономическа дейност, а също така и за предоставянето на „обществени блага” (запазване на ландшафта, биоразнообразието, наличието и качеството на водите, чистота на атмосферата, хранителната обезпеченост, жизнеспособността на земеделските райони, животинското здраве и др.), които не получават справедлива пазарна оценка и реализация. В резултат на прилагане на ДП не само че беше преустановена тенденцията за увеличаване на пустеещите земи, което беше един от основните проблеми на българското земеделие през последните 20 години, водещ до тежки и необратими екологични последици – ерозия на почвата, намаляване на биоразнообразието и в крайна сметка, нарушаване на екологичното равновесие, но доведе и до увеличаване на земеделската земя в добро земеделско състояние. ДП в България допринасят за стабилизиране на доходите на земеделските стопани, дават определено ниво на сигурност на производителите във връзка с промените на пазарите и представляват стимул за опазване на околната среда. Те се разпределят по ясни правила и са свързани със сравнително малко бюрократични трудности, което предизвиква интерес към тях от все повече земеделски стопани. Директните плащания спомагат също така и за запазване и стабилизиране на земеделското производство и по този начин се стабилизират земеделските пазари. Те играят важна роля при противодействието на различни природно-климатични и икономически кризи и позволяват на земеделските стопани да се справят с последствията от тях. Безспорна е и ролята на директните плащания за повишаване на конкурентоспособността и жизнеността на земеделските стопанства. Макар тяхната цел да е дефинирана като подкрепа на доходите, директните плащания оказват косвено влияние върху инвестиционната активност в земеделието. По-големият размер разполагаем доход, който формират земеделските производители в резултат на директната подкрепа, дава увереност за реализиране на инвестиционни намерения, свързани с подобряване на материално-техническата база и повишаване на производителността и засилва доверието в земеделския стопанин от страна на банковите институции. Прилагането на ДП в значителна степен допринася за осъществяване на основните стратегически цели на политиката в областта на земеделието и селските райони, а именно - ефективно, пазарно ориентирано, конкурентноспособно и устойчиво земеделие; опазване на природните ресурси и околната среда; повишаване на доходите на производителите. С оглед изпълнението на поставената за 2013 г. стратегическа цел „Осигуряване на висок жизнен стандарт на заетите в земеделието чрез стабилизиране на доходите от дейността им” в изпълнение на целта за „Стабилизиране на пазарите на земеделски продукти и повишаване на доходите на производителите” за 2013 г. беше предвидено изготвяне на Наредба за изменение и допълнение на наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, която беше публикувана в ДВ. бр. 23 от 8 март 2013 г. С въпросната наредба освен, че се регламентират случаите, в които част или всички животни са преместени на временен животновъден обект – пасище при кандидатстване по схемите за запазване на производството на краве мляко, се правят редица изменения и допълнения на Наредба № 5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, а също така някои изменения в Наредба № 5 от 10 март 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Предвид трудностите при прилагането и потенциално неравнопоставено третиране на земеделските производители, поради голямата динамика и честата смяна на парцелите, които обработват, в Наредба № 5 от 10 март 2010г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, беше заличена разпоредбата, според която не са в добро земеделско състояние земите, когато са под угар през две или повече поредни стопански години. Изменена беше Наредба № 5 от 27 февруари 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, главно, във връзка с промени при извършване на агро-екологични плащания и идентифициране на пчелини. Прецизирани бяха и текстове свързани с реда за подаване на заявление и с установяване на форсмажорни обстоятелства. Предвидено беше, че при прехвърляне на стопанство, новият собственик не встъпва в правата, свързани със схеми за национални доплащания необвързани с производството. В допълнение, бяха актуализирани Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България Ръководство за прилагане на законоустановените изисквания за управление, посочени в чл. 4 и 5 и изброени