Разпределение на средствата за здравеопазване между отделните видове медицинска помощ

1. 
   Недостатъчност от осигуреност с медицински сестри, което влияе на организацията и качеството на здравните грижи.
   
2. 
   Недостатъчност от осигуреност с лекари в болничната и специализирана помощ, което влияе на качеството и достатъчността на предоставяната медицинска помощ.
   
3. 
   Липса на мотивация за повишаване на квалификацията на кадрите в здравеопазването в областта.
   
4. 
   Липса на конкуренция между ЛЗ за подобряване качеството на предоставяните медицинските услуги.
   
5. 
   Липса на добре организирана 24-часова неотложна помощ в лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ и зачестяващи проблеми и пропуски при оказването й, свързани с липса на координация и взаимодействие с ФСМП особено в малките общини.
   
6. 
   Липса на частна инициатива, освен в сферата на доболничната помощ.
   
7. 
   Недостатъчно финансиране на част от болничните дейности по клинични пътеки.
   
8. 
   Липса на развити структури, които да „освободят” болниците от някои дейности, които могат да се осъществяват извън тях – дневни центрове, еднодневна хирургия, хосписи, болници за долекуване и продължително лечение на социално значими заболявания.
   
9. 
   Неадекватно заплащане на медицинския труд, демотивиращо личния състав, миграция на лекари, миграция на специалисти по здравни грижи и отлив от професията на медицинската сестра. Това се дължи в голяма степен на монополното определяне на правилата и условията от страна на НЗОК.
   
10. 
    Засилваща се неудовлетвореност на пациентите при нарастващи потребности, изисквания и очаквания.
    

Най-лесният начин да се преодолеят ограниченията в достъпа до здравни услуги е значителното увеличаване на финансирането на здравеопазването спрямо предходните години както като процент от БВП, така и като размер на здравноосигурителната вноска, за чието нарастване обаче, трябва да се вземе под внимание общото данъчно бреме върху заплатите, създавано от здравноосигурителните вноски, пенсионното осигуряване, осигуряването срещу безработица.

Тези мерки няма да доведат до желания ефект, ако не се извършат промени в сектора, като например подобряване на управлението на системата, които да доведат до ефективно изразходване на средствата.

Други насоки за решаване на проблемите в областта на финансирането на здравната система могат да бъдат:

• 
  Идентифициране на приоритетните области в здравеопазването и разработване на финансови стратегии, насочени към изпълнение на тези приоритети.
  
• 
  Преработване на основния пакет от здравни услуги, които да бъдат достъпни за цялото население и финансирани с публични средства. Задълбочен анализ на финансовите възможности на НЗОК би подпомогнал тази преработка. Така би се коригирал дисбалансът между обемния пакет и ограничения бюджет, което води до ниски „цени на касата” и създава условия за нерегламентирани плащания. От друга страна, такова „ограничаване” на основния пакет ще отвори пазар за включване на частните здравноосигурителни фондове чрез извършване
  

• 
  Въвеждане на критерии за установяване на баланс между броя на договорните партньори и финансовите възможности на НЗОК.
  
• 
  Разработване, утвърждаване и използване на индикатори за оценка на ефективността на изразходване на финансовите средства за различните здравни интервенции.
  
• 
  Въвеждане на системата на национални здравни сметки за по-добра отчетност и контрол на разходите за здравеопазване.
  
• 
  Създаване на условия за разширяване на участието на неправителствените организации в дейностите по реализиране на здравната политика.
  
• 
  В бюджета за здравеопазване да се предвидят средства за развитие на научните изследвания.
  
• 
  Преструктуриране на болничната мрежа чрез оптимизиране на лечебните структури, концентрация и пребазиране на отделения и клиники - функционално, организационно и правно преобразуване на някои болнични структури.
  
• 
  Въвеждане на грантов принцип за разпределяне на финансовите ресурси по националните програми, съобразна технологичната и професионалната готовност на лечебните заведения за изпълнението на заложените в програмите цели и задачи, и потребностите от болнични ресурси по региони и социални групи на населението.
  
