Дейност на стационарите на болничните лечебни заведения

По данни на годишните отчети през 2016 г. през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в област Добрич са преминали 26 849 болни, което е по-малко с 1 031 от преминалите болни през 2015 г., когато те са били 27 880.

Показателят за хоспитализация е 14,8 % (т.е. приблизително 15 хоспитализации на 100 души от населението).

Броят на проведените леглодни през 2016 г. е 187 881 и е намален с 13,4 % спрямо 2015 г. – 213 131.

Показателят „среден престой на болен”, който през 2015 г. е 7,54 дни бележи понижение на 7,0 дни през 2016 г.

Използваемостта на леглата е сравнително добра – 257 дни (70,41 % ). Поради по-високия среден престой на болен -7,0 оборотът на леглата в публичните заведения е 37 преминали болни на едно легло.

Структура и организация на спешната медицинска помощ в областта – осъществява се от 1 център за СМП и 6 филиала, намиращи се на територията на областта.

През 2016 година броят на повикванията за спешна медицинска помощ е 17 002, делът на изпълнените повиквания е 100 %. От тях 95.7 са за спешна медицинска помощ и 4.07 % за неспешни състояния. Повикванията за санитарен транспорт са 0,19 %.

През разглеждания период от центъра за спешна медицинска помощ са обслужени 32 053 лица. Насочени за хоспитализация са 6 162. Брой разкрити филиали в област Добрич - 6

Така общият брой на амбулаторните прегледи в системата за спешна помощ през 2016 г. е 58 544, а за 2015 г. е 59 972, което представлява

понижение с 1,02 % на спешността.

От обслужените пациенти през 2016 г. в спешно отделение при МБАЛ – 43 027 души, 10 281 (23,9%) са били хоспитализирани по спешност, което запазва тенденцията от 2015 г. (24%). На останалите нехоспитализирани пациенти са осъществени необходимите диагностично - лечебни дейности, след което са насочени към системата за извънболнична медицинска помощ.

Амбулаторни прегледи – 43 027

Хоспитализации – 10 281

Съществуващите в момента проблеми са свързани с това, че не са ясно дефинирани функциите и задълженията на системата за спешна медицинска помощ. Поради затруднения в достъпа на пациентите до ОПЛ нараства търсенето на медицинска помощ в ЦСМП и Спешните отделения на болниците. Това се наблюдава особено в по-малките и отдалечените населени места. Съществуват проблеми във взаимодействието с другите структури на здравната система. Фактор за това е и отсъствието на единни диагностично-терапевтични алгоритми на поведение на екипите на центровете за спешна медицинска помощ и спешните отделения на многопрофилните болници при спешни състояния, както и недостатъчната информираност на населението.

Квалификацията на висшия и среден медицински персонал е недостатъчна, има голямо текучество, особено сред лекарите. Основната тежест, особено във филиалите, се поема от средния медицински персонал. Основните негативи в спешната помощ са забавяне на времето за оказване на помощта, ниско качество и проблеми в точната диагностика.
4.5. Осигуреност на регионалната здравна мрежа с човешки ресурси

През 2016 година лекарите в областта са 482. Най-висока осигуреност на населението има с общопрактикуващи лекари -5,38 на десет хиляди от населението. Следват педиатрите – 1,51, акушер-гинеколозите – 1,34 на десет хиляди и хирурзите – 1,23 на десет хиляди от населението. От другите специалности кардиолозите и невролозите са с 1,06 обезпеченост на десет хиляди.

Обезпечеността с лекари по дентална медицина е 8,1 на десет хиляди.

Специалистите придобили специалност „Здравни грижи” са 843, представляват 47,2 на десет хиляди души, а медицинските сестри 30,09 на десет хиляди.

От направения анализ за разпределението на практиките в градовете и селата е видно, че от всички амбулатории за първична извънболнична медицинска помощ 60% са с основен адрес в градовете и 40% - в селата. В този смисъл дори при висока обща осигуреност с ОПЛ, в някои от селата липсват трайно пребиваващи ОПЛ. Има лекарски практики, които нямат регистриран титуляр, но дейността в тях се извършва като втори адрес на общопрактикуващите лекари от съседните населени места. Въпреки, че пациентите по този начин имат избран личен лекар в друго населено място, възникват затруднения при достъпа на пациентите до първична медицинска помощ.

• 
  в данните за приходите от РЗОК се включват всички изплатени средства на лечебните заведения за болнична и извънболнична помощ и средствата, изплатени за лекарства на аптеките
  
• 
  данните за приходите от МЗ за публичните лечебни заведения за болнична помощ са от Приложение № 2 – Таблица за приходите на лечебното заведение по Методиката за разделно отчитане на разходите
  
• 
  в приходите от МЗ се включват и тези на ДМСГД и ЦСМП.
  
• 
  данните за пациентските такси се предоставят от лечебните заведения за болнична помощ и от лечебните заведения за извънболнична помощ ( ДКЦ, МЦ, ДЦ и др.). Проблемно е предоставянето на такива данни от практиките за индивидуална първична и специализирана помощ.
  
• 
  *тук се посочват средствата на делегираните от държавата дейности на общините и структури, извършващи медицинска дейност, необхванати в изброените по-горе (не се включват РЗИ).