в приложение II буква А от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. От 2012 г. съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 73/2009 Законоустановените изисквания за управление, посочени в буква А от приложение II на Регламент (ЕО) № 73/2009 стават задължителни за земеделския стопанин, който получава директни плащания. Тези изисквания и задължения не са нови за земеделския стопанин, тъй като те са част от съответното секторно законодателство, прилагано до момента. Те ще продължат да бъдат прилагани и контролирани в рамките на секторното законодателство. За кампания за директни плащания 2013 по СЕПП бяха подадени над 87 хил. заявления с искане за финансова помощ. Финансовият ресурс, който е определен по СЕПП за България за Кампания 2013 е в размер на 1.082 млрд.лв. Извършени са изследвания и анализ на енергийните характеристики на напорната тръбна мрежа при водоснабдяване в напоителните системи. Разгледани са основните изходни показатели за определяне на изразходваната енергия в направленията: транспортиране, енергиен разход от свързващи и водоразпределителни елементи, разходи от отчисления, разходи за управление, битови разходи. Изследвани са предпоставките за създаване на линейни и местни загуби на енергия спрямо използването на тръбната мрежа в напоителните системи и видовете тръбопроводи по предназначението си. Анализирани са режимите и техните граници при напорните течения, формиращи се в тръбите и промяната на транспортираните и подавани водни количества. Анализирани са растителни проби от проведените два съдови експеримента с бобови и пасищни треви инокулирани с микоризен препарат и азотфиксиращи микроорганизми върху Излужена Канелена горска почва от района на Суходол и Сива горска почва – Троян. Направен е подбор на ефективни симбиотрофни асоциации растение–микоризни гъби–азотфиксиращи микроорганизми. Изготвена е методологията и е съставена методика за определяне на основните параметри за оценка на емисиите на парникови газове на равнище ферма. Направен е избор на алгоритъм за определяне на растителните остатъци от културите, подлежащи на минерализиране. Продължават изследванията по баланс на хранителните вещества на равнище ферма в страната. Установени са зависимости в хранителния баланс на зеленчукови ферми. Разработва се нов подход при оптимизиране на торенето при кисели почви, като се изследва пространственото вариране на почвеното органично вещество при мониторинговата мрежа на кисели почви. Извършен е преглед на архивни материали и публикации и са избрани четири землища от едромащабното почвено картиране на страната. Направени са интерпретации относно климатичните и почвените характеристики на землищата. Разработен е електронен формуляр-образец за събиране на изходни бази почвени и агроклиматични данни. Попълнени са 12 броя формуляри. Изследването е илюстрирано с графични, таблични и картни материали в среда на GIS. Установен е фитоинсектицидният ефект на отвари от 5 вида пелини: по отношение на оризова гъгрица, житна гъгрица, зърнов бръмбар, суринамски брашнояд и молец по сушените плодове, фасулев зърнояд и папудов зърнояд. По отношение на видовете неприятели по складираните зърнено-житни култури най-ефикасен е дивият пелин, следван от полския пелин, а най-слаба ефикасност има марският пелин. При зърноядните бръмбари най-ефикасен е полският пелин, следван от дивия пелин. Фасулевият зърнояд показва по-висока чувствителност от папудовия зърнояд. Продължават изследванията във връзка с установяване влиянието на начина на оползотворяване на следжътвените остатъци и използваната система машини върху продуктивността и качествените характеристики на зърното при обикновената пшеница и някои пролетни култури, както и върху основни агрохимични характеристики на почвата. Изследва се също влиянието на микробиологични препарати върху ускореното разлагане на следжътвените растителни остатъци и ефектът на този процес върху добива. Изследва се влиянието на минералното торене и заораването на следжътвените остатъци (СЖО) върху редица агрохимични характеристики на почвата. Независимо от намаляването на органичното вещество по дълбочина на почвения профил е установено, че на дълбочина 30 – 60 cm и 60 – 90 cm има тенденция към повишаване на съдържанието на общ С в почвата при варианта с внасяне на следжътвени остатъци, особено след предшественик фасул и при прилагането на минерално торене. Проведени са полски опити за оптимизиране сроковете