• 
  Въвеждане на пазарно ориентирани модели за финансиране на инвестиционните проекти в здравеопазването със създаване на фонд за възмездно финансиране на част от инвестиционните потребности на болниците; създаване на схеми за съвместно финансиране на проекти от МЗ, лечебните заведения и университетските и регионалните общности; използване на методите на приватизация за оптимизиране на болничните структури и привличане на външни инвестиционни ресурси. Въвеждане на надеждна система за мониторинг и контрол на качеството на медицинските услуги и за оценка на отговорността на изпълнителите.
  
• 
  Разработване и регламентиране на обучителни програми в областта на болничното управление, икономическите анализи, маркетинга и информационното осигуряване.
  

Регионалните здравни приоритети не се различават особено от националните. Разработените стратегии за преодоляване на рисковите фактори за неинфекциозните заболявания се прилагат в регионалната здравна мрежа. Усилията на лекари и пациенти са насочени към увеличаване на здравната информираност на широки слоеве от населението, както и на умения за справяне с различните рискови фактори. Това се постига преди всичко посредством средствата за масова информация – телевизия, радио, вестници, но също така с интегрирани усилия на много сектори за промоция на здравето и профилактика на болестите. По - голямо внимание трябва да се отделя на лицата във възрастова група 40 – 65 години, които имат повече от два рискови фактора. Две са стратегиите, по които се работи - едната популационна и другата високорискова. Двете стратегии не трябва да се противопоставят, а взаимно да се допълват. Едновременното им приложение понижава както индивидуалното, така и среднопопулационното ниво на рискова поразеност. А това може да доведе до намаляване на заболеваемостта, болестността и смъртността от редица тежки заболявания сред огромни слоеве от населението.

Заразната заболяемост за областта се анализира като се сравняват предходни периоди и от произтичащите изводи се предприемат мерки, целящи ефективен надзор на заразните болести.

Анализът на данните от провежданите епидемиологични проучвания показва, че от всички регистрирани през 2017г. случаи - 1263 заразни заболявания, заболяемост 707,81%ооо (по категории: възможен - 489, вероятен - 238, потвърден - 536), са хоспитализирани 48,22% (заболели от градовете 960, от тях 39,9% хоспитализирани и 303 заболели от селата - от тях 74,59% хоспитализирани). Разпределение по пол - 652 мъже:611 жени, със заболяемост за мъжете 748,96%ооо, заболяемост за жените 668,61%ооо.

От служителите на отдел “ПЕК” са проучени 827 огнища на заразно болни. Всеки организиран детски и ученически колектив с регистриран заболял от заразна болест се наблюдава от медицинското лице от здравния кабинет, предприемат се необходимите профилактични и противоепидемични мерки спрямо контактните. Броят на откритите източници на зараза от епидемиологичните проучвания е 206. Наблюдавани са 4122 контактни на ОЗБ, срещу 4314 контактни за 2016г. Лабораторно са изследвани 398 лица, от които с положителен резултат са 6. От контактните са заболели 451 лица. Профилактирани са с Изонид 22 лица като контактни на активна ТБК и с антибиотик - 2 лица, контактни на Скарлатина, с положителен резултат за β хемолитичен стрептокок от група А.

През 2017г. в областта са регистрирани 1218 ОЗБ (без ГРИП и ОРЗ, СПИ и паразитози) заболяемост 682,59%ооо.

От 1995г. (заболяемост 876,96%ооо), с изключение на 1996г. (1669,68%ооо), 1997г. (1159,35%ооо), 2002г. (1046,39%ооо) и 2004г. (1130,14%ооо) общата заразна заболяемост е с тенденция за понижаване.

С най-висока заболяемост от ОЗБ за 2017г. е възрастова група 0г. - 7628,87%ооо (8,79% от заболелите), следвана от 1-4г. - 7484,54%ооо (36,42% от заболелите).