на сеитба на български и европейски сортове ечемик; за установяване възможностите за намалена употреба на азотни торове при пивоварен и фуражен ечемик, отглеждан с четири срока на сеитба, както и за оптимизиране на азотното торене на пивоварни и фуражни сортове ечемик с цел получаване на устойчив добив от качествено зърно; проучване на ефекта от напояването на зимен ечемик, отглеждан с нарастващи азотни торови норми; проучване влиянието на хербициди и инсектициди, приложени през есенно-зимния период върху студоустойчивостта на ечемика. Разработена е растителнозащитна технология за управление и контрол с основните болести, неприятели и плевели при интегрирано производство на малини. Прилагането на изпитаните пестициди води до получаване на безопасна плодова продукция при избраната схема на приложение и може да се препоръча за употреба в масовото производството. Проведени са и опити и са получени данни за влияние на торенето върху растежните прояви на черешовите сортове Стефания и Козерска и репродуктивните при вишневия сорт Ерди Бьотермо. Изпитани са и два варианта на напояване при сортовете Ван и Бигаро Бюрла. Установено е, че действието на покривните култури (зелено торене с фий) води до по-голям положителен ефект върху енергийната ефективност при производството на домати с подхранване с половин доза азот (N11,55). В направление усъвършенстване на техническите средства и технологични варианти при биологичното производство на грозде е работено в три направления – борба с вредителите по лозата и създаване на оптимални условия за това чрез извършване на някои операции със зелените части по лозата и борба с плевелите в зоната на лозовия ред чрез извършване на подходящи почвообработки. Създадена е научната основа за ефективно производство на екологична растителна продукция при пестеливо използване на ресурсите (вода, торове, пестициди, електроенергия, труд), минимизиране на нежеланите ефекти от използваните агрохимикали и опазване на околната среда и човешкото здраве, т.е. в съзвучие с принципите на устойчивото земеделие и екологичното плодово производство. Биологични обекти са черешата и малината, но изследването дава възможност и за по-общи изводи, отнасящи се до селскостопанските култури въобще. Организационни структури, участващи в програмата Главна дирекция „Земеделие и регионална политика”, дирекция „Поземлени отношения и комасация”, дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа” и дирекция „Финансово-стопански дейности”, Селскостопанска академия, Областни дирекции „Земеделие”. Отговорност за изпълнението на програмата За изпълнението на програмата отговарят ресорния заместник-министър, директорите на дирекциите и службите, работещи по нея. Предоставяни по програмата продукти/услуги Разработване на политика Становища по проекти за противоерозионни и хидромелиоративни дейности при преструктуриране и конверсия на винени лозя Поддържане на Системата за идентификация на земеделските парцели Стопанисване и управление на земите от ДПФ Поддържане на Карта на възстановената собственост (КВС) Опазване на земеделски земи Уедряване на земеделски земи Борба с ерозията Изграждане и поддържане на геоинформационна система на почвените ресурси на страната Категоризиране на рекултивирани земи, предназначени за земеделско ползване Осигуряване на информация за почвените ресурси на собственици, ползватели и физически и юридически лица Поддържане, усъвършенстване и работа на Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ Поддържане и актуализиране на регистъра на земеделските производители Изграждане на Гео база данни на повърхностно преовлажнените почви и почви с изразени вертични свойства за територията на страната Изграждане на Гео база данни за териториите с категория на земите над 5та, включително (определяне на площи, върху които могат да се изграждат енергийни обекти) Изграждане на Гео база данни и карта на страната с разпределение на ерозионния риск от ветрова ерозия Разработване и въвеждане на система от преференциални стимули за въвеждане на адаптивно земеделие при замърсени почви Изпълнява се проект „Оценка на енергийния потенциал на териториите от горския и поземлен фонд в района на Североизточна България” Изпълнява се проект „Добри практики за устойчиво управление на храненето на земеделските култури в България” Отчет на показателите за изпълнение по програми
Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 4.4 Mb. Сподели с приятели:
|