В структурата на общата заразна заболяемост превес имат въздушно-капковите инфекции (относителен дял 49,96%) над чревните инфекции (относителен дял 43,78%), като подчертано заболяемостта се оформя от заболелите от Варицела, Скарлатина, Ентероколит и Ротавирусен гастроентерит. Заболяемостта от Невроинфекции през 2017г. е по-ниска в сравнение с 2016г. (1,66% относителен дял от общата заболяемост), заболяемостта от Вирусни хепатити (0,71% относителен дял) за областта е с тенденция за намаляване, с изключение на 2014г. и 2015г., когато е над средната за страната (за сметка на заболяемостта от остър вирусен хепатит тип А). За периода 2000г. - 2017г. заболяемостта от трансмисивни инфекции, с изключение на 2003г. и 2014г., е била винаги над тази за страната.

За периода 1995г. - 2017г. в заболяемостта от капкови инфекции в област Добрич са регистрирани пикове през: 1996г. - заболяемост 1313,55%ооо, 2004г. - заболяемост 694,59%ооо, 2009г. - заболяемост 607,96%ооо и през 2013г. - заболяемост 570,94%ооо. Последват три години с тенденция за намаляване на заболяемостта, обусловена от намалелия брой регистрирани случаи на Варицела и почти два пъти по - висока заболяемост през 2017г. в сравнение с тази от 2016г. за сметка на заболяемостта от Варицела.

В сравнение с предходната година е повишена заболяемостта от дихателни инфекции: Варицела - 271,80%ооо (485 случая), срещу 126,25%ооо (228 случая за 2016г.) Заболяемостта от Скарлатина е 58,84%% (105 случая), срещу 52 заболели и заболяемост 28,79%ооо за 2016г. Регистрирани са 2 случая на Коклюш, заболяемост 1,12%ооо, през 2015г. и 2016г. няма регистрирани случаи. Намалял е броят на регистрираните случаи на Туберкулоза (18, заболяемост 10,09%ооо, срещу 28 случая, заболяемост 15,5%ооо за 2016г.) и броят на регистрираните Невроинфекции - 21, заболяемост 11,77%ооо (11 вероятни случая на ОВП в структурата им), срещу 24, заболяемост 13,29%ооо за 2016г.

Няма регистрирани случаи на Рубеола, Морбили и Епидемичен паротит в областта.

Чревната заболяемост поддържа едно сравнително високо ниво за областта на фона на средната заболяемост за страната. През 2017г. заболелите от чревни инфекции са 553, заболяемост 309,91%ооо, срещу 485 и заболяемост 268,54%ооо за 2016г. Регистрираната заболяемост за областта от чревни инфекции за отчетната година е повишена в сравнение с предходната и е над средната за страната.

Превес в структурата на чревните инфекции имат ентероколитите, относителен дял 79,02% . Повишена е заболяемостта през годината от Ентероколит (заболяемост 244,9%ооо, срещу 203,76%ооо за 2016г.) и Ротавирусен гастроентерит (заболяемост 55,48%ооо, срещу 49,28%ооо за 2016г.). Заболяемостта от останалите чревни инфекции е понижена в сравнение с предходната година: Колиентерит, заболяемост 5,04%ооо, срещу 6,64%ооо за 2016г.; Салмонелоза, заболяемост 3,36%ооо, срещу 6,09%ооо за 2016г.; Дизентерия - няма регистрирани случаи, заболяемост 0,55%ооо за 2016г.; Вирусен хепатит тип А, заболяемост 1,12%ооо, срещу 2,21%ооо за 2016г.

От 1995г. до 2017г. чревната заболяемост в област Добрич (включително и Вирусен хепатит тип А), с изключение на 2005г. и 2016г. винаги е била чувствително над средната за страната с пик 2002 г. (заболяемост 612,87%ооо).

През 2017г. са регистрирани 27 заболели от трансмисивни инфекции, заболяемост 15,13%ооо - 21 заболели от Лаймска болест, заболяемост 11,77%ооо, 5 - от Марсилска треска, заболяемост 2,80%ооо и 1 заболял от Хеморагична треска с бъбречен синдром, заболяемост 0,56%ооо.

За 17 годишен период (от 2001г. до 2017г.) заболяемостта от Трансмисивни инфекции, с изключение на 2003г. (заболяемост 15,67%ооо, при средна за страната 20,42%ооо) и 2014г. (заболяемост 10,28%ооо, при средна за страната 10,31%ооо), винаги е над средната за страната с пикове 2005г. - заболяемост 47,37%ооо и 2011г и 2012г. - съответно заболяемост 35,96%ооо и 35,09%ооо.

През 2017г. са починали от ОЗБ общо 9 лица, обща инфекциозна смъртност 5,04%ооо и леталитет - 0,71%.

АНАЛИЗ на въздушно - капковите инфекции на територията на област Добрич през 2017г.

За 2017г. са регистрирани общо 631 въздушно-капкови инфекции, заболяемост 353,63%ооо, срещу 332, заболяемост 183,83%ооо за 2016г.; 551, заболяемост 301,41%ооо за 2015г.; 731, заболяемост 395,82%ооо за 2014г.; 1057 заболели, заболяемост 567,19%ооо за 2013г.; 608, заболяемост 323,25%ооо за 2012г.; 605 заболели, заболяемост 306,45%ооо за 2011г.; 711 заболели и заболяемост 356,51%ооо за 2010г.; 1235 заболели и заболяемост 607,96%ооо за 2009г. и 715 заболели и заболяемост 351,98%ооо за 2008г.

Въздушно - капковите инфекции представляват 49,96% от всички регистрирани ОЗБ (включително СПИ и паразитози), срещу 38,12% за 2016г.; 44,08% за 2015г., 46,61% за 2014г., 58,49 за 2013г. и 41,76 за 2012г.

В сравнение с предходната година е повишена заболяемостта от дихателни инфекции за сметка на заболяемостта от Варицела и Скарлатина: Варицела - 271,80%ооо (485 случая), срещу 126,25%ооо (228 случая) за 2016г. Заболяемостта от Скарлатина е 58,84%% (105 случая), срещу 52 заболели и заболяемост 28,79%ооо за 2016г. През 2015г. и 2016г. няма регистрирани случаи на Коклюш, срещу 2 случая и заболяемост 1,12%ооо за 2017г. Случаите на Туберкулоза са 18, заболяемост 10,09%ооо, срещу 28 случая, заболяемост 15,5%ооо за 2016г. Броят на регистрираните Невроинфекции е 21, заболяемост 11,77%ооо (11 вероятни случая на ОВП в структурата им), срещу 24, заболяемост 13,29%ооо за 2016г.

След 2005г., когато заболелите от Рубеола в областта са 11 със заболяемост 5,32%ооо, последваха 12 години без регистрирани заболявания.

За периода 2011г. - 2017г. няма регистрирани случаи на Морбили в областта.

С най-голям относителен дял сред дихателните инфекции са заболяванията от Варицела - 485 случая, отн. дял 76,86%. Следват: Скарлатина - 105 случая, отн. дял 16,64%; Невроинфекции - 21 случая, отн. дял 3,33%; Туберкулоза - 18 случая, отн. дял 2,85%; Коклюш - 2 случая, отн. дял 0,32%.

За 2017г. от дихателни инфекции са засегнати всички възрастови групи, като водещи по заболяемост, както и през предходни години са най-малките възрастови групи:

• 
  1-4г. - 265 заболели, заболяемост 4311,75%ооо;
  
• 
  5-9г. - 239 заболели, заболяемост 2703,32%ооо;
  
• 
  0г. - 10 заболели, заболяемост 687,29%ооо;
  
• 
  10-14г. - 59 заболели, заболяемост 679,81%ооо;
  
• 
  15-19г. - 30 заболели, заболяемост 133,11%ооо.
  

През периода 2011г. - 2017г. няма регистрирани случаи в областта.

След 13 годишен период без регистрирани случаи на Морбили, за 2009г. в област Добрич са регистрирани 614 случаи на заболели от морбили, заболяемост 302,26%ооо. За 2010г. са регистрирани 163 случая (12 вероятни и 151 потвърдени), заболяемост 81,62%ооо, като последният регистриран случай е през м. май.

Епидемичен паротит

За 2017г. и 2016г. няма регистрирани случаи в областта.

След регистриран пик през 1997г. (заболяемост 658,49%ооо) и 1998г. (заболяемост 312,75%ооо) и постепенно понижаване на заболяемостта, през 2007г. отново има повишаване на заболяемостта от Епидемичен паротит - 144 заболели, заболяемост 70,06%ооо (30 потвърдени случаи и 114 вероятни), доближаваща се до средната за страната с тенденция за понижаване на заболяемостта в областта. За 2008г. са регистрирани 48 случая (33 вероятни и 15 потвърдени), заболяемост 23,63%ооо. През 2009г. и 2010г. се запазва заболяемостта на сравнително постоянно ниво - 2009г. - заболяемост 2,95%ооо - 6 случая (2 вероятни и 4 потвърдени), а за 2010г. - 5 случая (2 вероятни и 3 потвърдени), заболяемост 2,5%ооо .

След като през 2011г. и 2013г. в областта няма регистрирани случаи, през 2012г. е регистриран един потвърден случай на Епидемичен паротит, заболяемост 0,53 %ооо, през 2014г. - 1 възможен случай на Епидемичен паротит, заболяемост 0,54%ооо.

За 2015г. е регистриран също 1 възможен случай на Епидемичен паротит, заболяемост 0,55%ооо.

Рубеола

За периода от 1995г. до 2017г. са регистрирани два пика в заболяемостта за областта - 1996г. 809,89%ооо и 2000г.-187,05%ооо. От 2003г., с изключение на 2005г., когато в област Добрич са регистрирани 11 случая (5,32%ооо), до 2017г. не са регистрирани заболявания.

През 2016г. е съобщен един възможен случай на Рубеола, който е регистриран в Информационната система за събиране и анализиране на данни за заболяемостта от морбили, паротит и рубеола.

Касае се за дете на 1г. от гр. Добрич с еднократно повишаване на температурата до 38 ^оС на 06.07.2016г., на 07.07.2016г. прегледано от ОПЛ: клинично здраво, не е провеждало лечение. На 11.07. 2016г. се появил дифузен дребнопетнист обрив по цялото тяло (без лицето), афебрилно. Същия ден е потърсена медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ - Добрич, детето е консултирано с дежурен инфекционист и на 12.07.2016г. случаят е съобщен с бързо известие в РЗИ - Добрич като възможен. Детето е имунизирано с Триваксина на 13 месечна възраст.Осигурени са серум и урина и изпратени за изследване в Националната референтна лаборатория в НЦЗПБ. Лабораторен резултат: Наличие на защитни рубеолни Ig G антитела в норма.Случаят не е съобщен в уточнения месечен и годишен отчет за заразната заболяемост, съгласно писмо на МЗ Рег. № 16-00-19/ 05.03.2015г.

През 2017г. са регистрирани 2 потвърдени случая на Коклюш, заболяемост 1,12%ооо. Заболелите са от община Добрич (заболяемост 2,34%ооо), от възрастови групи 5-9г. (заболяемост 11,31%ооо) и 45-49г. (заболяемост 7,20%ооо); по пол: 1 мъж (заболяемост 1,15%ооо) и 1 жена (заболяемост 1,09%ооо). Не са хоспитализирани, потвърдени лабораторно в НЦЗПБ. Имунизирани са съответно с 5 приема (Тетраксим) и 4 приема (ДТК) ваксина. Случаите са регистрирани през месеците януари и юли.

През 2013г. са регистрирани 3 случая на Коклюш (1 възможен и два потвърдени), заболяемост 1,61%. През 2012г. е регистриран 1 потвърден случай на Коклюш - заболяемост 0,53%ооо, срещу 1 възможен случай - заболяемост 0,51%ооо за 2011г.; 8 възможни случая - заболяемост 4,01%ооо за 2010г.; 26 случая (19 възможни, 4 вероятни и 3 потвърдени) - заболяемост 12,65%ооо за 2009г. при средна за страната 3,3%ооо. През 2009 и 2010г. заболяемостта за областта е над средната за България с пик през 2009г. През 2013г. и 2014г. заболяемостта за област Добрич е също над средната за страната. За 2014г. са регистрирани 2 възможни случая на Коклюш, заболяемост 1,08%ооо, тъй като КП 234 (Коклюш) не изисква лабораторно потвърждение на случая.През 2015г. и 2016г. в областта няма регистрирани случаи на Коклюш.